Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: АТАНАС
МАДЖЕВ
при секретаря Милена Кюркчиева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1768 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск по чл. 123
вр. чл. 119, ал. 1 от Кодекса на международно частно право /КМЧП/.
Ищецът – “З.С.“ ДООЕЛ, дружество регистрирано в Р. М., вписано в ЦР
воден в Р. М., Търговски регистър и Регистър за други юридически лица с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, Битоля, чрез пълномощника си – адв. В.
излага твърдения, че на 01.08.2016 г. А.Б.– Нотариус в Р. М. е постановила
решение по УПРД, бр. 27481/2016 г., с което дружеството – „П.“ АД – клон М. е
било задължено да заплати на ищеца падежирало парично задължение в размер на
сумата от 2 283 388,00 денари - основен дълг, заедно със сумата от 52 780,00
денари, съставляваща законна наказателна лихва начислена върху споменатия
основен дълг, както и разноски за нотариалното производство. Ищецът се позовава
на това, че по македонското законодателство решенията постановени в този вид
нотариални производства имат характеристиката на официални документи, като
същите съобразно правилата установени в Закона за изпълнението на Р. М. влизат
в сила, тогава когато в 8-дневен срок, считано от получаването им от длъжника
последния не възрази по решението. Така на 05.08.2016 г. ответното дружество
чрез клона си в М. е уведомено за постановеното решение, респективно не е
възразило по гореизложения ред, което е довело до влизане в сила на същото на
13.08.2016 г. и от този момент същото се изтъква, че подлежи на изпълнение. В
уверение на това върху самото решение са поставени необходимите удостоверителни
отбелязвания от страна на издалия го субект. На следващо място се изтъква, че и
по македонското законодателство клонът на едно търговско дружество не
представлява самостоятелно юридическо лице и не разполага със собствен капитал,
като същия участва в гражданския оборот от името и за сметка на чуждестранното
лице, като за задълженията настъпващи във връзка с дейността на клона
чуждестранното дружество отговаря посредством цялото си имущество. Отбелязва
се, че според чл. 52 от Гражданския закон на Р. М. относно спорове, в които
участва юридическо лице, което има дялова единица /клон/ извън своето седалище,
ако спорът от дейността на тази единица, освен съдът от обща местна
компетентност, компетентен е и съдът, комуто е подчинена тази дялова единица
/клон/, което обуславя компетентността на чуждестранния съд. Ето защо от ищеца
се иска постановяване на решение от СГС, с което при установяване на изложените
ИМ обстоятелства и преценка, че са налице всички установени от закона
предпоставки да се признае и допусне изпълнението на решение постановено на
01.08.2016 г. от А.Б.– Нотариус в Р. М., с което дружеството – „П.“ АД – клон М.
е било задължено да заплати на ищеца падежирало парично задължение в размер на
сумата от 2 283 388,00 денари - основен дълг, заедно със сумата от 52 780,00
денари, съставляваща законна наказателна лихва начислена върху споменатия
основен дълг, както и разноски за нотариалното производство. Иска се и
присъждане на направените от ищеца разноски във връзка с провеждането на
настоящото производство.
Ответникът - „П. АД, чрез процесуалния си представител – адв. Д. се
възползва от правото си по чл. 131 ГПК да подаде писмен отговор по предявения
от ищеца иск, с което опонира, че същия не неоснователен и недоказан.
Упоменават се предпоставките, които са установени от законодателя в нормите на
КМЧП, които следва да са налични за постановяване на позитивен съдебен акт за
признаване и допускане изпълнението на чуждестранен съдебен акт на територията
на Р. България. Изразява се становище, че по своята правна природа представения
с ИМ акт издаден в Р. М. е сходен със заповедта за изпълнение по смисъла на
българското право, но се подчертава, че отново по българското право в компетентността
на нотариусите не е възложено издаването на решения или други актове, които да
имат функциите на такива разрешаващи принудително изпълнение на парични
задължения. Компетентността в тази насока е възложена изцяло на съдилищата. Ето
защо представеното решение издадено от нотариус в Р. М. не можело да се
квалифицира, като официален документ, по който да са налице установените в КМЧП
основания за изпълнение в Р. България. Допълва се и това, че представения акт,
чието признаване и допускане до изпълнение се иска няма заверка от
Министерството на външните работи, което съставлява допълнителен аргумент за
отклоняване претенцията на ищеца. Претендира присъждане на разноски, в случай че искането на
ищеца се отхвърли от съда.
Съдът като обсъди
представените по делото доказателства и доводите на страните приема за
установено от фактическа страна следното:
По
делото е представено решение за изпълнение въз основа на автентичен документ от
01.08.2016 г., постановено от А.Б., нотариус в Република М., по УПРД бр.
27481/2016 г., с което задължава „П.“ АД – Клон М. да заплати на „З.С.“ ДООЕЛ,
с. Б., Битоля падежирало парично задължение в размер на сумата от 2 283 388
македонски денари основен дълг, ведно със законна наказателна лихва върху тази
сума и разноски за нотариалното производство в размер на сумата от 52 789 македонски
денари. Поставен е правоъгълен печат, в който се съдържа удостоверяване на
нотариус А.Б., че решението е влязло в сила на 13.08.2016 г. Решението е
представено на македонски език, като е придружено с надлежен превод на
български, като подписа на преводача е заверен от МВнР. Решението е заверено с
апостил, удостоверяващ, че същото е постановено от А.Б.в качеството ѝ на
нотариус.
Представена
е обратна разписка за доставка и доказателство за правосубектността и
актуалното състояние на „З.С.“ ДООЕЛ.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът
е сезиран с иск за признаване и допускане до изпълнение на територията на
Република България на влязло в сила решение, постановено от нотариус от
Република М., с което ответното дружество, чрез клона му в Република М., е
осъдено да заплати определена парична сума на ищеца. Решението, чието
признаване и допускане до изпълнение се иска, разкрива белезите на чуждестранен
официален документ, по смисъла на чл. 123 КМЧП, с който се удостоверява
изпълняемо вземане. Същото подлежи на признаване и допускане до изпълнение в Република
България по реда на чл. 117 и сл. КМЧП, като основателността на искането е
обусловено от наличието на предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл.
119 и чл. 117 КМЧП.
Формалните
изисквания за признаване и допускане на изпълнението на акт на чуждестранен
орган, с който се удостоверява изпълняемо вземане, от чиито последици на
територията на Република България ще се ползва страната, сезирала съда с иск за
екзекватура, са установени в чл. 119, ал. 2 КМЧП. Тези изисквания се свеждат до
представяне с искането за признаване и допускане до изпълнение на препис от
чуждестранния акт, заверен от постановилия го орган, както и на удостоверение
от този орган, че акта е влязъл в сила, като тези документи следва да бъдат
заверени от МВнР на Република България. В случая от страна на ищеца е
представен препис от решение на нотариус А.Б., заверен от нея. Върху решението
е извършено удостоверяване от постановилия го нотариус, че същото е влязло в
сила. Решението и удостоверяването на нотариус А.Б., че постановеното от нея
решение е влязло в сила са удостоверени с апостил от Министерство на
правосъдието на Република М..
Неоснователно
се явява възражението на ответника, че решението не е заверено от Министерство
на външните работи на Република България, в съответствие с правилото на чл.
119, ал. 2 КМЧП. Функцията на поставеното с цитираната разпоредба изискване
преписът от подлежащия на признаване и допускане на изпълнение акт, заверен от
постановилия го чуждестранен орган, и удостоверението за влизането му в сила да
бъдат заврени от Министерство на външните работи на Република България, е да
гарантира автентичността на акта, както и на удостоверяването, че същият е
влязъл в сила. Съгласно чл. III от
Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни
публични актове, по които Република М. и Република България са страни, и която
е ратифицирана със закон от 38 НС на 25.05.2000 г. и в сила за България от
30.04.2001 г., единствената формална процедура, която може
да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което
е действало лицето, подписало документа, е полагането на удостоверение от
компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът,
съставен на официалния ѝ език. От изложеното следва, че представените
документи с удостоверение от Министерство на правосъдието на Република М., че
същите изхождат от А.Б.в качеството ѝ на нотариус, не е необходимо да
бъдат заверени от Министерство на външните работи на Република България.
Съгласно
правилото на чл. 120, ал. 1 КМЧП съдът проверява служебно наличието на
условията по чл. 117 КМЧП, като ответникът не може да се позовава на допуснати
нарушения по чл. 117, т. 2, които е могъл да изтъкне в производството, по което
е постановен акта, подлежащ на признаване и допускане до изпълнение.
На
първо място следва да се установи доколко компетентността на чуждестранния
орган, постановил подлежащия на признаване и допускане до изпълнение акт, е
съвместима с разпоредбите на българското право. В този смисъл следва да се
установи липса на изключителна компетентност на българския съд или на съд на
трета държава. Наред с това компетентността на чуждестранния орган по
имуществени спорове не следва да произтича единствено от гражданството или
регистрацията на ищеца в държавата на органа.
Предмет
на решението, чието признаване и допускане до изпълнение се иска в рамките на
настоящото производство по екзекватура, е парично вземане, произтичащо от търговски
отношения между страните по делото, за който случай не е предвидена
изключителна компетентност на българските съдилища или други органи. В случая чуждестранната
компетентност е определена от седалището на клона на ответното българско дружество
в Република М., поради което условието на чл. 117, т. 1 КМЧП за признаване и
допускане на изпълнението на решението е спазено.
Във
връзка с възражението на ответника, че компетентността на чуждестранния
нотариус, постановил подлежащото на признаване и допускане до изпълнение
решение, е несъвместима с българското
право, доколкото същото не делегира в полза на нотариусите да правораздавателна
компетентност да постановяват актове, с които да се произнасят по
съществуването на изискуеми притезания, следва да бъде дефинирано, че предпоставката
по чл. 117, т. 1 КМЧП се отнася единствено до международната компетентност с
оглед характера на делото, но не създават изискване за идентично разпределение
на правораздавателните функции между органите в съответната държава където е
издаден акта, чието признаване се иска с това в националния правопорядък.
Спазени
са и предпоставките на чл. 117, т. 2 КМЧП, намиращи съответно приложение с
оглед едностранния характер на производството пред нотариуса, в рамките на
което е поставено подлежащото на признаване и допускане до изпълнение решение. От
представената по делото обратна разписка се установява, че решението е било
връчено на ответника на датата – 05.08.2016 г., като му е била дадена
възможност да депозира възражение срещу него. В потвърждение на факта, че
подобно връчване е било успешно реализирано спрямо ответника е и
обстоятелството, че същия не го отрича в рамките на предприетата в настоящия
процес съдебна защита, като аргументите му за неоснователност на искането са
съсредоточени в съвсем различна посока.
Не
се установява наличието на някоя от пречките, предвидени в чл. 117, т. 3 и т. 4
КМЧП за признаване и допускане на изпълнението на процесното решението, а
именно на същото основание и за същото искане между същите страните да има
влязло в сила решение на български съд или висящ процес, образуван преди
чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение
се иска.
С
оглед характера на последиците от признаването и допускането на изпълнението на
процесното чуждестранно решение не се установява несъвместимост с българския
обществен ред, разглеждан като съвкупност от основни принципи, върху които е
изграден и въз основа на които функционира националния правопорядък.
Решаващият
съдебен състав вземайки предвид направената до момента правна аргументация по
делото приема, че в инициираното производство се установяват всички
предпоставки за признаване и допускане на изпълнението на решение за изпълнение
въз основа на автентичен документ от 01.08.2016 г., постановено от А.Б.,
нотариус в Република М., по УПРД бр. 27481/2016 г., поради което и предявеният
иск с правна квалификация чл. 123 вр. с чл. 119, ал. 1 КМЧП е основателен.
По присъждане на
направените по делото разноски:
С
оглед крайния изход на делото и своевременно направеното искане в процеса за
присъждане на направените по делото разноски, такива се следват на ищеца.
Доказаха се реално заплатени от тази страна разноски в общ размер от
1 102,73 лв., от които 50 лв. – държавна такса и 1 052,73 лв. –
адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА по иск с
правно основание чл. 123 вр. с чл. 119, ал. 1 от Кодекса на международното
частно право, предявен от „З.С.“ ДООЕЛ, дружество регистрирано в Р. М., вписано
в ЦР воден в Р. М., Търговски регистър и Регистър за други юридически лица с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Битоля срещу „П. АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, Решение за изпълнение въз основа на
автентичен документ от 01.08.2016 г., постановено от А.Б., нотариус в Република
М., по УПРД бр. 27481/2016 г., с което задължава „П.“ АД – Клон М. да заплати
на „З.С.“ ДООЕЛ, с. Б., Битоля падежирало парично задължение в размер на сумата
от 2 283 388 македонски денари - основен дълг, ведно със законна наказателна
лихва върху тази сума и разноски за нотариалното производство в размер на
сумата от 52 789 македонски денари, и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на
територията на Република България на това решение.
ОСЪЖДА „П. АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на „З.С.“ ДООЕЛ, дружество регистрирано в Р. М.,
вписано в ЦР воден в Р. М., Търговски регистър и Регистър за други юридически
лица с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Битоля, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 1 102,73 лв., представляващи
направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: