Гр. Пловдив,17.10.2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от съдия ДИЧЕВ адм. дело
№ 979 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.220 от Закона за
митниците (ЗМ) и чл.44 ал.1 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета
(ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза.
Жалбоподателят "Марти ойл" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от М. И.
С. - управител, чрез адв. Р.В., оспорва Решение № 32-119149/28.03.2023 г. на Директора
на Териториална дирекция „Митница – Бургас“, с което се определя за вземане под
отчет и досъбиране на вносно мито и ДДС в общ размер 1 113.31 лв. и
законна лихва върху сумата за периода 14.02.2020 г. до датата на връчване на
решението и за периода, следващ определения в решението срок за доброволно
изпълнение до датата на плащането на задължението.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт
е неправилен, немотивиран и незаконосъобразен, издаден при неправилно
приложение на материалния закон – отменително основание по чл.146 т.3 от АПК и при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменително
основание по чл.146 т.4 от с. к., по следните доводи: - на първо място, от
административния орган не е спазена разпоредбата на чл.140 §1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2447/2015 г. при отхвърляне на декларираната с МД с MRN BG001008016892RO/14.02.2020
г. договорна стойност за процесния автомобил. Излагат се подробни доводи, в
резултат на които, жалбоподателят счита, че от компетентния административен
орган е извършено грубо нарушение на нормативно предвидените за осъществяване
от него действия, преди обосновано да бъде отхвърлено прилагането на чл.70 §1
от Регламент (ЕС) № 925/2013 г. по отношение на митническата стойност от МД с
MRN BG001008016892RO/14.02.2020 г. На второ място се сочи, че от компетентния
административен орган е нарушено правото на изслушване на дружеството-жалбоподател,
дадено му с разпоредбата на чл.8 §1 б.а) и в) от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2447/2015 г., с оглед обстоятелството, че управителят на дружеството и
представляващ, не е уведомен за правото на достъп до искане с рег. №
32-343912/11.10.2022 г. до канадските митнически власти, до писмо с рег. №
32-441111/16.12.2022 г. от канадската служба за граничен контрол и до
електронната информация за процесния автомобил. Твърди се също, че е налице
нарушение на чл.35 от АПК, допуснато в хода на производството по издаване на
процесното решение, тъй като от компетентния орган не е обсъдено възражението,
представено със становище рег. № 32-112280/23.03.2023 г., както срещу
използването на метода на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 925/2013 г., така и
срещу размера на митническата стойност, определен за процесния автомобил по
този метод. Възразява се и срещу метода по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. за определяне на митническата стойност на автомобила от МД с MRN BG001008016892RO от 14.02.2020 г., срещу
размера на митническата стойност, определен по този метод и срещу включването в
определената по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност на
автомобила от МД с MRN
BG001008016892RO/14.02.2020 г. разходи за международен транспорт в размер на 741.07
лв., както и, че издаденото решение е в противоречие и със съдебната практика
на СЕС, като по сочените възражения се излагат подробни доводи. Иска се отмяна
на акта. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В., която
поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представените по делото писмени
бележки. Претендират се съдебни
разноски.
Ответникът – директор ТД „Митница – Бургас“, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. С молба вх. № 17605/08.09.2023
г. са депозирани писмени бележки от процесуалния представител на ответната
страна, в които се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Със същата
молба се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
На 14.02.2020 г. в Митническо бюро „Свободна зона –
Бургас“ е приета МД с MRN BG001008016892RO/14.02.2020 г. с вносител в ел. д.
3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 „Марти ойл“
ЕООД, с адрес: гр. Пловдив, район „Северен“, ***, пряк представител в ел. д.
3/19 „Мирамар“ ООД, ЕИК *********, за режима допускане до свободно обращение на
стока с описание в ел. д. № 6/8: „Употребяван пътнически автомобил –
катастрофирал, марка: - Mini, модел: Cooper, тип: Contryman, първа
регистрация: 01.01.2013 г., цвят: 0, Р. обем: 1 600, двигател: - няма
данни, шаси: WMWZC5CDWP32900.
В митническата декларация са
декларирани още: в ел. д. № 5/14 "код на държавата на изпращане/износ"
– Канада; в ел. д. № 4/1 „Условия на доставка" – CFR – стойност
и навло; в ел. д. № 6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната номенклатура“/6/15
„Код на стоката – код по ТАРИК“ – 8703 23 90 00; в ел. д. №4/16 „Метод за
определяне на стойността" – „1 - договорна стойност на внасяните стоки /чл.
70 от Кодекса/; в ел. д. № 4/14 „Цена на стоката“ – 900.00; в ел. д. № 4/10
"Валута" – САD и в ел. д. № 7/10 „Идентификационен номер на
контейнера“ – GLDU7608040.
Въз основа на декларираните данни, към датата на приемане
на МД размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на
чл.70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, т. е. върху договорната стойност -
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при
продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. Определени са и са взети под отчет публични
задължения за мито в размер на 121.69 лв. и за ДДС в размер на 267.72 лв.
Към митническата декларация са приложени: - фактура № RAE19121321/13.12.2019
г., издадена от „9378-6135 Quebek Inc.“, 4880 Rue Berthaume Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада; опаковъчен лист № RA-E19121321,
издаден от „9378-6135 Quebek Inc.“, 4880 Rue Berthaume Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, Certifikat D,Immatriculation № 42190389; морска товарителница № MEDUMT836092.
Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея
елементи е 1 216.90 лв.
С получено писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. на
ЦМУ от канадските митнически власти – “Canada
Border Services Agency“ е
предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с
местоназначение ЕС. По този повод, в ТД „Митница – Бургас“ е постъпило писмо с
рег. № 32-17346/13.01.2023 г. Във връзка с тази информация, е осъществен
последващ контрол по чл.84 ал.1 т.1 от Закона за митниците /ЗМ/ на стоката,
декларирана с МД с MRN BG001008016892RO/14.02.2020 г., като са анализирани
всички, приложени към МД документи и предоставените данни от канадските
митнически власти.
При тази проверка е установено: - налице е
съответствие по отношение на декларираната стока, а именно: - автомобил 2013
Mini Cooper S Contryman
(155 KG), номер на
шаси: WMWZC5CDWP32900, контейнер, с който е превозен автомобила: GLDU7608040; -
налице е несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 900
CAD, спрямо
представената от канадските митнически власти цена в размер на 2 925.00 CAD; - към
митническата декларация не са приложени доказателства за извършени плащания,
предвид декларирания код 11 в ел. д. № 8/15 вид на сделката и код 1 в ел. д.
4/16 Метод за определяна на стойността; - въпреки, че в условията на пращане по
приложената към митническата декларация фактура е вписано: „Prepayment“
(предплащане), липсват доказателства за размера на платената сума в аванс.
След анализ на приложените към МД документи и
полученият отговор от канадските митнически власти, митническите органи не
намират достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена и/или
елементите, които се прибавят към нея, и приемат, че са налице основателни
съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл.70
§1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Предвид основателните и липсата на доказателства
относно декларираната цена, митническите органи са приели, че декларираната въз
основа на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност,
определена на база на фактура № RAE19121321/13.12.2019 г., издадена от
„9378-6135 Quebek Inc.“, следва да бъде отхвърлена, с аргументи, че: - липсват
двете страни по сделката (купувач и продавач), тъй като от представената
фактура не е видно наличие на волеизявление между двете страни, тъй като
липсват подписи върху нея; липсват доказателства, къде е осъществена
сделката; налице ли е плащане по нея и
как е платено.
След обстоен анализ на методите за определяне на
митническата стойност по чл.74 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., е
констатирано, че за приложимостта на този метод са необходими данни за
разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки,
преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, разходите за
производство, както и допълнителните елементи, като степен на амортизация,
коефициент на щета и др. Такава база обаче, не е установена, както и, не е
установена информация за размер на обичайната печалба и размер на общи разходи,
поради което, в случая, не е приложим нито един от методите по чл.74 §2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и при определяне на митническата стойност на
процесната стока, приложение е намерила разпоредбата на чл.74 §3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г., според който митническата стойност на стоката се определя въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно
от следните: - Споразумение за прилагане на чл.VII от Общото
споразумение за митата и търговията; - чл.VII от Общото
споразумение за митата и търговията и глава III „Стойност
на стоките за митнически цели“ от МКС.
Във връзка с получената в рамките на административното
сътрудничество информация от електронни документи с данни от канадските
митнически власти, стоката е индивидуализирана с шаси № WMWZC5CDWP32900, с
описание и тегло на същата и данните съвпадат с тези по представените документи
към митническата декларация за допускане за свободно обращение с MRN
BG001008016892RO/14.02.2020 г. При това положение е установено, че по
посочената митническа декларация е декларирана цена по фактура, посочена в ел.
д. 4/14 „Цена на стоката“ в размер на 900 CAD на
идентифицираната по шаси стока (употребяван пътнически автомобил), установена
декларирана стойност при експорт от Канада в размер на 2 925 CAD.
От страна на административния орган е прието, че въз
основа на прилагане на метода на последната възможност, митническата стойност
следва да бъде определена въз основа на наличните данни на територията на Съюза
(представляваща електронна информация за износ от системата на канадските
власти аз превозни средства, декларирани за износ в Канада). При това положение
от страна на митническата администрация е прието, че на основание чл.74 §3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническата стойност следва да бъде определена,
като се вземат предвид цената, посочена в електронната информация, получена от
канадските митнически власти за превозното средство със същия VIN,
представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС, като към
нея на основание чл.71 §1 б.д) и б.и) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., бъдат
прибавени и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата
територия на Съюза в размер на 741.07 лв. – средноаритметичен размер, съгласно
информация в база данни МИСЗА за допуснати в свободно обращение автомобили с
пристанище на натоварване – Монреал, в приблизително същото време.
Предвид горното е прието, че митническата стойност на
стоката, допусната до свободно обращение с MRN BG001008016892RO/14.02.2020 г.,
следва да бъде определена в размер на 4 695.99 лв., на основание чл.74 §3
и чл.71 §1 б.д) и б.и) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. С оглед новия размер на
митническата стойност за стоката по МД с MRN BG001008016892RO/14.02.2020 г., на
основание чл.77 §1 б.а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., възниква митническо
мито, определено в размер на 469.60 лв. Така установеният размер за вземане под
отчет и досъбиране е констатиран, както следва: мито (А00) - 347.91 лв. и ДДС
(В00) – 765.40 лв. или общо 1 113.31 лв.
С писмо № 32-60125/14.02.2023 г., за което по
преписката няма данни кога е връчено на жалбоподателя, последният е уведомен по
реда на чл.22 §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. с мотивите, на които се
основава оспореното решение, а именно: - с оглед предоставена информация от
канадските митнически власти за износ на автомобили, е налице съмнение относно
декларираната митническа стойност и това води до отхвърляне на декларираната по
реда на чл. 70 от регламент (ЕС) № 952/2013 г. на митническата стойност на
автомобила по МД с MRN
BG001008016892RO/14.02.2020 г. - "Мини купър". След това е посочено,
че за горепосочения автомобил е предоставена информация, че декларираната
стойност при експорт от Канада е в размер на 2 925 CAD и за допуснатия
за свободно обръщение с МД с MRN BG001008016892RO/14.02.2020 г., автомобил, след
проверката по линия на международното сътрудничество, остават съмнения за
декларираната митническа стойност и е налице основание за отхвърляне на
декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС)№ 952/2013 г. митническа
стойност.
До директора на ТД „Митница – Бургас“ от жалбоподателя
е депозиран отговор № 32-112280/23.03.2023 г., с който се изразява несъгласие с
мотивите съдържащи се в съобщението от 14.02.2023 г., с подробни доводи, като
крайният извод на дружеството е, че мотивите са законово необосновани, като са
използвани данни и методики за целите на определяне на митническата стойност на
внесения автомобил от „Марти ойл“ ЕООД с МД с MRN BG001008016892RO/14.02.2020 г., които не
кореспондират с разпоредбите на приложимото европейско митническо
законодателство. В становището се посочва още, че в съответствие с чл.8 §1 б.в)
от Регламент за изпълнение (ЕС) №2447/2015 г. дружеството не е уведомено за
правото си на достъп до тази информация, както и не са му предоставени
извлечения от тази информация на хартиен или друг тип носител, с което е
нарушено правото му на защита и на изразяване на становище.
С оспореното Решение № 32-119149/28.03.2022 г. на
директора на ТД „Митница – Бургас“ са взети следните решения:
1.
Отхвърлена е
митническата стойност в размер на 1 216.90 лв. на декларираната стока с МД
с MRN BG001008016892RO/14.02.2020 г.
2.
На основание
чл.74 ;3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на поставената под режим допускане за
свободно обращение стока с МД с MRN BG001008016892RO/14.02.2020 г. е определена
митническа стойност в размер на 4 695.99 лв.
3.
На основание
чл.77 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническото задължение възниква на
датата на приемане на МД – в случая, на 14.02.2020 г.
4.
На основание
чл.85 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно
вито, е определено митническо задължение в размер на 469.60 лв.
Определени са също така данъчната
основа и дължимия ДДС, като е установен размер за вземане под отчет и
досъбиране, както следва: - мито (А00) – 347.91 лв. и ДДС (В00) 765.40 лв. или
общо – 1 113.31 лв.
Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 30.03.2023
г., жалбата е подадена на 11.04.2023 г.
В съдебно заседание на 05.07.2023 г. е изслушана и
приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за
изготвянето на която, вещото лице е обследвало всички приложени по делото
документи, както и допълнително ползвани документи – счетоводни записвания по
сметка 411 – Доставчици и сметка 304 – Стоки. Експертизата е констатирала, че
процесния автомобил е надлежно отразен в счетоводството на дружеството на
01.07.2020 г. при съответните стопански операции, подробно описани в
експертизата. Последната е установила също така, че финансовите отношения с
контрагента „Квебек Инк“, датират от 2018 г. и се работи предимно с авансови
плащания. Крайният извод на вещото лице е, че към 01.7.2020 г., салдото по с/ка
401 – Доставчици, партида 13 „Квебек Инк“, салдото е надвнесена сума
11 931.87 лв., като процесната инвойс фактура е изцяло платена и се
покрива като част от авансов банков превод от 05.05.20202 г. на обща стойност
28 424 лева.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: - Заповед № 2387/30.07.2021 г. на директор Агенция „Митници“ –
София; известия за доставяне и копия на интернет страницата за проследяване на
пратка; писмени доказателства, представени от ТД „Митница – Бургас“ с молба вх.
№ 12822/12.06.20223 г. и с молба вх. № 13172/15.06.2023 г.; документи от
счетоводството на жалбоподателя, с които е работило вещото лице; преведен на
български език документ относно процесния автомобил и писмени доказателства,
представени от ответника, ведно с компакт диск.
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от
компетентен административен орган, съобразно чл.101 §1 и чл.29 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/ във връзка с чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2 т.8 от ЗМ и чл.5
т.39 от Регламент № 952/2013 г. – директор на ТД „Митница – Бургас“.
Атакуваният акт е обективиран в
изискуемата писмена форма и при осъществяване на последващ контрол по смисъла
на чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ и съдържа
относими за случая юридически факти, като е цитирана приложимата правна уредба.
При издаване обаче на процесното решение, съдът намира, че са допуснати
нарушения на приложимия процесуален и материален закон, поради следните
съображения:
Основният спор между страните в настоящото
производство е дали митническите органи са обосновали наличието на
"основателни съмнения" по смисъла на чл.140 §2 от Регламент (ЕС) №
2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия регламент във връзка с
чл.74 §3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос, както
и налице са основанията за неприложимост на вторичните методи по регламентирани
в чл.74 §2 б. "а" - "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съгласно чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от същия Регламент/. Съгласно
чл.70 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, действително платената или подлежащата
на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача или, която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки. Когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, както
предвижда правилото на чл.140 §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447,
а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл.140 §2 от Регламента за изпълнение, митническите органи
могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл.70
§1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и се прилагат вторичните методи по чл.74 §2
б."а" – б."г" от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и
резервният метод по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съобразно действащата правна уредба за определяне на
митническата стойност, регламентираните методи са в отношение на субсидиарност
– когато стойността не може да се определи чрез прилагане на дадено правило,
следва да се приложи следващото правило в установената поредност, както
правилно е посочил и административният орган. В тежест на органа е обаче, при
условията на относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод
по оспорените решения. В случая, мотивирането на органа относно приложението на
основния и вторичните методи за остойностяване на стоките, преценено в
контекста на изискванията за основателни съмнения във връзка с декларираната
договорна стойност по чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, е
извършено формално и без относимите доказателствени източници.
Съдът приема, че липсват както доказателства, така и
аргументи в оспореното решение във връзка с изложената последователност за
остойностяването на стоките, включително по метода по чл. 74 § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013.
Видно от изложените мотиви в решението, органът без да
оспорва автентичността на представената към митническата декларация фактура за
покупко-продажба на превозно средство от 13.12.2019 г., е приел, че е
възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност на
стоката "Употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, марка „Мини“,
модел „Купър“, шаси № WMWZC5CDWP32900. Съмнението е обосновано с представената
от канадските митнически власти информация за превозни средства, декларирани за
износ в Канада с местоназначение ЕС, в която е декларирана цена от 2 925
САD за изнесения автомобил от канадския доставчик. Въз основа на това е прието,
че декларираната митническа стойност не представлява действително платената или
подлежаща на плащане цена, поради което се отрича приложимостта на основния
метод по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съдът намира този извод на административния
орган за незаконосъобразен и необоснован. Както се посочи по-горе, според
правилото на чл.140 §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, за
отхвърлянето на този метод са необходими основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена.
Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да
са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчни за
обосноваване на съмненията. От друга страна, практиката на съда на ЕС по
приложението на чл.140 §1 от Регламента за изпълнение налага виждането, че
процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата
на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани /Решение от
28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, EU:С:2008:128, т.52/.
В случая, на първо място,
административният орган не е посочил причината за незачитане на данните за
платената сума в приложените от жалбоподателя фактура, при условие, че се
признава автентичността на фактурата. Останалите митнически документи, са
представени в съдебното производство и установяват по категоричен начин
осъществени сделки с предмет процесния автомобил - вида, техническата
характеристика и състоянието на автомобила; цената на придобиване и заплащането
й по банков път, макар приетата по делото от страните без възражения
съдебно-техническа експертиза, да не посочва именно тази фактура, но така или иначе,
същата е установила, че към 01.07.2020 г. салдото на с/ка – Доставчици, партида
13 „Квебек Ик“ е с надвнесена сума; размерът на разходите, формиращи
договорната стойност по чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
От друга страна, органът се е позовал на представената
от канадските митнически органи електронна информация за износ на автомобили и,
в частност, извадка от тази електронна информация, в която е посочена цена от 2 925
САD за автомобил: 2013 Mini Cooper Contryman с шаси: WMWZC5CDWP32900.
Видно обаче от приложената по делото разпечатка от електронна
информация за износ в оригинал на английски език, освен цена, и още две графи с
номера, не се съдържа никаква друга информация. Никъде в електронния документ не
фигурира името на жалбоподателя „Марти ойл“ ЕООД, като получател или купувач на
автомобила. Действително, номерът на шасито съвпада с този, деклариран от
лицето в МД, което обаче не води до категоричния извод, че е налице пълна
идентичност между процесния автомобил и този, описан в електронния документ за
износ. При това положение, а и не са налице и данни в атакуваното решение,
органът необосновано е приел, че това е продажна цена на процесния автомобил,
както и че този автомобил е идентичен с декларирания такъв в МД. Действително,
в приложения екземпляр от електронна информация за износ по отношение на
автомобила е декларирана стойност в размер на 2 925 САD, но дали това е
продажната цена или стойност, ако не е продадена, и дали това е действително
декларирания от жалбоподателя автомобил в МД, не става ясно. В тази връзка и с
оглед извършеното плащане от жалбоподателя към доставчика се оборва изводът на
административния орган, че не са налице предпоставките за прилагане на
договорната стойност по чл.70 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Липсва и
възможност за извършване на сравнение на цените, тъй като няма данни,
обективирани в надлежни доказателствени средства.
