МОТИВИ
към
ПРИСЪДА №
125 постановена на 19.07.2012 г.
по НОХД
№ 123/2012г. по описа на
Районен Съд – Гълъбово
Обвинението е срещу подсъдимия В.С.А. с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български
гражданин, без образование, не работи, неженен, осъждан, за това, че на 01.02.2012г. в с.Обручище, общ.Гълъбово в
условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи – 8 бр.
метални решетки с тегло 30кг. на стойност 27лв. /двадесет и седем лева/ от
гроба на М.Т.З. от владението на собственика Р.И. Т.; 1 бр. метална врата с
размери 1,5 метра и тегло 6кг. на стойност 9,00лв. /девет лева/ от
гроба на Д. Т. Г. от владението на собственика С.Г.М., 1 бр. метална врата с
размери 1,5 метра и тегло 6кг. на стойност 9,00лв. /девет лева/ и
1 бр. парче от ограда 1,5 метра с тегло 6кг. на стойност 5,40лв. /пет лева и 40
стотинки/ от гроба на Д. В. Г. от владението на собственика Д.Д.Г., вещи на
обща стойност 50,40лв. /петдесет лева и 40 стотинки/, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1,
т.8, във вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
След направено искане от подсъдимия В.А. и
защитникът му - за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма и по
– специално по чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна производството
по делото да се разгледа по реда на тази глава.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и приети за съвместно
разглеждане в съдебното производство.
Представителят
на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвинението, срещу подсъдимия -
както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
така и по отношение на правната квалификация на деянието, като излага доводи за доказаност, както от обективна, така
и от субективна страна на престъплението. Счита, че с оглед признанието на
фактите от страна на подсъдимия и спецификата на производството по реда на
чл.371, т.2 от НПК, спрямо него следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.58а от НК.
Подсъдимия В.С.А.
с ЕГН ********** призна фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника
му, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която
да му наложи минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия В.А. – адв.С.П. – АК – Ст. Загора,
моли съда да наложи наказание в минимален размер - при условията на чл.58а от НК.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимия и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанията на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Св.Д.Д.Г. ***,
самият той е родом от с.Обручище и повечето от роднините му са погребани в
гробището в с.Обручище, в това число и баба му Д. В. Г.. Св.Р.И.Д. ***, също
повечето от роднините му са погребани в гробището на с.Обручище, а така също и
на баба му М.Т.З.. Св.С.Г.М. *** и е единствен жив наследник на починалия му
чичо Д. Ж. Г., който е погребан в гробището на с.Обручище.
На
01.02.2012г. сутринта, подс.В.С.А. отишъл при свой приятел – св.С. К. Д. и
поискал от него да му услужи с коня и каруцата, за да отиде и да потърси
отпадъчно желязо извън града. Св.Д. се съгласил и му ги предоставил, след
което, като взел коня и каруцата, подс.А., се насочил към гробището на
с.Обручище, кв.”Розов кладенец” и изкъртил решетки, метални врати, направени
като огради на три гроба, които представлявали, както следва: 8 броя метални
решетки с тегло 30 /тридесет/ килограма на стойност 27 лв. от гроба на М.Т.З.,
един брой метална врата с размери 1,5
метра и тегло 6 килограма на стойност 9,00
лева, от гроба на Д. Т. Г. и един брой метална врата с размери 1,5 метра и тегло 6 килограма на стойност 9,00 лева
и един брой парче от ограда 1,5
метра с тегло 6 килограма на стойност 5,40 лева
от гроба на Д. В. Г..
Подс.А.
демонтирал вещите на ръка, без да използва техническо средство. Натоварил
металните огради в каруцата и отишъл в град Гълъбово, където се срещнал със
св.Т. Т.К. и го помолил да предаде металите в пункт за метални отпадъци, като
св.К. се съгласил да отиде до пункта за вторични суровини и да предаде
металните огради. