№ 273
гр. Горна Оряховица , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100287 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищецът СВ. П. Ф. твърди, че е потребител на електрическа енергия обект на
адрес гр.Г********************, за което е разкрита партида с клиентски номер
150006**** и абонатен номер **********. Твърди се, че не погасил в срок
задължението си за заплащане на потребената в периода 07.11.2020 г. – 07.12.2020 г.
електрическа енергия по фактура № **********/21.12.2020 г. и поради това подаването
на електрическа енергия било преустановено по искане на ответника. Сочи се, че на
08.02.2021 г. заплатил на ответника сумата от 38 лв. по фактури № ********** и №
**********, всяка от които за 19 лв. – за възстановяване на захранването и за
експресно възстановяване на захранването. Поддържа се, че сумата от общо 38 лв. е
платена недължимо, защото ответникът не е извършвал разходи за услугата, а клаузата
на Общите условия, предвиждаща заплащането на таксата, противоречи на ЗЕ и е
неравноправна в хипотезата на чл.143, т.2 ЗЗП. Моли за постановяване на решение, с
което да се осъди ответникът да заплати /върне/ сумата от сумата от 38 лв., платена от
него без основание на 08.02.2021 г. по фактура № **********/08.02.2021 г. и фактура
№ **********/08.02.2021 г., като начислена за възстановяване преноса на електрическа
енергия на обект с клиентски номер 150006**** и абонатен номер ********** за обект
на адрес: гр.Г********************, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира се присъждане на
1
сторените разноски.
Ответникът признава, че ищецът е потребител на електрическа енергия в обекта
на посочения адрес, както и че е издадена сочената от ищеца фактура за потребена
електрическа енергия. Признава, че снабдяването с електрическа енергия в обекта е
било прекъснато поради неплащане на фактурата, сочена от ищеца, в срок. Сочи се, че
сумата по просрочената фактура е платена на 08.02.2021 г., когато са платени и таксите
от 38 лв. Счита се, че ищецът му е дължал заплащане на таксите от 38 лв. Сочи, че за
ответника е възникнало правото да поиска преустановяване на снабдяването съгласно
ЗЕ и Общите условия, поради неизпълнение на задължението за заплащане на
електрическа енергия в срок до 10 дни от падежа на фактурата. Твърди, че е отправил
предизвестие за преустановяване на захранването, но абонатът не заплатил дължимите
суми, поради което електроснабдяването било прекъснато. Сочи се, че цената на
услугата – 38 лв. е определена в публично известен ценоразпис и нейната стойност е
равна на цената, която доставчикът заплаща на електроразпределителното дружество
да възстанови експресно захранването. Сочи, че услугата е реално извършена, като
захранването в обекта е възстановено. Моли за постановяване на решение, с което
искът да бъде отхвърлен с присъждане на направените разноски. Възразява за
прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар и моли за намаляването му.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, а и от заявления № 5450840/21.07.2020 г. и №
5450838/21.07.2020 г. се установява, че ищецът е потребител на електрическа енергия в
обект на адрес гр.Г******************** съгласно договор за продажба на
електрическа енергия при общоизвестни общи условия, за което е разкрита партида с
клиентски номер 150006**** и абонатен номер ********** при ответника. Не е спорно
още, че той не погасил задължението си за заплащане на 163,33 лв. – цена на
консумираната в периода 07.11.2020 г. – 07.12.2020 г. електрическа енергия съгласно
фактура № **********/21.12.2020 г. в определения за това срок (до 11.01.2021 г.).
Представен е изготвен от ответника списък в табличен вид, наименуван
„извадка от СМС предупреждение за м.15.01.2021 г. на кл. 150006****“, съдържащ на
трета позиция клиентския номер на партидата на ищеца с посочване на същия ред
сумата 163,33 лв., гр.Горна Оряховица, телефонен номер, идентичен с посочения в
заявлението и отбелязване „телефакс“. След табличния списък е вписано, че е
изпратено предупреждение по СМС на 15.01.2021 г. със срок за плащане 28.01.2021 г.
Този документ представлява частен свидетелстващ документ, обективиращ изгодни за
неговия издател обстоятелства и възпроизвеждащ твърденията в отговора на исковата
2
молба. От удостоверителния образ на електронния подпис е видно, че документът е
подписан на 10.03.2021 г. – след получаване на препис от исковата молба.
Обсъжданият документ не носи подпис на ищеца и не обективира негово извънсъдебно
признание за получаване на уведомление със соченото съдържание, поради което му е
непротивопоставим и не може да важи срещу него. Представеният документ не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и при липса на ангажирани
други доказателства относно уведомяването на ответника за преустановяване на
захранването, няма основание за извод, че такова е получено.
Страните не спорят, а и от извлечение от списък за прекъсване на клиент №
150006**** се установява, че по искане на ответника до „Електроразпределение Север“
ЕАД, снабдяването с електрическа енергия в обекта било прекъснато на 08.02.2021 г.
Ответникът издал фактура № **********/08.02.2021 г. за заплащане на сумата от 19 лв.
с ДДС с основание „възстановяване на захранването (електромер)“ и фактура №
**********/08.02.2021 г. за същата сума с основание „доплащане експресно
възстановяване (електромер)“. Съгласно ценоразпис на услугите, предлагани от
„Електроразпределение Север“ ЕАД, цената на услугата „експресно възстановяване на
преноса и достъпа до елекроразпределителната мрежа на прекъснат поради неплащане
клиент на оператора на елекроразпределителната мрежа“ от електромер е 38 лв. с ДДС.
Не се спори също, а и фискални бонове № 00143440025/08.02.2021 г.;
00143460026/08.02.2021 г. и 00143460027/08.02.2021 г. установяват, че в деня на
прекъсване на снабдяването с електрическа енергия – 08.02.2021 г. били платени както
просроченото задължение, така и сумите по фактури № **********/08.02.2021 г. и №
**********/08.02.2021 г., и че на същата дата захранването в обекта на ищеца било
възстановено.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
връщане на даденото без основание. Основателността му е предпоставена от
установяване от страна на ищцата на даването на имуществено благо (в случая –
плащането на процесната сума) и отричане да има правно основание за имущественото
разместване. В случая, за да отблъсне претенцията, ответникът се позовава на
наличието на правно основание за плащането на сумата от 38 лв., твърдейки
осъществяване на предпоставките на общите условия на договора за продажба на
електрическа енергия за начисляването на такса за експресно възстановяване на
захранването.
Съгласно чл.20, ал.1 и ал.2 от публично известните Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ответника (по-долу ОУДПЕЕ), ако
3
в срок от 10 дни битов потребител не изпълни което и да е свое задължение,
включително при забава в плащането на дължимите суми, ответникът следва да му
изпрати писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения
срок не последва изпълнение, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването
с електрическа енергия. При неизпълнение от страна на абоната, ответникът има право
да поиска от „Електроразпределение Север” АД да прекъсне или ограничи
снабдяването с електрическа енергия. Съгласно чл.21, ал.1 от ОУДПЕЕ и чл.26, ал.1 от
публично известните Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД,
ответникът изисква от „Електроразпределение Север” АД възстановяване на
снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването, а
когато то е по вина на потребителя – и след заплащане на ответника и
„Електроразпределение Север” АД всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на преноса, но не по-късно от 12,00 часа на следващия работен ден.
Видно от ценоразписа на „Електроразпределение Север” АД, таксата е в размер на 19
лв. с ДДС, а таксата за експресно възстановяване (в деня на заплащане на дължимите
суми, ако те са заплатени преди 18,00 часа.) е в размер на 38 лв. с ДДС.
Така с оглед условията на договора между ответника и ищеца, правото на
ответника да поиска захранването да бъде прекъснато възниква след забава,
продължила повече от 10 дни, която в случая е безспорна, и неизпълнение на
задължението в определен срок след получаване на писмено предизвестие от
ответника, съдържащо предупреждение за последицата – прекъсване или ограничаване
снабдяването с електрическа енергия. Както по-горе бе посочено, ангажираните от
ответника доказателства не установяват осъществяването на втората посочена
предпоставка, което задължава съда да приеме, че ищецът не е бил предизвестен
съгласно изискването на чл.20, ал.2 от ОУДПЕЕ. Понеже двете предпоставки на
Общите условия следва да са налице кумулативно, правото на ответника да поиска
преустановяване на захранването не е възникнало.
Съгласно чл.124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването след
отстраняване на причините, довели до преустановяването им. Така ответникът е бил
задължен след плащане на просрочените задължения на 08.02.2021 г. да поиска
възстановяване на снабдяването от „Електроразпределение Север“ АД и в случая това
задължение е изпълнено с възстановяването на захранването на същия ден. Доколкото
съгласно посочената норма, това е именно задължение на ответника, възстановяването
на захранването няма характер на услуга за потребителя. По тази причина цена, такса
или възстановяване на разходите за тази дейност не се следва. Клаузата, предвиждаща
заплащането на такса, попада в хипотезата на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като е
неиндивидуално уговорена между страните (в общите условия) във вреда на
4
потребителя, нарушава изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на ответника и потребителя, като
ограничава правата на последния, произтичащи от закон. Освен посоченото, таксата,
имаща характер на обезщетение за разходите на доставчика, е отнапред едностранно
определена по размер без фактическия състав на начисляването й да включва
претърпяването на каквито и да е вреди от ответника. Тъй като действията по
прекъсване и възстановяване на захранването се извършват от „Електроразпределение
Север“ АД (арг. от Глава VIII ОУДПЕЕЕМ), то ответникът не понася разходи за тази
дейност, поради което и няма основание да изисква възстановяването им. Като
позволява на ответника да изисква заплащане на предварително и едностранно
определена сума за възстановяване на снабдяването, обсъжданата клауза е
неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя възможност на
доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди за включване и
изключване на снабдяването (така и Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. №990/2015 г.
на I Т.О. на ВКС). Поради неравноправния характер на обсъжданата клауза в
хипотезата на чл.143, т.2 и т.18 ЗЗП, същата се явява нищожна на основание чл.146 ЗЗП
и въз основа на нея не би могло да възникне претендираното парично задължение.
Обстоятелството, че е начислена такса „експресно възстановяване на
захранването“ не променя горния извод. Съгласно ценоразписа посоченото е
определено като единна услуга, включваща както нормативно установеното
задължение на ответника да възстанови захранването, така и изпълнението му
„експресно“. Макар че приоритетното или по-бързо изпълнение на задълженията на
ответника би могло да се счете за предоставяне на услуга, за абонатите е невъзможно
да разграничат стойностите на отделните компоненти на посочената в ценоразписа
услуга „експресно възстановяване на захранването“. Дори да се приеме, че те са
изводими от математическата разлика между стойността на таксите „експресно
възстановяване на захранването“ и „възстановяване на захранването“, ценоразписът не
дава възможност да се заплати единствено частта по експресното изпълнение, без
недължимата такса за възстановяване на захранването. Не е аргумент за обратното
обстоятелството, че ответникът е издал две фактури, защото с тях той е начислил такса
„възстановяване на захранването“, каквато услуга не се твърди да е ползвана, и такса
„доплащане експресно възстановяване“, каквато ценоразписът не включва.
Предвид изложеното сумата от 38 лв. е начислена от ответника без той да има
основание за това и му е платена недължимо на 08.02.2021 г., поради което се дължи
връщането й на ищеца. Посоченото води до извод за основателност на иска и
предпоставя уважаването му.
По присъждане на сторените разноски:
5
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да
му бъдат присъдени сторените от разноски. От негова страна е направено такова
искане и са представени доказателства за заплащане общо на 350 лв. (50 лв. държавна
такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение), които му се следват за заплащане от
ответника. Неоснователни са възраженията, че заплатеният адвокатски хонорар следва
да бъде намален поради това, че макар и в минимален размер, в частния случай
размерът му не отговаря на легитимните цели за прилагане на нормативната уредба за
минимални ограничения. Уговарянето и заплащането на адвокатския хонорар
съставляват признание на страната, че това е цената на адвокатския труд по
конкретното дело, в т.ч. ако е уговорен хонорар в минимален размер. В случаи като
настоящия, когато претендираното и платено от възразилата страна адвокатско
възнаграждение е по-високо или равно от това, срещу което се възразява, искането за
намаляване на последното поради прекомерност е винаги неоснователно (в посочения
смисъл Определение № 374/20.11.2017 г. по гр.д. № 687/2017 г. на IV Г.О. на ВКС).
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“,
представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П.С. С., Я.М.Д. и
Д.К.Д. да заплати на СВ. П. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Г**************, вход „Б“ сумата от 38,00 лв. /тридесет и осем лева/, платена без
основание на 08.02.2021 г. по фактура № **********/08.02.2021 г. и фактура №
**********/08.02.2021 г., начислена за експресно възстановяване преноса на
електрическа енергия до обект с клиентски номер 150006****, абонатен номер
**********, на адрес: гр.Г********************, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска – 10.02.2021 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“,
представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П.С. С., Я.М.Д. и
Д.К.Д. да заплати на СВ. П. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Г**************, вход „Б“ сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
6
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7