Определение по дело №127/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Решение № 92/31.07.2012г., постановено по гр.д. № 955/2012г., Кърджалийският районен съд допуснал да се извърши делба на следните недвижими имоти: 1/ОФИС, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 40909.118.226.7.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със заповед № РД 18 - 66 от 18.10.2006г. на ИД на АК и изменени със заповед № КД - 14 -09-178/11.11.2009г. на Началника на СГКК Г., с административен адрес: Г., ул. "В." № *, разположен на целия втори етаж на масивната сграда с идентификатор № 40909.118.226.7, със застроена площ съгласно документ за собственост - 449,95 кв.м, а съгласно схема изх. № 3366 от 01.12.2009г. , изд. вт СГКК - К., презаверена към 07.07.2010г. - със застроена площ 400,85 кв.м, състоящ се от коридори, два санитарни възела и 12 стаи, при граници на обекта, съгласно схема: под обекта: обект № 40909.118.226.7.2, обект № 40009.118.226.7.3, обект № 40909.118.226.7.4 и обект № 40909.118.226.7.1, над обекта: обект № 40909.118.226:7.6. както и 30,974% идеални части в размер на 57,79 кв.м от входното фоайе и стълбищна клетка, и 23,716% идеални части от общите части на сградата, и 23,716% от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, мястото съставляващо поземлен имот с идентификатор № 40909.118.226 и 2/ ГАРАЖ, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 40909.118.226.7.4по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със заповед № РД 18-66 от 18.10.2006г. на ИД на АК, изменени със заповед № КД-14-09-178/11.11.2009 г. на началника на СГГК - Г. с административен адрес: Г., У.Волга" № 4, разположен на първия етаж на масивна сграда с идентификатор № 40909.118.226.7 със застроена площ 63,98 кв.м, при граници на обекта съгласно схема: на същия етаж: обект № 40909.118.226.7.3 по обекта: обект № 40909.118.226.7.9 над обекта: обект № 40909.118.226.7.5, както и 3,785 % идеални части от общите части на сградата и 3.785% от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, мястото съставляващо поземлен имот с идентификатор № 40909.118.226 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г.между Г. С. С., от една страна, и Н. Д. Н. и Ж. С. Н., при квоти -1/2 ид.частза Г. С. С. и 1/2 ид. част общо за ответниците Н. Д. Н. и Ж. С. Н..

