Решение по дело №12575/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1027
Дата: 12 април 2022 г.
Съдия: Деница Славова
Дело: 20213110112575
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1027
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110112575 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковете на "А.*Б. ЕАД"
ЕИК/БУЛСТАТ ********** с адрес Област ******* (*******) Община
******* ГР.******* *********** ** срещу „Ф.С.-М.К.“ КД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: град
***********************, с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл.
92 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца, сумите по Заповед за изпълнение № №
3608/26.07.2021 г., по ЧГД № 20213110109743/2021 г. на ВРС, 53 състав, а
именно: сумата от общо 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева – неустойки
за неизпълнение на Договор М*******, начислени за периода от 08.12.2019 г.
до 04.04.2021 г., от която сума: 350 лева – 15 месечни такси по 30 лева за
номер ***********3; 450 лева - – 15 месечни такси по 30 лева за номер
***********7; 450 лева - 15 месечни такси по 30 лева за номер
***********7; ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
01.07.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Претендират се и сторените разноски.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
1
право:
В исковата молба се твърди, че "Ф.С.-М.К." КД е сключило с „А.*Б."
ЕАД (предишно наименование „М." ЕАД) и договор за използване на
електронни съобщителни услуги *********, партида *********, ID на
договор М******* от 4.4.2019г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет
от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част.
от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове,
срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими
неустойки или обезщетения.
С 3 броя Приложение № 1 от 04.04.2019г. по договора за срок от две
години са активирани тарифни планове Al М клас 2XL за мобилни номера
***********7, ***********3 и ***********7 със стандартна месечна такса
30 лв. без ДДС и промоционална за срока на договора 18.00 лв. без ДДС.
С 3 броя допълнителни приложения към Приложение № 1 за номерата
са активирани и допълнителни пакети Плюс 6000 MB мобилен интернет на
максимална скорост с месечна такса 1.00 лв. без ДДС.
По договора длъжникът е имал просрочени задължения за заплащане на
месечни фактури за използване на мобилни услуги. Задълженията по
фактурите са заплатени, но междувременно поради неизпълнение на
задълженията на абоната/забавяне за заплащане на използваните мобилни
услуги договор М******* е прекратен считано от 08.12.2019г. на основание т.
54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А.*Б." ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„А.*Б." ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE и/или т. 85.4 от Общи условия
за взаимоотношенията между „А.*Б." ЕАД и крайните ползватели на
широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна
фиксирана мережа за преност на даннни, съгласно които договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в
случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя
е продължила повече от 124 дена. При прекратяване на договора по
желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и
неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка
отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е
изтекъл. Неустойката е определена като сбор от стандартните месечни
абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от
абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.
2
За неустойката са издадени следните сметки на обща стойност 1250.00
лв.:
Сметка Дата Падеж Стойност
********* - 08.12.2019-08.12.2019 - 350,00 лв. - 15 месечни
такси по 30 лв. за номер ***********3
********* - 08.12.2019-08.12.2019 - 450,00 лв. - 15 месечни
такси по 30 лв. за номер ***********7
********* - 08.12.2019-08.12.2019 - 450,00 лв. - 15 месечни такси по
30 лв. за номер ***********7
Сметка ********* от 08.12.2019г. на стойност 450.00 лв. в платена
частично със 100 лв. и се претендира остатъкът от 350 лв.
Периодът на начисляване на неустойката е 08.12.2019г. (датата на
предсрочно прекратяване на договора на основание т. 54.12. от ОУ) до
04.04.2021г. (уговорената дата на ползване на услугите) за оставащите 15
месеца от срока на договора.
Отговор по чл. 131 от ГПК е подаден от ответникa в законово
установения срок.
Оспорват се исковете, като неоснователни предвид следното:
Не оспорва, че „Ф.С.-М.К. "КД е сключило с „А.*Б. "ЕАД Договор за
използване на електронни съобщителни услуги №********* с 3 броя
Приложение №1 за мобилни номера ***********7, ***********3 и
***********7 на 04.04.2019 г.
Твърди, че договор с номер М******* не е подписван между страните.
Твърди, че всички задължения по фактурите за използваните мобилни
услуги са заплатени преди предприетите действия на мобилния оператор по
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК
Счита, че клаузата, с която е уговорена неустойка е неравноправна, тъй
като с определяне на неустойка в пълния размер на оставащите абонаментни
месечни цени до края на срока на договора се създава значителна
неравнопоставеност между страните по договора.Тази уговорка е нищожна,
поради противаречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД -
по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществени облаги от насрещната страна в размер, какъвто би получил,ако
3
договорът не беше прекратен и ако беше изпълнил услугите по
споразумението.
В този смисъл е константната практика на ВКС /Реш.№ 219/09.05.2016
г.по т.д.№203/2015 г. на ВКС/.
Сочи, че ищецът не е отправил към абоната писмено предизвестие, с
което да е дал достатъчен срок за изпълнението на задълженията. Липсата на
надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на вземането на
неустойка в полза на мобилния оператор. Доколкото процесният договор
заедно с трите приложения № 1 са сключени в писмена форма, изявлението за
прекратяването им също следва да е във такава форма, с което следва да се
даде достатъчен срок за изпълнение на задълженията на ответника за плащане
на дължимите суми по договора.
Според ВКС /Реш.№ 68 от 09.07.2012 г./ е недопустимо да се кумулират
неустойката за забавено парично задължение с начислена лихва ,тъй като по
този начин длъжникът би понесъл две гражданско-правни санкции за едно и
също неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения. В този случай
кредиторът разполага с избор дали да претендира неустойка или обезщетение
в размер на законната лихва.
В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа иска и моли за
уважаването му, а ответникът с писмена молба поддържа отговора и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по
правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД, като
по реда на чл. 415 от ГПК ищецът претендира заплащане на неустойка по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
За основателността на иска е необходимо доказване на следните
предпоставки: валидно сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги между страните, вкл. валидна клауза за неустойка,
изпълнение на задълженията на ищеца за предоставяне на твърдяната услуга,
неизпълнение от страна на ответника на задължението за заплащане на цената
на услугата, същото скрепено с неустойка. В тежест на ищеца по делото е да
докаже всички предпоставки за уважаването на исковата претенция.
Между страните не се оспорва сключването на Договор за използване на
4
електронни съобщителни услуги №********* с 3 броя Приложение №1 за
мобилни номера ***********7, ***********3 и ***********7 на 04.04.2019
г. Номер М******* не представлява номер на договор, а регистрационен
номер, под който се водят всички задължения на ищеца.
Споен по делото е факта за валидността на клаузата за неустойка.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват.
Съгласно т. 6.1 от Приложение № 1 на договора: „В случай, че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или
Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по
отношение на услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на
определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по
отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.“
Въз основа на предоставената в облигационното право договорна
свобода на осн. чл. 9 ЗЗД, страните по един двустранен договор могат да
включат клауза за неустойка, но само ако същата е в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а
не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г.
по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
В настоящия случай съдът приема, че следва да се изходи преди всичко
от характерните особености на договора и вида на насрещните престации:
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването
на мобилни услуги срещу абонаментна такса /евентуално и допълнителни
услуги/, а потребителят – да заплати цената на предоставената му
услуга/услуги. Уговорената в договора неустойка при предсрочно
прекратяване /разваляне/ на договора по вина на ответника, е в размер на
всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, което
означава, че мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата
по договора. Отделно от това неустойката се определя въз основа на
5
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорена
между страните преференциална месечна такса, поради което би се получило,
че при непредоставяне на услугата от страна на мобилния оператор, същият
би получил плащане в по-голям размер от това, което би получил при
предоставяне на услугата. Следователно уговорената по този начин неустойка
излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката и създава условия
за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, което е в разрез и с
принципа за справедливостта.
Поради това уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в
него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о.
Отделно от изложеното, съдът счита клаузата от договора, касаеща
заплащането на неустойка за нищожна и с оглед наличието на
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Абонатът
притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна
са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при
сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от
правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите,
обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката
да води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в
насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност.
6
Процесният договор е сключен при предварително определени условия
от едната страна по правоотношението - доставчикът на мобилни услуги.
Видно е от самия договор и приложенията към него, че същите са бланкови и
не са били предмет на предварително договаряне между страните, респ.
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Както
беше подробно изложено по-горе, уговорката води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и до
съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с § 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Следва също така да се отбележи, че неустойка в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от
КЗП и за нелоялна търговска практика и от административния съд /вж.
Решение № 7586/04.12.2013 г. на АдмС - *******-град по адм. д. № 6627/2013
г./.
Съдът намира, че с оглед развитието на исковото производство, не се
дължат разноски на ищеца. Дължат се разноски в полза на ответника, но
предвид факта, че същият не е представляван по делото и няма доказателства
за сторени разноски, такива не се присъждат.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на "А.*Б. ЕАД" ЕИК/БУЛСТАТ ********** с
адрес Област ******* (*******) Община ******* ГР.******* *********** **
срещу „Ф.С.-М.К.“ КД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: град ***********************, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумите по
Заповед за изпълнение № № 3608/26.07.2021 г., по ЧГД №
20213110109743/2021 г. на ВРС, 53 състав, а именно: сумата от общо 1 250
(хиляда двеста и петдесет) лева – неустойки за неизпълнение на Договор
М*******, начислени за периода от 08.12.2019 г. до 04.04.2021 г., от която
сума: 350 лева – 15 месечни такси по 30 лева за номер ***********3; 450 лева
- – 15 месечни такси по 30 лева за номер ***********7; 450 лева - 15 месечни
такси по 30 лева за номер ***********7; ведно със законната лихва от
7
подаване на заявлението в съда – 01.07.2021 г. до окончателното изплащане
на задълженията, на основание чл.415 от ГПК вр. с чл. 92 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8