РЕШЕНИЕ
№ 2965
гр. Пловдив, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вихра М. Къдринска
при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева
като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело №
20225330103106 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Постъпила е искова молба от Е.Т.А., с ЕГН: **********, в качеството й на
майка и законен представител на Т.В.М., с ЕГН: **********, чрез адвокат *** против
В.С.М., с ЕГН: **********, съгласно която със споразумение, възпроизведено в
постановеното по гр. д. № ***/*** г. по описа на Районен съд – П., II гр. състав,
Решение № ***/*** г., родителските права и задължения върху роденото от връзката
на страните дете са предоставени за упражняване на Е.Т.А., а бащата е осъден да
заплаща на Т.В.М., чрез неговата майка и законен представител, издръжка в размер на
150,00 лв. месечно. Към момента на присъждане на издръжката детето е било на ***
години, а към настоящия момент е на почти *** години. Ясно било, че условията за
живот в страната се променят с всеки изминал месец, а размерът на минималната
работна заплата се актуализирал всяка година, като общоизвестен факт било, че Април
2022 г. същата щяла да се увеличи на 710,00 лв. Нуждите и потребностите на детето от
момента на присъждане на настоящата издръжка досега били нараснали
няколкократно, поради значителното повишаване на цените на храна, дрехи, учебници,
всякакви пособия и помагала за училище, здравеопазване, транспорт и др. Т.В.М. бил
ученик в *** клас в ***, видно от приложената към тази искова молба „Служебна
бележка“. Детето било привързано и към двамата си родители, но основните грижи за
него се полагали от майката според съдебната регламентация на личните отношения на
родителите по отношение отглеждането на сина им. Ищцата и Т. живеели в апартамент
под наем, за доказване на което е приложено заверено копие от Договор за наем от ***
г., действащ и към настоящия момент. Детето посещавало и ф. т., за което майката
заплащала такса в размер на 50,00 лв. месечно. Т. бил в такава възраст, в която било
нужно да се наблегне и на извънкласната подготовка, включително и изучаване на
1
чужди езици, с оглед по-нататъшната реализация и кандидатстване. Не било излишно
да се напомни за постоянната нужда от дрехи, обувки и ежедневни разходи с оглед
възрастта му. По данни на ищцата, въпреки фиксираната дата за заплащане на
издръжката – до 15-то число на месеца, се налагало ежемесечно да се напомня на
ответника да изпълни задължението си, което способствало между родителите да се
установят излишни емоции и напрежение. Ищцата работела в „***“*** и получавала
около 1000,00 лв. месечна заплата, които били крайно недостатъчни, за да осигури
нормален живот на детето, имайки предвид значителното повишаване на цените, както
и потребностите му. Следвало да се отбележи, че майката заплащала ежемесечно наем
в размер на 300,00 лв., а отделно разноските за ток, вода и др., които възлизали поне на
още 250,00 лв. Парична помощ не получавала от никого, тъй като в гр. *** живеели
нейната майка и брат, на които можела да разчита само ако се наложи да остави Т. при
възникнал ангажимент. От друга страна, бащата развивал собствен бизнес, като с
притежаваното от него „***“ ***, предлагал а. у. в гр. ***. Освен това бил собственик
на застроен недвижим имот от 725 кв.м. в ***. Е.А., изхождайки от преките си
впечатления, смята, че ответникът е млад и работоспособен мъж, нямал ангажимент
към друго ненавършило пълнолетие дете, не бил семеен и било във възможностите му,
като нямало да му се създадат особени затруднения, да заплаща на сина си издръжка в
размер на 300 лв. месечно, редовно, до 15-то число на текущия месец, до настъпване на
причина за изменение на размера или прекратяването й. С ответника не можело да се
постигне извънсъдебно съгласие за актуализиране размера на присъдената издръжка.
Според данните на НСИ за края на миналата година, средният разход за издръжка на
член от семейството бил в размер на 628 лв. Затова се е проявил правеният интерес от
предявяване на настоящия иск. В исковата молба е поискано от съда да се постанови
решение, с което да бъде увеличен размера на месечната издръжка за малолетното дете
Т.М. от 150,00 лв. на 300,00 лв. месечно, платима до 15-то число на текущия месец, до
настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от В.С.М., чрез
адв. ***, съгласно който исковата молба е допустима, но неоснователна. Оспорват се
твърденията в исковата молба, че майката е поела изцяло както издръжката, така и
грижите за детето. Оспорва се размера на претендираната сума от 300,00 лева за
месечна издръжка на детето като много висока за възможностите на бащата към
настоящия момент. Описано е решението на Районен съд – П., II гр. състав, с което е
определена издръжка в размер на 150,00 лв., заплащана от бащата на майката, в
качеството й на законен представител на детето. Безспорно било, че условията на
живот в страната се променяли, размерът на минималната работна заплата се
актуализирал през изминалите няколко години и нуждите на детето също се покачвали
с оглед на възрастта му. Бащата отчитал този факт и постоянно компенсирал
финансово тази разлика, като активно участвал допълнително в издръжката на детето.
Освен присъдената издръжка, която В.М. плащал редовно, той се грижел допълнително
финансово за нуждите на детето, като му заплащал джобните пари за деня, сметката за
телефона му, помагал за училище, покривал и всички финансови нужди в училището,
частните уроци, посещенията му на тренировки и състезания. Детето тренирало през
годините ф., п. и р. участвало няколко години като п. на к. и постигало завидни
резултати. През 2019 г. се класирал на 3-то място в провеждания официален клубен
шампионат „***“. За всички тези занимания на детето, финансово се грижел
единствено и само бащата, който го водел и подкрепял, както на б. и т., така и на к. п.
Майката отказвала да присъства на тези негови тренировки и състезания, както и да
2
участва във финансирането им. Бащата полагал всички необходими грижи за неговото
правилно физическо и психическо развитие, добро възпитание и обучение. Това
обстоятелство било твърде важно, тъй като от него зависели учебните и трудовите
навици на детето, засиления интерес към науката и културата, неговите
комуникационни възможности за социализация и адаптация в тепърва развиващия му
се жизнен път. Повече от година Т.М. бил воден от баща си и посещавал уроци по
математика два пъти месечно, които уроци били заплащани от бащата, в размер на 20
лева за един урок. От повече от месец майката не разрешавала на бащата да води Т. на
уроците по математика, като това обстоятелство се отразявало на подготовката по
математика на детето и започвало да получава доста по-слаби оценки по математика.
До преди два месеца детето по негово желание редовно посещавало баща си и оставало
със седмици при него, но в последно време майката категорично заявявала, че режима
на лични контакти на детето с бащата трябвало да се спазва стриктно. В същото време
нейното поведение било противоречиво по отношение на режима, тъй като много
често тя отсъствала от вкъщи, понякога с по седмица, и в тези случаи за детето се
грижел неговия баща, който нямал нищо против това, защото двамата със сина му Т.
имали много добре изградена силна връзка помежду им, основана на обич, доверие и
взаимно разбирателство. В.М. извършвал трудовата си дейност, като работел в а. и бил
наел помещение под наем, за което заплащал месечни разходи за наем, ток, вода и
допълнителни консумативи в размер на около 600 лева. Безспорно бил собственик на
имота, в който и живеел, находящ се в с. Б. За закупуването на този имот изтеглил заем
от ***, като имало учредена законна ипотека на имота и В.М. бил ипотекарен длъжник
и изплащал задължението си към банката, като вноската на месец била 550 лева.
Предвид отминалата пандемия от коронавирус, в последните две години, работата в а.
рязко била намаляла, респективно и приходите му. Ответникът изпитвал големи
финансови затруднения да заплаща горепосочените разходи, в това число и семейни
разходи. Към настоящия момент бащата можел да заплаща издръжка на детето в
размер на минималната издръжка, равняваща се на една четвърт от размера на
минималната работна заплата в страната. Предвид гореизложеното се иска от съда да
постанови решение, с което да определи месечна издръжка за детето Т.М., чрез
неговата майка, в размер на минималната издръжка, равняваща се на една четвърт от
размера на минималната работна заплата в страната, съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, като
с решението да бъде отхвърлен иска на ищцата като неоснователен за сумата над
размера на минималната издръжка, както и да бъдат присъдени направените разноски
за адвокатски хонорар.
По делото е постъпила молба с вх. № *** от *** г. от Е.А., в качеството й на
законен представител на Т.М., чрез адв. ***, в която е изложено становището на
страната във връзка с постъпилия отговор на исковата молба. Поддържа се, че с
исковата молба се претендира актуализиране размера на присъдената издръжка, като
не се оспорва родителския капацитет на бащата. Не се оспорва, че бащата участва
както в издръжката, така и в грижите за детето. Оспорват се твърденията на ответника,
че компенсирал разликата от несвоевременно заплащаната издръжка в размер под
минималния с допълнителни разходи. Не се оспорва, че бащата заплащал сметката за
телефона на детето, както и, че заплатил няколко частни урока по математика – един
урок за първи срок и около пет урока през втори срок. Ответникът давал джобни пари
на детето, когато то е при него, а относно помощта в училище – в няколко единични
случая плащал дребни суми. Доскоро детето оставало при баща си повече от
регламентираното със съдебното решение, но това довело до проблеми с дисциплината
и успеха в училище. Майката живеела в близост до училището и дори когато детето
3
било при баща си, за него било по-удобно да се прибере при майката и да обядва или
вечеря при нея, като нерядко отново тя му давала джобни пари. През годините Т.
тренирал различни спортове, най-продължително се занимавал с ф., а понастоящем с
ф. т., таксата за които в размер на 60,00 лв. се заплащала от майката. В същата зала се
провеждали и тренировки по к., като детето от 7-8 месеца тренирало и този спорт, за
който освен таксата се закупували и протектори, ръкавици, предпазител за зъби и т.н.,
които разходи отново се поемали от майката. Т. не тренирал п., а единствено в първи
клас направил не повече от пет посещения. Относно посещенията на к.-п. се твърди, че
това не били регулярни тренировки, посещавани в гр. П., а бащата водил няколко пъти
детето в гр. П., като се пътувало няколко дни предварително, следвали няколко
тренировки и после състезание, като през последните няколко години не се провеждали
такива тренировки и състезания, респ. пътувания. Ставало въпрос за две-три
състезания с предшестващите ги тренировки от по няколко дни. Майката не
подкрепяла бащата в тези решения, както и в желанието му да запише Т. в отбор за п.
м., доколкото тези спортове били високорискови. В тези случаи бащата заплащал
разноските. При пътуванията детето питало баща си дали може и майка му да пътува с
тях, но това не било удачно заради новата приятелка на бащата. Твърди се, че бащата
удовлетворявал безразборно материалните претенции на Т., като купувал ненужни
вещи, игри, дрехи, които се носели само когато детето е при баща си, двамата играели
до късно на електронни игри, домашните се пишели в последния момент, не се
държало на дисциплината – както училищната, така и у дома, поради което напоследък
майката държала на стриктното спазване на режима на лични контакти с бащата.
Ответникът не държал детето да учи, като по данни на майката то не изслушвало
учителите си, поради което последната казала на ответника, че е безсмислено Т. да
посещава уроци по математика, а по-важно било да изслушва учителите си и да
внимава. Майката започнала да налага леки наказания като прибиране на телефона,
което веднага дало резултат, но бащата отменял наказанията, уронвайки родителския й
авторитет. Поддържа се, че желанието на бащата да заплаща издръжка в минимален
размер е несериозно с оглед възрастта на детето, неговите потребности, а и с оглед
поддържания от бащата стандарт на живот и възможностите му.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между страните не се спори, че Т.В.М., с ЕГН: **********, е дете на Е.Т.А., с
ЕГН: **********, и В.С.М., с ЕГН: **********, за което е приложено към делото и
копие от удостоверение за раждане на детето.
С Решение № ***/*** г., постановено по гр. д. № ***/*** г. по описа на Районен
съд – П., II брачен състав, е утвърдено постигнатото между Е.Т.А., с ЕГН: **********,
и В.С.М., с ЕГН: **********, споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, съгласно което
бащата В.С.М., с ЕГН: **********, се задължава да заплаща месечна издръжка в
размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ на детето Т.В.М., с ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Е.Т.А..
Съгласно разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна – Д.Т.А., на ***
години, б. н. и., същият вижда п. си и с. си ежедневно, като всяка вечер били заедно,
когато детето е при майка си. Домовете им били в близост. Издръжката, която бащата
плаща била 150 лв., като често се налагало с. м. да се обажда, за да напомни за нея,
доколкото бащата забравял да я превежда. Т. прекарвал около 10 дни в месеца при
баща си, като с позволението на майката се случвало детето да остава и повече дни.
4
Училището, което посещава детето, било в близост до дома на майката, като дори в
дните, когато детето оставало при баща си, след училище се прибирало или в дома на
майка си, или в дома на с., за да обядва. В тези дни се случвало детето отново да иска
джобни от майка си, като тя му ги давала, а чак вечерта Т. се прибирал при баща си.
Когато Т. оставал за по-продължителен период при бащата се разваляла дисциплината
и изкарвал по-лоши оценки, поради което майката ограничавала вижданията до
регламентираните от съда, при което веднага се подобрявали оценките и дисциплината.
Майката била строгия родител, а бащата отменял всяко едно нейно наказание, поради
което детето предпочитало да е при баща си, когато в училище има проблеми с
оценките и дисциплината, защото при него наказанието се отменяло и последствия
нямало. Т. посещавал частни уроци по математика – не повече от три пъти, които били
заплатени от бащата, но това било вследствие на слабите оценки. В първи клас детето
тренирало п., но имало не повече от три посещения. След това няколко години Т.
тренирал ф. в различни отбори, като с. лично го записвал и водил по тренировки, а
майката заплащала таксите за тези спортове. Бащата бил против ф., като преди няколко
години водел детето на състезания по к. в гр. П. Детето не тренирало предварително, а
директно отивало на състезания, което бащата организирал. Ответникът искал да
записва Т. на с. п. м., за което майката била против, защото представлявали пряка
опасност за здравето на детето. Освен издръжката, на с. не било известно бащата да е
закупувал някакви други вещи за детето, да е помагал на майката по някакъв начин във
финансовата издръжка. Ответникът притежавал а. з. р. н. а. на ***. С. минавал всяка
сутрин и вечер оттам и виждал, че е пълно с а., които чакат за с. Бащата притежавал
„Мерцедес ***“. Майката никога не отсъствала, когато детето е при нея, като
отпуските прекарвала с б. с. и детето. Когато Т. бил при майката и с., носел дрехи и
обувки, закупени само от тях. С. не знаел дали бащата купува дрехи и по колко пари
дава на детето, когато е при него. Предполага, че разноските за състезанията по к. са
били заплатени от бащата. Когато майката се обаждала на бащата, за да обсъдят
въпроси относно възпитанието и успеха на Т. в училище, бащата поставял ултиматуми,
които се изразявали в това, че той иска правата за детето, като по този начин щял да се
грижи по-добре за него. Майката взела решението да бъдат прекратени уроците по
математика, а те били заплащани от бащата. Прекратяването им се наложило, защото
детето няма нужната концентрация в училище. Т. не слушал учителите си в
училището, поради което майката предпочела да поработи над дисциплината и
концентрацията в училище и тогава да ходи на уроци. Когато майката сядала да учи с
детето, оценките, въпреки че Т. не посещавал уроци, се повишавали. В момента Т.
ходел на ф. т. във ф. з. и к., които се заплащали от майката, а бащата не участвал в
разходите за тях. За к. били необходими ръкавици, предпазни средства, гуми, кори,
които били закупени от майката. Последната месечна такса за к. била 60,00 лв. Когато
детето посещавало тренировки по к., екипировката и всичко останало било заплатено
от бащата.
Съгласно разпита на допуснатия свидетел на ответната страна – Я.С.Б., на ***
години, с. н. о., същата често се виждала с б. с., като се чували ежедневно. П. й през по-
голямата част от месеца оставал при баща си, като режимът на лични отношения,
определен от съда, не се спазвал. Когато детето не било на училище, прекарвало деня с
баща си, като ходело по задачи с него и на работата на бащата. Разходите за периодите,
когато били заедно, се поемали изцяло от бащата. Когато детето било при майка си,
също голяма част от разходите се поемала от бащата, като например скоро в училище
трябвало да се заплатят такси за помагала в размер на 100,00 лева, които били
заплатени от бащата. В момента Т. спортувал, като хоби карал колело, ходел на ф.
5
Доскоро карал к. с баща си, около *** години практикувал този спорт. Разходите за
това занимание били заплащани от бащата. Това включвало оборудване, поддръжка на
техническо средство, вкл. разходи за пътни и хотели. Детето посещавало уроци по
математика, за да му помагат за това, което не е успял да разбере в училище. Сам
споделял на с., че се чувства по-сигурен и спокоен по математика с помощта на
учителката. За тези уроци плащал бащата. Летните почивки прекарвал с баща си.
Ходели на почивки и през останалото време. Бащата закупил всичко, което било
необходимо за детето, вкл. дрехи, обувки, компютърна техника, телефон, като
заплащал и ежемесечните сметки. Издръжката плащал редовно, ежемесечно, възможно
било да е имало забавяне в рамките на 3-4 дни. Детето тренирало к. около *** години.
Тренировките били обвързани с календара на състезанията, като се ходело няколко дни
по-рано, за да може детето да тренира със съотборниците си. Разходите, за които
бащата споделял на с. с, били ориентировъчно 1000-2000 лева, в която сума се
включвало пътни, хотел, храна и др. за едно ходене. Детето ходело на 6-7 състезания на
година, като последно се е явявало на състезание преди три години. Бащата извършвал
а. д. в помещение под наем. В тази сфера на дейност нямало сигурна заплата, на която
да се разчита, като имало много разходи по с., вкл. за наем, консумативи, техника.
Случвало се ответникът да изпитва затруднения. В тези моменти разчитал на помощ от
майка си, която преди около две години продала наследствен имот. С. не била
запозната дали уроците по математика са окончателно прекратени, но майката не била
съгласна детето да ги посещава, доколкото последната не виждала положителен
резултат от тях. С. знаела и от б. с, и от детето, че Т. се чувства по-уверено, ходейки на
уроците.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като взе предвид, че
независимо от близката родствена връзка на двамата свидетели, съответно с ищцата и с
ответника, те споделят предимно собствените си възприятия от отношенията на
страните.
От постъпилата по делото справка от ТД на НАП – *** се установява, че
майката на детето – Е.Т.А., работи по трудово правоотношение при работодателя „***“
***, като средномесечният й осигурителен доход е в размер на 1057,32 лева. Същата,
съгласно справка местни данъци и такси, притежава 0.11 ид. ч. от земя и сграда в с. К. и
0.33 ид.ч. от апартамент в гр. П. Притежава лек автомобил: марка/модел „Форд ***“.
По делото е представен препис от договор за наем на недвижим имот, предоставен за
живеене, от който се установява, че майката Е.Т.А. заплаща наем в размер на 300 лева
месечно.
От същата справка, постъпила от ТД на НАП – ***, за бащата на детето –
В.С.М., се установява, че няма данни за сключени трудови договори за периода
01.01.2020 г. – 11.05.2022 г., няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
отчетни 2020 г. и 2021 г., няма данни за изплатени доходи по извънтрудови
правоотношения за отчетни 2020 г. и 2021 г. /вкл. и доходи от дивиденти/. Видно от
представеното по делото актуално състояние на дружество, същият е у. и е. с. на
капитала на „***“ ***, където по данни от на информационната система на ТД на НАП
– *** се осигурява на минималната работна заплата за страната. Съгласно справка
местни данъци и такси, притежава земя и сграда в с. Б. и два леки автомобила:
марка/модел „Мерцедес ***“ и „Трабант ***“. По делото е представен препис от
договор за наем на недвижим имот за осъществяване на следната дейност: ремонтни
услуги, от който се установява, че бащата В.С.М. заплаща наем в размер на 520,00 лева
месечно. Представен е и препис от договор за банков ипотечен кредит № ***/*** г., от
6
който се установява, че бащата В.С.М. е кредитополучател на сумата от 79 420 лева,
отпусната с цел частично финансиране покупката на следния недвижим имот: Масивна
жилищна сграда, разположена в УПИ III-123 с площ 101 кв.м. и площ на имота от 725
кв.м., находящ се в с. Б., като за обезпечаване на всички вземания по кредита
ответникът се задължил да учреди ипотека върху придобития имот. Крайният срок за
погасяване на дължимите по договора суми е 05.09.2040 г., като месечната вноска,
която заплаща ответника, е около 500,00 лева.
Видно от приетата по делото „Служебна бележка“ с изх. № ***/*** г., издадена
от *** гр. П., детето Т.В.М. е ученик в *** клас през учебната 2021/2022 година.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните
правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2
от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл.
142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете“. При новата нормативна
уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка
в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на
обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката,
размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на
възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в
настоящото производство, съдът намира, от една страна, че действително е налице
промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на
дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена от преди повече от 4 години. За
изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това
съществува промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е
трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените тогава средства – 150,00
лева. Увеличена е и минималната издръжка по закон, която към момента е 177.50 лева,
като издръжката от 150,00 лева, която получава детето в момента, е в размер под
минималния за страната и не отговаря за нуждите на дете на ***-год. възраст. Освен
това трябва да се има предвид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на
детето, независимо от това, че бащата има желание и се случвало да прекарва и повече
време с детето от определеното с режима на лични отношения. От друга страна, няма
информация и доказателства бащата на детето да полага грижи за други лица или да
има задължения за издръжка на друго малолетно или непълнолетно дете. Бащата на
детето е млад, здрав и в трудоспособна възраст, работи, като п. т. д. и р. с. б. При
предходното определяне на издръжката детето е било във възраст, в която не е имало
толкова потребности, както понастоящем. В момента обаче нуждите на детето са
завишени с оглед факта, че му предстои подготовка за кандидатстване в гимназия, в
7
специализирана паралелка след *** клас. Детето посещава и спортни занимания, които
са необходими за здравето и правилното му развитие.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря
едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея,
съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето има
нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна
издръжка в размер на около 500,00 лева – за храна, дрехи, обувки, ток, вода, интернет,
за развлечения, подходящи за дете на неговата възраст, за училищни пособия и
материали, задоволяване на други текущи нужди, включително такива, необходими за
правилното интелектуално и физическо развитие. При разпределяне на тази издръжка
следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни
грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по
300,00 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 200,00 лева следва да се
поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Ето защо искът за увеличение на издръжката се явява основателен за сумата в
размер на 300,00 лева месечно за детето Т.В.М., считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 02.03.2022 г., до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът
намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав
е, работи, като р. с. б., няма задължения към други непълнолетни лица, ще може да
заплаща издръжка в този размер.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи окончателна държавна
такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка, която
възлиза на сумата от 216,00 лева (двеста и шестнадесет лева) – държавна такса,
изчислена върху увеличения размер на издръжката.
Според изхода на спора, ищецът има право на присъждане на разноски. Същият
претендира разноски в настоящето производство, а и има доказателства за направени
такива. Представено е адвокатско пълномощно и списък с разноски по чл.80 от ГПК,
видно от които направените в производството разноски от страна на ищеца за един
адвокат са в размер на 450,00 лева.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК, доколкото съдът уважава иск за присъждане
на издръжка, следва да допусне предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № ***/*** г., постановено по гр.
д. № ***/*** г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав, месечна
издръжка, дължима от В.С.М., с ЕГН: **********, на ненавършилото пълнолетие дете
Т.В.М., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Т.А., с ЕГН:
**********, като УВЕЛИЧАВА същата от 150,00 /сто и петдесет/ лева на 300,00
8
/триста/ лева месечно, считано от 02.03.2022 г. до навършване на пълнолетие от детето
или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от
падежа до окончателното й изплащане, която да се заплаща до 15-то число на текущия
месец.
ОСЪЖДА В.С.М., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд –
Пловдив сумата от 216,00 /двеста и шестнадесет/ лева, представляваща дължима
държавна такса по настоящото производство, изчислена върху увеличения размер на
издръжката.
ОСЪЖДА В.С.М., с ЕГН: **********, да заплати на Е.Т.А., с ЕГН: **********,
в качеството й на майка и законен представител на Т.В.М., с ЕГН: **********, сумата
от 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева – направени разноски в производството от
ищцовата страна за хонорар на един адвокат.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение
на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
9