Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 260123

                                                     гр.Хасково, 09.04.2021 г.

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                                           Председател : Тошка Иванова

                                                                   Членове :  Анна Петкова

                                                                                       Йонко Георгиев

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвания акт:

                                    С решение № 260064 от 20.11.2020 г., постановено по гр.дело № 423 / 2020 г. по описа на Районен съд – Свиленград, ответникът – Поделение за товарни превози Пловдив към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД – гр.Пловдив е осъден  да заплати на И.Д.Х.  сумата от 7 461.93 лева, представляваща сбор от дължимо  възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.07.2017 г. до 27.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 926.66 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 27.07.2020 г.

Обстоятелства по въззива:

                        С подадената  въззивна жалба от Поделение за товарни превози Пловдив към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД – гр.Пловдив се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което въззивният съд  отхвърли изцяло предявените искове.

            В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия - И.Д.Х., който чрез пълномощника си  оспорва въззивната жалбата и излага доводи за нейната неоснователност, като иска потвърждаване на обжалваното решение.

Правни съображения:

                        Въззивникът е надлежно активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на обективно съединените искове по исковата молба. Обхвата на въззивното производство е очертан от изложеното във въззивната жалба. В тази насока оплакванията на въззивника са изцяло относно неправилност на съдебния акт като приложение на закона и като обоснованост. Не се излагат доводи относно валидността или допустимостта на решението. Пороци в подобна насока не установи при служебната проверка по чл.269 от ГПК и въззивната инстанция. Пред първата инстанция е установена фактическа обстановка съобразно изискванията на производствените правила, която обвързва страните и въззивния съд.

                        Районен съд - Свиленград е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 150 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца И.Д.Х.  срещу  ответника Поделение за товарни превози Пловдив към „БДЖ – Товарни превози” ЕООД – гр.Пловдив. Ищецът  е  претендирал  заплащане на следните суми, а именно: 7 461.93 лева (след допуснато в съдебно заседание, проведено на 28.10.2020 г., увеличение  размера на иска от първоначално предявения – 2 896 лева на 7 461,93 лева), представляваща сбор от допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд за периода от 27.07.2017 г. до 27.05.2020 г., и 926.66 лева (след допуснато в съдебно заседание, проведено на 28.10.2020 г., увеличение размера на иска от първоначално предявения - 200 лева на 926.66 лева) – мораторна лихва върху главницата за периода от настъпване на изискуемостта до предявяване на иска - 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2020 г., до окончателното й изплащане.

                                                По делото няма спор относно правнорелевантните факти, свързани с обстоятелството, че през исковия  период от време – от 27.07.2017 г. до 27.05.2020 г., между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността  *** в Локомотивно депо *** / Локомотивен филиал ***, при сменен режим на работа по график, съгласно т.3 от сключения между страните трудов договор № 3 от 19.01.2017 год., прекратен по взаимно съгласие със  Заповед № 36 от 27.05.2020 год. В тази насока е и приложената по делото длъжностна характеристика, в която е посочено, че работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от един, от три и от шест месеца за различните периоди от време, включени в исковия период. Като безспорно съдът приема и това, че продължителността на смените е била определена на 12 часа – от 07.00 часа до 19.00 часа – дневна и от 19.00 часа до 07.00 часа – нощна. В тази насока съдът цени представените от ответника и приети като писмени доказателства - таблица – график, изготвени от негови служители – обстоятелство, обуславящо неоснователността на изложените във въззивната жалба доводи за липса на доказателства, установяващи действителната продължителност на работната смяна. В подкрепа на този извод е и разписаната в чл.22, ал.3 и в чл.23, ал.7 от Правилник за вътрешния трудов ред в Поделение за товарни превози – Пловдив, продължителност на работната смяна, при сумирано изчисляване на работното време, а именно от 12 часа.

                                                От приетото в първоинстанционното производство експертно заключение  се установява, че е налице разминаване в отбелязванията в „Таблица – график“, определена от експерта като първичен документ и в „лична сметка“ – като вторичен документ. Въведените в личните сметки цифри за отработено време, прекъсвания и съответно разминаване с таблиците - график, според експерта не доказвало отсъствие на работника от работното му място, изхождайки от  непрекъсваемия режим на работа, поради което са приети за недостоверни записаните като изработени часове и прекъсвания в личните сметки. Вещото лице е приело, че представените таблици - график отговарят на действително положения от ищеца труд. В подкрепа на този извод вещото лице се е позовало и на резултатите от извършена от него проверка в ответното Поделение, при която не били открити регистри, в които да са записвани прекъсвания – напускания на работното място от страна на ищеца, като същите не съответствали и на условията, при които бил сключен трудовия договор с ищеца – на пълно работно време и непрекъсваем сменен режим от 12 часа. Въз основа на това вещото лице е изчислило изработените часове на база данни от таблици – график, сравнявайки ги с нормата по КТ, вписана и в личната сметка. Извънредните часове и техния размер, изчислен на база „таблица – график“ с включено превръщане на нощните часове в дневни са определени на 1 370 часа и на стойност 7 461.93 лева. Като втори вариант извънредните часове и техния размер, изчислен на база „таблица – график“, без включено превръщане на нощните часове в дневни са определени от експерта на 1 076 часа и на стойност 5 888.29 лева. Според третия вариант извънредните часове и техния размер, изчислен на база „лична сметка“, с включено превръщане на нощните часове в дневни е определен на 0 часа.

                                               По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от ищеца свидетели П. и В., от показанията на които се установяват условията на работа в ответното дружество и тези по изготвяне на графиците и подписването на личните сметки от лицата, заемащи длъжността ***.

                                               При така установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че на ищеца се дължи претендираното в исковата молба възнаграждение за положен извънреден труд, съгласно разпоредбата на чл.150 от КТ и обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД. Тези изводи на първоинстанционният съд се споделят и от настоящия съдебен състав, по следните съображения:  

                                           В разглеждания случай работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, при което установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по - продължителен от деня и седмицата период от време, а от заключението на назначената съдебно икономическа експертиза се установява, че ищецът е положил труд, надвишаващ установената с трудовия договор продължителност на работното време, като утвърдените от работодателя таблици - график отразяват действително положения от ищеца труд. Въпреки, че ищецът е подписал лични сметки за продължителността на работното му време, отразените в тях записвания се опровергават от съвкупната оценка на останалите писмени доказателства, в това число и таблици – график, отразените в които часове според експертизата не са били компенсирани до края на отчетния период, поради което следва да се приеме, че положеният над установената норма на продължителност на работното време труд е извънреден – обстоятелство, обуславящо основателност на иска, предявен на основание чл.150 от КТ. При определяне на конкретните часове извънреден труд, превишаващи установената норма за съответния период, изчислена съобразно правилото на чл. 9 б, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, е необходимо да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за превръщането на нощните часове в дневни. Това става с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност - т.е 8/7 или 1,143, при което за периода от 27.07.2017 г. до 27.05.2020 г.,  положения от ищеца нощен труд след преизчисляване с коефициент 1,143  за  превръщането  му в дневен труд, възлиза  общо  на  1 370 часа, дължимото за който възнаграждение е в размер на 7 461.93  лева, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда – 27.07.2020 г., до окончателното й изплащане. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, поради което акцесорната претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 27.07.2020 г.  и възлиза на сумата от 926.66 лева. Изложените във въззивната жалба доводи за необоснованост на заключението, представено по допуснатата пред първоинстанционния съд счетоводна експертиза, съдът намира за необосновани, отчитайки обстоятелството, че заключението не е било оспорено от процесуалния представител на ответника и същото е прието като обективно и безпристрастно дадено. В подкрепа на заключението са и останалите по делото доказателства,  съвкупният анализ на които обосновава извода за това, че  „личните сметки“, съставени от служители на ответника и подписани от ищеца, като частни свидетелстващи документи, удостоверяващи неизгодни за издателя си факти, се ползват с материална доказателствена сила, съдържанието на които обаче съдът намира за опровергано, а заявеното от ищеца оспорване, че заработените от него часове са невярно отразени в личните сметки - за доказано, по следните съображения: От страна на ответника не е заявено  оспорване на съдържанието на представените от него – таблици – график, въз основа на отразените в които данни вещото лице е определило продължителността на положения от ищеца извънреден труд. Не са представени и доказателства за извършени промени на предварително изготвяните графици. Не е водена и книга за регистриране на излизанията по време на работа, въпреки разписаното в тази насока изискване съгласно чл.19, ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред /Правилника/. Не се представят доказателства и за въведено работно време с променливи граници, съгласно чл.22, ал.6 от Правилника. Изхождайки и от въведения  с чл.22, ал.3 от Правилника непрекъснат режим на работа, съвкупно и с цитираните по-горе разпоредби от същия, съдът приема за опровергано съдържанието на представените от ответника „лични сметки“. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на посочените от ищеца свидетели, установените от които фактически твърдения не са опровергани от противната страна. Възприемането на първия вариант от заключението на вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза – с превръщането на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното  нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, е в съответствие и с  чл.20, ал.3 от Правилника. Към заключението са приложени таблици, видно от които е, че вещото лице е отчело и различната продължителност на въведените от работодателя периоди за отчитане на работното време на работниците/служителите, работещи на сумирано изчисляване на работното време, които за исковия период са едномесечен, тримесечен и шестмесечен, съгласно представените по делото заповеди, представени от ответника и приети като писмени доказателства, поради което въведено в тази насока оплакване във въззивната жалба за непълнота и необоснованост на заключението, включително и относно периода и начина, по който е определен и размера на обезщетението за забава, съдът намира за необосновано. Възприемането на първия вариант от заключението по допуснатата пред първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза е обосновано и с действалите през процесния период от време материално правни норми, уредени в Наредба за работното време, почивките и отпуските, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и Кодекса на труда.

                                               Достигайки до същите фактически и правни изводи за основателност на предявените искове, позовавайки се и на формирана по сходни казуси съдебна практика, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите на което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.

                                               На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата на процесуалния представител на ищеца, следва да се определи възнаграждение за осъществената правна помощ в размер на 749.43 лева, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на осъществилия процесуално представителство адвокат, упълномощен от въззиваемия.

                                               Мотивиран така, съдът

 

                        Р                                 Е                                 Ш                               И

 

                                               ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260064 от 20.11.2020 год., постановено по гр.д. № 423 / 2020 год. по описа на Районен съд – Свиленград.

                                               ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ Пловдив, ЕИК 1754038560069, поделение към „БДЖ – Товарни Превози“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, бул.“Васил Априлов“ № 3, ет.2 да заплати на адвокат М.Д.Д. ***, с адрес за призоваване -  гр.***, сумата в размер на 749.43 /седемстотин четиридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/ лева – възнаграждение за адвокат за осъществено пред въззивния съд процесуално представителство на И.Д.Х., ЕГН ********** ***.

                                               Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: