№ 169
гр. Горна Оряховица, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20224120200045 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. П. Д. чрез защитника адв. Б.Х.З. от ВТАК
обжалва наказателно постановление № 21-0350-000314/02.11.2021 г.,
издадено от началника на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново,
с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест
месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон. Поддържа, че случаят е
маловажен. В постановлението липсвало надлежно описание на нарушението
и данни за имената, местослуженето и длъжността на актосъставителя и за
датата на издаване на акта за установяване на административно нарушение.
Не било конкретизирано коя е приложимата за случая разпоредба от двете
разпоредби, съдържащи се в посочената като нарушена алинея 1 на чл. 140 от
ЗДвП. Поддържа, че установените факти сочели на нарушение по чл. 145, ал.
2 от ЗДвП, а не на нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия закон, както приел
наказващият орган. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
1
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Б.Х.З. от ВТАК поддържа жалбата. Моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди в негова полза
в качеството му на защитник адвокатско възнаграждение в минимален размер
за една инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (по-
нататък ЗАдв.) за предоставената на жалбоподателя безплатна правна помощ.
НАЧАЛНИКЪТ НА РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – СТРАЖИЦА при
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, конституиран като страна в съдебното
производство с протоколно определение от 17.03.2022 г. и редовно призован
за съдебното заседание на 26.04.2022 г., не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН началникът на
управлението моли съда да разгледа възражението му за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай че жалбоподателят претендира
разноски за такова.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.04.2021 г. сутринта жалбоподателят Д. управлявал товарен
автомобил „П.“ с регистрационен номер *** по път III-407 в посока към с. Б..
В 9:07 часа автомобилът бил спрян за проверка от свидетелите Д. М. Й. и ЦВ.
Т. СТ. – младши автоконтрольори при РУ – Стражица, които изпълнявали
задълженията си като органи за контрол на движението. При справка в базата
данни чрез работна станция с отдалечен достъп (РСОД) контролните органи
установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е регистриран
по надлежния ред.
Свидетелят Й. съставил против жалбоподателя в негово присъствие
акт за установяване на административно нарушение серия GA № 365406, в
който приел, че жалбоподателят е управлявал нерегистрирано по надлежния
ред моторно превозно средство, с което нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
2
За същото деяние било образувано досъдебно производство № 86/2021
г. по описа на РУ – Стражица, поради което образуваното със съставянето на
акта административнонаказателно производство било прекратено на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.
С постановление от 20.05.2021 г. прокурорът прекратил наказателното
производство, като приел, че макар деянието на Д. формално да осъществява
състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, същото не е престъпно, тъй
като поради своята малозначителност обществената му опасност е явно
незначителна. В постановлението прокурорът приел също така, че
необходимото поправително, превъзпитателно и възпиращо въздействие
върху Д. може да бъде постигнато чрез налагане на административно
наказание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, поради което изпратил материалите от
досъдебното производство на РУ – Стражица.
На 02.11.2021 г., след като разгледал административнонаказателната
преписка, образувана по изпратените от прокурора материали, началникът на
РУ – Стражица издал обжалваното наказателно постановление, с което
наложил на жалбоподателя Д. П. Д. административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на
12.01.2022 г. На 19.01.2022 г. подписаната от защитника на Д. жалба против
постановлението била заведена в РУ – Стражица.
От материалите по прекратеното досъдебно производство № 86/2021 г.
по описа на РУ – Стражица и от служебно изисканите справки се установява,
че жалбоподателят е придобил процесния автомобил „П.“ с регистрационен
номер *** с писмен договор с нотариална заверка на подписите от 13.05.2020
г. Купувачът Д. не изпълнил задължението си да регистрира придобия
автомобил в службата за регистрация по постоянния си адрес до изтичането
на законния едномесечен срок по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Поради това и на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 14.07.2020 г. регистрацията на този
автомобил била прекратена служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
3
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Д. М.
Й. и ЦВ. Т. СТ. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протоколите за проведените съдебни заседания, включително писмените
материали по прекратеното досъдебно производство.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което
има право да обжалва наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
Жалбоподателят Д. е наказан за това, че е управлявал автомобил, който
не е бил регистриран по надлежния ред поради прекратяване на
регистрацията му на основание и по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. От
събраните доказателства не се установява по несъмнен начин към посочената
в обжалваното наказателно постановление дата на нарушението Д. да е знаел
или с оглед обстоятелствата на конкретния случай да е имал обективна
възможност да узнае, че регистрацията на управлявания от него автомобил е
била прекратена по предвидения в последната разпоредба ред – чрез
служебно отбелязване в автоматизираната информационна система. В
събраните доказателства няма данни жалбоподателят да е бил уведомен с
нарочно съобщение за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила. Не се установява също така Д. да е узнал по какъвто и да е друг
начин за прекратяването на регистрацията преди датата на осъщественото
управление на автомобила, за което е наказан.
От друга страна, съгласно изричния текст на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
прекратяването на регистрацията по реда на тази разпоредба настъпва не
автоматично с изтичането на предвидения в закона двумесечен срок, а по
силата на служебно извършено действие на администрацията, изразяващо се в
отбелязване на прекратяването в автоматизираната информационна система.
От съдържанието на разпоредбата следва също така, че законът определя най-
ранния момент, в който регистрацията може да бъде прекратена чрез
съответното отбелязване – първия ден след изтичане на двумесечния срок от
4
придобиването на моторното превозно средство, но не и крайния срок, до
изтичането на който това отбелязване следва да бъде извършено.
Следователно от безспорно установеното обстоятелство, че към датата на
деянието Д. е знаел, че е изтекъл предвиденият в разпоредбата двумесечен
срок от придобиването на автомобила, не може да се направи извод, че той е
знаел дали компетентният орган е упражнил възникналото от момента на
изтичане на този срок свое правомощие да прекрати регистрацията на
автомобила. При това ноторен е фактът, че автоматизираната информационна
система, в която е било отбелязано служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила, не е публично достъпна, поради което
жалбоподателят не е имал възможност да извърши по своя инициатива
проверка относно състоянието на регистрацията на автомобила, преди да
предприеме управлението му.
Предвид изложеното не може да се приеме за установено по несъмнен
начин, че Д. е осъществил описаното в наказателното постановление
управление на автомобил с прекратена регистрация виновно – умишлено или
непредпазливо, доколкото събраните доказателства не сочат на извод към
датата на деянието да е знаел или с оглед обстоятелствата на случая да е имал
обективна възможност да узнае, че автомобилът, който управлява, е с
прекратена регистрация.
По аргумент от разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН деяние, което не е
извършено виновно, не съставлява административно нарушение и не е
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дееца.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при неправилно прилагане на материалния закон,
поради което следва да бъде отменено на предвиденото в чл. 63, ал. 3, т. 1 от
ЗАНН основание.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр.
с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. съдът следва да уважи искането да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на защитника, оказал безплатна правна помощ на
жалбоподателя. Възнаграждение следва да бъде определено в минималния
размер от 300 лв., предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС. По
аргумент от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК за
5
посоченото адвокатско възнаграждение следва да бъде осъдена Областната
дирекция на МВР – гр. Велико Търново, която е юридическото лице, в
структурата на което е административният орган, издал отмененото
наказателно постановление.
Предвид преобразуването на РУ – Стражица в участък към РУ – Горна
Оряховица, в сила от 01.07.2022 г., съдът следва да постанови съобщението за
постановеното решение до административнонаказващия орган да се връчи на
началника на РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН и чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0350-000314/02.11.2021
г., издадено от началника на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико
Търново, с което на Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за
призовки и съобщения *** – адв. Б.Х.З. от ВТАК, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО , код по БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7,
ДА ЗАПЛАТИ на АДВОКАТ Б.Х.З. от ВТАК, с личен номер *** и адрес на
кантората ***, сумата 300,00 лв. (триста лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за представителство и защита на жалбоподателя в
производството пред районния съд.
Съобщението за постановеното решение до
административнонаказващия орган да се връчи на началника на РУ – Горна
Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
6
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7