№ 1764
гр. Варна, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110113623 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Д. Г. В. , ЕГН ********** с адрес ****
срещу „Аксес Файнанс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** иск
с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищцата не дължи сумата от 418,35лева, представляваща сбор от непогасена главница и
лихви, и сумата от 120лева, представляваща разход за извънсъдебно събиране по договор за
банков кредит „Бяла карта“ с № 447415/31.12.2015г.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Сключила е с ответника договор за банков кредит „Бяла карта“ с № 447415/31.12.2015г.
Твърди, че през годините добросъвестно е изпълнявала задълженията си по него. Ето защо,
счита, че понастоящем е погасила в цялост задълженията си, а в евентуалност твърди
вземането на ответника да е погасено по давност. Твърди, че неколкократно чрез телефонни
разговори е била канена да погаси процесните задължения. Наред с това била й е отправена
и писмена покана. Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Потвърждава
сключването на процесния договор за кредит „Бяла карта“, но твърди, че той е револвиращ.
Посочва, че въз основа на договора на ищцата е бил предоставен кредит лимит от 200лева,
усвояван чрез платежна карта. Усвояването му е предоставено на волята на
кредитополучателя и задължението му е да връща усвоения кредитен лимит съобразно
уговорките в договора. Посочва, че на 20.04.2022г. поради финансови затруднения на
кредитополучателя, между страните е било сключено споразумение, с което дружеството е
опростило начислената и непогасена от ищцата към датата на сключването му неустойка и
разходи за действия по събиране на задължението. Остатъкът от задължението в размер на
498,11лева представляващ сбор от усвоена и непогасена главница, и договорна лихва е
уговорено да се погаси на месечни вноски- 6броя по 20лева; 12броя по 30лева и последна
19-та вноска от 18,11лева. Твърди, че по това споразумение ищцата е платила три вноски от
по 20лева. Въпреки неизпълнение задълженията на ищцата по договора и споразумението,
1
ответникът не е предприемал никакви съдебни действия срещу ищцата за събиране на
вземането си, макар че с подписване на споразумението на практика същата е признала
задълженията си.
Признава, че задължението на ищцата е погасено по давност, като последното
усвояване на суми по договора от нея е извършено на 07.05.2016г. В тази връзка твърди, че с
поведението си не е давал повод за завеждане на настоящата искова претенция, позовавайки
се на чл. 78, ал.2 ГПК и съдебна практика на ВКС. Счита, че извънсъдебната покана до
ищцата да плати, дори съдържаща заплаха по предприемане на съдебни мерки не е повод за
завеждане на делото и присъждане на разноски при направено признание на иска. Затова, с
оглед направеното от него признание на иска твърди на него да му се дължат сторени
разноски за юк. възнаграждение.
В евентуалност и ако съдът не приеме направеното от него признание на иска,
изразява становище по неоснователност на иска. Твърди, че със сключеното с ищцата на
20.04.2022г. споразумение е опростило задължения на ищцата за неустойка и разходи за
извънсъдебно събиране в общ размер от 132,36лева. Остатъкът от задължението й в размер
на 498,11лева е следвало да бъде погасен на вноски в периода 05.05.2022г.- 05.11.2023г.
След 01.08.2022г. ищцата е преустановила изпълнение на задълженията си за плащане на
падежните дати, поради което и на основание чл. 3 от споразумението, ответникът е
предприел действия за извънсъдебно събиране на вземането си. Съответно на 06.10.2022г. и
на основание чл.22, ал.5, дружеството е начислило и разход за извънсъдебно събиране при
обявена предсрочна изискуемост на вземането. Този разход твърди да е начислен по повод
предприети действия по изпращане на смс за допусната забава, обаждане от кол център,
изпращане на писма и пр. действия изискващи ангажиране на технически и човешки ресурс.
Излага съображения и срещу твърденията за неравноправност на клаузите на
договора, като твърди при сключване на договора да са били спазени всички изискванията
на ЗЗП и ЗПК.
Признава, че правото на принудително изпълнение е погасено. Твърди, че след датата
на цесията не са извършвани изп. действия годни да прекъснат давностния срок, поради
което и сторените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и моли същата да бъде
уважена.
Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Така очертаният фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на
ищеца, провеждане на пълно и главно доказване твърденията му, с които обосновава
правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на твърдяното извънсъдебно
поведение на ответника по търсене плащане на задълженията предмет на търсената защита;
че с извършените от него плащания в периода 12.02.2016г. до 01.08.2022г. е погасено в
цялост задължението по договора; предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
На 31.12.2015г. между страните е бил сключен договор за кредит Бяла карта, по
който съгласно уговореното в чл. 2, на ищцата е отпуснат кредит от 200лева във вид на
разрешен кредитен лимит усвояван чрез международна кредитна карта Access Finance/ iCard/
2
Visa, предоставена на кредитополучателя при подписване на договора. Валидността й е
2години, след изтичане на който срок, кредиторът предоставя подновена карта, за
предаването на която страните подписват анекс към договора. Съгласно чл.3,
кредитополучателят се задължава да заплаща до второ число на месеца текущото си
задължение дължимо за предходния месец. Текущото задължение се определя като сбор от
усвоена и непогасена главница между 1-во и 19-то число на текущия месец; между усвоена и
непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец; начислена и
непогасена договорна лихва върху предходните две суми на основата на посочения в
договора ГЛП; неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай
че има такива през текущия месец. Срокът на кредита е 6години, при фиксиран ГЛП от
43,2% и ГПР 45,9% /чл. 4/. Върху усвоения размер на кредита се дължи дневен лихвен
процент от 0,12%, която лихва се начислява върху усвоената и непогасена главница. В чл. 8
е разписана дължимост на договорна лихва начислявана ежедневно. Съгласно чл. 12 и чл.
16, ако кредитополучателят не изпълни текущото си задължение на уговорения падеж,
длъжен е да предостави на кредитора обезпечение- поръчител, което лице да отговаря на
изрично поставени и изброени от кредитора в чл. 16 условия, както и да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задълженията му, в тридневен срок от датата на падежа за плащане на текущото
задължение. Съгласно чл. 21 при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка от 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, начислявана за
всяко отделно неизпълнение на шесто число на месеца, в който не е погасено до пето число
на следващия месец текущото задължение. В чл. 22 е предвидена дължимост на неустойка за
забава, ако кредитополучателят изпадне в забава с повече от 10дни или не е платил минимум
15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца. При забава в
плащането, кредитополучателя дължи лихва за забава в размер на законната лихва, както и
разходи за събиране в размери посочени в ал. 5 и ал. 6 на чл. 22.
Със сключено между страните споразумение от 20.04.2022г., е договорено, че
кредитополучателят се задължава да плати остатъка от задължението си по процесния
договор – 498,11лева включващо усвоена главница и договорна лихва, на шест вноски от по
20лева, 12вноски от по 30лева и една последна вноска от 18,11лева.
Първото твърдение на ищцата по повод оспорване съществуване на процесното
вземане е било, че с извършените от нея плащания в периода 12.02.2016г.-01.08.2022г., тя е
погасила в цялост задължението си по договора. Ответникът е твърдял, че остатъкът на
задължението на ищцата по договора представлява сбор от непогасена главница и договорна
лихва.
По повод доказването му, по делото е прието заключение на в.л. по допусната
съдебно- счетоводна експертиза. Според заключението на в.л. по процесния договор ищцата
е усвоила сумата от 261,87лева. Като задължения по договора от кредитора в периода
31.12.2015- 23.02.2023г. са били начислените- 261,87лева- главница, 551,16лева- договорна
лихва, 120лева- разход за събиране по чл.22, ал. 5 от договора, 1305,53лева- неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по чл. 21, 705лева- разход за събиране по чл. 22, ал.
4 и 7,32лева- законна лихва по чл. 22, ал.3 от договора. В периода 31.12.2015- 23.02.2023г.
ищцата е извършила плащане на сумата от общо 2405,21лева и с тях кредиторът е погасил-
62,61лева главница, 332,07лва договорна лихва, 1305,53лева неустойка за неизпълнение и
705лева разход за събиране по чл. 22, ал. 4 от договора. При съобразяване така извършените
плащания остатъчният дълг е в размер на 545,67лева, от която 199,26лева главница,
219,09лева договорна лихва, 120лева разход за събиране по чл. 22, ал. 5 и 7,32лева законна
лихва. На 06.10.2022г. кредиторът е начислил такса за извънсъдебно събиране.
В рамките на преценката на съда дали действително вземането е погасено в цялост
3
чрез плащане, необходимо е да се съобразят не само плащанията на определени суми, но и
основанието за тяхното извършване. Това е така, защото процесният договор попада в
хипотезата на чл. 9 ал. 1 ЗПК и кредитополучателят- физическо лице е потребител по см. на
чл. 9 ал. 3 ЗПК. А за действителността на клаузите от договора съдът следи служебно
предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
От експертното заключение се установи, че по договора ищцата е извършила общо
плащане в размер на сумата от 2405,21лева. С тях кредиторът е погасил- 62,61лева главница,
332,07лва договорна лихва, 1305,53лева неустойка за неизпълнение и 705лева разход за
събиране по чл. 22, ал. 4 от договора.
Неустойката за неизпълнение, както се посочи е уговорена в чл. 22 от договора и
касае неизпълнение задължение на кредитополучателя по предоставяне на обезпечение на
кредитора- поръчител, който следва да отговаря на изрично поставени от кредитора
условия. Дължимостта й възниква при допусната забава в плащане на текущото задължение
на кредитополучателя и непредоставяне в тридневен срок от датата на падежа за плащане на
текущото задължение на исканото обезпечение. Тя се начислява в размер на 10% върху
усвоената и неплатена главница и за всяко неизпълнение. Тези уговорки съдът приема за
нищожни. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме
за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Тази преценка е конкретна за всеки договор и се извършва към момента на сключването му,
като се съобразяват примерно изброени критерии: естеството на задълженията /парични или
на непарични/, размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с
неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна
негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Това задължение се явява акцесорно спрямо главното
за връщане на заемната сума. Неизпълнението му обаче не е съществено с оглед интереса на
заемодателя. Ако това бе така, то същото щеше да бъде поставено като условие за
сключване на договора, а не да влече отговорност на кредитополучателя за вреди в случай
на неизпълнението му. Т.е уговарянето на тези неустойка изначално няма обезщетителна
роля, а цели само санкция на заемателя и извличане на допълнителна парична облага за
кредитора, която не му се следва. Допълнително, клаузата изискваща предоставяне на
обезпечение реално прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменени й в чл.
16 ЗПК, върху самия него и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Клаузата цели да заобиколи цитираната норма, респективно по силата на чл. 21, ал.1 ЗПК
същата е нищожна, който порок влече нищожност и на уговорената неустойка за
неизпълнение на това договорно задължение. Плащането по тази клауза е лишено от
основание.
Клаузата на чл. 22, ал. 4 от договора регламентираща дължимост на разходи са
събиране, съдът приема също за недействителна. Задължението възниква при условие за
допусната забава в плащането на текущото задължение или задължението по чл. 12 /
плащане на 15% от максималния кредитен лимит, което възниква при допусната забава/ и се
начислява в размер на 2,50лева за всеки ден до извършване погасяване на задължението.
Иначе казано, това задължение възниква при условие за настъпил падеж на главното
задължение и допусната забава в изпълнението му. Императивното правило на чл. 33, ал. 1
ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е предвидена в чл. 22, ал. 3
от договора. Тази уговорка заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК и на практика въвежда
допълнително плащане изцяло свързано с хипотеза на забава на длъжника. Клаузата
4
противоречи на чл. 33 ЗПК и реално преследва забранена от закона цел по присъждане още
едно обезщетение за забава. Плащането и по тази клауза е лишено от основание.
От заключението на в.л. се установи, че кредиторът е начислил и задължение от
120лева като разходи за извънсъдебно събиране. Дължимостта им произтича от чл. 22, ал. 5
от договора. Тази сума във фиксиран размер се начислява еднократно при условие на
настъпила предсрочна изискуемост на вземането и включва разходи за дейност на лице/
служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението. По правната си същност представлява неустойка с компенсаторен характер за
неизпълнение на задължението на ответника да върне заема на падежа, защото естеството
им е такова, че цели да се обезщети кредиторът за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват, обезпечавайки го така изцяло. Това вземане също е
възникнало под условие за настъпил падеж на главните задължения и забава в
издължаването. Уговорката на чл. 22, ал. 5 постига заобикаляне на ограничението на чл. 33
ЗПК и преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
Освен това, посочените разходи на кредитора по естеството си са такива по управление на
кредита. Всички те /направени, бъдещи/, кредитодателят следва да е калкулирал при
формиране годишния процент на разходите, поради което и въвеждането им отново под
формата на неустойка по същността си влиза в противоречие със закона- чл. 19, ал.1 ЗПК, а
и противоречи на добрите нрави, защото в крайна сметка цели неоснователно да обогати
заемодателя. Не би могло да се определи изначално и като вреда за кредитора евентуален
разход за дейност на лице/ служител по осъществяване и администриране на дейността по
извънсъдебно събиране, защото това касае плащане на възнаграждение по трудов или друг
вид граждански договор. Така, че опитът то да бъде получено под формата на неустойка би
водел до неоснователно обогатяване на заемателя и затова заплащането им от потребителя
не се дължи.
Плащанията за неустойка за неизпълнение и разход за събиране по чл. 22, ал. 4 във
време на действие на договора като направени в погашение на задължения, които съдът
прие за невалидно възникнали изначално, следва да бъдат отнесени към погасяване на
дължимата главница и договорни лихви- възнаградителна и за забава. Съгласно тълкуването
дадено с решение от 30 юни 2022 по преюдициално запитване по дело № С-170/2021,
националният съд е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането,
извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и
останалата дължима сума по договора.
Според заключението на в.л. дължимата главница по договора е 261,87лева,
551,16лева е задължението за договорна лихва и 7,32лева е задължението за законна лихва
по чл. 22, ал. 3 от договора. Или общо 820,35лева. Плащането по нищожните клаузи е в
размер на 1305,53лева неустойка за неизпълнение и 705лева разход за събиране по чл. 22,
ал. 4 от договора. Или общо 2010,53лева. Това плащане отнесено в погашение на
задължения за главница и лихви, налага извод за тяхното цялостно погасяване.
В заключение, предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, основан на
твърдение за погасяване на вземането на ответника поради извършено плащане на
задължението, се явява основателен и следва да бъде уважен. Затова и съдът не разглежда
твърденията за недължимост на вземането основани на приложение на института на
погасителната давност.
Ищцата е представлявана от служебен адвокат по делото по допусната правна
помощ, поради което и не й се следват разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК предвид основателността на претенцията и факта, че
ищецът е бил освободен от заплащане на дължимите за производството държавна такса от
50лева и депозит на в.л. от 200лева, същите в общ размер на 250лева следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Д. Г. В. , ЕГН
********** с адрес **** и ответника „Аксес Файнанс” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ****, че ищцата не дължи сумата от 418,35лева, представляваща сбор
от непогасена главница и договорна лихва, и сумата от 120лева, представляваща разход за
извънсъдебно събиране по договор за банков кредит „Бяла карта“ с № 447415/31.12.2015г.,
на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
сумата от 250лева, представляваща дължима за настоящото производството държавна такса
от 50лева и 200лева депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6