О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 27.03.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията Райчева внчд № 146/20 г. по описа на АСНС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341
ал.2 НПК.Образувано е по частни жалби на
адв.Х.Б. и адв.А.Н. защитници на подс.Н.Й.Б.
срещу протоколно определение на СНС XX ти състав от 16.03.2020 г. по нохд №2597/19 г., с коeто е оставено без уважение искането на обв.Б. и неговата защита за
изменение мярката за неотклонение „задържане под стажа“ в по-лека.
В частните жалби
са изложени идентични мотиви за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на определението, поради приетото в него, че липсват
основания най-тежката мярка за неотклонение да бъде променяна. Излагат се
доводи, за липсата на конкретни мотиви от страна на съда по направените защитни
възражения във връзка с обоснованото предположение по вменените обвинения,
както и кумулативно изискуемите опасностите от укриване и/или извършване на престъпление.
Претендира се наличие на ново обстоятелство с оглед
епидемиологичната обстановка в страната и обявеното извънредно положение в
резултат на пандемията от коронавирусна инфекция covid 19, довели до отсрочване на делото от 18.03.2020г за 29.04.2020г., с което на
практика се възпрепятствала възможноста съдебното производство да бъде разгледано в разумни срокове, още повече, че
на последното съдебно заседание не се явили призованите свидетели, както и
съдебен заседател, поради заболяване.
Адв.Н. намира атакуваното определение за
незаконосъобразно, поради участието на съдебен заседател в съдебното заседание
на 16.03.2020г., различен от състава на съда, разглеждащ делото по същество и
претендира, че определението е постановено в незаконен състав. Изтъкват се
множеството хронични и други сериозни заболявания на подс.Б. установени със СМЕ,
които при условията на разпространяващата се коронавирусна инфекция и
престояването на повече от година и половина в местатата за лишаване от свобода
допълнително застрашавали здравето и живота на подсъдимия. Същият се нуждаел от
операция в планов порядък във връзка с установена туморна формация в сакралната
област, която следвало да бъде извършена под пълна упойка, като първоначалното
заключение за доброкачественост на биопсията не било окончателно. Основните
конституционни права на подсъдимия били нарушени с оглед наличието на съдебен
произвол и упорство от страна на съда да измени мярката му за неотклонение, липсата на пропорционалност между
продължителния период на задържане и
основанието за това, неспазването на призумцията за невиновност. Балансът между
личния и обществения интерес на този етап вече не изисквал да продължава
действието на най-тежката мярка за неотклонение, а процесуалната принуда да
бъде смекчена в „домашен арест“ или друга по-лека мярка за неотклонение.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с
доводите изложени в протеста, мотивите на атакуваното определение и материалите
по делото, намери за установено следното:
Частните жалби са процесуално
допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Подсъдимият Н.Й.Б.
е предаден на съд на 25.07.2019г. с
обвинителен акт на Специализираната прокуратура №1503/2018г. по обвинение в пет
тежки умишлени престъпления:
- престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2
и пр.3 т.1 вр. ал.1 НК,
- престъпление
по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК,
- престъпление
по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК,
- престъпление
по чл.253 ал.5 вр. ал.4 вр. ал.3 т.1 пр.2 вр. ал.2 пр.1 и пр.3 вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и
- престъпление
по чл.339 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК заедно с още две обвиняеми лица, въз основа на който е образувано нохд №2597/2019г. на СНС XX състав.
Към момента на
внасяне на обвинителния акт подс.Б. е бил с мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
Същият е бил задържан във Ф.на
26.10.2018г. и екстрадиран след решения на Апелативния съд Прованс от
23.10.2018г. и 02.11.2018г. в резултат на издадена от Специализираната
прокуратура ЕЗА. С Определение на СНС от 07.12.2018г. по чнд №4219/18г. по
отношение на Б. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Понастоящем наказателното производство е висящо пред
първата инстанция във фазата на съдебно следствие. Разпитани са 9 свидетели от
общо 173 посочени от държавното обвинение. Разпоредителното заседание е
проведено на 27.09.2019г., като от тогава само в три съдебни заседания са
разпитвани свидетели, в останалите в множество производства по чл.270 НПК съдът се
е занимавал с въпроси свързани с мярката за неотклонение на подс.Б.. От
последното произнасяне на АСНС с Определение №144 от 05.03.2020г. по този
въпрос до 16.03.2020г., когато СНС отново е бил сезиран с подобно искане са
изтекли едва 11 дни, което правилно е
било отчетено от решаващия съд в мотивите му, като липса на нови обстоятелства водещи до промяна на
мярката за неотклонение.
Действително обявяването на извънредно положение в
страната по повод коронавирусната инфекция е ново обстоятелство, което обаче в
никакъв случай на самостоятелно основание не може да окаже влияние в насока
промяна на процесуалното положение на подсъдимия, тъй като препоръките
на Националния оперативен щаб, създаден със заповед на министър председателя на
РБългария относно социалната изолация и хигиена се отнасят до
всички български граждани, учреждения и административни единици, в това число и
местата за лишаване от свобода. Самият Закон за извънредното положение ДВ
бр.28/24.03.2020г. в сила от 13.03.2020г. също основно касае ограничаване
правата и придвижването на всички български граждани с оглед изолацията при
условията на карантина на територията на цялата страна за периода на
извънредното положение 13.03-13.04.2020г.
При това положение неоснователно е оплакването на подсъдимия за отлагането на
делото с един месец, тъй като предотвратяването разпространението на
коронавирусната инфекция е свързана с определени забрани, а именно струпване на
множество хора в затворени помещения,
което би се реализирало с разглеждане на делото, провеждане и разпит на
призованите множество свидетели, още повече, че Съдийската колегия на ВСС е
издала изрично решение за забрана в тази
насока на 15.03.2020г. до 13.04.2020г.
Законът за
извънредното положение се отнася и до пенитенциарните заведения, които стриктно следва да го спазват,
включително и препоръките и разпорежданията на Националния оперативен щаб и
Министерство на здравеопазването. В този смисъл неоснователно е възражението на
защитниците на подсъдимия, че производството се разглежда продължителен период
от време, през което същият търпи ограниченията на най-тежката мярка за
неотклонение, както и че делото е отложено за 29.04.2020г. Отлагане хода на 18.03.2020г.
е обусловено от обективни пречки, които са законово регламентирани.
Съдът в никакъв случай не игнорира факта, че вече година
и близо четири месеца подс.Б. изтърпява мярката за неотклонение „задържане под
стража“. Същевременно обаче не може да бъде възприето оплакването, че съдебното
производство се провежда в неразумен срок, в това число и срокът, в който се
изтърпява мярката за неотклонение задържане под стража“.
Доколкото в съдебната фаза задържането не е ограничено с
конкретни срокове разумният характер се преценява от гледна точка на спецификите
на конкретното производстство, обстоятелства по делото, неговият предмет,
сложност и страни, поведението на жалбоподателя и националните органи.
Настоящото производство се отличава с фактическа и правна сложност, води се за
множество разнородни по вид деяния, събрани са изключителен по обем
доказателства, които следва да бъдат проверени, да бъдат разпитани голям брой
свидетели
и вещи лица за разкриване на обективната истина. Съдът
събира и проверява доказателствата, относими към предмета на доказване, в това
число и по направени и уважени искания от страните. Мярката за неотклонение е
обезпечила подсъдимия за нуждите на наказателен процес, който реално е
стартирал преди шест месеца с разпоредителното заседание. На плоскостта на
изтеклия срок обаче според настоящият състав към настоящия момент рисковете от
укриване и извършване на престъпление от страна на подс.Б. не са отпаднали.
Събраните гласни и писмени доказателства до момента, в това число заключения на
експертизи не разколебават обоснованото предположение по обвиненията, при
спазване и гарантиране призумцията за невиновност. Преценка на доказателсвата
следва да бъде извършена в крайния съдебен акт, като понастоящем в производството
по чл.270 НПК обстоен анализ на доказателствата по делото е недопустимо да бъде
извършван.
Във връзка с опасностите не могат да бъдат пренебрегнати
данните, че подсъдимият е осигурен за нуждите на разследването с ЕЗА, след като
е бил обявен за ОДИ и впоследствие е бил задържан във Ф.. Опасността от
укриване не е отпаднала и поради факта, че дори и в изолация в арестните
помещения Б. е нарушил съществуващите забрани, неправомерно е използвал телефон
и е провеждал комуникация с цел установяване в друга държава. При положение, че
същият вероятно притежава финансов ресурс в офшорни зони, рискът от укриване
при горните обстоятелства е напълно реален. Опасността от извършване на
престъпление независимо от чистото му съдебно минало, с оглед настъпилата
реабилитация също е реална и продължава да е с висок интензитет с оглед
мащабите на предполагаемата разнородна престъпна дейност предмет на обвиненията,
тяхната наказуемост и обществена нетърпимост.
Във връзка с възражението, че в съдебното заседание от
16.03.2020г. друг съдебен заседател,
който не е бил включен при разглеждане на делото по същество участва при
разглеждане мярката за неотклонени в никакъв случай не е закононарушение, тъй
като в производствата по чл.270 НПК няма
изискване за несменяемост. Приоритетно при тях е произнасянето по
мярката за неотклонение във всеки един момент, докато делото е висящо.
Във връзка със здравословното състояние на
подсъдимия следва да се отбележи, че по експертен път е установено, че същото е
съвместимо с условията на местата за лишаване от свобода. Относно сочената
от адв.Н. операция, същата според вещите
лица д-р Р. Г., д-р Р. К. и доц.д-р А. Г. по назначената
тройна съдебно медицинска експертиза във връзка с диагностицираното
доброкачествено образувание в сакралната област на подсъдимия Б. следва да бъде
извършена в планов порядък, но до настоящият момент по делото няма данни такава
интервенция изобщо да е планирана.
Предвид изложените съображения въззивния съд намира частните жалби за неоснователни, а
атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено и на основание чл.341 ал.2 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 16.03.2020 г. по нохд № 2597/2019г. на СНС XX ти с-в, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия Н.Й.Б. и
неговата защита за изменение мярката му за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: