№ 1103
гр. Варна, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501128 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Т. Д. Г., чрез
адв. Е., срещу Решение №260014/05.04.2022 г., допълнено с Решение №
260020/8.11.2022 г., постановено по гр. д. №26/2020 г. по описа на РС - Девня,
с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу М. В. Т. за приемане
за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че е собственик по наследство
на ½ идеална част от имот с идентификатор №20482.501.1880 по КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-85/17.09.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. Девня, ул. „Дунав“ №51, представляващ Поземлен
имот с площ от 966 кв. м., номер по предходен план: 684, квартал 86, парцел
№XXV, при граници: 20482.501.1878, 20482.501.1877, 20482.501.1883,
20482.501.2162, 20482.501.2161, 20482.501.1879, ведно с построената в него
Жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор 20482.501.1880.2, с площ
от 86 кв.м., както и с правно основание чл. 34 ЗС за допускане на делба между
1
страните на същия недвижим имот.
Във въззивната жалба е изложено становище, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Наведени са съображения за неправилност на
извода на първоинстанционния съд за неоснователност на иска за делба на
поземления имот с идентификатор 20482.501.1880, заедно с изградената в
него жилищна сграда. Счита, че ответникът не е доказал по безспорен и
недвусмислен начин, че конституираните като трети лица -помагачи в
процеса и прехвърлители на имота В. Г. и Д. Г. са собственици по давностно
владение за периода от 2005 г. до 14.02.2019 г., тъй като в същия период от
време собственик на имота е била П. Б.а, а предявеното в условията на
евентуалност твърдение, че имотът е придобит по силата на завещателно
разпореждане от продавача В. Г. било опровергано от самия него в съдебно
заседание чрез признанието, че майка му не е написала завещанието, защото е
била неграмотна. Тъй като защитната теза на насрещните страни се
основавала на владение, започнало още приживе на общия наследодател П. В.,
собственик на имота, починала на 06.02.2018 г., то същите е следвало да
установят дали владението е било предадено доброволно от нея, или и е било
недвусмислено и явно отнето. Доказаните чрез гласните доказателствени
средства осъществявани през годините грижи от страна на Г., ремонт и
поддържане на двора и къщата, не можели да бъдат счетени като проявна
форма на владелческо поведение, а като израз на нравствено отношение към
неговата майка. Категоричната промяна в намерението следвало да бъде
доведена до знанието на собственика, за да могат и действията на владелеца
да му бъдат противопоставени като такива, обективиращи желание за своене.
Изменението на основанието на неговото владение следвало да се фокусира в
действия, които да отричат правото на собственика и те да са достигнали до
неговото знание. Дори и да се приемело, че по някакъв начин Г. е
манифестирал самостоятелно владение, то в такъв случай най-ранния момент,
от който е започнал да тече срокът е датата на смъртта на наследодателя,
считано то който не е изтекъл предвидения 10 - годишен давностен срок. По
изложените съображения отправя искане към въззивния съд за отмяна на
първоинстанционното решение и допускане на делба на поземления имот
заедно с изградената в него жилищна сграда. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от насрещната
2
страна – М. В. Т., и от третото лице - помагач Д. Д. Г..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице -
помагач В. Д. Г., починал в хода на процеса и заменен от конституирания по
реда на чл. 227 ГПК свой правоприемник И. Киров Б., с който жалбата се
оспорва по твърдения, че въззиваемият е собственик на ПИ с идентификатор
20482.501.1880, заедно с изградената в него жилищна сграда. Сочи се, че
представеното завещателно разпореждане не било оспорено от страните, а
СПЕ установила, че подписът бил положен от П. Б.а. От свидетелските
показания се установявало, че ищцата не се е интересувала от майка си
повече от петнадесет години, а след последната им среща напуснала
процесния имот, тъй като същият бил собственост на въззиваемия. По
изложените съображения отправя искане за потвърждаване на обжалваното
решение с присъждане на разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Т. Д. Г., с която са предявени искове срещу М. В. Т. с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 34, ал. 1 ЗС за установяване по отношение
на ответника, че ищецът е титуляр на право на собственост върху ½ ид. ч. от
Поземлен имот идентификатор 20482.501.1880, находящ се в гр. Девня, ул.
„Дунав“ №51, с площ от 966 кв. м., при граници: 20482.501.1878,
20482.501.1877, 20482.501.1883, 20482.501.2162, 20482.501.2161,
20482.501.1879, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 684,
квартал 86, парцел №XXV, с площ от 1020 кв. м., заедно с изградената в него
Жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор 20482.501.1880.2, с площ
от 86 кв.м., придобито по наследство, и за допускане на делба между същите
страни на посочения поземлен имот, ведно с изградената в него еднофамилна
къща, при равни квоти.
В исковата молба ищецът Т. Д. Г. излага, че с брат й В. Д. Г. били
съсобственици на горепосочените имоти при равни квоти в качеството им на
наследници на майка им П. И.а Б.а, починала на 06.02.2018 г., която приживе
се снабдила с нотариален акт за констатиране на обстоятелството, че към
2004 г. е придобила имота по давност. Твърди, че на 14.02.2019 г. брат й се е
сдобил с нотариален акт, с който било констатирано, че той е придобил имота
по давностно владение. Излага, че на 14.03.2019 г. брат й и съпругата му Д. Г.
3
продали целия имот на М. В. Т..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. В. Т., с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излага, че по силата на
договор за покупка – продажба, сключен с В. Д. Г. и Д. Д. Г. на 14.03.2019 г., е
изключителен собственик на процесните имоти. Твърди, че праводателите й
се легитимирали като собственици на имота въз основа на изтекла в тяхна
полза придобивна давност, вследствие на осъществявано в периода от 2005 г.
до 14.02.2019 г. владение. В условията на евентуалност, поддържа, че П. И.а
Б.а е съставила саморъчно завещание, с което е завещала процесните имоти
на сина си В. Г..
В писмения си отговор третото лице – помагач на ответната страна В. Д.
Г. излага, че се е грижил за имота и за майка си близо 20 г. и го е придобил по
давност. Излага, че имотът е закупен с негови средства и със средства на
майка му за по-малкия му брат Г. Д.. След като постройката в имота била
запалена и изгоряла, ищецът вложил пари и построил две стаи и направил
подобрения за временни постройки.
В о.с.з., проведено на 18.10.2021 г., В. Д. Г. посочва, че майка му не е
написала завещанието, защото била неграмотна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Приобщен е по делото констативен нотариален акт №71, том I, рег.
№1701, дело №589/2004 г. по описа на нотариус А.Н., с рег. №226 НК, район
на действие: РС – Девня, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, от
който се установява, че на 13.07.2004 г. П. И.а Б.а е призната за собственик на
гореописаните поземлен имот, съставляващ парцел XXV-684, и построената в
него жилищна сграда.
Видно от справка от НБД „Население“ П. И.а Б.а е сключвала два брака –
първият е прекратен с развод на 23.06.1983 г., вторият - прекратен с развод на
13.06.1997 г.
Представено е по делото завещание, видно от което П. И.а Б.а е изразила
на 10.10.2017 г. волята си да остави на сина си В. след своята смърт дворно
място и постройка като отплата за положените от него грижи за нея.
4
Видно от Удостоверение за наследници №442/19.12.2019 г., издадено от
общ. Девня, обл. Варна, П. И.а Б.а е починала на 06.02.2018 г. и след смъртта
си е оставила сина си В. Д. Г. и дъщеря си Т. Д. Г. за наследници по закон.
Приобщен е по делото констативен нотариален акт №110, том I, рег.
№693, дело №83/2019 г. по описа на нотариус В.М., с рег. №465 НК, район на
действие: РС – Девня, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, от
който се установява, че на 14.02.2019 г. В. Д. Г. е признат за собственик на
гореописаните поземлен имот с идентификатор 20482.501.1880 и построената
в него жилищна сграда, придобити по давностно владение и наследство.
Приобщен е по делото нотариален акт №186, том I, рег. №1241, дело
№142/2019 г. по описа на нотариус В.М., с рег. №465 НК, район на действие:
РС – Девня, от който се установява, че на 14.03.2019 г. Д. Д. Г. и В. Д. Г.
продават на М. В. Т. поземлен имот с идентификатор 20482.501.1880 и
построената в него жилищна сграда.
Видно от справка от НБД „Население“ М. В. Т. е сключила брак,
прекратен с развод на 26.09.1995 г.
Към доказателствената съвкупност са приобщени и други писмени
доказателства, които са неотносими към предмета на доказване.
От приетото по делото заключение по съдебно-почеркова експертиза,
изготвено от вещото лице Е.Ат., което съдът кредитира като обективно,
пълно и компетентно, се установява, че подписът, положен срещу текста
„10.10.2017 г.“ в писмо от същата дата, е изпълнен от П. И.а Б.а.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
водени от третите лица - помагачи свидетели.
От показанията на св. М. И. Г. (без дела и родство със страните) се
установява, че В. Г. му е възложил в качеството си на собственик на имота да
извършва работа във връзка с построяване на две стаи преди около 5-6 г.
Твърди, че П. Б.а също приживе му е казвала, че В. е собственик на имота.
Разказва, че В. е напуснал имота скоро след смъртта на майка си, но дотогава
почти всеки ден е бил там. П. Б.а дълги години е живяла в новопостроените
стаи, които се намирали на 2-3 м от изгорялата къща, защото тя била негодна
за обитаване.
От показанията на св. И.ка П. Г. (без дела и родство със страните) се
5
установява, че В. е живеел в имота с майка си П.. Твърди, че В. се е
представял пред нея за собственик на къщата и се държал като такъв, като
строял в нея. Разказва, че преди поне 6-7 г. са построили стаи до изгорялата
къща.
От показанията на св. Т. В.ева Г. (без дела със страните, дъщеря на
третите лица – помагачи и племенница на ищеца) се установява, че В. Г. е
ходил при майка си през ден, за да й помага. Твърди, че баща й е наел
майстор, за да изградят две стаи, в които да се настани баба й. Споделя
чутото от П. Б.а, че къщата е на В., защото той е единственият човек, който я
гледал и че ще остане за него, както и от баща й, че къщата е негова. Разказва,
че, след като къщата изгоряла, леля й отишла в имота за материали, но баба й
и баща й я изгонили.
Съдът кредитира показанията на всеки от тримата свидетели относно
правнорелевантните факти като достоверни, доколкото са последователни,
вътрешнонепротиворечиви, конкретни, основани на непосредствени
впечатления и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно и субективно съединени искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК и на чл.
34, ал. 1 ЗС.
По положителния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че въз основа на наследствено
правоприемство, възникнало със смъртта на майка й П. Б.а, е титуляр на
право на собственост върху ½ ид. ч. от процесните имоти.
В тежест на ответника е да докаже, че праводателите й се легитимирали
като собственици на имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, вследствие на осъществявано в периода от 2005 г. до 14.02.2019 г.
владение, или, евентуално, че П. И.а Б.а е съставила саморъчно завещание за
процесните имоти в полза на В. Г..
От съвкупната преценка на представените по делото нотариални актове и
удостоверение за наследници се установява, че ищецът и третото лице –
помагач В. Г. са наследници на П. И.а Б.а, която до смъртта си на 06.02.2018
6
г. се легитимира като собственик на процесните имоти. Като нейни
наследници всеки от тях придобива с открИ.е на наследството по ½ ид. ч. от
наследството.
След нейната смърт в полза на В. Г. е издаден констативен нотариален
акт. Легитимирайки се със същия, Г. и съпругата му продават на ответника
процесните имоти. Констативният нотариален акт е оспорен от ищеца.
Предвид това оспорване в тежест на ответника е да докаже, че праводателите
му са имали право на собственост, което да прехвърлят в неговия
патримониум.
Направено е от ответника възражение, че праводателите му В. и Д. Г.и са
придобили правото на собственост върху имотите по силата на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, тъй като са упражнявали фактическа власт
върху тях непрекъснато, явно, несъмнено, спокойно и с намерение за своене в
периода от 2005 г. до 14.02.2019 г. Твърдения по какъв начин е установено
владението липсват.
За установяване на правнорелевантните факти, на които се основава така
инвокираното възражение на ответника, са изслушани в хода на съдебното
дирене пред първата инстанция свидетелските показания на трима свидетели.
От същите обаче не се установяват твърдените факти. От гласните
доказателства се установява, че В. е полагал грижи за майка си, включително
като се е грижил за имотите и е възложил и заплатил на св. М. Г. изграждане
на две стаи в дворното място, в които да живее майка му. От представеното
писмо и от твърденията на самата подпомагаща страна се установи, че В. Г.
не е живял в имота, а от свидетелските показания – че го е посещавал през
ден, но не е живеел там. За да бъде придобито право на собственост върху
имота, упражняването на фактическата власт следва да е явно, т.е. установено
не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от всички останали правни
субекти, включително от собственика. Ответникът не доказа, че владението
на подпомагащата страна е било явно и демонстрирано по отношение на П.
Б.а. Не са събрани и други доказателства в подкрепа на твърдението на
ответника, че третото лице – помагач Г. е упражнявал фактическа власт върху
имота постоянно, спокойно, явно, несъмнено и с намерение за своене.
Същевременно правоизключващото възражение на ответника се
опровергава от събраните гласни и писмени доказателства, от които се
7
установява, че както наследодателят П. Б.а, така и синът й В., са считали
първата за собственик на имотите и са демонстрирали това положение пред
трети лица. В подписаното от Б.а писмо до сина й е изявена волята й на него
да остави след смъртта си дворното място и постройката като благодарност за
положените грижи, т.е. тя счита имотите за свои и желае да се разпореди с
тях след смъртта си. Описвайки непосредствените си впечатления и
възприятия св. М. Г. и Т. В.ева Г. разказват за имота като за къщата на П. - св.
Г. излага, че В. е напуснал имота на майка си, а св. Т. Г. разказва за
споделеното от баба й, че къщата ще остане за баща й, от което следва, че
приживе баба й счита себе си за собственик. От доказателствената съвкупност
се установи, че П. Б.а нееднократно е споделяла за плановете си да се
разпореди с имотите след смъртта си в полза на едно от двете си деца, защото
е получава грижи и внимание само от него.
Начинът на установяване и осъществяване на фактическата власт
изключва възможността до смъртта на майка си (06.02.2018 г.) В. Г. да е имал
качеството на владелец или държател. Той е бил в имота затова, защото е бил
допуснат от нея, за да й помага в ежедневието. След като фактическата власт
се е осъществявала със съгласието на собственика и е основано на добрите
междуличностни отношения, то следва да се приеме, че налице са признаците
не на държане или владение, а на търпими действия. Въз основа на същите в
полза на В. Г. не би могла да тече придобивна давност спрямо майка му.
Едва след смъртта на наследодателя, настъпила на 06.02.2018 г., В. Г.
става собственик на ½ ид. ч. от процесните имоти, понеже е син и наследник
на починалата. След открИ.е на наследството Г. не е владял останалата ½ ид.
ч. от процесните имоти, придобита от ищеца по наследство, тъй като не е
установил и упражнявал фактическата власт върху тази ид. ч. явно,
демонстрирайки собственическо отношение спрямо ищеца. Дори след
смъртта на наследодателя да бе установено, че Г. е владял и ½ ид. ч. от
процесните имоти, придобита от ищеца по наследство, то към датата на
предявяване на настоящите искове давността по чл. 79 ЗС не е изтекла.
С оглед гореизложеното, направеното възражение за изтекла в полза на
праводателите на ответника придобивна давност е недоказано.
В условията на евентуалност ответникът е направил възражение, че
праводателят му В. Г. е придобил процесните имоти по силата на завещателно
8
разпореждане.
По делото е представено завещание от 10.10.2017 г., с което П. Б.а е
изразила волята си да остави на сина си В. Г. дворното място и постройката.
От приетото и неоспорено експертно заключение се установи, че подписът,
положен срещу датата, е на наследодателя. Макар в така приетото писмо да се
съдържа волята на лицето да се разпореди със свои вещи в полза на другиго
след смъртта си, както и дата и подпис на волеизявлението, представеният
частен документ не представлява саморъчно завещание, тъй като същото не е
написано от подписалата го Б.а. След направено от процесуалния
представител на ищеца в о. с. з., проведено на 18.10.2021 г., оспорване на
съдържанието и положения подпис на представеното завещание, във връзка с
твърдения на посоченото като наследник по завещание лице, че същото не е
написано от Б.а, а под нейна диктовка, в тежест на ответната страна е било да
докаже както че то е подписано от наследодателя, така и че е написано от нея.
В първоинстанционното производство, а и пред настоящата инстанция, не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че текстът на
завещанието е саморъчно написан от Б.а. След като страната, в чиято тежест е
да установи в условията на пълно и главно доказване, че завещанието е
саморъчно изготвено, не успява да го докаже, то следва да се приеме, че
завещанието не е написано от ръката на наследодателя. Предвид неспазване
на формалните реквизити на завещанието и на осн. чл. 25, ал. 1 ЗН така
съставеното завещание е нищожно и не поражда целените с него
вещноправни последици, а именно: разпореждане в полза на наследника по
завещание с процесните имоти. Ето защо въведеното в условията на
евентуалност възражение е неоснователно.
По конститутивния иск с правното си основание чл. 34, ал. 1 ЗС в тежест
на ищеца е да докаже наличие на съсобственост между него и ответника по
отношение на процесните имоти.
Доказателствената тежест на ответника по този иск е идентична с вече
посочената тежест по положителния установителен иск.
По гореизложените по положителния установителен иск съображения са
налице предпоставките за уважаване и на иска за допускане на делба между
страните при равни квоти – налице е съсобственост между страните, както и
потестативно право на всяка от тях да иска прекратяване на съсобствеността
9
чрез делба на процесните имоти.
По изложените съображения предявените искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК и чл. 34, ал. 1 ЗС са основателни и като такива следва да бъдат
уважени, а първоинстанционното решение - отменено на основание чл. 271,
ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за
настоящото въззивно производство в размер на 1500 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение и 50 лв. за заплатена държавна такса, както и
доказателства за извършването им. От въззиваемата страна е релевирано
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предявени са
два кумулативно обективно съединени искове, за които са заплатени от
въззивника адвокатски възнаграждения в общ размер на 1500 лв., без да е
посочено по кой иск коя сума е уговорена и заплатена, поради което следва да
се приеме, че на 05.05.2023 г. е уговорена и платена сума в размер на 500 лв.
за процесуално представителство по всеки иск, а на 10.07.2023 г. –по 250 лв.
Размерът на минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по всеки от исковете е, както следва:
- към 05.05.2023 г. по иска с правно основание чл. 124 ГПК - 862,51 лв.,
изчислен според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. МРАВ /ред. ДВ,
бр. 68 от 31.07.2020 г./;
- към 05.05.2023 г. по иска с правно основание чл. 34 ЗС - 862,51 лв.,
изчислен според чл. 7, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. МРАВ
/ред. ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г./;
- към 10.07.2023 г. по иска с правно основание чл. 124 ГПК - 1175,03 лв.,
изчислен според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. МРАВ /ред. ДВ,
бр. 88 от 04.11.2022 г./;
- към 10.07.2023 г. по иска с правно основание чл. 34 ЗС – 1500,00 лв.,
изчислен според чл. 7, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. МРАВ
/ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./.
Следователно размерът на заплатеното от въззивника адвокатско
възнаграждение е под предвидените минимални такива, поради което не е
10
прекомерно и възражението по чл. 78, ал. 5 е неоснователно.
С оглед горното в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото въззивно производство
в размер на 1550 лв.
От въззивника е представен списък по чл. 80 ГПК за направени разноски
за първоинстанционното производство в размер на 1700 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването им.
Предявени са два кумулативно обективно съединени искове, за които са
заплатени от въззивника адвокатски възнаграждения в общ размер на 1700
лв., без да е посочено по кой иск коя сума е уговорена и заплатена, поради
което следва да се приеме, че на 30.07.2019 г. е уговорена и платена сума в
размер на 850 лв. за процесуално представителство по всеки иск. Тъй като
производството е образувано по иск за делба на съсобствени имоти, на осн.
чл. 355 ГПК разноските се определят с решението по извършване на делбата и
се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им. По
присъединения в делбеното производство установителен иск разноските се
определят по чл. 78 ГПК. Затова в полза на въззивника следва да бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
производство в размер на 850 лв. Т.е. за двете инстанции въззиваемият следва
да бъде осъден да заплати сума в общ размер на 2400 лв.
Съдът констатира, че в Решение №260014/05.04.2022 г., допълнено с
Решение №260020/8.11.2022 г., постановено по гр. д. №26/2020 г. по описа на
РС – Девня, е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в
пропуск на първоинстанционния съд да посочи в диспозитива на съдебния
акт, че същият е постановен при участие на трети лица – помагачи. След
връщане на делото в РС – Девня допуснатата очевидна фактическа грешка
следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №260014/05.04.2022 г., допълнено с Решение
№260020/8.11.2022 г., постановено по гр. д. №26/2020 г. по описа на РС –
Девня, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на М. В. Т., ЕГН **********, че Т. Д. Г., ЕГН **********, е
собственик на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор
№20482.501.1880 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-85/17.09.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Девня, ул. „Дунав“ №51,
с площ от 966 кв. м., номер по предходен план: 684, квартал 86, парцел
№XXV, при граници: 20482.501.1878, 20482.501.1877, 20482.501.1883,
20482.501.2162, 20482.501.2161, 20482.501.1879, ведно с построената в него
жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор 20482.501.1880.2, с площ от
86 кв.м., което право на собственост е придобито на основание наследство.
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на осн. чл. 34, ал. 1 ЗС между
Т. Д. Г., ЕГН **********, и М. В. Т., ЕГН **********, на поземлен имот с
идентификатор №20482.501.1880 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-
85/17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Девня,
ул. „Дунав“ №51, с площ от 966 кв. м., номер по предходен план: 684, квартал
86, парцел №XXV, при граници: 20482.501.1878, 20482.501.1877,
20482.501.1883, 20482.501.2162, 20482.501.2161, 20482.501.1879, ведно с
построената в него жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор
20482.501.1880.2, с площ от 86 кв.м., при квоти ½ ид. ч. за Т. Д. Г. и ½ ид. ч.
за М. В. Т..
ОСЪЖДА М. В. Т., ЕГН **********, да заплати на Т. Д. Г., ЕГН
**********, сума в размер на 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/,
представляваща сторените в първоинстанционното и във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участие на трети лица – помагачи на
ответника: Д. Д. Г., ЕГН **********, и И. Д. Б., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13