№ 10247
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110162311 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от Г. А. Г., ЕГН ********** срещу В. В.
Х., ЕГН ********** осъдителни искове. Предявени са кумулативно искове с
правно основание чл. 240 ЗЗД относно осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумите от 1000 лв. и 1350 лв, представляващи главници по 2 договора
за заем, сключени на следните дати – 30.06.2017 г.(с размер от 1000 лева) и
11.09.2017г. (с размер от 1350 лева), които е следвало да бъдат върнати в
едномесечен срок, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба. По евентуалност е предявен осъдителен иск с правна
квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД относно осъждането на ответника да заплати
сумата от общо 2350 лв., представляваща сбор от 2 парични превода (1000 лв.
и 1350 лв.) платени без основанние от личната банкова сметка на ищеца,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. При
условие на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.59,
ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
2350 лв., представляваща сбор от 2 парични превода (1000 лв. и 1350 лв.)
направени от личната сметка на ищеца, чрез които ответника се е обогатил
неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба. Ищецът обосновава претенциите си с
твърденията, че е предоставил заеми на ответника, в размер на 1000 лв. на
1
30.06.2017 г. и 1350 лв. на 11.09.2017г, които последният се е задължил да
върне в едномесечен срок след получаването им. Твърди, че до подаването на
исковата молба, по текущото дело, ответникът не е върнал сумата от общо
2350 лв. на ищеца.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който я оспорва като неоснователна. Оспорва фактите, че е
получавал заеми от ищеца в опоменатия размер. Ответниикът твърди, че
получените пари чрез банкови преводи до своя лична сметка от ищеца на
датите конкретизирани по-горе не са представлявали заем. Уточнява, че е
получавал тези пари във връзка с дейността на дружеството(ФИРМА) и че е
използвал парите, за да закупува автомобилни части, които покъсно оставял в
офиса на дружеството. В това се изразявала дейността, с която се е
занимавало дружеството. Излага доводи, че ищецът е използвал този начин на
работа, за да злоупотреби и да заведе множество идентични на текущото дела
срещу другите съдружници и служители на дружеството. Обръща внимание,
че е получавал парите от личната сметка на ищеца или от сметката на
дружеството, защото само ищецът е имал достъп до паричните средства на
дружеството и поради това е превеждал пари на ответника, с които той да
извършва възложената му работа, а именно да изкупува авточасти. Права и
обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване: С
оглед становището на ответника, изразено в отговора на исковата молба
съдът счита, че може да приема на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени
във фактическия състав на спорното право: че ищецът е прехвърлил сума в
размер на 1000 лв. на 30.06.2017 г. и сума в размер на 1350 лв. на 11.09.2017г
по личната сметка на ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Предявени са обктивно съединени искове - главен с правно основание
чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
2350 лв., представляваща главница по догвор за заем от 30.06.2017 г. и
договор за заем от 11.09.2017 г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба – 01.11.2021 г. до окончателното плащане и под евентуалност
2
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на получена без
основание сума и под евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
неоснователно обогатяване с процесната сума.
По иска с правно основание чл. 240 ЗЗД
За основателността на иска ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че страните са сключили договор за заем, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем процесната сума.
Страните не спорят, че ответникът е получил по банковата си сметка в
Уникредит Булбанк от ищеца на 30.06.2017 г. сума в размер на 1000 лв. и на
11.09.2017 г. сума в размер на 1350 лв.
Спорно по делото е дали процесните суми са получени на правно
основание и на какво основание.
От приетото като писмено доказателство по делото писмо от Уникредит
Булбанк (л. 124 по делото) се установява, че двата процесни банкова превода
са направени с посочени следните основания: банков превод от 30.06.2017 г. с
основание „служебен аванс 5000+1000”и банков превод от 11.09.2017 г. с
основание: „служебен аванс”.
Страните не спорят, видно от твъреднията в исковата молба и в отговора
на исковата молба, че ответникът е бил в трудови правоотношения с
управлявано от ищеца към момента на извършване на паричните преводи
търговско дружество (ФИРМА).
Страните не спорят и се установява от събраните доказателства по
делото, че управляваното от ищеца дружество е притежавало банкова сметка,
различна от личната такава на Г. А. Г.. Страните не спорят, че процесните
преводи са направени от личната банкова сметка на ответника.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
трима свидетели, които съдът кредитира като логични, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, поради
което им дава вяра. Свидетелят на ищеца заявява, че последният е давал
заеми на всички свои служители. Посочва, че към конкретния ответник не
знае лично и пряко дали ищецът е дал заем. Сочи, че знае от Г. Г., че му е
услужвал с пари. От показанията на свидетеля не може да се направи
еднозначен извод, че процесните два превода са за давени по договор за заем
3
суми. Дори ищецът да е предоставил заем на ответника, доколкото самите
страни по делото заявяват, че има осъществени множество банкови превода
от ищеца към ответника, то съдът не може да заключи, че именно процесните
суми с посочени основания „служебен аванс” са предмет на договори за заем.
От събраните гласни доказателствени средства на свидетелите на ответника
се установява, че ищецът е оперирал за служебни цели и с личната си банкова
сметка. Това обстоятелсвто не се опровергава от събраните останали
доказателства по делото. Съдът намира, че доколкото основанието е ясно
посочено в двата банкови превода, не може единствено по причина, че
същите не са направени от служебната банкова сметка на дружеството, а от
личната такава на ищеца, да направи извод, че сумите не са получени въз
основа на служебните правоотношения между усправляваното от Г. Г. ООД и
служителят. На следващо място, съдът намира, че никой не може да черпи
благоприятни последици от неправомерното си поведение. Следователно,
обстоятелството, че ищецът е превел трудово възнаграждение на ответника от
личната си банкова сметка, вместо от служебната, не следва да го
облагодетелства. Доколкото докавателствената тежест за установяване на
сключване на договора за заем е на ищецът, същият следва да понесе
неблагоприятните последици от неустановяване на този факт, изразяващи се в
отхвърляне на главния иск.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
При отхвърляне на главния иск съдът следва да разгледа предявения от
ищеца иск под евентуалност с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Страните не спорят, че процесната сума е реално заплатена от ищеца на
ответника. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че сумата е
платена на валидно правно основание.
При така установените факти с гореописнаите мотичи, съдът намира, че
процесните суми са получени от ответника по делото на валидно правно
основание – служебен аванс по служебно правоотношение между уравлявано
от ищеца търговско дружество (ФИРМА) в качеството на работодател и В. Х.
в качеството на служител, за наличието на което страните не спорят. Поради
изложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявения под
евентуалност иск.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД
4
При отхвърляне на главния и първия евентуален иск съдът следва да
разгледа предявения от ищеца втори евентуалност с правно основание чл. 59
ЗЗД. По този иск ищецът следва да установи обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника.
Поради изложените по-горе мотиви съдът намира, че разместването на
имуществена маса, изразяваща се в сумата от 2350 лв., е станало въз основа
на валидно правно основание, поради което не е налице обедняване на ищеца
или обогатяване на ответника и искът, предявен под евентуалност, следва да
се остави без уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът в размер на
400 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представените
доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. Г., ЕГН ********** срещу В. В. Х.,
ЕГН ********** осъдетелен главен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД
относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите от 1000 лв. и
1350 лв, представляващи главници по 2 договора за заем, сключени на
следните дати – 30.06.2017 г.(с размер от 1000 лева) и 11.09.2017г. (с размер
от 1350 лева), които е следвало да бъдат върнати в едномесечен срок, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. Г., ЕГН ********** срещу В. В. Х.,
ЕГН ********** осъдетелен евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр. 1 ЗЗД относно осъждането на ответника да заплати сумата от общо 2350
лв., представляваща сбор от 2 парични превода (1000 лв. и 1350 лв.) платени
без основанние на 30.06.2017 г. и 11.09.2017 г. от личната банкова сметка на
ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. Г., ЕГН ********** срещу В. В. Х.,
5
ЕГН ********** осъдетелен евентуален иск с правно основание чл.59, ал.1
ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2350
лв., представляваща сбор от 2 парични превода (1000 лв. и 1350 лв.)
направени от личната сметка на ищеца на 30.06.2017 г. и 11.09.2017 г., чрез
които ответника се е обогатил неоснователно за негова сметка, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. А. Г., ЕГН ********** да
заплати на В. В. Х., ЕГН ********** сумата в размер на 400 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6