№ 13292
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П.
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20221110109509 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба на “*********** ЕАД против
„****************” ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ, за сумата 9196, 44 лева,
представляваща цена на стоки и услуги, съгласно договор за комплексно обслужване с бетон
и с правно основание чл. 86 ЗЗД, обезщетение за забава за сумата 1051, 66 лева.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е сключен
неформален договор, съгласно който ищецът, като продавач, се е задължил да извърши
комплексно обслужване на ответника с бетон, неговото транспортиране и полагане, а
ответникът да заплати договорената цена. В исковата молба са наведени твърдения, че
продавачът- „Строителна компания Загора“ ЕАД, е доставил бетон в договореното
количество, превозил е стоката до указаното от купувача място и е положил бетона с
бетонпомпа. Ищецът поддържа, че на 01.10.2021г. ответникът е платил на ищеца сумата
3000 лева, като не изпълнил задължението си да престира насрещно и да плати пълния
размер на договорената цена. В исковата молба са релевирани твърдения, че от забавата на
ответника ищецът претърпял вреди в размер на законната лихва.
При така изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да плати сумата 9196,44 лева, представляваща цена, съгласно договор за
комплексно обслужване чрез доставка на стоки и услуги, от които: сумата 2621,28 лева,
представляваща цена на стоки и услуги, за което е издадена фактура № ***************/
31.12.2020г.; сумата 6268,68 лева, представляваща цена на стоки и услуги, за което е
издадена фактура № ***************/ 29.01.2021г. и сумата 306,48 лева, представляваща
1
цена на стоки и услуги, за което е издадена фактура № **********/ 28.02.2021г., и сумата
1051,66 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който се изразява
становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва между страните да е
сключен договор за продажба, превоз и полагане на бетон, от който да произтичат
процесните задължения. Изтъква се, че ответното дружество не отрича наличието на
облигационно правоотношение между страните, но ищецът не е доказал твърдението си, че
вземанията му по процесните фактури произтичат от сключен между страните неформален
договор с комплексен предмет, включващ продажба, транспортиране и полагане на бетон.
Ответникът развива съображения, че ответното дружество е изпълнило точно задълженията
си по всички договори за покупка на бетон, транспортирането и полагането му, по които е
страна. Ответникът оспорва представената товарителница № 0003190/ 02.02.2021г., с
доводи, че не е ясно къде е транспортиран бетонът, нито къде е бил натоварен, колко
километра са изминати, къде е положен и колко кв.м. са покрити с него. Изтъква се още, че в
нея не са посочени наименованието на товара, превозната цена, мястото на разтоварване и
конкретен вид на бетона. Относно представената експедиционна бележка за бетон от
02.02.2021г. са развити аргументи, че в същата е посочен единствено клас на бетона,
C8/10S2, с количество 3 m3, но не са представени доказателства за транспортирането на
останалите видове бетон.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли за тяхното
отхвърляне.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, сочат за възникнало между
страните по делото облигационно правоотношение, основано на неформален договор за
покупко- продажба на стока- бетон, както и за предоставяне на услуги- транспортиране и
полагане на закупеното количество бетон.
Релевантните към предмета на доказване обстоятелството, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
търговска продажба, по силата на който продавачът (ищец в настоящото производство) се
задължил да прехвърли правото на собственост върху посочената стока, а продавачът
(ответник в настоящото производство)- да плати договорената цена, че продавачът изпълнил
задължението си- да достави стока- медицински изделия, в количество и с качество
съобразно договореното; забавата на купувача. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, съществуването на посочените обстоятелства.
Първият спорен въпрос между страните е възникнало ли е между тях валидно
облигационно правоотношение, въз основа на договор за продажба на стоки.
Конкретиката на случая сочи, че отношенията между страните са се развили на
2
плоскостта на договор за продажба. Договорът за търговска продажба на движими вещи,
съгласно чл. 318, ал.1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на
съгласие между страните- продавач и купувач, относно съществените елементи от
съдържанието на сдЕ.та, а такива са вещта (стоката), обект на продажба и цената. С
постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена.
Поради консенсуалния характер на сдЕ.та предаването на вещта и плащането на цената не
са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението
на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327,
ал.1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.
Спорът между страните е концентриран върху въпроса възникнало ли е между страните
облигационно правоотношение въз основа на договор за търговска продажба и изпълнил ли
е задължението си продавачът по същото, ищец в настоящото производство.
Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 46/
27.03.2008г. по т. д. № 454/ 2008г., решение № 96/ 26.11.2009г. по т.д. № 380/2008г.,
решение № 42/ 15.04.2010г. по т.д. № 593/ 2009г. и др., фактурата може да се приеме като
доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на
сдЕ.та- вид на предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните, респ.
на техните представители, време и място на сключване на договора.
С оглед тези принципни разяснения, съдът намира за доказано в производството, при
съобразяване на ангажираните по делото писмени доказателства, че страните по делото са се
намирали в търговски взаимоотношения, като в изпълнение на сключени договори за
покупко- продажба, ищецът е доставил, а ответникът е приел описаните в процесните
фактури стоки.
На първо място, възникването на облигационно правоотношение се установява от
събраните писмени доказателства- фактура № ***************/ 31.12.2020г., фактура №
***************/ 29.01.2021г., фактура № **********/ 28.02.2021г. В случая фактурите са
подписани от страните по делото, в тях стоката е индивидуализирана със съществените си
белези- вид, количество, стойност, посочен е начин на плащане, наименованията на страните
и време и място на издаване- в този смисъл фактурите следва да се приемат като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за покупко- продажба.
В този смисъл решение № 23/ 07.02.2011г. по т.д. № 588/ 2010г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
На следващо място, съгласно заключението на СИЕ фактура № ***************/
31.12.2020г. и фактура № ***************/ 29.01.2021г. са редовно и своевременно
осчетоводени, включени са в Дневниците за продажба и в справките- декларации по ЗДДС
за съответните периоди. Фактура № **********/ 28.02.2021г. за сумата от 306, 48 лева не е
осчетоводена от търговското дружество- ответник.
Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналата между
страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество- ответник,
включването им в дневника за покупко- продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит
3
по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване. В т.см. решение № 211/ 30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010г.,
II т.о., решение № 109/ 07.09.2011г. по т.д. № 465/ 2010г., II т.о., решение № 92/ 07.09.2011г.
по т.д. № 478/ 2010г., II т.о., решение № 30/ 08.04.2011г. по т.д. № 416/ 2010г., I т.о., решение
№ 118/ 05.07.2011г. по т.д. № 491/ 2010г. на II т.о., решение № 71/ 08.09.2014г. по т.д. №
1598/ 2013г., II т.о. Нещо повече, според приетото в решение № 42/2010 г. по т. д. №
539/2009 г. на II т.о., решение № 92/ 2011 г. по т.д. № 478/ 2010г. на II т.о. и решение № 47/
2013г. по т.д. № 137/ 2012г. на II т.о., дори да се счете, че издадената фактура е неистинска
/неавтентична/ или е останала неподписана за "получател" от купувача по договора за
търговска продажба, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в
нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сдЕ.,
отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит.
При съобразяване на цитираната по- горе съдебна практика и въз основа на анализ на
ангажираните по делото писмени доказателства и приетата съдебно- счетоводна експертиза,
съдът приема за доказано в производството, че страните са били обвързани от договор с
комплексен предмет, включващ продажба, транспортиране и полагане на бетон, за което са
издадени фактура № ***************/ 31.12.2020г. за сумата 5621,28 лева и фактура №
***************/ 29.01.2021г. за сумата 6268,68 лева.
По отношение на изпълнение на задължението на ищеца да предаде правото на
собственост (да предаде) стоката, предмет на правото на собственост. Основните права и
задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на обикновената
продажба- продавачът дължи прехвърляне на собствеността и предаването на стоката,
предмет на договора, а купувачът е длъжен да плати цената и да получи стоката. Съгласно
разпоредбата на чл. 327 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката,
освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното
задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето
задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. С
осчетоводяването от ответника на процесните фактури в месеците на издаването им по
сметка "Доставчици" по партида на ищеца, включването им в дневниците за покупки и
продажби за ЗДДС и ползването на данъчен кредит за същите, ответникът е удостоверил, че
стоката е приета. Осчетоводяването от ответното дружество на фактурите, издадени от
ищеца, което се установи от заключението на изготвената СИЕ, по своята същност
представлява действие по признание, изразено от купувача чрез конклудентни действия и на
това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на покупната цена, което
включва в себе си и признание на обстоятелството, че продавачът е доставил уговореното
количество стоки, тъй като единствено при настъпване на този факт по сдЕ.та за продажба
възниква задължението за заплащане на цена. В този смисъл е и практиката на
ВКС, решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №
336/10.06.2010 г. по т. д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 708/02.11.2011 г. по т.
д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
4
Следва да се посочи, че от представените експедиционни бележки, върху които е
положен подписа на техническия ръководител на обекта и товарителници към фактура №
***************/ 31.12.2020г. и фактура № ***************/ 29.01.2021г., от които се
установява, че транспортирането на съответните количества бетон до обект „ЖП гара“.
От заключението на СИЕ се установява, а и не се оспорва от ищеца (съгласно
твърденията в исковата молба), че на 30.09.2021г. ответникът е платил сумата 3000 лева, с
посочено основание “фактури”. При съобразяване на обстоятелството, че ответникът не е
посочил кое задължение погасява, настоящият състав счита, че е приложима поредността,
посочена в разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД плащането следва да бъде отнесено за
погасяване на задължението за плащане на цена по фактура № ***************/
31.12.2020г. за сумата 5621,28 лева. При това положение, дължима е цената на стоки по
фактура № ***************/ 31.12.2020г. за сумата 2621,28 лева (след отчитане на
плащането на сумата 3000 лева) и по фактура № ***************/ 29.01.2021г. за сумата
6268,68 лева, което обуславя извод за основателност на иска за плащане на цена на стоки,
съгласно договор с комплексен предмет, включващ продажба, транспортиране и полагане
на бетон, за което са издадени фактура № ***************/ 31.12.2020г. и фактура №
***************/ 29.01.2021г. Следователно главният иск следва да бъде частично уважен
до сумата от 8889,96 лева и да бъде отхвърлен в частта, отнасяща се до задължението по
фактура № **********/ 28.02.2021г., за сумата 306, 48 лева.
Относно иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на
законната лихва:
Съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ, между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено
друго. Доколкото в случая се касае за търговска продажба и се прилага правилото на чл. 327,
ал. 1 ТЗ, то купувачът дължи цената на стоката от датата на получаването и, респ. от датата
на издаването на документа за това (в т.см. напр. решение № 23 от 7.02.2011 г. на ВКС по т.
д. № 588/2010 г., II т. о., ТК). Съответно, по фактура № ***************/ 31.12.2020г
ответникът е изпаднал в забава на 01.01.2021г. Обезщетение се дължи от 01.01.2021г. до
датата на частичното изпълнение- 01.10.2021г., за който период е дължима сумата 427,88
лева законна лихва, и от деня, следващ датата на частично плащане до подаване на исковата
молба- 10.12.2021г, за който период лихвата е в размер на 50,97 лева. По фактура №
***************/ 29.01.2021г., обезщетение за забавено изпълнение се дължи за периода от
30.01.2021г., до подаване на исковата молба в съда- 10.12.2021г., за който период лихвата за
забава е в размер на 548,55 лева. За главницата в размер на 306, 48 лева, по фактура №
**********/ 28.02.2021г., предвид неоснователността на иска за главница и акцесорността
на иска за обезщетение за забава, то искът за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху посочената главница е неоснователен.
По разноските:
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78 ГПК, право на разноски имат и двете
страни. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно уважената част
от исковете. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, като ищецът е
5
представил доказателства за действителното извършване на разноски в размер на сумата
1778,82 лева, от които сумата 407,89 лева – държавна такса, сумата 300 лева- депозит за
съдебно- счетоводна експертиза, сумата 66 лева- такса за образуване на обезпечително дело
при ЧСИ), сумата 1004,93 лева- адвокатско възнаграждение, от които дължими, в
съответствие с уважената част от иска са разноски в размер на 1721,41 лева. Съдът намира за
неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищеца. Преценявайки фактическата и правна сложност на
делото, осъществената защита от адвоката, настоящият състав счита, че договореното
възнаграждение не е прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****************“ ЕООД, с ЕИК ****************, да плати на
„*********** ЕАД, с ЕИК ************, сумата 2621,28 лева, представляваща цена,
съгласно договор с комплексен предмет, включващ продажба, транспортиране и полагане на
бетон, за което е издадена фактура № ***************/ 31.12.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 10.12.2021г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 6268,68 лева, представляваща цена, съгласно
договор с комплексен предмет, включващ продажба, транспортиране и полагане на бетон, за
което е издадена фактура № ***************/ 29.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 10.12.2021г., до
окончателното плащане на сумата на основание чл. 327 ТЗ, сумата 478,85 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата по фактура № ***************/
31.12.2020г. за периода 01.01.2021г.- 10.12.2021г. и сумата 548,55 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по фактура №
***************/ 29.01.2021г. за периода 30.01.2021г.- 10.12.2021г., на основание, на
основание чл. 86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск цена, съгласно договор с комплексен предмет, включващ
продажба, транспортиране и полагане на бетон, за което е издадена фактура № **********/
28.02.2021г. над сумата 8889,96 лева до сумата 9196,44 лева, на основание чл. 327 ТЗ и за
обезщетение за забава в размер на законната лихва над сумата 1027,40 лева до пълния
предявен размер от 1051, 66 лева, на основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА „****************“ ЕООД, с ЕИК **************** да плати на
„Строителна компания Загора“ ЕАД, с ЕИК ************, сумата 1721,41 лева,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7