Срещу решението са подадени въззивни жалби от Н. Д. Н. и Ж. С. Н. чрез представителя им по пълномощие, идентични по съдържание, с които съдебният акт се обжалва като неправилен -поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изводът на съда за неоснователност на възражението за нищожност на договора за покупко-продажба на процесните делбени имоти, сключен на 26.07.2010 г. между „Г. И." , представлявано от С. Г. С., като продавач и Н. Д. Н. и праводателя на ищеца С. Г. С., като купувачи, бил неправилен. По отношение на този довод, на практика липсвали мотиви на съда, което съставлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не се произнесъл и относно липсата в нотариалната преписка на решение на общото събрание на акционерното дружество продавач, каквото решение било описано в представените документи при издаването и съставянето на нотариалния акт за въпросната сделка, и по-конкретно ставало въпрос за протокол на ОС на съдружниците на „Г. И." , описан по т.7 от процесния нотариален акт, като документ представен при съставянето му. При постановяване на обжалваното решение е допуснато и противоречие с материалния закон. Недоумение будело съждението, че решенията на управителните органи на акционерните дружества не подлежали на специален външен съдебен контрол. Възражението на ответната страна било за нищожност на сделката от 26.07.2010 г., а не на решение на СД на . Съгласно чл.32, ал.4, т.5 от Устава на „Г. И." /продавач по горната сделка/ Съветът на директорите на дружеството вземал решение с единодушие за разрешаване на сделка, по отношение на която член на Съвета на директорите имал интерес, противоположен на интереса на Дружеството.Съгласно чл.32, ал.5 от Устава на „Г. И." , най-късно до започване на заседанието член на Съвета на директорите бил длъжен да уведоми писмено Председателя му, че той или свързано с него лице е заинтересовано от поставен за разглеждане въпрос и не участва във вземането на решение.По делото обаче бил представен протокол от проведено на 12.07.2010 г. заседание на Съвета на директорите на „Г. И." Г. с дневен ред: разглеждане писменото уведомление на Н. Д. Н. и С. Г. С.-членове на СД на дружеството, за сключване на договор с дружеството за покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на дружеството, и вземане на решение за разпореждане с активи на дружеството-недвижими имоти. От съдържанието на протокола се установявало, че СД с единодушие взел решение: 1/ да се продадат на Н. Д. Н. и С. Г. С. процесиите имоти; 2/ за покупко-продажбата да се сключи договор в нотариална форма като Съветът на директорите упълномощава изпълнителния директор С. Г. С. да подпише договора за покупко-продажба от името и за сметка на дружеството, вкл. и да договаря със себе си като физическо лице. Протоколът от 12.07.2010 г. бил подписан от тримата членове на СД. При посочените по-горе параметри на покупко-продажбата, било очевидно, че в случая била приложима разпоредбата на чл.32, ал.4, т.5 от Устава на „Г. И." , съгласно която за сделката било необходимо разрешаване от СД, тъй като член на СД като купувач е с интерес противоположен на дружеството като продавач. От доказателствата по делото обаче не се установявало такова разрешение, дадено по установения от Устава ред.Това било така, защото в протокола от 12.07.2010 г. от проведеното заседание на СД на „Г. И." в частта му относно дневния ред, се сочело, че се разглежда писмено уведомление на Н. Д.Н. и С. Г. С.-членове на СД за сключване на договор с дружеството за покупко-продажбата на процесиите имоти. Упоменатото уведомление обаче не се съдържало в нотариалната преписка и по делото,за да се прецени за какво се отнася същото и дали то изрично уведомява Председателя на СД, че член на СД или свързано с него лице е заинтересовано от поставения за разглеждане въпрос. Затова и като е приел, че „по делото не се установи противното,а именно-че предварителното уведомление не е съответствало на изискванията на устава", съдът постановил необоснован извод. Нещо повече: дори и да се приемело, че уведомлението, цитирано в протокола от 12.07.2010 г. от проведеното заседание на СД на „Г. И." е уведомление по смисъла на чл. 32, ал.5 от Устава на Дружеството /т.е. че членове на СД са заинтересовани от поставения за разглеждане въпрос/, то тогава отново се оказвало, че не е налице валидно изразено разрешаване на сделката, тъй като при вземането на решението не следвало да участват заинтересованите от разглеждания въпрос лица /арг. чл.32,ал.5 от Устава/.Изложените по-горе доводи обосновавали основателността на възражението за нищожност на договора за покупко-продажба от 26.07.2010 г., за който е съставен НА № 166, т.1, рег.№ 3082, н.д. 166/2010 г. по описа на нотариус рег.№ 280 по РНК. Оказвало се, че липсва изрично волеизявление на СД на „Г. И." за разрешаване на сделката, а решението на СД на дружеството от 12.07.2010 г. е взето в нарушение на изискването на чл.32, ал.5 от Устава, според което най-късно до започване на заседанието член на Съвета на директорите е длъжен да уведоми писмено Председателя му, че той или свързано с него лице е заинтересовано от поставен за разглеждане въпрос и не участва във вземането на решение. Поради нищожността на покупко-продажбата за процесните имоти, сключена на 26.07.2010 г. между „Гарант Инвест" , като продавач и Н. Д. Н. и С. Г. С., като купувачи, се оказвало, че праводателят на ищеца не е придобил право на собственост върху процесиите имоти, респ. не би могъл да му прехвърли такива. Предвид горното, между страните в настоящия процес не се установявала имуществена общност, поради което предявеният иск за делба е недопустим и неоснователен. Като приел противното, районният съд постановил незаконосъобразно решение, в противоречие със закона и доказателствата по делото.По изложените по-горе съображения жалбодателите молят въззивния съд да реши спора по същество като отмени атакуваното първоинстанционно решение на РС-Кърджали като незаконосъобразно и им присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание, въззивниците чрез представителя си по пълномощие поддържат въззивните жалби по изложените в същите съображения.

Ответникът Г. С. С. от гр. К. чрез представител по пълномощие, в писмено становище, представено във въззивното съдебно заседание, оспорва въззивните жалби като неоснователни. Моли обжалваното решение като правилно, да бъде потвърдено.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Жалбите са подадени в срок от лица, имащи интерес от обжалването и са допустими, а разгледани по същество, неоснователни. Съображенията на съда са следните:

Не се спори между страните по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, че с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 166/26.07.2010г., т.І, рег. № 3082, дело № 166/2010г. на нотариус Е.Калайджиева, вписан под № 280 в регистъра на Нотариалната камара, купувачите С. Г. С. и Н. Д. Н., закупили от „Г. и.” , гр. К., представлявано от изп. директор С. Г. С., при равни дялове, следните недвижими имоти: 1/ ОФИС, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 40909.118.226.7.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със заповед № РД 18 - 66 от 18.10.2006г. на ИД на АК и изменени със заповед № КД - 14 -09-178/11.11.2009г. на Началника на СГКК Г., с административен адрес: Г., ул. "Волга" № 4, разположен на целия втори етаж на масивната сграда с идентификатор № 40909.118.226.7, със застроена площ съгласно документ за собственост - 449,95 кв.м, а съгласно схема изх. № 3366 от 01.12.2009г. , изд. от СГКК - К., презаверена към 07.07.2010г. - със застроена площ 400,85 кв.м, състоящ се от коридори, два санитарни възела и 12 стаи, при граници на обекта, съгласно схема: под обекта: обект № 40909.118.226.7.2, обект № 40009.118.226.7.3, обект № 40909.118.226.7.4 и обект № 40909.118.226.7.1, над обекта: обект № 40909.118.226:7.6. както и 30,974% идеални части в размер на 57,79 кв.м от входното фоайе и стълбищна клетка, и 23,716% идеални части от общите части на сградата, и 23,716% от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, мястото съставляващо поземлен имот с идентификатор № 40909.118.226 и 2/ГАРАЖ, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 40909.118.226.7.4по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със заповед № РД 18-66 от 18.10.2006г. на ИД на АК, изменени със заповед № КД-14-09-178/11.11.2009 г. на началника на СГГК-Г. с административен адрес: Г., У.Волга" № 4, разположен на първия етаж на масивна сграда с идентификатор № 40909.118.226.7 със застроена площ 63,98 кв.м, при граници на обекта съгласно схема: на същия етаж: обект № 40909.118.226.7.3 по обекта: обект № 40909.118.226.7.9 над обекта: обект № 40909.118.226.7.5, както и 3,785 % идеални части от общите части на сградата и 3.785% от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, мястото, съставляващо поземлен имот с идентификатор № 40909.118.226 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., за сумата общо от 96 100 лв. Не се спори също така, че купувачът Н. Д. Н. придобил своя дял в режим на СИО с отв. Ж. С. Н.; както и че с нот. акт за дарение на недвижим имот със запазено право на вещно ползване № 23/19.03.2011г., том І, рег. № 773, дело № 23/2011г. на нотариус Е. К., вписан под № 280 в регистъра на Нотариалната камара, С. Г. С. дарил на баща си Г. С. С. своята 1/2 идеална част от описания недвижим имот.

При тези фактически обстоятелства по делото, доводът, развит с отговора на исковата молба и поддържан при въззивното обжалване е за нищожност на договора за покупко-продажба на делбените недвижими имоти от 26.07.2010г. с нот.акт № 166/2010г. на нот. Е. К., рег. № 280, поради липса на надлежно изразено съгласие от страна на „Г. И.” , гр. К. за сключването му, обективирано съгласно изискванията на чл. 32, ал.4, т.5 от Устава на дружеството. Тази нищожност на договора от своя страна изключвала съсобствеността на процесните имоти, респ. праводателят на ищеца С. Г. С. не бил придобил право на собственост върху тях, поради което искът за делба следвало да се отхвърли. Възражението за нищожност въззивният съд счита за неоснователно, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. В тази връзка, установява се по делото, че на свое заседание, проведено на 12.07.2010г., Съветът на директорите на „Г. И.” , гр. К. /в състав: Д. Н. К.-председател, Н. Д. Н.- зам.председател и С. Г. С.- изп. член/директор/, разгледал писмено уведомление от членовете Н. Д. Н. и С. Г. С., за сключване на договор с дружеството за покупко - продажба на недвижими имоти, собственост на дружеството. След проведено явно гласуване, с единодушие СД взел решение да се продадат на посочените лица, в съсобственост при равни дялове, процесните недвижими имоти, за сумата от 96 100 лв., съгласно изготвена пазарна оценка на имотите. С второ решение, СД упълномощил изп.директор С. Г. С. да подпише договора за покупко-продажба от името и за сметка на дружеството, вкл. да договаря със себе си като физическо лице. Твърди се от въззивниците, че в случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 32, ал.2, т.5 и ал.5 от устава, съгласно която СД взема решение с единодушие за разрешаване на сделка, по отношение на която член на СД има интерес, противоположен на интереса на дружеството. В този случай, най-късно до започване на заседанието, такъв член бил длъжен да уведоми писмено председателя му и не участва във вземането на решение. Твърди се, че членът на СД и изп. директор С. С. като купувач бил с интерес, противоположен на интереса на дружеството, което същият представлявал при подписване на договора. В тази връзка следва да се посочи, че не е достатъчно само да се направи твърдение за наличието на противоположен интерес по смисъла на чл.32, ал.1, т.5 Устава. Наличието или липсата на такъв следва да се преценява за всеки конкретен случай. Ето защо е необходимо неговото обосноваване, съответно – доказване от страната, която го твърди. В случая, въззивниците нито са обосновали, нито са доказали наличието на противоположен интерес на изп. директор с интересите на дружеството при сключване на сделката. Не може и не следва да се приеме, че такава противоположност в интересите е налице по презумпция, само защото се отчуждава имущество на дружеството и един от купувачите е изп.директор. Това е така, тъй като причините, за да се вземе решение за продажба на такова имущество могат да са от различно естество – финансови, икономически и пр. и такава продажба да е в интерес на дружеството. В случая, не се сочат обстоятелствата, които са наложили продажба на имущество на дружеството, поради което и преценка дали е или не е налице противоположен интерес, не може да бъде направен. От значение в случая обаче е направената по-горе констатация, че въззивниците – съделители не са обосновали обстоятелствата, от които се извлича противоположен интерес и на следващо място – не са доказали наличието на такъв. Поради изложеното, въззивният съд намира, че посочената хипотеза от устава на дружеството е неоснователно въздигната като приложима; нещо повече – в случая и фактически невъзможно е било изпълнението на разпоредбата на ал.5 на чл. 32 от Устава. И това е така, поради следното: видно от протокола от заседанието на СД, на С. Г. С. е възложено да подпише договора за продажба при нотариалното му оформяне от името на дружеството с решение на СД, което по време следва решението за продажба на делбените имоти, т.е. упълномощаването не е принципно за всички такива сделки, дадено предварително, а е по повод извършването на конкретна такава след разрешаването й. По същия начин, СД е можел да възложи на всеки един от членовете на СД /вкл. на другия купувач – въззивника Н./ да подпише договора – арг. от чл. 31 от Устава /дружеството се представлява и управлява от СД/, поради което вземането на решението на кого от членовете на СД да се възложи подписването на договора за покупко-продажба след вземане на решението за продажба, прави фактически невъзможно изпълнението на разпоредбата на чл. 32, ал.5 Устава, а именно член на СД да изпълни задължението си за уведомяване писмено на председателя най-късно до започване на заседанието, че е заинтересован. Т.е., след като на изп.директор С. не е било известно обстоятелството, че на него ще се възложи подписване на нот.сделка от името на дружеството, и ако с това възлагане е възникнала противоположност на неговия интерес с този на дружеството /каквато вероятно е тезата на въззивниците, което съдът предполага, тъй като както бе посочено, същата не е обоснована/, то изп.директор фактически е нямало как да отправи необходимото уведомление до председателя така, както бе вече обсъдено. И не на последно място, въззивникът Н. в качеството си на зам. председател на СД е участвал лично при вземане на решението за продажба, наред с това също е желаел закупуване на делбените имоти в съсобственост при равни дялове с другия член на СД С. и очевидно не се е противопоставил на начина на гласуване, вземане на решението и участието на другия купувач в гласуването. Предвид това, с твърдението за нищожност на договора за покупко-продажба от 26.07.2010г. се стига до положението, щото въззивникът Н., гласувайки за вземане на едно решение от СД в нарушение на устава, сега се позовава и черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо. Не става ясно впрочем и жалбодателите не излагат доводи защо считат, че само по отношение на изп.директор, който е член на СД, е налице противоположен интерес с интересите на дружеството и решението на СД е в нарушение на устава, респ. договорът за покупко-продажба е нищожен, а по отношение на купувача Н., който също е член на СД и негов зам.председател и участвал във вземането на това решение, тези последици не са налице.

