Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХVІ-ти въззивен състав на четиринадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ Л.
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
на секретаря Албена Ламбева, в присъствието на прокурора ………………., разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело
ВНЧХД № 3814 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 10.03.2017
г. по н.ч.х.д. № 9191/2016 г., СРС, НО, 112-ти състав е признал подсъдимия М.М.А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 4, вр. ал.
1 от НК, като му е било наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лева, както и на наказание „обществено
порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред целия трудов
колектив на „Държавен музикален и балетен център“. С обжалваната
присъда подс. М.М.А. е било осъден да заплати сумата от 1000 лева на С.Г.С., представляваща обезщетение за
претърпените от последния неимуществени вреди.
Срещу така постановения съдебен акт в
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия А.
– адв. К.С., в която се прави искане за отмяна на атакуваната присъда като
неправилна и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до неправилно прилагане и на материалния закон. Излагат се и аргументи
за неправилно неприлагане на разпоредбата на чл. 78а от НК. Предлага се
въззивният съд на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да
постанови нова присъда, с която изцяло да оправдае подс. М.М.А..
В съдебно заседание защитникът на
подс. А. – адв. С. подържа жалбата. Счита, че са налице всички материалноправни
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК, която се явява
по-благоприятна за дееца. Сочи, че това от своя страна би довело като последица
до отхвърляне на предявения от частния тъжител граждански иск.
Повереникът на частния тъжител намира,
че присъдата е правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде
потвърдена. Намира, че не са налице предпоставките за приложение на института
на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като подс. А. е предаден на съд и признат за виновен в
извършването на множество деяния. Това становище се подържа и от частния
тъжител.
Подсъдимият А. не взема участие в
производството пред въззивната инстанция след редовна процедура по
уведомяването му чрез защитникът му – адв. С..
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови
присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред достатъчно гласни
и писмени доказателства, въз основа на техния анализ е приел от фактическа
страна следното:
Подсъдимият М.М.А.
е роден на *** г. в гр. Варна, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.
През периода 2015 г. - 2016 г. Държавният
музикален и балетен център (наричан по-долу за краткост музикалния театър) бил
в затруднено финансово положение, което продължило няколко месеца. Поради тази
причина заплатите на балетисти, хористи и другите, работещи в музикалния театър
служители не били изплащани навреме. Забавянето в изплащането на трудовите
възнаграждения на екипа на театъра изострило отношенията между работещите
артисти и служители. През този период била извършена и промяна в ръководството
на музикалния театър, като новото ръководство поело ангажимент да реши проблема
със забавянето на възнагражденията на артистите. Въпреки поетия ангажимент, изплащането
на трудовите възнаграждения продължило да се бави и през периода на първия
месец от смяната на ръководството на театъра.
На 26.11.2015 г.
в сградата Държавния музикален и балетен център, намираща се в гр. София, бул. „********бил поставен спектакълът
„Хубавата Елена” от Жак Офенбах, в който участвали подс. М.М.А. - солист- певец
и частния тъжител - С.Г.С. - балетист. Преди представлението, подс. М.М.А.
разбрал, че няма да получи заплата си в настоящата седмица и отново ще бъде му
изплатена със закъснение, което важало за всички възнаграждения на работещите в
театъра.
Преди началото
на спектакъла, когато по стълбите слизал С.С., същият срещнал М.А.. А. гневно
започнал да обвинява С., че не му било изплатено възнаграждението по дебитната
му карта. С. обяснил, че не той е лицето, което може да му даде компетентен
отговор на упреците и въпросите и заявил, че ситуацията в театъра не може да се
оправи с вълшебна пръчка. Чувайки тези думи, М.А. се ядосал и му казал да си
навре вълшебната пръчка отзад. Свидетелят Т.С.минавал в този момент близо до
двамата, тъй като се качвал към балетната зала и чул казаното от А..
Малко по-късно
същата вечер започнал спектакълът „Хубавата Елена“, като в промеждутъка между
сцените му тъжителят С.С. разговарял в коридора зад кулисите на сцената със
служителя от театъра М.А.С., като при тях бил и свидетелятС.. По време на
разговора им се появил М.А. и демонстративно се изплюл в краката на двамата — С.
и С., след което нарекъл С.С. „***.”. Тези думи отново били чути, както от разговарящите
М.С.и С.С., така и от свидетеля Т.С., който бил в близост до тях. Поведението
на подс. М.А. било забелязано и от свидетелката М.П., която в този момент се
отправяла към сцената.
Малко по-късно
същия ден, по време на едно от изпълненията на сцената, в което в дует си
партнирали тъжителят С. и балетната му партньорка И.П., подс. М.А., който се
намирал непосредствено зад С. отново го нарекъл „***.”. Св. П. се учудила на
поведението на подс. А., тъй като си позволявал да отправя подобни квалификации
и обръщения по време на спектакъла, докато тъжителят С. е пред публиката на
сцената. Това поведение на подсъдимия се отразило на тъжителя, който бил
разстроен по време на изпълнението си. Промяната в изпълнението на тъжителя от
своя страна било забелязано от свидетеляС., който наблюдавал спектакъла на С. и
усетил притеснението му.
Докато на
сцената били част от балета и изпълнявали своята част от представлението на
спектакъла „Хубавата Елена”, зад кулисите на сцената, публично, в присъствието
на свидетелите Т.С., М.П., И.П.и други артисти на театъра, подс. М.А. нанесъл
силен удар с ръка в областта на седалищните части на тъжителя С.С., след което
му казал „отивай да си заработваш заплатата,*****”. Ударът бил възприет от
присъстващите свидетели, въпреки това тъжителят С. не отвърнал по какъвто и да
било начин на нанесения му удар – нито с действие, нито вербално. Почувствал се
единствено унизен и обиден.
В резултат на
поведението на подсъдимия М.А., против него било образувано производство по
налагане на дисдиплинарно наказание, което приключило със заповед за налагане
на наказание „предупреждение за уволнение”.
При така
установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че обвинението,
повдигнато с частната тъжба е доказано по несъмнен и категоричен начин, като
единствено недоказано е останало подс. А. да е казал по адрес на тъжителя С. в
негово присъствие думата „подлога“, поради което е признал подсъдимият за
виновен в извършването на престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 4,
вр. ал. 1 от НК, като го е оправдал по обвинението в тъжбата да е нарекъл С.С.
и с думата „подлога”.
Фактите по
делото са правилно установени от СРС и настоящата инстанция се солидаризира с
изводите на първостепенния съд, че обвинителната теза е доказана по несъмнен
начин. Този извод се основава на показанията на свидетелите И.П., М. А.-С., М.П.,
Т.С., на свидетелката Т.Г.- частично, на свидетеля А.М.— частично, както от
обясненията на подсъдимия - също частично, както и прочетените на основание
чл.283 НПК и приети писмени доказателства, в това число и справка за съдимост
на подс. М.А..
По делото преки
доказателства за деянието и неговото авторството, установяващи като такъв
подсъдимия М.А. са показанията на св. И.П., М. А.-С., М.П., Т.С.. Това налага
внимателното обсъждане на показанията на тези свидетели на плоскостта на
собственото им съдържание и вътрешна логика, както и по отношение на останалите
доказателства. Обстоятелството, че част от показанията на тези четирима
свидетели -очевидци на отделните дейния, противоречат частично на показанията
на св. Т.Г.и на обясненията на подс. М.А. не е основание за тяхното
подценяване. Показанията на посочената група свидетели не пораждат съмнение, че
те се отличават със значителни възможности да възприемат точно детайлите на
ситуацията и да запомнят и възпроизвеждат прецизно хронологията на събитията.
Добросъвестността на посочените свидетели се проявява в обстоятелството, че те
не преувеличават, нито изопачават факти в интерес на която и да било от
страните. Това е видно и от описанието на възприетата от тях обстановка и
конкретните действия на подс. М.А., както и тяхната реакция и тази на тъжителя С.
на неговото поведение.
Въззивният съд
извърши самостоятелен и внимателен анализ на показанията на свидетелите И.П., М.
А.-С., М.П., Т.С.и констатира, че те са последователни, точни и не съдържат
вътрешни противоречия. Обосновано районният съд е отчел обективността на тези
свидетели, които съобщават фактите, без да ги оценяват или квалифицират.
Въззивният съд намира, че не е налице непоследователност на свидетелите и
вътрешно противоречие в техните показания при описание на отделните ситуации на
инкриминираната дата. Те подробно описват в съдебно заседание каква е била
причината за недоволството на подс. М.А., отношението му към частния тъжител С.
и поведението му по време на инкриминирания случай.
Поради това
въззивният съд намира за обосновани доводите на районния съд, че показанията на
свидетелите И.П., М. А.-С., М.П., Т.С.са надеждна основа за установяване на
времето, мястото, извършването на деянието и участието на подсъдимия в него.
Свидетелите И.П., М. А.-С., М.П., Т.С.прецизно изясняват последователността на поведението
на страните в наказателното производство, собствените си действия и
възприятията си. Обстоятелството, че познават и двете страни в наказателното
производство не поставя под съмнение авторството на деянието, не представлява и
основание за изследване на въпроса относно евентуална пристрастност на свидетелите
при депозиране на показанията им.
На следващо
място въззивният съд намира, че достоверността на показанията на свидетелите И.П.,
М. А.-С., М.П., Т.С.се подкрепя и от показанията на св. Т.Г., която не отрича
подс. А. да е казал по отношение на тъжителя С.С. при обсъждане на финансовото
положение на театъра да си навре вълшебната пръчка отзад, както и от
показанията на М. и М., които макар и в последствие са чули за пререканията
между подсъдимия и частния тъжител в кратък период от време след деянието.
Следва да се подчертае, че посочените свидетели не са възприели лично случилото
се и в този смисъл показанията им изцяло отговарят на възприятията им, като
косвено подкрепят твърденията на частния тъжител, направени с тъжбата за
възникнало напрежение между него и подсъдимия.
На следващо
място въззивният съд намира, че напълно правилно първата инстанция е пренебрегнала
показанията на свидетеля Т.Г., в които сочи, че тъжителят отговорил на
подсъдимия А. с множество обидни изрази и квалификации. Правилно е отчетено, че
в тази им част показанията на свидетелката Г. не се подкрепят от останалия
доказателствен материал и влизат в пряко противоречие с останалите очевидци на
деянието. Освен това, съдът отчита и обстоятелството, че св. Г. говори за това,
че единствено е чула обидните изрази, за които твърди, че са били казани от
тъжителя, като е напълно възможно да греши относно авторството на чутото или то
да е било казано по адрес на друго лице или след като подс. А. си е тръгнал и
не е можел да ги чуе.
Правилно е било
отчетено от първата инстанция, че показанията на свидетелите И.Б. и на В. М. не
носят почти никаква значима към предмета на доказване информация, доколкото
сочат, че не знаят да съществуват конфликти и конфликтни ситуации между
страните по делото. Същото се отнася и за св. А. М., който също не е възприел нито един от описаните по-
горе инциденти и няма преки впечатления от описаните в тъжбата деяния.
Относно обясненията
на подсъдимия М.А., съдът намира, че въз основа на същите не може да гради
правните си изводи относно релевантните за предмета на доказване факти, тъй
като това гласно доказателствено средство има двойствена природа - от една
страна е способ за доказване, а от друга е средство за лична защита на
подсъдимото лице, като за заявеното пред съдебния състав той не носи
наказателна отговорност. В тази връзка съдът приема за достоверни твърденията
на подс. А. за наличие на финансови проблеми в театъра през инкриминирания
период, но не се доверява на заявеното от него, че не е извършил
инкриминираните деяния, тъй като последното обстоятелство се опровергава от
свидетелските показания без да намират опора в нито едно друго събрано по
делото доказателство или доказателствено средство.
Настоящата
съдебна инстанция не намира за нужно да обсъжда твърденията за обичаен език на
говорене в театъра, включващ и инкриминираните думи и изрази, тъй като от
показанията на свидетелите не става ясно кои именно лица са приемали за
нормална употребата на такива думи и изрази. Още по-малко се установява измежду
тези лица за са страните в настоящето наказателно производство.
Правилно са били
кредитирани писмените доказателства, т.к. последните са пълни, ясни и
обосновани и по делото не възниква съмнение относно тяхната достоверност.
При така
установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приложил правилно
материалния закон и обосновано е приел, че подсъдимият М.М.А. е осъществил от
обективна и субективна състава на престъплението по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 4, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 26.11.2015
г., в сградата на „Държавен музикален и балетен център” в гр. София, бул. ********,
в присъствието на свидетеля Т.С., заявил на С.С. да си навре вълшебната пръчка
отзад, впоследствие докато С.С.
разговарял с М. С., М.А. се приближил към тях, изплюл се демонстративно в
краката им и нарекъл С.С. „***.”,
по-късно отново намирайки се непосредствено зад С., нарекъл същия „***.”,
а когато се намирали със С. зад кулисите на сцената, публично, в присъствието
на свидетелите Т.С., М.П., И.П. и други артисти от театъра, М.А. нанесъл силен
удар с ръка в областта на седалищните части на С.С., след което му казал
„отивай да си заработваш заплатата,*****”. Правилно е било преценено, че не се
установява, подс. А. да е наричал С. с думата „подлога”, както и че
квалифициращото обстоятелство (извършването на деянието публично) не се
отразява значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност.
Изпълнителното
деяние на престъплението обида в конкретната хипотеза се състои в отправяне от
подсъдимия на думи, изрази и извършване на действия по адрес на пострадалия,
които по своето естество се явяват засягащи достойнството му, с оглед на
установените обществени ценности, изразяват негативна оценка за пострадалия,
като те следва да са възприети от него.
Въззивният съд
се солидаризира с изводите на първата инстанция относно обидния характер на
инкриминираните изрази и действия, които противоречат на общоприетите норми за
нормално междуличностно общуване и се отразяват негативно на самооценката на
пострадалия.
Безспорно е, че
обект на тези оценъчни изрази е бил именно пострадалият, доколкото именно той е
бил адресатът на инкриминираните изрази и действия на подсъдимия.
От субективна
страна правилно е прието, че подсъдимият е действал при форма на вина пряк
умисъл - съзнавал е характера на употребените от него изрази и действия и
негативния ефект, който те ще имат върху С. и пряко е целял именно това - да
засегне тъжителя.
Налице е
правилно приложение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото подс. А.
е осъществил престъплението при условията на продължавано престъпление, с 4
(четири) деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, казал е думи и е
извършил действия, унизителни за честта и достойнството на С.Г.С..
Първоинстанционният
съд е изложил правни съображения за съставомерността на деянието, които не
изискват допълнение или корекция от настоящата въззивна инстанция.
Настоящият
съдебен състав намира, че присъдата следва да претърпи корекция единствено в
частта относно наложеното наказание.
Разпоредбата на чл.
146, ал. 1 НК, предвижда наказание „глоба“ от хиляда до три хиляди лева, като съдът
може да наложи и наказание обществено порицание. При това
положение и доколкото са налице и останалите предпоставки на чл. 78а, ал. 1 НК
(към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, от деянието не
са настъпили съставомерни имуществени вреди) М.А. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба.
Обстоятелството, че престъплението е било извършено от А. при условията на чл.
26, ал. 1 от НК не съставлява пречка за приложението на разпоредбата на чл. 78а
от НК (в т.см. вж. ТР 2/2010 г. на ОСНК на ВКС).
При определяне
размера на глобата следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК,
действаща към момента на извършване на престъплението и към настоящия момент, в
която размерът на глобата е рамкиран в диапазона от 1000 лв. до 5000 лева.
При
индивидуализация на наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства
следва да бъдат отчетени: наличието на конфликт между пострадалия и подсъдимия.
В тежест на подсъдимия
следва да бъде отчетено обстоятелството, че престъплението е осъществено с
множество (четири на брой) деяния, което само по себе си е обстоятелство
завишаващо обществената опасност на извършеното. В същата насока следва да бъде
отчетен и фактът, че с деянието си подс. М.А. е осъществил престъплението по
време, когато частният тъжител е участвал в спектакъл, включително докато е бил
на сцената пред многобройна публика. Следва да се отбележи, че подс. М.А. е
извършил едно от деянията публично в присъствието на колеги на частния тъжител,
което обстоятелство не е било отчетено в правната квалификация на деянието.
Тези обстоятелства определят конкретно извършеното деяние като такова със
завишена степен на обществена опасност, което следва да бъде отчетено при
индивидуализация на самата наказателна отговорност.
В хипотезата на чл.
78а НК настоящият съдебен състав намира, че чистото съдебно минало на подсъдимия
не следва да се отчита в негова полза, доколкото същото предвид приложението на
визирания институт вече е било взето предвид от законодателя, поставяйки го
като едно от условията за освобождаване от наказателна отговорност. Ето защо,
повторното му отчитане още веднъж при индивидуализация на наказанието, се явява
в противоречие с разпоредбата на чл. 56 НК.
При така
установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства настоящият
съдебен състав счита, че на подс. М.А. следва да бъде определено
административно наказание глоба към минимума, предвиден от законодателя, а
именно 2000 лева. Така отмерен, размерът на глобата се явява съответен както на
степента на обществена опасност на самото деяние, така и на обществената опасност
на самия деец и в пълнота би изпълнило целите на наказанията, визирани в чл. 36 НК.
За съвместно
разглеждане в наказателното производство е бил приет, предявения на основание
чл.45 и сл. от ЗЗД граждански иск от пострадалия С.С. против подсъдимия М.А., в
размер на по 1 000 лева, представляващи обезщетение за причинени на С. неимуществени
вреди от деянието. Законосъобразно първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението
за причинените на пострадалия неимуществени вреди. Законосъобразно съдът е
преценил, че следва да уважи гражданския иск в пълния му предявен размер и
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е осъдил подсъдимия да заплати
претърпени неимуществени вреди в размер на 1000,00 лева. Не се споделя възражението
на защитника на подс. М.А.,
че приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК изключва възможността съдът да
приеме и респ. да се произнесе по предявен граждански иск. Следва да се
подчертае, че разпоредбата на чл. 376, ал. 3 от НПК е приложима единствено в
производства, протекли по реда на диференцираната процедура на Глава ХХVІІІ от
НПК. Наказателните производства, образувани по тъжба на пострадалия не могат да
бъдат разглеждани по този процесуален ред, тъй като в тези случаи не се
провежда досъдебно производство, в хода на което да бъдат събирани
доказателства, чието ползване от съда при постановяване на присъдата е
допустимо.
С оглед изхода
на делото и с оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, разноските по делото и
изрично претендираните и направени от частния тъжител пред въззивната инстанция
следва да бъдат възложени в тежест подс. М.А..
Предвид
изложеното и с оглед извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи нейната отмяна.
Така мотивиран и на основание чл.
334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 4 и чл. 338 от НПК Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от 10.03.2017 г.
по н.ч.х.д. № 9191/2016 г. на СРС, НО, 112-ти състав в частта, с която на подсъдимия М.М.А. ЕГН **********, на основание
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание „обществено
порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред целия трудов
колектив на Държавен музикален и балетен център и вместо него, ПОСТАНОВИ:
На основание чл. 78а, ал. 1 НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност подсъдимия М.М.А. ЕГН **********,
като му налага административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди)
лева.
НА ОСНОВАНИЕ
чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА
подсъдимия М.М.А.
ЕГН **********, да заплати на частния
тъжител и граждански ищец С.Г.С. сумата от 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева,
представляваща направените от частния тъжител и граждански ищец разноски във
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.