Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Ваня Гаджева и в
присъствието на прокурора Любомир Мирчев, като разгледа докладваното от съдия
Крънчева ВНЧД № 3733
по описа за 2017 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
протоколно определение от 06.06.2017 г., постановено по НЧД № 6813/2017 г. по
описа на Софийския районен съд (СРС), НО, 3-ти състав, е извършено групиране на наказанията, наложени на осъдения С.М.З. – ЕГН - **********, на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, по НОХД № 3163/2016 г., НОХД №
15605/2015 г. и по НОХД № 4711/2016 г. – и трите по описа на СРС, като му е определено едно общо най-тежко наказание
за тях „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, изпълнението на което
е отложено за срок от 3 (три) години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Със
същото определение СРС е зачел и приспаднал от така определеното общо
наказание, времето на задържане на осъдения С.М.З., на основание чл. 59, ал. 1,
т. 2 от НК, по НОХД № 4711/2016 г. на СРС, считано от 23.06.2016 г. до
08.03.2017 г., както и изтърпяната част от наказанието „Пробация“ по НОХД №
3163/2016 г. по описа на СРС, считано от 04.11.2016 г. до 13.04.2017 г., на
основание чл. 25, ал. 3 от НК.
Срещу
така постановения съдебен акт е депозиран въззивен протест от прокурор при СРП,
с който се иска изменение на първоинстанционното определение в частта, с която
не е уважено искането на СРС за постановяване на ефективно изтърпяване на
общото наказание от шест месеца „Лишаване от свобода“ по НОХД № 3163/2016 г.,
НОХД № 15605/2015 г. и НОХД № 4711/2016 г. – и трите по описа на СРС, като се
излагат съображения, че изтърпяното от осъдения наказание „Пробация“ по първото
му осъждане за две престъпления по чл. 131 от НК, не е изиграло необходимата
превъзпитателна и възпираща роля за извършване на нови престъпления и деянията
по кумулираните три дела са извършени след изтърпяване на това наказание.
Аргументира се тезата, че престъпленията са разнородни по своята същност – по
чл. 325, ал. 2 от НК, по чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4,
вр. чл. 194, вр. чл. 20 от НК и въпреки, че са извършени от З. като
непълнолетен, се отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като са осъществени
при изключителен цинизъм и немалка стойност на предмета на престъпленията. Сочи
се, че реално осъденият З. не следва да търпи ефективно наказанието шест месеца
„Лишаване от свобода“, тъй като същото се явява вече изтърпяно с прилагане на
разпоредбите на чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК и чл. 25, ал. 3 от НК.
В
съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така депозирания въззивен протест,
по съображенията, изложени в него, като счита, че определеното на осъдения чрез
групиране едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, следва да бъде изтърпяно ефективно, по съображения, че изтърпяното
наказание „Пробация“ по първото му осъждане за две престъпления по чл. 131 от НК, не е изиграло необходимата превъзпитателна и възпираща роля за извършване последващите
престъпления по чл. 325 от НК, по чл. 194 от НК и по чл. 195 от НК, които,
независимо от обстоятелството, че са извършени от З. като непълнолетен, се
отличават с висока степен на обществена опасност. Пледира, че целите на
наказанието ще бъдат изпълнени, ако определеното на осъдения наказание бъде
изтърпяно ефективно, поради което отправя искане към съда да измени атакуваното
определение в този смисъл.
Защитата на осъдения З. – адв. Д. – от САК, моли
определението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а
протестът на прокурора при СРП да бъде оставен без уважение, като посочва, че
на подзащитния й на три пъти е било определяно наказание „Пробация“.
Осъденият
З. поддържа тезата на защитата си. В последната си дума моли за по-леко
наказание.
ВЪЗЗИВНИЯТ
СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
Производството
пред първоинстанционният съдебен състав – СРС – НО, 3-ти състав, е образувано
по повод постъпило предложение от прокурор при СРП за групиране на наказанията,
наложени на осъдения С.М.З. по НОХД № 3163/2016 г. на СРС, НО, 94 състав, по НОХД
№ 15605/2015 г. на СРС, НО, 12 състав и по НОХД № 4711/2016 г. по описа на СРС,
НО, 3 състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК и по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
За
да се произнесе по постъпилото предложение, съдът е изискал справка за съдимост
и бюлетини за съдимост по отношение на осъдения З., както и справка от ГД „Изпълнение
на наказанията“ относно изтърпените от осъдения наказания „Пробация“.
Въз
основа на така събраните писмени доказателствени средства, СРС е приел за
установено, че са налице основанията за групиране на наказанията, наложени на
осъдения З., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Приел е, че
подсъдимият е осъждан по НОХД № 19650/2013 г., по НОХД № 3163/2016 г., по НОХД
№ 15605/2015 г. и по НОХД № 4711/2016 г. по описа на СРС, като от тези
осъждания може да бъде образувана една съвкупност, която включва осъжданията по
НОХД № 3163/2016 г., по НОХД № 15605/2015 г. и по НОХД № 4711/2016 г. – и трите
по описа на СРС, тъй като деянията са извършени преди да има влязло в сила
осъждане по всяко едно от тези дела, като за съвкупността от престъпления
следва да се наложи едно общо най-тежко наказание на осъдения, а именно – това
по НОХД № 4711/2016 г. по описа на СРС – „Лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца.
При
постановяване на съдебния акт, СРС е преценил, че изтърпяването на така определеното
на осъдения едно общо най-тежко наказание, следва да бъде отложено по реда на
чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като деянията са извършени от осъдения като
непълнолетен и в болшинството от случаите осъжданията са по споразумения, при
което имуществените вреди са били възстановени. Предвид изложеното е приел, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати и при отлагане изпълнението на
определеното на З. едно общо най-тежко наказание за срок от три години.
Ето
защо и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, СРС – НО, 3-ти състав
е групирал наложените на осъдения З. наказания по НОХД № 3163/2016 г., НОХД №
15605/2015 г. и НОХД № 4711/2016 г. – и трите по описа на СРС, като е определил
едно общо най-тежко наказание за тях „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест)
месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 (три) години, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК.
Съдът
е зачел и приспаднал от така определеното общо наказание, на основание чл. 59,
ал. 1, т. 2 от НК, времето на задържане на осъдения по НОХД № 4711/2016 г. на
СРС, считано от 23.06.2016 г. до 08.03.2017 г., както и на основание чл. 25,
ал. 3 от НК – изтърпяната част от наказанието „Пробация“ по НОХД № 3163/2016 г.
по описа на СРС, считано от 04.11.2016 г. до 13.04.2017 г.
СРС
е приел, че не следва да постановява отделно изтърпяване на наказанието
„Пробация“, наложено на осъдения по НОХД № 19650/2013 г. по описа на СРС, което
не е включено в обсъжданата съвкупност, тъй като същото е било изтърпяно
изцяло, считано от 05.08.2014 г. до 05.02.2015 г.
Настоящата
съдебна инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд, че са налице
предпоставките за групиране на наказанията, наложени на осъдения З. по присъди,
постановени по НОХД № 3163/2016 г., НОХД № 15605/2015 г. и НОХД № 4711/2016 г.
– и трите по описа на СРС, тъй като деянията, предмет на образуваните и
приключили наказателни производства, са извършени от осъдения при условията на
реална разнородна съвкупност, преди да е влязла в сила присъда срещу него за
което и да било от тях.
Така,
видно от справката за съдимост на З., същият е осъждан, както следва:
-
с влязло в сила определение за одобряване на споразумение от 26.06.2014 г.,
постановено по НОХД № 19650/2013 г. по описа на СРС – НО, 12-ти състав, влязло
в сила на същата дата, с което е осъден за престъпления по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4
от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4
от НК, извършени на 21.02.2013 г., като му е наложено наказание „Пробация“ за
срок от 6 (шест) месеца, при следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 (шест) месеца, с периодичност два
пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от 6 (шест) месеца;
-
с влязло в сила определение за одобряване на споразумение от 06.10.2016 г.,
постановено по НОХД № 3163/2016 г. по описа на СРС – НО, 94-ти състав, влязло в
сила на същата дата, с което е осъден за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал.
1 от НК, извършено на 26.06.2015 г., като му е наложено наказание „Пробация“ за
срок от 9 (девет) месеца, при следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 9 (девет) месеца, с периодичност два
пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от 9 (девет) месеца и „Включване в курсове за професионална квалификация и програми
за обществено въздействие“ за срок от 9 (девет) месеца;
-
с влязло в сила определение за одобряване на споразумение от 24.01.2017 г.,
постановено по НОХД № 15605/2015 г. по описа на СРС – НО, 12-ти състав, влязло
в сила на същата дата, с което е осъден за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 25.02.2015 г., като му е наложено
наказание „Пробация“ за срок от една година, при следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, с
периодичност два пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от една година и „Включване в курсове за професионална
квалификация и програми за обществено въздействие“ за срок от една година;
-
с влязла в сила на 08.03.2017 г. присъда, постановена по НОХД № 4711/2016 г. по
описа на СРС – НО, 3-ти състав, с която е осъден за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 05/06.08.2015 г., като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, изпълнението на
което е отложено за срок от 3 (три) години, по реда на чл. 69, ал. 1 от НК,
като на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК съдът е зачел и приспаднал от това
наказание времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „Домашен
арест“, считано от 23.06.2016 г. до влизане в сила на присъдата.
Налице
са следователно, предпоставките, визирани в императивната законова разпоредба
на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо най-тежко
наказание на осъдения, измежду така наложените.
Правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е определил за изтърпяване от
осъдения едно общо най-тежко наказание измежду наложените му за съвкупността от
престъпления, а именно – р в размер на най-тежкото от тях – наложеното му по
НОХД № 4711/2016 г. по описа на СРС – НО, 3-ти състав – „Лишаване от свобода“
за срок от 6 (шест) месеца.
В
съответствие с доказателствената съвкупност СРС е приел, че не следва да включва
в съвкупността от престъпления това, за което З. е осъден по НОХД № 19650/2013
г. по описа на СРС, тъй като същото се намира в условията на общ рецидив с
престъпленията, включени в съвкупността, както и че не следва да постановява
отделно изтърпяване на наказанието „Пробация“, наложено на осъдения по НОХД №
19650/2013 г. по описа на СРС, тъй като то е било изтърпяно изцяло, считано от
05.08.2014 г. до 05.02.2015 г.
Въззивният
съд изцяло споделя и аргументацията на СРС досежно наличието на предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, за отлагане изтърпяването на
наложеното на осъдения З. едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 6 (шест) месеца, с изпитателен срок.
Съгласно
посочената законова разпоредба, когато съдът налага наказание „лишаване от
свобода“ до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание
за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на „лишаване от свобода“
за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително да
изтърпи определеното му наказание.
В
конкретния по делото случай, З. не е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер преди постановяване на присъдата по НОХД №
4711/2016 г. по описа на СРС, наложеното му наказание „Лишаване от свобода” е
за срок до три години, а именно – за срок от шест месеца, и за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не се явява
наложително същият да изтърпи наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
При
преценка на необходимата степен на наказателна репресия, която се следва на
осъдения за съвкупността от престъпления, за която е осъден с посочените
по-горе съдебни актове, СГС в този си състав съобрази, от една страна,
обстоятелството, че З. е четирикратно осъждан за пет различни престъпления,
както против личността и собствеността на различни граждани, така и против
обществения ред, което сочи на трайно изградено у същия незачитане на
установения правов ред. Правилно прокурорът при СРП отбелязва, че първото
осъждане на З. не е оказало необходимото поправително и превъзпитателно
въздействия спрямо същия и не се е оказало достатъчен контрамотив срещу
извършване на нови общественоопасни посегателства. Същевременно,
престъпленията, за които е осъден, са извършени от З. като непълнолетен, а и
към настоящия момент същият е на млада възраст. Отделно от това, както правилно
е приел и СРС, в три от случаите осъждането на З. е със споразумение, при което
следва да се приеме, че същият е признал вината си пред съда. При това се
налага изводът, че целите на наказанието биха били постигнати и с по-ниска по
интензитет наказателна репресия, а именно – с факта на осъждането му на
наказание, свързано със засягане свободата на осъдения за придвижване в
пространството и с ограничението в правата му, следващо се от факта на осъждане
на „лишаване от свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не е необходимо
спрямо същия да бъде постановявано ефективно изтърпяване на наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“. Възраженията на прокурора при СРП, депозирал
протеста в противния смисъл, настоящата инстанция намира за неоснователни.
Въззивният
съд изцяло споделя и изводите на решаващия първоинстанционен съд, че са налице
предпоставките, визирани в чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК, за зачитане и приспадане
от така определеното на осъдения З. едно общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, на времето, през което същият е бил с мярка
за неотклонение „Домашен арест“ по НОХД № 4711/2016 г. по описа на СРС, считано
от 23.06.2016 г. до 08.03.2017 г.
Правилно
и законосъобразно на основание чл. 25, ал. 3 от НК, СРС е зачел и приспаднал
от така определеното на осъдения З. едно
общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, на изтърпяната
част от наказанието „Пробация“ по НОХД № 3163/2016 г. по описа на СРС, считано
от 04.11.2016 г. до 13.04.2017 г.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на първоинстанционното определение,
въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон,
необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или
изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде
потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 06.06.2017 г., на Софийския районен съд, Наказателно
отделение, 3-ти състав, постановено по
НЧД № 6813/2017 г. по описа на същия
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/