Предвид изложените съображения въззивният съд намира възражението за нищожност на договора за покупко-продажба на процесните имоти от 26.07.2010г., предмет на съдебна делба, за която е съставен нот. акт № 166/ 26.07.2010г. на нот. Е.К., рег. № *, за неоснователно. За извършване на продажбата е налице валидно взето решение от СД, протоколът за което е представен по нот. дело /очевидно, че при описване на документите в посочения нот. акт: т.7 – протокол на ОС на съдружниците на „Г. И” , - е допусната техническа грешка, тъй като видно от представената в съдебното производство нотариална преписка в цялост, към същата е приложен именно протоколът от заседанието на СД, проведено на 12.07.2010г., предмет на обсъждане в настоящия съдебен акт, а не протокол на ОС на съдружниците, за наличието на какъвто не се правят твърдения вкл. от въззивниците/. Т.е., както договорът за покупко-продажба е произвел вещно-прехвърлителния си ефект и С. Г. С. е станал съсобственик на продадената му идеална част от имотите на дружеството, предмет на делбата, наред с купувача Н., така и ищецът се легитимира като собственик на основание последващо дарение на същите ид. части от имотите от своя праводател. С оглед на изложеното, правилно от първоинстанционния съд е допусната делба при равни дялове на процесните имоти, придобити от съделителите при условията на обикновена съсобственост, съответно СИО за съпрузите-въззивници.

Ето защо, въззивните жалби са неоснователни, а обжалваното решение като правилно, следва да се потвърди.

Въззивният съд констатира, че при образуване на въззивното производство не е събрана държавна такса от въззивниците. Ето защо, с оглед изхода от делото и на основание чл. 18, във вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС - Кърджали д.т. за въззивното обжалване в размер на по 30 лв.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/31.07.2012г., постановено по гр.д. № 955/2012г. по описа на Районен съд-Кърджали.

ОСЪЖДА Н. Д. Н. от гр. С., бул. „П. Е.” *. вх. *, .*, ап.*, с ЕГН * да заплати по сметка на ОС-Кърджали д.т. в размер на 30 лева.

ОСЪЖДА Ж. С. Н. от гр. С., бул. „П. Е.” *. вх. *, .*, ап.*, с ЕГН * да заплати по сметка на ОС-Кърджали д.т. в размер на 30 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.