МОТИВИ към присъда № 41, постановена на 30.08.2017г. по НОХД № 617/2017г. по описа на Районен съд -
Търговище
Подсъдимият Ц.Г.Ц. *** с ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение по
чл.183, ал.1 от НК за това, че за времето от 02.2013г. до 05.2017г. в гр.Търговище,
след като бил осъден по гр.д. № 1730/2012г. по описа на ТРС с определение от
17.12.2012г., влязло в сила на 28.12.2012г.
да издържа свой низходящ – сина си Т.Ц.Ц., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 51 месечни вноски в общ размер
на 4590лв.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура
поддържа обвинението срещу подс.Ц., както е
повдигнато. Намира същото за безспорно доказано. Пледира, за престъплението по чл.183, ал.1 от НК на
подсъдимия да бъде наложено наказание “лишаване от свобода“ в размер – под
максималния, предвиден в закона, чието изтърпяване да бъде отложено на
основание чл.66 от НК за срок от три години.
На основание чл.269, ал.3, т.3 от НПК делото бе разгледано в отсъствие на
подсъдимия. Към доказателствения материал
бяха приобщени обясненията на подс.Ц., дадени на ДП, където същият е заявил, че се признава
за виновен и е описал фактическата обстановка.
Защитникът на подсъдимия също намира
обвинението за доказано. Пледира на подс.Ц. да бъде
наложено наказание „глоба” посредством приложение на чл.55 от НК.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. Ц.Г.Ц. не е осъждан, трудово
ангажиран от 2012 г. до момента, с декларирано недвижимо имущество пред община
Търговище.
През 1991г. подс. Ц.Г.Ц. и св. Р.Ц.Ц. сключили граждански брак и от съвместният им живот, на ***г.
им се родило дете - св. Т.Ц.Ц.. През 2011г. двамата
родители се разделили и подсъдимият напуснал семейното жилище. След това той не
участвал в издръжката на детето и св.Ц. поискала от съда да го осъди, като така
било образувано гр.д. № 1730/2012 г. по описа на РС - Търговище. За делото подс.Ц. бил уведомен и участвал чрез упълномощен от него
адвокат. В производството била постигната спогодба, одобрена от съда с
определение от 17.12.2012г. на РС - Търговище, влязло в сила на 28.12.2012 г.
По силата на това подс. Ц. бил осъден да заплаща
месечна издръжка на сина си Т.Ц.Ц., ЕГН **********,***
в размер на 90 лв.
След осъждането подсъдимият не платил нито една вноска в изпълнение на
задължението си за издръжка на малолетното си дете, въпреки че работил по
трудов договор в „Униел“ ООД, гр.Търговище. Поради
тава било образувано и изпълнително производство № 20133530400004 при ЧСИ, по
което той получил лично покана за доброволно изпълнение на 11.01.2013г., а на
работодателя му било връчено запорно съобщение. Така
били събрани и вноските по издръжката до м.01.2013г. вкл. След това подсъдимият напуснал работното си място и страната, и
заминал за Република Чехия, където започнал работа. Въпреки, че отново имал
доходи и възможност да издържа малолетния си син подсъдимият отново съзнателно отказал да изпълнява
съдебното решение и родителските си задължения.
Поради това, на 28.11.2014г. св. Т.Ц.
потърсил съдействие от РП -
Търговище и така било образувано
наказателно производство срещу подсъдимия, което на 10.03.2015 г. било спряно
на осн. чл. 244, ал. 1, т. 1 във вр.
чл. 25, т. 2 НПК, а на 14.06.2017г. било възобновено, т.к. Ц. бил издирен.
Междувременно сина му на
16.01.2016г. навършил 18 години, но продължил да учи и завършил 12 клас на
15.05.2017 г. в ПГИИ „Джон Атанасов“ - Търговище.
Изложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от обясненията на подс.Ц.Ц., дадени на ДП, които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279, ал.2 вр. с
ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Т.Ц. и Р.Ц., дадени в хода на
съдебното следствие, приложените писмени доказателства. Събраните доказателства
изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват, че за времето от
м.02.2013г. до м.05.2017г. в гр.Търговище, след като бил осъден с определение
от 17.12.2012г. по гр.д. № 1730/2012г. по описа на РС- Търговище, влязло в сила на 28.12.2012г. да издържа свой низходящ – сина си Т.Ц.Ц. с ЕГН **********, подс.Ц. съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
51 месечни вноски в общ размер на 4590лв. От субективна страна
подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл.
С оглед изложеното, съдът прие, че по описания
начин подс.Ц. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК, за което го призна
за виновен. Последният предвижда
наказание „лишаване от свобода” до една година или „пробация”.
Преценявайки вида и размера на наказанието, следващо се на подс.Ц.
за извършеното от него престъпление,
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното
самопризнание и чистото съдебно минало. Като отегчаващи такива взе предвид изключително дългия период, през който подсъдимият не е изпълнявал
задължението си за заплащане на издръжка, както и размера на дължимата
сума. На тази база съдът счете, че на подс.Ц. следва да бъде наложено наказание от три
месеца „лишаване от свобода“, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Съдът намери, че така определеното по вид
и размер наказание е подходящо за постигане целите, визирани в чл. 36 от НК, като счете, че
липсват основания за приложение на чл.55 от НК, каквото бе искането на
защитата.
Въз основа на изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: