Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 16.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 93 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на С.Б.П. ***, депозирана чрез адвокат Т.П.
от Адвокатска колегия – Варна, срещу Решение № 260055/22.01.2021г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1972/2020г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърден Електронен фиш серия К № 3688508 от 08.06-2020г. за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който на С.Б.П. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 /триста/ лева, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят
сочи, че вмененото му нарушение е недоказано, както и че ЕФ не съдържа датата
на издаването му. Твърди се също, че фишът е издаден в нарушение на съответната
процедура, разписана в ЗДвП. Поради това се отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърдения с него фиш. Претендира присъждане на разноски. В
съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не
се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която оспорва предявената жалба. Отправя
молба за присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 08.06.2020г., около
11.10 часа, лек автомобил марка „Мицубуши Аутлендър”, с ДК № *********,
собственост на С.Б.П., се движел по главен път І-4, км.253+346, посока на
движение - към гр. Шумен, със скорост 92км/ч,
при ограничение, въведено с пътен знак
В-26, с разрешена скорост 60 км/ч и отчетен толеранс от -3%. Нарушението било
установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“. Процесният
автомобил се движел със скорост от 92 км/ч. Поради движението си с превишена
скорост, автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –
автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“.
В посочения пътен
участък, към датата на извършване на нарушението, допустимата скорост на
движение била 60 км/ч., автоматизираното техническо средство фиксирало скорост
на движение на МПС - 92 км/ч. Приложена е снимка № 11743С3/0173832.
За заснетото с
автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, от ОДМВР - гр. Шумен бил
издаден процесният електронен фиш, в който, при текстовото описание на
нарушението, била посочена установена скорост на движение от 92 км/ч, при
отчитане на допустимата грешка при измерването, съответно превишение от 32
км/ч, както и разрешената скорост за движение. Същият бил връчен на
жалбоподателя на 13.10.20г. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят
не представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за правоуправление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че при издаването на ЕФ са спазени
стриктно императивните законови изисквания, като същият разполага с нормативно
предвиденото съдържание. Съдебният състав извел и извод относно безспорната
установеност на приписаното на водача неизпълнение, съобразявайки приобщените
писмени и гласни доказателства. В тази връзка съдът приел, че фактът на
ограничението на скоростта и мястото на нарушението са безспорно установени от
свидетелски показания на служителя на ОДМВР Шумен, както и от приложените
снимки - на позиционираното на пътя техническо средство и на процесния
автомобил. Съдебният състав посочил още, че системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена, за което свидетелстват приложените между кориците на
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и
доказателство за годност на техническото средство, Протокол от проверка № 76 -
С - ИСИС/29.10.2019г. Поради това въззивният съд потвърдил оспорения пред него
фиш.
Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи. На първо място, правилно
въззивният съд е приел, че в хода на административно- наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Предходният съдебен състав е изложил последователни и
съответни на закона мотиви защо не е налице допуснато нарушение при
установяване на деятелността на касатора, които касационният състав споделя
напълно и не следва да приповтаря. В този смисъл, районният съд е съобразил
настъпилата законодателна промяна в ЗДвП, допускаща установяване на нарушения и
с мобилни системи за видеоконтрол, каквато е и настоящата хипотеза, поради
което закономерно не е кредитирал доводите, поддържани от жалбоподателя. Както
правилно е отразил и предходният съдебен състав, процесното деяние е
санкционирано след като е било заснето с мобилна система, каквато възможност е
въведена на законово равнище и доразвита с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Изпълнени са и
специфичните изисквания на чл. 10 от цитирания подзаконов нормативен акт, като
за ползването на техническото средство е изготвен съответния протокол,
съпроводен със снимка на разположението на уреда. Протоколът разполага с
необходимото съдържание и при прочита му се установя, че средството е
функционирало в стационарен режим, заснемащо движението в двете посоки. От тази
гледна точка, както правилно е възприел и районният съд, сочените от
жалбоподателя отменителни основания в противен смисъл не биха могли да бъдат
кредитирани.
Нещо повече, за
неоснователни следва да бъдат определени и твърденията на касатора и
жалбоподател във въззивното производство за несъответствие на ЕФ с изискванията
за минимално необходими реквизити, въведени от ЗДвП. Прочитът му навежда на
единствено възможния правен извод, че санкциониращият акт е изготвен при
пълното припокриване със законовите изисквания. Противно на твърденията на
инициатора на настоящото производство, приобщените писмени доказателства, в
частност извадка от информационните масиви на ОД на МВР, сочи по еднозначен
начин датата на изготвянето на фиша, а именно 10.06.2020г. и на неговото
връчване, при което се установява, че не са нарушени законовите срокове за
санкциониране на водача.
На следващо място,
касационният състав намира за правилен и законосъобразен и решаващият извод на
районния съд относно безспорната установеност на вмененото на наказаното лице
нарушение. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е
установено и заснето с годно техническо средство „ARH CAM S1“ за контрол на скоростта, заснемащо датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е
извършено нарушението. Съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган. По настоящото дело са представени Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и Протокол на Български институт по метрология, от които
е видно, че при условията на извършен полеви тест системата за контрол отговаря
на метрологичните изисквания. Номерът на техническото средство е надлежно
посочен в електронния фиш, като същият е виден и от приложената снимка на
превозното средство. Автомобилът, управляван от жалбоподателя, е отчетливо
заснет, а скоростта е била индивидуализирана след дължимото отчитане на
3-процентния толеранс. Анализът на наличните доказателства установява също и
обстоятелството, че превишението е допуснато в рамките на участък от пътя извън
населено място, за който е било въведено ограничение за максимално допустима
скорост от 60 км/ч, с което водачът не се е съобразил. При това положение и
доколкото собственикът на превозното средство не се е посочило данни за
действителният водач на автомобила му, правилно е била ангажирана отговорността
му на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Поради изложеното и с
оглед безспорната установеност на приписаното на касатора неизпълнение от
обективна и субективна страна, настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му. Касационната
жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното
съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делотоq претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и следва да
бъде уважена в хипотезата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 100 лв. на
основание чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260055/22.01.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1972/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
С.Б.П. да заплати на ОД на МВР –
Шумен разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 16.04.2021 г.