№ 13986
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110105279 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
06.12.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на седми ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 5279/2022 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от С. В. С. и С. Г. С. срещу „К 06“ 1 ЕООД, като се твърди,
че ищците са наследници на Б С. Г.. Поддържат, че между наследодателят им и ответника
било съществувало трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор от
20.02.2019 г., който договор бил изменен на 01.02.2021 г. за изпълнени на длъжността
„кофражист“. Навежда доводи, че на 17.06.2021 г. бил настъпил инцидент, като Б Г. бил
паднал по време на работа на обект в гр. ................... в следствие на което починал. Излага
съображения, че инцидентът е бил признат за трудова злополука с Разпореждане №
30627/07.07.2021 г. на НОИ. Твърдят, че в следствие на трудовата злополука и смъртта на
синът им били претърпели неимуществени вреди, които обосновават и описват подробно.
Поддържат, че справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди, който се
дължи от ответника в качеството му на работодател е по 100000,00 лева за всеки от ищците,
1
като се претендира и заплащането на мораторна лихва. Искат ответника да бъде осъден да
заплати претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, в който се твърди,
че претенциите са неоснователни. Поддържа, че не са налице обстоятелствата обосноваващи
отговорността по чл. 200, ал. 1 КТ, като не била и налице причинно-следствена връзка
между поведението на работодателя и смъртта на Б Г.. Навежда доводи, че липсва трудова
злополука, тъй като протоколът за това не им бил надлежно връчен. Излага съображения, че
не отговаряло на действителността твърдението, че работодателят не бил осигурил
безопасни и здравословни условия на труд, което обосновава подробно. Твърди, че
починалото лице е било изрично уведомено, как следва да извършва работата, съответно да
не излиза извън периметъра на вътрешността на сградата на кота +20,50, като бил провежда
и ежедневен инструктаж на работниците, но починалият бил предприел действия
самоволно. Развива подробни съображения по отношение предвидените СМР за процесната
дата, като сочи, че работникът в случая не се намирал на работното си място, поради което
не отговарял за настъпилата злополука. Твърди, че на обекта било осигурено необходимото
оборудване за безопасно изпълнение на възложената работа, но работника бил извършил
действия самоволно. Поддържа, че твърденията в исковата молба не отговаряли на
действителността, което обосновава подробно, като прави извод за липса на трудова
злополука. Навежда доводи, че разпореждането на НОИ било нишожно и
незаконосъобразно, като следвало да се приложи нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК. Прави
възражение за съпричиняване, тъй като била налице груба небрежност, което обосновава
подробно. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и активно,
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ, във вр. чл. 51, ал.
1 ЗЗД, във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2)
вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив,
увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на
неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от пострадалия или лица, които
имат право да получат обезщетение (съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018
г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК ) и 3) причинно-следствена връзка между
злополуката и причинените имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна,
естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или
служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение
от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би
2
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване,
но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при
съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е
използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде
намалена.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателствени средства – препис от трудова книжка се установява, че между тях е
съществувало трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор от 20.02.2019
г., който договор бил изменен на 01.02.2021 г. за изпълнени на длъжността „кофражист“.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има
доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл.
347 КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при
липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените
обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност.
Приложени са 2 бр. удостоверения за семейно положение изх. № 9400-
3857/29.12.2021 г. и изх. № 9400-3856/29.12.2021 г., като се установява, че С. В. С. и С. Г. С.
се намират в граждански брак, като Б С. Г. в техен син, който е починал на 17.06.2021 г. –
като последният факт се потвърждава и от представения препис-извлечение от акт за смърт
на Б С. Г..
От Разпореждане № 30627/07.07.2021 г. се установява, че НОИ е признал на
основание чл. 60, ал. 1 КСО наличието на трудово злополука, станала с Б С. Г. по чл. 55, ал.
1 КСО, като през време на работа и по повод извършваната работа – СМР. При направата на
външно скеле, пристягащо страница на греда и в следствие на падане от височина (кота
+20,50 м.), пострадалият е получил съчетана травма – несъвместима с живота.
В практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която е преобладаваща,
безпротиворечиво се приема, че, за да възникне вземането на увредения работник/служител
срещу работодателя за репариране на вредоносните последици от трудовата злополука, е
необходимо признаването на злополуката за трудова от надлежен административен орган. В
Решение № 319/22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о., ГК , е изяснено, че
„липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на
трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е
налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя
по този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен
ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде
игнориран” – в същия смисъл е и Решение № 339/10.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 859/2010
г., IV г. о., ГК и Решение № 31/02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2009 г., ІV г. о. В
тази насока по делото нито се твърди, нито се сочат доказателства, че ответника е оспорил
надлежно разпореждането на НОИ за признаване на злополуката за трудова, поради което
настоящият съдебен състав намира, че последното е влязло в сила.
Неоснователни са доводите на ответника по отношение настъпването на трудовата
злополука. Процесната злополука е призната по надлежен ред с разпореждане на НОИ за
трудовата такава. В производството пред НОИ, ответникът е бил страна, като ако не е бил
3
доволен от акта на НОИ, то той е имал процесуална възможност да го обжалва по надлежен
ред. В този смисъл е необходимо да се отбележи, че надлежният ред за установяване на
трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна
отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно определен с
разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки. Съгласно този ред работодателят (осигурител), от една
страна и пострадалият (осигурен) или неговите наследници, от друга страна, следва да
декларират (първият в 3-дневен срок от настъпване на злополуката, а вторият в 1-годишен
срок) пред съответното териториално поделение на НОИ по регистрация на осигурителя
настъпването на злополуката. След извършване на проверка, по нормативно определен ред,
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или за
неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр.
Липсата на проведена процедура по посочения нормативно установен ред обуславя
отхвърлителен резултат по предявени от пострадалия работник или служител, респ.
неговите наследници искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ – така Решение № 728 от
28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1957/2009 г., III г. о.
Разпореждането на органа по чл. 60 ал. 1 КСО представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука и е официален
удостоверителен документ за установените в него факти. Липсата на влязъл в сила
индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за
уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя по този текст. Установяването на
факта на трудовата злополука не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден
специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Липсата на влязло в
сила разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО не дава възможност на ищеца да
предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебното исково
производство – така Решение № 374 от 23.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3766/2013 г., IV г.
о. От своя страна, наличието на влязъл в сила административен акт, в който се съдържа
произнасяне по спорните факти, е пречка за преразглеждането им в съдебния процес и
тяхното опровергаване по пътя на т.нар. косвен съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК), щом не
са направени доводи и възражения, свързани с валидността му и при служебната проверка
не се установят пороци, които имат за последица нищожност на акта – вж. Решение № 319
от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о. В настоящия случай нито се сочат,
нито се установяват пороци на административния акт (вкл. сред предвидените в чл. 146
АПК), който да обусловят неговата нищожност, поради което съдът намира, че същият е
валиден, а бланкетния доводна ответника за нищожност е неоснователен. Нещо повече,
самият ответник признава, че разпореждането е издадено от компетентен орган (доколкото
липсата на компетентност – чл. 146, т. 1 АПК е абсолютно основание за нищожност на
административния акт). За пълнота в случая трябва да се отбележи, че самият работодател е
подал и посочил в декларацията (л. 26-27 в кориците на делото първоначално образувано
пред СГС, поради неправилна преценка на процесуалният представител на ищците) какво се
4
е случило, което както е изложено по-горе има характер на извънсъдебно признание на
факти. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени
средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите
доказателствени средства по делото води до изясняване на действителното фактическо и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. К А, С. Г и
св. С. П.
От казаното от св. А се установява, че познавал ищците, тъй като живеели в една
махала и се познавали от 40 години. Със С. били работили заедно много години и били
приятели, като често си ходели на гости. Познавал синът им Б. Много пъти бил ходил при
ищците, когато синът им бил там, като дори бил присъствал на годежа му и на
абитуриентската вечер, освен това често го бил виждал и посещавал родители му. Често
виждал синът им пред ищците, който имал кола и бил с детето си на което много се радвали
и били кръстили на дядо му. Знаел, че бащата на Б бил спечелил някаква сума, с което му
бил купил къща, но не можел да каже подробности. Свидетелства, че след смъртта на Б би
виждал родители му, които били направили паметник, като всяка събота или при нужда ги
карал на гробището. Било им много тежко, като и към момента им било тежко, тъй като
поддържали връзка със синът им. Не знаел да са били отчуждени помежду си. Знаел къщата,
която родителите били купили, като бил ходил там, а брат му бил ходил да коси и да
поддържа двора. Описва, че къщата била в същата махала в гр. Б, като сочи, че къщата била
на близък приятел на свидетеля от когото я били купили. Сочи, че непрекъснато бил в
контакт с ищците, с които се чували по телефона и се виждали.
При разпита на св. Г се установява, че на 17.06., около 07:30 ч. отишъл на работа на
обект, който се намирал до „Фантастико“ в ж.к. „Люлин“. Били се преоблекли, пили кафе,
като към 07:50 ч. излезли пред фургона, където техническият ръководител Т С, както всеки
ден им направил инструктаж. Инструктажът се изразявал в носене на каска, работно
облекло, предпазни обувки, като след инструктажа се били разписали в книгата. След това
дошъл бригадирът С. Р, които ги разпределил кой какво да работи, понеже бригадата била
от 10-12 човека. Свидетелят, Б, Е и М били правели подпокривна плоча, като им казали да се
качат горе, като предстояло наливане на бетон и довършителни работи. Свидетелства, че
след качването им се били разпределили по двойки какво да работят – от едната страна
работели Е и М, а от другата свидетелят с Б. Работата се състояла в подпиране на плочата,
като трябвало да я подпрат с шпризи и да я подготвят за наливането на бетон. Също така
имало две греди за стягане. Между 10:30-11:00 ч. бригадирът се бил качил, за да проверки
какво са свършили, като му казали, че гредите ще ги стягат след 13:00 ч. Бригадирът бил
попитал кой ще стяга гредите, като свидетелят и Б били казали, че ще ги стягат те. В
момента бригадирът бил предупредил Б, че отвън не трябвало да се работи, а трябвало да
работят само отвътре. Б му бил казал, че знаел какво прави, като имало разговор между
колеги. Продължили да работят до 12:00 ч., след което излезнали в почивка, хапнали и след
13:00 ч. отново се качили на мястото. Изяснява, че Б му бил казал да довърши работата си,
5
докато колеги им работели в другия край, а Б казал, че ще стегнел и подготвял за гредата.
Мислели да продупчат отвътре с бормашина, след което да прекарат теловете, за да я стегнат
отвътре. Свидетелства, че им се карали и им мрънкали, когато излизали отвън.
Свидетелства, че той започнал да работи в единия край, като по едно време Б му казал да му
даде една дока, за което свидетелят се бил зачудил, но му я подал, като видял, че Б бил
махнал един парапет, тъй като сградата имала стълбище с парапети. На мястото имало
направено фасадно скеле, като го бил видял, че бил стъпил на мястото. Пострадалият му бил
казал да му даде доката, за да нагласял нещата оттам. След като му подал доката се бил
върнал навътре, след което по мнение на свидетелят явно бил решил да прави нещо отвън,
като се чул трясък. Свидетелства, че погледнал, притеснил се, че била станала беля и
поседнал. Докато слезли колегите им викали, че била станала беля, Б бил паднал, а след това
дошла полиция, линейки, а шефът им бил казал никой да не мърда и през целия ден давали
показания. Изяснява, че предпазен кола по инструктаж ползвали не само когато работели на
плочата, но и на покрива – когато правели покрив, защото някои покриви имали наклон.
Тогава слагали колани и се връзвали, а някой колега стоял до въжето за което били вързани,
защото поради наклона имало опасност да се претъркулиш и да политнеш. В случая не им
трябвали колани, защото трябвало да работят само отвътре, като фасадното скеле, където
бил видял Б си имало парапет. Било обезопасено, като в случая нямало как да се излезе
самостоятелно, а парапетите и на фасадното скеле били свалени. От друго място нямало как
да се мине, тъй като били вътре на плочата. Сочи, че нямали заповед, за да излязат отвън,
като били предупредени да работят само отвътре, тъй като се намирали на шестия етаж.
Изяснява, че за да се намира на това място Б е смятал с доката да си направи самостоятелно
скеле, на което да стъпи отвън, за да телът вместо да го промушат да го дърпат навътре за
по-лесно, което било и мнението на колегите му, тъй като отвътре били малко по-трудно –
били се разбрали да пробият след което да промушат тела, след което да го издърпат и
отвътре да го стегнат. Дейността трябвало да се извърши отвътре. Дава субективна оценка
на починалия. Сочи, че в процесният ден извършвали укрепителни работи, като сочи, че
другите им колеги свърши работата отвътре, както им било казано. Свидетелства, че той
лично бил виждал парапета, който бил направен от дъски, но в случая бил от шпризи. На
стълбищната площадка има три шпризи от едната страна, което било на височина от кръста
нагоре, като било обезопасено цялото стълбище и там където трябвало да се мине на
площадката. Свидетелства, че сградата била с парапет, а площадката с шпризи, като парапет
имало и към фасадното скеле, като към последното имало прозорец – където били наредени
три шпризи, за да не се минава. Б нямало откъде другаде да мине, поради което бил махнал
шпризите, тъй като последните се махали. Парапетът се правел навсякъде, а шпризите се
поставяли и с оглед външни лица. Сочи, че на процесната сграда не е имало друг случай, в
който въпросната операция да е извършвана отвън. Изяснява, че не му е известно какво е
предвидено в проекта, но парапет се правен на всяка сграда. Свидетелства, че никой не бил
наредил да се излиза отвън, като не бил възприел подобни обстоятелства лично, както и не
знаел на Б да му е издавана служебна бележка във връзка с инструктажа от техническия
ръководите.
6
При снемането на показанията на св. П се изяснява, че познавал Б. Свидетелят
работел при ответника, като на 17.06. работели на КВС в Люлин. Били отишли на работа
нормално, направили им инструктаж, след което той трябвало да разпредели хората къде да
работят. Изяснява, че той лично бил кофражист, но изпълнявал длъжността „бригадир“.
Работата се изразявала в това, че горе на строежа плочата трябвало се подпре и да се стегнат
две греди. Свидетелства, че той бил качил Б, Е, Г и М, за да довършат работата, а другите
останали долу, за да връзват рампата и оградата. В 11-11:30 ч. Б му се бил обадил да се качи
горе, за да покаже на арматуристите да насадат четири колони. Бил се качил като с Е били
насадили две колони, но другите две не можели да ги насадят, тъй като имало желязо, след
което слязъл долу, където били Г, Е, Б и М, които пушели. Питал ги какво са свършили, като
те му казали, че били останали двете колони да се стегнат и да се сложат около 10-тина
шпризи. Бил казал на Б да стяга гредите отвътре, като той му бил казал, че ще се оправи.
Свидетелства, че имало забрани за излизане извън периметъра на плочата от К К –
собственик на фирмата и Т С – техническо лице. Изяснява, че не е присъствал и не може да
каже как е била стегната другата греда. Сочи, че и в момента работи във фирмата, като
познавал С. Г, който бил на датата на инцидента. В момента не можел да каже къде точно
работи, но били колеги в една фирма. Свидетелства, че на стълбището имало три шпризи, но
не знаел как пострадалия е попаднал отвън, тъй като не бил там. Установява, че
първоначалният инструктаж се давал в 08:00 ч. – устно от Т С. Изразявал се в това да носят
каски и да не се излиза отвън, като инструктажът бил спрямо работата, тъй като ако били на
покрив задължително трябвало да се носят колани. Платформата я били вдигали от самото
начало, тъй като правели стълбищната клетка с нея. Свидетелства, че от двете страни било
стена, а на отвора слагали три шпризи. Изяснява, че на рамковите фасадни скелета имала
проходи, обезопасени с парапети. Фирма правела рамковото скеле и си слагал парапетите.
Свидетелства, че не може да каже дали е имало очевидец на инцидента, тъй като не бил
присъствал самият той на мястото. Установява, че от мястото където бил паднал Б нямало
платформа, а рамково скеле.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетелят А, св. Г и св. П за
достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски
и правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния
спор, предмет на делото. Въпреки наличието на неточности в някой детайли, това не може
да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомнят
случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелят дава показанията си, под страх от
наказателна отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от
човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от
7
субективни фактори. По отношение на св. А е необходимо да се спомене, че факта, че
последният е лице от близкото приятелско обкръжение на ищците не може изначално да
изключи възможността последният да дава достоверени показания. Това е само индиция, че
съдът следва при преценка на свидетелските показания да подходи със завишена степен на
критичност към показанията на свидетеля. В случая липсват доказателства, че свидетелят е
заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен. Нещо повече – логично е
именно лица от най-близкото обкръжение на лицата да могат да дават достоверна
информация за отношенията между страните (в случая починал син – родители) и да има
преки впечатления за тяхното отношение досежно настъпилия инцидент и въздействие
върху тях.
От друга страна, съдът счита, че при кредитираното на свидетели не може да се
изключи възможността работници или служители на ответника – работодател, да дават
показания, които да са достоверни по отношение на факти, които пряко са възприели. В
случая казаното от свидетелите е последователно, логично и съвпада с останалите
доказателства по делото. Няма причина, за да не се възприеме казаното от тях, а както беше
посочено наличието на трудово правоотношение е само индиция за завишена критичност от
съда, като и тук следва да се отбележи обстоятелството, че е правно и житейски логично
именно колеги (със същия работодател) на починалото лице да изясняват релеватни
обстоятелство по отношение на същия инцидент, предвид факта, че същите са работели на
едно и също място и по едно и също време – настъпването на процесната злополука.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по
т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК „Материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.“. В случая с
оглед ангажираните по делото доказателства – безспорно се установя, че ищците са
материално легитимирани лица по настоящата претенция и могат да претърпят
неимуществени вреди от смъртта на синът им, което е и е повече от логично. Всеки близък
човек с родствена връзка извън тези, които са изгубили топлите си близки отношения, а са
свързани единствено с родствена връзка (какъвто не е процесният случай – с оглед
кредитираните свидетелски показания, за което ответника не е ангажирал нищо от
доказателствена гледна точка), следва да се приеме дори по житейска презумпция, че търпи
вреди от смъртта на неговия близък. Действително, неимуществените вреди търпят
доказване, но не може да се приеме, че освен ако между лицата не е било налице фактическо
отчуждение или лоши отношения, когато последните са в близки родствени връзки (от
първи ред – родител-дете), че не се търпят вреди. Напротив адекватната теория за причинно-
следствената връзка води до извод, че всеки нормален човек търпи (вероятно до края на
живота си, макар и затихващо с годините) неприятни субективни усещания, че неговият
8
близък, още повече дете не е до него в хубавите и неприятните моменти, както и че липсва
като цяло в живота му. Тази тежест е още по-осезаема за родителя, тъй като житейското
виждане е, че никой родител не трябва да погребва детето си, тъй щото естественият процес
е обратен. Фактът, че родителите могат да имат повече деца не може да изключи тяхната
„мъка“ (като неприятно субективно усещане) по отношение на едно от чедата им.
Противното разбиране би стигнало до абсурдната ситуация съдът да изследва въпроса, кое
от децата е била „по-обичано“, което е плод на субективно усещания, което не подлежат на
доказване. Отделен е въпроса, дали подобна тезата и не би била житейски неиздържана.
Интегралният принцип за обезщетение на неимуществените вреди не допуска
неоснователно обогатяване между страните чрез обезщетение за вреди, но именно този
принцип при неимуществените вреди следва да държи сметка, че не може в противоречие с
чл. 8, ал. 2 ЗЗД да се твърди, че определени лица не са в близки отношения – за да се избегне
отговорността за заплащане на вредите. В този смисъл правилата на КТ – не предвиждат
подобна възможност. Работодателят винаги носи отговорност, като тези по чл. 8, ал. 2 ЗЗД,
или тези за злоупотреба с правото могат да ограничат единствено кръга на лицата. В случая
подобни обстоятелства не са доказани, а и с оглед наведеното възражение от ответника, не
може да се направи извод, че е релевирано подобно в изяснената насока, поради което
съображенията му не следва да се вземат предвид.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че безспорно са
установени всички материални предпоставки за уважаване на предявените искове за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
По отношение размера на ищцовата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се има предвид, че чл. 212 КТ препраща пряко към разпоредбите на
гражданското законодателство – за неуредените от КТ въпроси за имуществената
отговорност на работодателя. Доколкото в КТ липсва метод за оценка на заместващото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, следва да се приложи правилото, уредено
в чл. 52 ЗЗД, а именно – обезщетението да се определи по справедливост.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото доказателства
счита, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат
предвид следните обстоятелства – характера на претърпените неимуществени вреди в това
число и фактът, че доколкото смъртта е необратимо съС.ие, то за близките на починалия
макар и затихващо във времето вреди имат траен отпечатък в душевното им съС.ие,
възрастта на увреденото лице към момента на претърпяване на неимуществените вреди,
близките съпружески отношения в които ищцата се е намирала с починалото лице,
9
финансовата и моралната подкрепа, която починалият е предоставял на близките си,
нарушаването на социалните контакти с близки хора, социално-икономическата обстановка
в Република България към момента на настъпване на процесната трудово злополука.
Посочените обстоятелства имат своя относителна тежест, която съдът преценява в
съвкупност. Някои от тях – напр. тези свързани с характера на претърпените неимуществени
вреди, имат относително по-голяма тежест, а други – напр. възрастта на увреденото лице
към момента на претърпяване на неимуществените вреди са с относително по-малка тежест.
Все пак, съдът намира, при отчитане на икономическата обстановка като фактор, трябва да
отчете и обстоятелствата, че същата променлива.
Според застъпеното в Тълкувателно решение № 1 от 1.08.2022 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2021 г., ОСГТК „При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите преценката на съда за размера на справедливото обезщетение
за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не може
да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба. “. При това
положение, съдът счита, че справедливото обезщетение за смъртта на сина на ищците е в
размер на 120000,00 лева. Но в случая е въведеното надлежното възражение за
съпричиняване по което, съдът счита следното:
В случая обаче, определяният размер на обезщетение за неимуществени вреди,
следва да бъде редуциран, доколкото ответникът е навел възражение за съпричиняване – т.
нар. „компенсация на вини“. Направеното възражение, настоящият съдебен състав намира,
че е доказано и основателно. В конкретната ситуация той е действал при груба небрежност
по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ. В този случай законодателят е предвидил правната
възможност имуществената отговорност на работодателя да се намали, но не и да отпадне.
Груба небрежност е налице, когато работникът или служителят е съзнавал, че може да
настъпят вредоносните последици, предвиждал е абстрактната възможност да бъде
причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати. В това се изразява
неговата груба небрежност, самонадеяното му поведение, неговата нереална субективна
представа за обективната действителност. Следователно, грубата небрежност е приравнена
на съзнавана непредпазливост по смисъла на наказателно-правната теория и
законодателство. В настоящия казус се установи, че пострадалият работник е подценил
реалната опасност от травматично увреждане, а същевременно е надценил своите
възможности да се справи с непосредствения риск. Безспорно от казаното от св. Г и св. П се
изяснява, че е извършен инструктаж, като на починалото лице му е изяснено как следва да
работи и да не излиза извън плочата на обекта, като същият въпреки, че е знаел всички
обстоятелства и разпоредбите и забраните на работодателя и преките ръководите съзнателно
ги е нарушил – фактът дали е по-лесно или по-трудно да се свърши една работа е без
значение, след като работодателят е определил как тя да се извърши. Не може да се приеме,
че е правно и житейски логично, да се разпореди, че работниците не следва да излизат от
обекта, а по собствено желание и по преки впечатление на колегите му (показанията на св.
Г), пострадалият да извършва фактически действия в противна насока – при каквито и да
било съображения. В тази насока, съдът кредитира и представена и неоспорена по делото
книга за инструктаж.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че компенсацията на вини е
при условията на 50 % за всяка от страните. Този процент отчита факта, че въпреки, че
починалият работник е имал поведение което е грубо небрежно – дори най-небрежният
работник следва да изпълнява указаниятана работодателя и да извършва всяка дейност по
безопасен начин, то обезопасяването от работодателя, не може да се приеме, че отговаря на
изискванията. Целта на обезопасяването на един строителен обект е да не допуска
инциденти или същите да бъдат сведени до минимум. Това предполага, че обезопасяването
следва да бъде извършено по такъв начин, че да не позволява работниците или служителите,
които не са квалифицирани по поставянето и премахването на обезопасителните прегради да
10
не могат да го премахнат. Ако всеки работник или служител може да премахне
обезопасителните прегради – парапети, шпризи (като за последното е нелогично да се
поставя изобщо като обезопасяване предвид факта, че шпризите са телескопични подпори, а
не средства за обезопасяване), то не може да се приеме, че работодателят е изпълнил
добросъвестно (с дължимата грижа) изискването да се обезопаси строителната площадка.
При това положение, съдът счита, че иска на всеки от ответниците следва да бъде
уважен за сумата от по 60000,00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от по
100000,00 лева претенциите следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в случая последният когато е предявен се
счита за законна последица от деликта – процесната трудова злополука, поради което
съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ответника изпада в забава от момента на деликта, т.е. въпроса за
размера и крайния период ще се определи при изпълнението.
Не могат да бъдат приети съображенията на ответника, че пострадалия не е бил на
работното си място, която теза е тотално опровергана от събраните и кредитирани
доказателствени средства по делото.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищците са поискали присъждането на деловодни разноски, като с оглед
представените договори за правна защита и съдействие, настоящият съдебен състав счита, че
следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във в р. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв., във вр.
чл. 36, ал. 1 ЗАдв., сумата от 1116,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство – съобразно уважената част от исковете.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално
е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъди
сумата от 1412,00 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство – съобразно отхвърлената част от исковете и с оглед
направеното възражение от ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Настоящото производство не представлява фактическо и правна сложност,
поради което не може да се обуслови хипотеза, при която е дължимо възнаграждение по-
голямо от предвиденото в миниума по чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
Досежно частните жалби от ответника, съдът намира, че разноските е следвало да се
поискат в съответното производство, като изходът по обезпечителното частно дело е без
значение за настоящото производство, поради което разноски в тази част не следва да се
присъждат. Нещо повече – частните жалби са оставени без уважение, поради което
разноските в тази част следва да останат в негова тежест.
С оглед правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК, съдът намира, че следва да осъди ответника
да заплати по сметка на Софийският районен съд, сумата от 3200,00 лева, представляващи
дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К 06“ 1 ЕООД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
................... да заплати на С. В. С., ЕГН: ********** и С. Г. С., ЕГН: ............. и двамата с
адрес: гр. Б, ул. „..............“ № ............. на основание чл. 200 КТ, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД, във
11
вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от по 60000,00 лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания претърпени в следствие на смъртта на Б С. Г.,
ЕГН: ....... от злополука призната за трудова с Разпореждане № 30627/07.07.2021 г. от НОИ,
като през време на работа и по повод извършваната работа – СМР на 17.06.2021 г. на обект в
ж.к. .............. № 23, при направата на външно скеле, пристягащо страница на греда и в
следствие на падане от височина (кота +20,50 м.), пострадалият е получил съчетана травма –
несъвместима с живота, ведно със законната лихва от 17.06.2021 г. (датата на увреждането)
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над по 60000,00 лева
до пълният предявен размер от по 100000,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във в р. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36, ал. 1 ЗАдв. „К 06“ 1 ЕООД, ЕИК: ............... да заплати на адв. И. С. от САК, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ 1, 263, сумата от 1116,00 лева , представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство – съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. В. С., ЕГН: ********** и С. Г. С., ЕГН:
............. да заплатят на „К 06“ 1 ЕООД, ЕИК: ..............., сумата от 1412,00 лева,
представляващо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство –
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „К 06“ 1 ЕООД, ЕИК: ............... да заплати
по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 3200,00 лева, представляващи
дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12