Тежестта за доказване на наличието на основателни
съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за
неприемането на декларираната митническа стойност. Общото правило на чл.22 §7
от Регламент (ЕС) № 952/2013 изисква митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение и вносителят следва да е уведомен за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и, именно, в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност. В настоящия случай, това изискване
не е спазено. От жалбоподателя към МД са били приложени документи, обосноваващи
декларираната митническа стойност, но митническият орган не ги е анализирал.
Горното сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната
митническа стойност в нарушение на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, от което следва, че отказът на органа да приложи метода по чл.70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 е немотивиран и недоказан, а оспореното решение е
незаконосъобразни, като противоречащо на материалния закон.
Независимо от горното, доколкото органът е формирал
изводи във връзка с вторичните методи за определяне на митническата стойност,
както и са налице възражения в жалбата в тази връзка, съдът намира, че следва
да се произнесе и в тази част. За да се изключат като приложими методите по
чл.74 §2 б."а" – б." г" от Регламент (ЕС) № 952/2013, в
решението са изложени мотиви за това, че не е налице достатъчно пълна и
изчерпателна информация със сходни характеристики и повреди на стоката. Сочи се
и недостатъчната наличност на информация относно декларираната митническа
стойност за допуснати за свободно обръщение идентични или сходни стоки, внос от
САЩ, както и за единична цена, на която се продава на територията на съюза
най-голямото сборно количество от внесените стоки или от внесени
идентични/сходни стоки. Констатациите са незаконосъобразни и в противоречие със
събраните доказателства. Към МД са налице придружаващи документи – фактура, опаковъчен
лист, морска товарителница, удостоверение за автомобила, в които се съдържат
конкретни данни за внесения автомобил, а и в митническата декларация се съдържа
подробно описание на процесния автомобили, вкл. на марката и модела, както и на
състоянието му, което е отразено и в решението на органа. Жалбоподателят е представил и документи за
плащания към доставчика.
Следователно, обратно на приетото от органа,
описанието на стоката е достатъчно, с оглед данните в събраните документи. В
същите има и конкретни данни, относими към дефинициите за идентични или сходни
стоки по чл.1 §2 т.4 и т.14 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но
информацията е останала извън преценката на издателя на оспорените решения,
поради което формираните изводи за неприложимост на вторичните методи за
остойностяване са незаконосъобразни.
Предвид изложеното, съдът приема за незаконосъобразен
отказа на органа да приложи методите по чл.74 §2 б."а" –
б."г" от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с правилата на чл.141-
чл.143 от Регламента за изпълнение. Вследствие на горното, недоказан и
незаконосъобразен е изводът в оспореното решение за това, че поради
изчерпването на предходните методи, следва приложимост на резервния метод за
определяне на митническата стойност на стоките по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Според мотивите в оспореното решение, автомобилът е остойностен по
горния метод при съобразяване и съгласно принципите и общите разпоредби на
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията и на Глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Следва определяне на митническата
стойност на декларираната от жалбоподателя стока в размер, посочен по-горе в
процесното решение, по цена за продажба, съответстваща на оценката, дадена от
канадската данъчна администрация.
Както е посочил и административният
орган, действително хипотезата на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013
представлява последна възможност за остойностяване на внесените стоки, но
основната и единствена предпоставка за прилагането на тази хипотеза е да са
изчерпани всички други възможности. Спорен е въпросът относно т. нар.
"резервен метод" по смисъла на чл.144 от Регламента за изпълнение във
връзка с правилото на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочените норми
от съюзното право изискват прилагане на разумни способи, съответстващи на принципите
и общите разпоредби на визираните споразумения и въз основа на наличните данни
на митническата територия на Съюза. Това правило, доразвито в чл.144 §2 от
Регламента за изпълнение, забранява на органа да използва произволно определени
или фиктивни стойности. Съдът счита, че в случая забраната по чл.144 §2
б."ж" от Регламента за изпълнение е нарушена. Безспорно е, че органът
е определил митническата стойност на стоката по информацията от електронната
извадка на канадските митнически власти. При това положение е нарушено
изискването на чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за използване на налични
данни на митническата територия на Съюза.
Изложеното навежда на извод за произволно определена
стойност на стоката, което противоречи на изискванията за прилагане на разумни
способи и сочи на незаконосъобразност на метода по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
При така установеното фактическо и
правно положение, съдът приема, че незаконосъобразно е определена нова
митническа стойност на стоката от страна на митническите органи, поради което
като е отказал приемането на декларираната договорна стойност на процесната стока
и е определил нова такава, директорът на ТД „Митници – Бургас“ е постановил
незаконосъобразен административен акт.
С оглед незаконосъобразното определяне на нова
митническа стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и определянето на
допълнителни задължения на жалбоподателя за мито и ДДС на стоката, за която е
подадена митническата декларация, както и лихва върху определените суми, поради
което обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
Предвид изхода на спора и претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 800.00
(осемстотин) лева, представляващи 450.00 лв. адвокатско възнаграждение, 50.00
лв. заплатена държавна такса и 300.00 депозит за вещо лице.
Неоснователна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за транспортни разходи и
като такава, същата не следва да бъде уважена. Съображенията на настоящия
състав на съда за този извод са следните:
Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и
цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един
адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните,
независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу
страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не
обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата
на легално определение на понятието "разноски", граматическото и
логическо тълкуване на чл.143 от АПК и чл.78 и следв. от ГПК, налагат извод, че
под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства,
които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени
процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за
вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни. Следователно,
разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с
извършването на правните действия в процеса, а за оказваната й правна защита
има право да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение и то само за един
адвокат. Разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните
процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия
от документи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни не представляват
такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на
компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски; отделно от
това - личното явяване на страната не е задължително /Определение № 9937 от
15.07.2014 г. по адм. д. № 16165/2013 на ВАС, Решение № 15209 от 19.11.2013 г.
по адм. д. № 7308/2012 на Върховния административен съд, Решение № 16178 от
05.12.2013 г. по адм. д. № 1261/2013 на ВАС, Определение № 4093 от 14.04.2015
г. по адм. д. № 3519/2015 на ВАС и др./.
С оглед възражението на представителя
на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно
договора за правна защита и съдействие, следва да се посочи, че
възнаграждението не е прекомерно, като не са налице основания за присъждането
на по-нисък размер на разноските в тази им част, по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.36 ал.2 от Закона
за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Посочената правна норма въвежда ограничение единствено
относно минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде
по - нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и
относно договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и
обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на казуса и осъщественото
процесуално представителство. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението е: при интерес от 1000 до 10 000 лв. -
400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Минималният размер на адвокатските
възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на
адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен
договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на
адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и
справедлив" размер по смисъла на чл.36 ал.2 от ЗА. В конкретния случай,
оказаната от адвокат В. правна помощ по настоящото дело се изразява в подаване
на искова молба, лично явяване в съдебни заседания пред Административен съд
–Пловдив (при положение, че адрес на осъществяване на дейността на адвокат В. ***)
и осъществена процесуална защита, посредством проведено пълно главно доказване,
а също така по делото са представени подробни писмени бележки. Ето защо, в
процесния случай, уговореният и заплатен от жалбоподателя размер на
адвокатското възнаграждение, който е 450.00
лв. за настоящата съдебна инстанция, следва да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован", тъй като е към минимума, определен в
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, при което на жалбодателя следва да се присъди
пълния размер на претендираните разноски – 50 лв. ДТ, 300 лв. разноски за вещо
лице и 450 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
32-119149/28.03.2023 г. на директора на Териториална дирекция „Митница –
Бургас“, с което се определя за вземане под отчет и досъбиране на вносно мито и
ДДС в общ размер 1 113.31 лв. и законната лихва върху сумата за периода
14.02.2020 г. до датата на връчване на решението и за периода, следващ
определения в решението срок за доброволно изпълнение до датата на плащането на
задължението.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция „Митница – Бургас“ да заплати на "Марти ойл"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***,
представлявано от М. И. С. - управител, сумата 800.00 (осемстотин) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: