Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 09.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 6817 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 350271 от
28.02.2018 г. по гр.д.№ 20171/2014 г. по описа на СРС, 50-ти състав, e уважен
предявеният от Ж.К.Р. против „П.И.Б.“ АД осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 978,68 лв.- заплатена без основание сума, представляваща
разлика между първоначално договорения размер на погасителната вноска и
последващото едностранно изменение на нейния размер, заплатена от ищеца на
основание договор за банков кредит № 096LD-R-000146/24.07.2008 г., която сума е
изплатена в периода от 26.07.2013г. - 15.04.2014г. и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 71.86 лева - мораторна лихва за периода от 26.07.2013 до датата на
депозиране на исковата молба -15.04.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата от 15.04.2014г. до окончателно изплащане на
вземането.
С постановеното решение
са отхвърлени предявените осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и по
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000.00 лв., недължимо платена сума поради неправилно
изчисляване от банката на дължимата договорна лихва по договора и сумата от
73,49 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 000.00 лв.
за периода от 26.07.2013 г. до 15.04.2014 г., на основание чл.79, ал.1, вр. с
чл.82 от ЗЗД сумата от 5 000.00 лв., представляваща претърпени
неимуществени вреди от неизпълнение на договорни задължения, ведно със
законната лихва от 26.0.2013 г. до действително ѝ заплащане.
Съобразно изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъден ответникът П.и.б. АД, с ЕИК *********, да заплати на ищеца
Ж.К.Р., с ЕГН **********, сторените
разноски- 42.00
лева за държавна такса, 100.00 лева за депозит за вещо лице и 1000.00
лева за заплатено адвокатско
възнаграждение; на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8
ГПК е осъден ищеца Ж.К.Р., с ЕГН ********** да
заплати на ответника П.и.б.
АД, с ЕИК **********, разноски, съразмерно на отхвърлена част от иска –
300.00
лева възнаграждение за юрисконсулт и 100.00 лева за депозит за вещо лице.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца Ж.К.Р. срещу постановеното решение в частта, с което са
отхвърлени осъдителните искове. Изложени са доводи, че решението е неправилно,
тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Заявява,
че неправилно районният съд се е позовал на несъбран доказателствен материал -
методика за изчисляване на базовия лихвен процент, като последната не е
представена от ищеца по делото. С оглед на това, не била доказана направената
промяна от банката на лихвения процент през срока на договора, която била
заплащана от нея. Освен това вещото лице посочило, че е изготвило заключението
си въз основа на методиката, като било недопустимо чрез експертизата да се
представят доказателства. Било налице твърдяното надплащане, което се
установява от приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Според
въззивника, СРС не е взел предвид допълнителната експертиза, от която се
установява твърдяното надвнасяне на посочените суми. Освен това по делото били
събрани доказателства, установяващи претърпените неимуществени вреди от
неизпълнението на договора, които съдът не е обсъдил в решението си. Поддържа,
че така влошеното здравословно състояние, изразяващо се в глаукома и операция
на щитовидната жлеза, се дължи на неизпълнението на договорните задължения.
В срока по чл.263 ГПК
въззиваемата страна „П.И.Б.“ АД подава отговор на въззивната жалба. Излага
доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Завява, че в
сключения между страните договор за кредит е уговорено, че при определени
условия лихвения процент може да бъден променян. В случая лихвеният процент бил
променян, но това не водело до промяна в месечна вноска, а било изменено
единствено съотношението между лихва и главница, което не представлявало
изменение на условията по договора. Не било налице нарушение на договора, тъй
като не били променян размера на вноските, а единствено съотношение на лихва и
главница. Методика за изчисление на лихвата била представена по делото и
съответно същата била взета предвид от вещото лице. На ищцата било известно
изменението на лихвения процент, тъй ежемесечно й било предоставяно извлечение
от сметката и движение по вальори. От
същите било видно каква част от главницата и лихвата са били погасявани. Счита,
че претенцията за обезщетение на неимуществените вреди не е доказана, тъй като
не били представени доказателства за това. Отделно не били налице причинна
връзка между неизпълнението и претърпените неимуществени вреди. Поддържа, че лихвите
са погасени по давност. В съдебно заседание във въззивното производство
заявява, че претенциите за недължимо платени суми са напълно идентични, като не
се претендират различни суми.
Жалбата е подадена в
срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Като необжалвано,
постановеното решение е влязло в сила в частта, с която е уважена ищцовата
претенция за сумата от 978,68 лв. –
недължимо заплатена сума по договора за кредит.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по отношение правилността му с оглед наведените в
жалбата доводи за допуснати нарушения на материалния закон, за необоснованост
на решението и за нарушение на съдопроизводствените правила.
Във връзка с това, съдът
намира следното:
На 15.04.2014 г.
жалбоподателят е подал искова молба, с която претендира заплащане на сума в
размер на 945,05 лв., представляваща недължимо платена главница и лихва по
договор за кредит № 096LD-R-000146/24.07.2008 г. сключен с ответника. Изложени
са доводи, че посочената сума е била платена въз основа на нищожни клаузи.
Впоследствие е допуснато от съда по искане на ищеца увеличение на размера от
сумата 945,05 лв. на сумата 978,68 лв. Отправена е претенция за заплащане на
сумата 1 000.00 лв., представляваща недължимо платена лихва по договора за
кредит, поради неправилно изчисляване на същата; претенция за заплащане на сума
в размер на 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на неизпълнение на договорните задължения от
страна на банката да начислява лихвата, съобразно клаузите на договора.
Претендира и заплащане на законната лихва върху главните вземания от датата на
предявяване на исковата молба. Отправена е и претенция за заплащане на мораторна
лихва върху всяка от горните сума за периода от 26.07.2013 до датата на предявяване
на исковата молба.
Във въззивното
производство са дадени указания на ищеца да уточни исковата си молба, като
поясни отправеното до съда искане /петитума/ по първите две претенции. С
допълнителна молба от 04.02.2019 г. жалбоподателят /ищец/ заявява, че първата
претенция се основава на недължимо платена сума поради нищожна уговорка в
договора за едностранно увеличение на лихвения процент от страна на банката,
докато втората претенция за недължимо заплатена сума по договора за кредит се
основава на погрешни изчислена лихва от страна на банката - ответник, съответно
начислена над уговорения размер базов размер с лихва 6.141% и надбавка 6.8%.
В отговора на исковата
молба ответникът е оспорил претенциите, като е заявил, че клаузите по договора
са действителни, следователно ищцата е платила въз основа на валидно правно
основание, а претърпените неимуществени вреди не са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението, ако се приеме, че е налице такова. Следва да се
вземе предвид, че в отговора на исковата молба не е направено твърдяното
възражение за изтекла давност на претенцията, а съгласно чл. 133 ГПК когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не
направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни
правата си по чл.211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. С оглед на това е преклудирана възможността да се направи
възражението за изтекла давност с отговора на исковата молба – в този смсл.
Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
С оглед така посоченото,
съдът намира че е сезиран с искове по чл.55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 79,
ал.1 ЗЗД вр. 82 ЗЗД.
По отношение на първия
иск съдът намира следното:
Фактически състав на
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание. Като от значение е моментът на получаване на
облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание.
Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице
валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага.
В договора е уговорено,
че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в
размер на базовия лихвен процент на банката за лева, увеличен с надбавка от 6,8
пункта, като към датата на подписване на договора лихвения процент е посочен
изрично, че е в размер на 6,1407 годишно, като точният размер на дължимата
лихва се изчислява за всеки период на падежа, както е посочено в погасителния
план. Следва да се отбележи, че в чл. 2, б. „к“ от договора страните са дали
определение на „Базов лихвен процент“, като последният е лихвен индекс,
утвърждаван от Управителния съвет на банката, изчисляван за всеки отделен вид
валута на база съотношението между планираната стойност на пасива на банката и
пазарните лихви за същата валута. Районният съд е приел за нищожна клаузата
даваща право на едностранна промяна на договорената лихва при промяна на
базовия лихвен процент съобразно Методиката за определянето на базисен лихвен
процент, съответно приел е че неоснователно се явява едностранното променяне на
лихвения процент по договора от страна на банката - ответник. С оглед на това представянето,
респ. непредставянето на методиката за определянето на базисен лихвен процент е ирелевантно за
спора, след като същата не е приложима след обявяването на клаузата за
едностранна промяна на базисния лихвен процент съобразно нея за нищожна на
основание чл. 143, ал. 2 ЗЗП. В своите констатации експерта по основната ССЧЕ
приета от първата инстанция, която въззивният съд кредитира по реда на чл.202 ГПК, сочи изрично че до датата на входиране на експертизата на 12.05.2017 г. не
е получил информация от банката за движение на компонентите, формиращи БЛП за
периода от подписване на договора до последното плащане /отговор на задача № 6
от основната експертиза/.
Съгласно погасителния
план по договора за кредит представен пред първата инстанция и констатациите на
ССчЕ, за периода от 24.07.2008 г. до 24.07.2013 г. ищцата е следвало да погаси
сума в размер 13 693,43 лв., от които 10 000 лв. – главница и
3 693,43 лв. – възнаградителна лихва, като последната е изчислена при
базов лихвен процент към датата на подписване на договора – 6,1407 пункта с
надбавка от 6,8 пункта.
Според ССчЕ приета пред
първата инстанция, ищцата е заплатила по договора за кредит сума в размер на
14 789,26 лв., от които 10 000 лв. – главница, 4 672,11 лв. –
възнаградителна лихва, 7,15 лв. – неустойка, 110 лв. – комисионни и такси, като
разликата между сумите съгласно погасителния план – Приложение 1 към Договора и
реално изплатеното от ищцата по кредита за периода е в размер на 978,68 лв., за която сума предявения
осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е бил уважен.
В задача № 6 от
допълнително изготвеното заключение на вещото лице е даден отговор, че БЛП,
съобразно Методиката за определянето на базисен лихвен процент, е следвало да
бъде определен в размер, който да надвиши размера на лихвата по погасителния
план с 724,88 лв., а не както банката е променила лихвения процент, като е
увеличила лихвата по погасителния план със сумата от 978,68 лв. Последната
сума, както бе посочено е присъдена на ищцата с постановеното решение, като
неоснователно надвнесена поради нищожност на клаузата на чл. 11, ал.3 от
договора. Следователно ирелевантни за доводите на въззивника в обжалваната част
от решението се явяват отговорите на задача № 6, тъй като същата изчислява
лихвения процент, който е следвало да бъде приложен към всяка конкретна вноска
при валидна клауза за промяна съобразно Методиката за определянето на базисен
лихвен процент. Както по-горе бе посочено районният съд е присъдил на ищцата
платеното въз основа на нищожната клауза за едностранна промяна на договорения
лихвен процент от страна на банката, т.е. над погасителния план поради
нищожната клауза за едностранна промяна на лихвата.
В производството не са
ангажирани от ищеца доказателства за заплащане на сумата от 1 000.00 лв., поради неправилно изчисляване от банката
на дължимата договорна лихва по договора.
С оглед това претенцията по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Изводите на двете инстанции съвпадат, поради
което в посочената част обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено. Поради това и претенцията за заплащане на
акцесорното вземане за сумата 73,49 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 1 000.00 лв. за периода от 26.07.2013 г. до 15.04.2014 г.,
като неоснователна подлежи на отхвърляне.
По отношение на претенцията
по чл.79, ал.1, вр. с чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000.00 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди от неизпълнение на договорни
задължения:
За основателност на така
предявения иск в тежест на ищеца по делото е да докаже наличие на валидно
облигационно отношение между страните по делото, виновно неизпълнение/ пълно
или частично/ на договорно задължение от страна на ответника, вследствие на
което ищецът да е претърпял неимуществени вреди, настъпили от неизпълнението,
за което ответникът да му дължи обезщетение в претендирания от него размер.
Безспорно следва да е налице и причинна връзка между неизпълнението на
договорно задължение от страна на ответника и настъпилите неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД,
обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждането му, а ако длъжникът е недобросъвестен, той отговаря
за всички преки и непосредствени вреди. Без значение е обстоятелството, какъв е
видът на вредите, те следва да са в пряка причинно- следствена връзка с
неизпълнението на длъжника. Пряка е онази вреда, която нормално произтича от
неизпълнението на поетото задължение, която е закономерен негов резултат.
Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника-
на поведение на кредитора, на трети лица или на непреодолима сила, вредите са
косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите когато длъжникът е
недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се
допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото
неизпълнение. Това са тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди при
полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни на
страните при сключване на договора, и обстоятелствата, които е могло да им
бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до
размера им.
По отношение на исковата претенция на ищеца с
правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобразява, на първо място, задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение № 4/ 29.01.2013г., постановено по тълк.дело №
4/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че и при договорна
отговорност може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, тогава,
когато се докаже, че те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като единствено в
случаите на установена недобросъвестност на неизправния длъжник, на
обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
В процесния случай, по
делото не се спори че на 24.07.2008 г.
между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който ответникът се е задължил да предостави на ищеца, кредит в размер на 10000.00
лв., като за усвоените суми от кредита, ищецът
е поел задължение да заплаща на ответната банка годишна лихва в размери,
посочени в разпоредбата на чл.11 от договора.
По делото е установено,
че за периода от 24.07.2008 г. до 24.07.2013 г. ответната страна едностранно е
променила размера на договорната лихва по договора за кредит №
096LD-R-000146/24.07.2008 г. в резултат на което е определила по-висок размер
на договорната лихва от 4 672 лв., вместо първоначално договорения размер от 3
693,43 лв.
От представените
амбулаторни листове № 359/10.12.2013 г., № 46/06.01.2014 г., № 907/06.02.2014
г., се установява, че ищцата е имала сърцебиене, главоболие и повишено кръвно
налягане. Същата е диагностицирана с глаукома на 24.04.12 г. Чрез показанията
на разпитания пред първата инстанция свидетел Р.преценени съобразно тяхната
заинтересованост /чл.172 ГПК/ се
установява, че след като съпругата му /ищцата/ разбрала за надвишения размер на
кредита се разстроила, като впоследствие здравето ѝ се влошило. Започнала
да приема сънотворни, дори претърпяла операция на щитовидната жлеза. Отложила
пенсионирането си поради по-голямото си задължение. В същият смисъл са и
показанията на свидетеля Стефанов /съсед на ищцата/ събрани пред първата
инстанция. Последния сочи, че здравето на ищцата се влошило след като разбрала
за остатъчната сума по кредита, дори отложила пенсионирането си.
Поради установена нищожност
на клаузата на т.11.3 от договора за кредит, с постановеното Решение № 350271
от 28.02.2018 г. по гр.д.№ 20171/2014 г. по описа на СРС, 50-ти състав е уважен
предявения от кредитополучателя иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 978.68 лв. за периода от 26.07.2013г. - 15.04.2014г.,
представляваща разлика между първоначално договорения размер на погасителната
вноска и последващото едностранно изменение на нейния размер от страна на
Банката, като на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е присъдена и мораторна лихва от
26.07.2013 до 15.04.2014 г. в размер на 71.86 лева. В посочената част, като
необжалвано постановеното решение е влязло в сила.
Съдът приема, че по
делото не се установява неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника, от което като пряка и непосредствена последица да са претърпени
неимуществени вреди от ищеца, и то такива, които са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението. В тази връзка съдът приема за изцяло основателен
основния довод на ответника изложен във въззивната жалба, че в случая не е
налице неизпълнение или неточно изпълнение на договорно задължение на банката
към ищеца по процесния договор за кредит. Задълженията на банката по договора
за кредит, сключен между страните са да предостави на кредитополучателя
съответна сума, според клаузите на договора, което задължение банката е
изпълнила. В настоящия случай, ищецът
твърди, че е претърпял неимуществените вреди от договорно неизпълнение на
ответната банка, което неправомерно поведение
се изразявало в противоправни действия на банката, а именно-
едностранното увеличаване на лихвата по договора за кредит. Посоченото обаче не
представлява по същество неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника, вследствие на което да е налице основание за ангажиране на неговата
договорна отговорност. По делото не е доказано конкретно неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника по процесния договор за кредит,
сключен между страните, в резултат на което ищцата да е претърпяла посочените
от нея неимуществени вреди. Извършеното от ответника в изпълнение на неравноправни
клаузи едностранно увеличаване на размера на договорната лихва, включително е
породило вземане в полза на ищеца на извъндоговорно основание. За ответника е
възникнало задължение по силата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да върне в
патримониума на кредитополучателя получената, без да е налице валидно правно
основание за това, парична сума в размер на 978.68 лв. за периода от
26.07.2013г. - 15.04.2014г. В случаите на получено имуществено благо въз основа
на нищожен акт, както и в случаите, когато даденото от една от страните по
двустранен и възмезден договор надвишава действителния размер на нейното
задължение, произтичащо от договора и от синалагматичната обусловеност между
уговорените с него насрещни престации, е налице фактическия състав на чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД. Ето защо въззивният съд намира, че по делото не се
установява договорно неизпълнение от страна на ответника, което да обоснове
ангажиране на неговата договорна отговорност. В тази връзка, и при съобразяване
на вида на неимуществените вреди, които ищцата твърди, че е претърпяла в
резултат на поведението на ответника по събиране на по-високи от дължимите по
кредитната сделка месечни вноски, то настоящият съдебен състав намира, че те не
са такива, които са могли да бъдат предвидени при сключване на процесния
договор, поради което и не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 79, ал. 1,
предл. 2 от ЗЗД, дори и да са доказани по делото.
На следващо място, съдът приема, че в
процесния случай не са ангажирани и доказателства, от които да се направи
обоснован извод, че служители на ответната банка при събиране на погасителни
вноски от ищците по процесния договор за кредит в увеличен размер са действали
недобросъвестно. Не се установява по делото те да са знаели, че ще увредят
кредитополучателя и въпреки това да са предприели действия по увеличаване на
базовия лихвен процент и от там на приложимия към процесния договор за кредит
годишен лихвен процент единствено с цел да го увредят. Ето защо и договорната
отговорност на ответната банка за неизпълнение на сключената с ищцата банкова
сделка, е ограничена и на обезщетяване биха подлежали само онези неимуществени
вреди, които са могли да бъдат предвидени при подписване на договора за кредит,
а не всички преки и непосредствени неимуществени вреди, които кредитополучателя
е претърпял.
С оглед на изложеното, предявения
иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан, и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции, постановеното решение в обжалваната част следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора
в полза на жалбоподателя не следа да бъдат присъждани разноски.
На въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК в
размер на 50.00 лв.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 350271 от 28.02.2018 г. по гр.д.№ 20171/2014 г. по описа на СРС, 50-ти състав,
в ЧАСТТА, В КОЯТО са отхвърлени като неоснователни предявените от Ж.К.Р., с ЕГН
********** , с адрес: ***, срещу П.и.б. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и по
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000.00 лв., недължимо платена сума поради неправилно
изчисляване от банката на дължимата договорна лихва по договор за банков кредит
№ 096LD-R-000146/24.07.2008 г. и сумата от 73,49 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата от 1 000.00 лв. за периода от 26.07.2013 г. до
15.04.2014 г.; с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.82 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 5 000.00 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на здравословното й състояние от неизпълнение на договорни задължения
от страна на банката по договор за банков кредит № 096LD-R-000146/24.07.2008 г.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, Ж.К.Р., с ЕГН ********** , с адрес: *** да заплати
на П.и.б. АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 50.00 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.