НОХД № 381/2014 год.

МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимите, както следва:

 

М.К.Б. за престъпление по:

 

1. чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а именно за това, че на 07.01.2014 год. в с. Момина Клисура, обл. Пазарджик, в съучастие с М.Р.К. и М.Г.Г.,***, като извършител, чрез нанасяне на удари с юмруци, дървена пръчка и тиган, е причинил на Н.Й.М. *** леки телесни повреди, изразяващи се в разкъсно-контузни рани на главата и контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване, обърканост, сънливост, без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, всяка от които е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди;

2. чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а именно за това, че на 07.01.2014 год. в с. Момина Клисура, обл. Пазарджик в съучастие с М.Р.К. и М.Г.Г.,***, като извършител, чрез нанасяне на удари с юмруци, дървена пръчка и тиган, е причинил на Й.Н.М. *** леки телесни повреди, изразяващи се в разкъсно-контузни рани на главата и контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието- зашеметяване, обърканост, сънливост, без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, всяка от които е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди;

3. чл.170 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на  07.01.2014 год., около 01. 00 часа, в с. Момина Клисура, обл. Пазарджик, заедно с М.Р.К. и М.Г.Г.,***, е влязъл в чуждо жилище - къща, находяща се на ул***, обитавана от Н.Й.М., Й.Н.М. и J. Г. М., като употребил за това сила и деянието е извършено нощем от повече от две лица.

М.Г.Г. за престъпление по:

 

1. чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а именно за това, че на 07.01.2014 год. в с. Момина Клисура, обл. Пазарджик, в съучастие с М.Р.К. и М.К.Б.,***, като извършител, чрез нанасяне на удари с юмруци, дървена пръчка и тиган, е причинил на Н.Й.М. *** леки телесни повреди, изразяващи се в разкъсно-контузни рани на главата и контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието- зашеметяване, обърканост, сънливост, без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, всяка от които е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди;

 

2. чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а именно за това, че на 07.01.2014 год. в с. Момина Клисура, обл. Пазарджик в съучастие с М.Р.К. и М.К.Б.,***, като извършител, чрез нанасяне на удари с юмруци, дървена пръчка и тиган, е причинил на Й.Н.М. *** леки телесни повреди, изразяваща се в разкъсно-контузни рани на главата и контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието- зашеметяване, обърканост, сънливост, без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, всяка от които е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди;

3. чл.170 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на   07.01.2014 год., около 01. 00 часа, в с. Момина Клисура, обл. Пазарджик, заедно с М.Р.К. и М.К.Б.,***, е влязъл в чуждо жилище - къща, находяща се на ***, обитавана от Н.Й.М., Й.Н.М. и J. Г. М., като употребил за това сила и деянието е извършено нощем от повече от две лица;

М.Р.К. за престъпление по:

1. чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и във вр. с чл.63 ал.1, т.4 от НК, а именно за това, че на  07.01.2014 год. в с. Момина Клисура, обл. Пазарджик, в съучастие с М.Г.Г. и М.К.Б.,***, като извършител, чрез нанасяне на удари с юмруци, дървена пръчка и тиган, е причинил на Н.Й.М. *** леки телесни повреди, изразяващи се в разкъсно-контузни рани на главата и контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието-зашеметяване, обърканост, сънливост, а не с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, всяка от които е причинила временно разстройстно на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и деянието е извършено по хулигански подбуди, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

2. чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и във вр. с чл.63 ал.1, т.4 от НК, а именно за това, че на   07.01.2013 год. в с. Момина Клисура, обл. Пазарджик в съучастие с М.Г.Г. и М.К.Б.,***, като извършител, чрез нанасяне на удари с юмруци, дървена пръчка и тиган, е причинил на Й.Н.М. *** леки телесни повреди, изразяваща се в разкъсно-контузни рани на главата, контузията на главата с мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието-зашеметяване, обърканост, сънливост, а не с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, всяко от които е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и деянието е извършено по хулигански подбуди, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

3. чл.170 ал.2 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.63 ал.1, т.4 от НК, а именно за това, че на  07.01.2014 год., около 1.00 часа, в с. Момина Клисура, обл. Пазарджик заедно с М.Г.Г. и М.К.Б.,***, е влязъл в чуждо жилище - къща, находяща се на ***, обитавана от Н.Й.М., Й.Н.М. и J. Г. М., като употребил за това сила и деянието е извършено нощем и от повече от две лица, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителен съдебен акт с налагане на наказание лишаване от свобода при режим на ефективно изтърпяване.

          Подсъдимите се явяват лично и със защитници. Признават се за виновни по обвинението, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

Солидарно против подсъдимите е предявен граждански иск от Н.Й.М. за сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението  по чл.131, т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди.

Гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в наказателният процес, като Н.М. бе конституиран като граждански ищец в процеса.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.01.2014 г. подс. М.Б., подс. М.Г., и подс. М. К.,***  празнували имен ден на свой приятел - Й. ***. На празненството консумирали ракия. След полунощ решили да се прибират. Тримата се движели по главната улица на селото към центъра. Около 1.00 часа на 07.01.2014 г., се намирали пред дома на Й., J. и Н. М., намираща се на ***. Подсъдимите счупили с камък стъклото на прозореца на къщата на М., откъм улицата. След това тримата решили да влязат вътре. Влезли пред вратата на двора, а след това и през външната врата на къщата, които не били заключени. Озовали се в предверието на къщата. Оттам взели дървена пръчка, с дължина, 1.50 м. и диаметър 2 см., с която св. Н.М. пасял козите в селото. След това започнали да блъскат по врата на една от стаите, в която спели св. J. М., св. Н.М. и св. Й.М.. Вратата била заключена с райбер от вътрешната страна на стаята, тъй като се отваряла само навътре. От ударите, винтовете, които държали пластината на райбера се измъкнали от касата на вратата около 3 мм., а пластината се изкривила. От деформирането, райбера паднал надолу и вратата се отворила. Подс. К., подс. Б. и подс. Г. влезли в стаята, като видели св. Н.М. изправен до леглото, на което спял заедно с баща си. Св. Н.М. бил станал и светнал лампата, за да провери защо се е счупило стъклото на прозореца. Подсъдимите изгасили лампата и започнали да удрят св.Н.М. с пръчката и с юмруци по лицето и тялото. Взели тиган от печката, с размери 23 см. в диаметър, и с него също нанесли удари по св. Н.М.. След това тримата нанесли няколко удара с юмруци, с тигана и с пръчката по главата и тялото на св. Й.М., който през цялото време лежал на леглото. Докато нанасяли побоя на двамата свидетели подсъдимите на два пъти светвали и гасели лампата, за да видят къде се намират свидетелите, след което продължавали побоя. По някое време, подс. К. отишъл до леглото на св. М. и я попитал дали има пари. Последната му отговорила, че няма. След това подс. К. извадил члена си от панталона и казал на св. М. да го хване, за да си направи чекия. Последната отказала и му казала да се маха. Подс. К. оставил св. М. и отново се включил в побоя над св. Й. М. и св. Н. М.. След като нанесли побоя на двамата свидетели, тримата подсъдими си тръгнали, като взели и пръчката. Когато минали покрай имот, намиращ се на ул. „Шеста” № 2, хвърлили пръчката вътре в него.

За инцидента бил подаден сигнал в РУП-Септември. Били предприети издирвателни мероприятия, при които подсъдимите били установени като извършители на престъпните посегателства. По повод на това било отпочнато настоящото наказателно производство.

В хода на разследването бил извършен оглед на местопроизшествие- дома на свидетелите М., при който бил намерен тигана, на дъното на който било установено засъхнало червеникаво петно. По чаршафа на леглото на св. Й. М. и св. Н. М. били установени множество червеникави петна.

Извършен бил и оглед на имот, намиращ се на ул. „***. На около 4 м. от оградата му, която го отделя от ул. „Х. В.” била намерена дървена пръчка с дължина 1.50 м, диаметър 2 см. и засъхнали петна от червеникава течност по повърхността й.

Видно от заключението на изготвената в досъдебната фаза на процеса съдебно-медицинска експертиза на Й.М., което съдът цени като обективно и компетентно, в резултата на побоя над горепосочения са му били причинени следните травматични увреждания: две разкъсно-контузни рани на главата-дясна челнотеменна област, с дължина 4 см. и дясна теменна част на главата, с дължина 3 см.; разкъсно- контузна рана на горния клепач на дясното око, с дължина 1,5 см.; кръвонасядания по клепачите на двете очи, носа, цялата лява половина на лицето - 20х11 см.; охлузване на лявата ушна мида /2x3 см./ ; охлузване /2x1 см./ и кръвонасядане /5x4 см./ на дясната подбедрица; кръвотечение от носа. Гореописаните травматични увреждания са били причинении по механизма на твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв към момента на инкриминираната дата. Според заключението тези травми могат да бъдат нанесени от удари с тиган и юмруци. Контузията на главата с мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието-зашеметяване, обърканост, сънливост, а не с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома е причинило на пострадалия Й.М. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.  Разкъсно-контузните рани по главата са причинили на пострадалия, както заедно, така и поотделно-временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, за около 10 дни от датата на травмата. Останалите травматични увреждания /охлузвания, кръвонасядания, травматични отоци и кръвотечението то носа/ са причинили болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, за около 2-5 дни от датата на травмата.

Видно от заключението на изготвената в досъдебната фаза на процеса съдебно-медицинска експертиза на Н.М., което съдът цени като обективно и компетентно, в резултата на побоя над горепосочения са му били причинени следните травматични увреждания: три разкъсно-контузни рани на главата /лявата теменна област на главата, с дължина 6 см., дясната челно-теменна област с дължина 4 см., тилно вдясно, с дължина 3,5 см.; кръвонасядания по клепачите на двете очи, носа, челото и по склерата на лявото око; отток и кръвонасядане на челото; охлузване /5x4 см./ и кръвонасядане /8x6 см./ на лявата подбедрица. Гореописаните травматични увреждания са причинении по механизма на действие на твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв към момента на инкриминираната дата. Тези травми могат да бъдат нанесени от удари с тояга, тиган, юмруци и ритници. Контузията на главата с мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието-зашеметяване, обърканост, сънливост, а не с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома е причинило на пострадалия Н.М. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Разкъсноконтузните рани по главата на пострадалия са причинили, както заедно, така и поотделно-временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, за около десетина дни от датата на травмата. Останалите травматични увреждания /охлузвания, кръвонасядания и травматични отоци/ са причинили на пострадалия болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК за около 2-5 дни от датата на травмата.

Видно от заключението на изготвената в досъдебната фаза на процеса съдебно- психиатрична експертиза на Н.М., което съдът цени като обективно и компетентно, гореспоменатият не старада от психично заболяване в тесен смисъл, с изключение на умствено-дефицитно страдание лека към умерена степен. Не се води на учет в психиатрично заведение. По време на извършване на деянието е бил в състояние правилно да възприема фактите от значение за делото. Може да дава достоверни обяснения за тях и да участва в следствени действия в качеството си на свидетел.

Видно от заключението на изготвената в досъдебната фаза на процеса съдебно- психиатрична експертиза на Й.М., което съдът цени като обективно и компетентно, гореспоменатият не старада от психично заболяване в тесен смисъл, с изключение на умствено-дефицитно страдание лека към умерена степен. Не се води на учет в психиатрично заведение. По време на извършване на деянието е бил в състояние правилно да възприема фактите от значение за делото. Може да дава достоверни обяснения за тях и да  участва в следствени действия в качеството си на свидетел.

          Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на  самопризнанията на подсъдимите за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, както и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят направените самопризнания, а именно показанията на свидетелите:Н.М., Й.М., J. М., Н. В., В. М., Р. М., Г. К. и Ц. Н., както от заключението на коментираните по-горе съдебно-медицински съдебно-психиатрични експертизи, а също и от писмените и веществени доказателства приобщени по  делото.

          Съдът  кредитира изцяло посочените по-горе гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите писмени и веществени доказателства по делото и заключенията на СМЕ и СПЕ, като абсолютно достоверно  очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка  съдът намира, че с поведението си подсъдимите Б., Г. и К. са осъществили от обективна и субективна страна съставите на престъпленията,  както  следва:

1. чл. 131, ал. 1, т.12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а за К. и във връзка с чл.63 ал.1 т.4 от НК като на  07.01.2014 год. в с. Момина Клисура, обл. Пазарджик, в съучастие като съизвършители помежду си са причинили на Н.Й.М. *** комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, подробно описана по-горе, като деянието е извършено по хулигански подбуди, а М.К. макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си;

2. чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а за К. и във връзка с чл.63 ал.1 т.4 от НК, като на 07.01.2014 год. в с.Момина Клисура, обл. Пазарджик, в съучастие като съизвършители помежду си са причинили на Й.Н.М. *** комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, подробно описана по-горе, като деянието е извършено по хулигански подбуди, а М.К. макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си;

3. чл. 170, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, а за К. и във връзка с чл.63 ал.1 т.4 от НК, като на  07.01.2014 год., около 01. 00 часа, в с. Момина Клисура, обл. Пазарджик, са влезли в чуждо жилище - къща, находяща се на ***, обитавана от Н.Й.М., Й.Н.М. и J. Г. М., като употребили за това сила – взломили райбер и деянието е извършено нощем от повече от две лица, а К. макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.

Подсъдимите са имали представи за всички обективни елементи на осъществените от тях престъпни състави, включително и квалифициращите. Съзнавали са, че извършват деянието – причиняват телесни увреждания спрямо всеки от двамата пострадали Н. и Й. М. по хулигански подбуди,  доколкото техният мотив не е бил личен, а и не са имали повод за такъв. Мотивът им се е изразил в стремежа да проявят своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност членовете на сем.М.,  като демонстративно са проявили незачитане на личността на пострадалите посредством накърняване на телесния им интегритет чрез употреба на груба сила и по начин, че да покажат и изтъкнат  себе си и да унижат бащата и сина М..

Хулиганските подбуди, като елемент на осъществения престъпен състав, представляват факултативен признак към субективната страна на деянието. В този смисъл, дори желанието им да нанесат телесното увреждане да е провокирано от стремежа им да накажат лицата, то пак проявата им по начина, мястото и средствата на нейното извършване, представлява една демонстрация на раздаване на собствено „правосъдие”. Всичко това е направено в разрез със социалните, морални и правни норми в българското общество. 

Съдебната практика и доктрина в Р България е имала повод да посочи, че дори и да е установено, наличието на един конкретен личен мотив, който води дееца към извършване на конкретно престъпно посегателство, то това не означава, че в условията на реална съвкупност той не извършва  престъплението хулиганство или пък, че не го извършва по хулигански подбуди, когато  посегателството срещу телесната неприкосновеност, честта и достойнството на друг субект е съпроводено с грубо нарушение на обществения ред и изразява явно неуважение към обществото.      

Подсъдимите са  предвиждали възможността от  настъпването на общественоопасните последици на деянието, като са се съгласили с това. Преследвайки пряката си цел-да нанесат побой последователно над бащата и сина М., възможността от настъпването на съставомерни общественоопасин последици не е била достатъчен контрамотив да се откажат от постигането на пряката си цел. Казано с други думи,  действали са с евентуален умисъл,  причинявайки травматично увреждане, имащо характер  на  комплексна лека  телесна  повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК на всеки от двамата пострадали. Подс.К. е бил непълнолетен, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи своите постъпки.

Деянието е извършено от тях в съучастие като съизвършители, т.к. и тримата са взели участие при осъществяването на изпълнителното деяние– нанасяли са удари над пострадалите и то при общност на умисъла, доколкото всеки е съзнавал своето участие в общата престъпна дейност и приноса на другия в нея.    

Съзнавали са също, че преди да нанесат побой над пострадалите са влезли противозаконно в чуждото жилище на сем.М., където не са били нито канени, нито желани. Съзнавали си, че това правят нощем, т.е. в тъмната част на денонощието и по-специално в 01.00 часа на инкриминираната дата. Съзнавали са, че влизането се осъществява едновременно и от  тримата, както и че за влизането са употребили сила, т.е. посредством блъскането по вратата на стаята са изкъртили залостващият я райбер, след което достъпът е бил безпрепятствен. Това деяние е извършено с пряк умисъл от тримата подсъдими, т.к. те са предвиждали конкретно ясно и точно настъпването на общественоопасните последици от това си деяние и са ги искали.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието, за непълнолетния К. съобрази нормата на чл.60 от НК, както и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

          Обществената опасност на трите конкретни деяния е висока с оглед причинените конкретни телесни увреждания на пострадалите, както и с оглед времето, мястото и начина за извършване на всяко от деянията.

Подсъдимите са  личности с относително завишена степен на обществена опасност. Действително те не са осъждани, но К. и Б. са криминално проявени. Спрямо тях са бил разглеждани възпитателни дело по ЗБППМН. Отделно от това и тримата са негативно охарактеризирани по местоживеене, като лица извършващи противообществени прояви.

Подбудите за извършване на престъпленията се коренят в ниското правосъзнание на извършителите и недостатъчната им способност за психофизически  самоконтрол.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени направените самопризнания, чистото съдебно минало, тежкото им материално положение и имотно състояние, изразеното критично отношение към стореното, а също и младежката възраст само на Б. и Г., т.к. възрастта на К. е материалноправна предпоставка за редуциране на отговорността му по реда на чл.63 от НК.

Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха негативните  характеристични данни по местоживеене, както и естеството на причинените множество леки телесни повреди на всеки от двамата пострадали.

С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като определи наказанието на подсъдимите при условията на общата  част в НК – чл.54 и сл. от НК, което за подс.К. се извърши след редуцирането на наказанията по реда на чл.63 ал.1, т.4 от НК.

При това положение за престъплението по чл.131 ал.1, т.12 от НК извършено спрямо пострадалия Н.М. съдът определи наказание за подсъдимите М.Б. и М.Г. в размер на по една година и шест месеца лишаване от свобода, а за непълнолетния подсъдим К. определи наказание от една година лишаване от свобода, които са съответни на извършеното и ще постигнат целите по чл.36 от НК, а за К. по чл.60 от НК.

След това съдът намали всяко от тези наказания с една трета и осъди подсъдимите Б. и Г. на по една година лишаване от свобода, а подс.К. на осем месеца лишаване от свобода.  

За престъплението по чл.131 ал.1, т.12 от НК извършено спрямо пострадалия Й.М. съдът определи наказание за подсъдимите М.Б. и М.Г. в размер на по една година и шест месеца лишаване от свобода, а за непълнолетния подсъдим К. определи наказание от една година лишаване от свобода, които са съответни на извършеното и ще постигнат целите по чл.36 от НК, а за К. по чл.60 от НК.

След това съдът намали всяко от тези наказания с една трета и осъди подсъдимите Б. и Г. на по една година лишаване от свобода, а подс.К. на осем месеца лишаване от свобода.  

За престъплението по чл.170 ал.2 във вр. с ал.1 от НК съдът определи наказание за подсъдимите М.Б. и М.Г. в размер на по една година лишаване от свобода, а за непълнолетния подсъдим К. определи наказание от девет месеца лишаване от свобода, които са съответни на извършеното и ще постигнат целите по чл.36 от НК, а за К. по чл.60 от НК.

След това съдът намали всяко от тези наказания с една трета и осъди подсъдимите Б. и Г. на по осем месеца лишаване от свобода, а подс.К. на шест месеца лишаване от свобода.  

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи на  подсъдимите М.Б., М.Г. и М.К.  едно общо най-тежко наказание, а именно по една година лишаване от свобода за подсъдимите М.Б. и М.Г. и осем месеца лишаване от свобода за подсъдимия М.К..

Преценявайки данните за личността на подсъдимите и преди всичко чистото им съдебно минало и младежката възраст съдът счете, че  за постигане целите на наказанието и основно за настъпване на поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект не се налага  ефективно изтърпяване на така наложените им наказания лишаване от свобода. С оглед на  това съдът приложи института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, а за К. и във връзка с чл.69 ал.1 от НК, при което отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за подсъдимите Б. и Г. за изпитателен срок от четири години, а за подс.К. – за изпитателен срок от три години.

Възпитателната работа с условно осъдения М.Б. се възложи на Наблюдателната комисия при Община Пазарджик, а с условно осъдените М.Г. и М.К. се възложи на Наблюдателната комисия при Община Белово.

Съобразявайки цялостната престъпна деятелност на  всеки от тримата подсъдими в конкретния казус и данните за тяхната личност  съдът намери, че за постигане на по-осезателен ефект по посока на формиране на нова ценностна система на дейците и привързването им към общественополезния начин на живот, ще следа да упражни правомощието си по чл.67 ал.3 от НК. По тези съображения съдът постанови  в рамките на изпитателния срок подсъдимите М.Б., М.Г. и М.К.  да изтърпят пробационна мярка по чл.42а ал.2, т.1 от НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично за срок от по една година.

От престъплението св.Н. М. е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,  за които подсъдимите дължат обезщетение – чл. 45 от ЗЗД.

При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване на изискванията на чл.52 от  ЗЗД, като взе предвид заключението на СМЕ № П-10/2014г.,  възрастта на пострадалия, естеството на причинените му конкретни телесни увреждания, продължителността на оздравителния период и свързаните с него физически болки и затруднения, а така също и причинените страдания за пострадалия в чисто личностов аспект, провокирани от унижаването му и непосредствено накърняване на изградения авторитет в семейна и социална среда, съдът намери предявеният граждански иск за доказан по основание и размер. По тези съображения съдът определи обезщетение  в размер на  5000 /пет хиляди/ лева и осъди подсъдимите Б., Г. и К. солидарно да заплатят на пострадалия тази сума.

Съдът постанови веществените доказателства: 1 бр. бяла горна блуза, с надпис „Ерка”, 1 бр. дънки марка ,,LCB”, 1 бр. бяла тениска – да се върнат на подсъдимия М.К.; веществените доказателства: 1 бр. бяла блуза, с надпис „НТ sport”, 1 бр. черно спортно яке, с надпис „NPLH”, 1 бр. черни джинси, марка „CARS JEANS” – да се върнат на подсъдимия М.Г.; веществените доказателства: 1 бр. сиво анцунгово долнище, с надпис „TRUST”, 1 бр. сиво на цвят анцунгово горнище, със черно-синя качулка със сини връзки – да се върнат на подсъдимия М.Б.; веществените доказателства: 1 бр. метален тиган, с диаметър 23 см., 1 бр. чаршаф, с червеникави на цвят петна, 1 бр. дървена пръчка с дължина 150 см и диаметър 2 см – да се върнат на собствениците Н. и Й. М..

Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал.3 от НПК  съдът осъди подсъдимите М.Б., М.К. и М.Г. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски в размер на по 100 лв. за всеки един от тях, както и държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 200 лв. солидарно за тримата, а също и по 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Пазарджик.

По изложените съображения Пазарджишкият Районен съд постанови присъдата  си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :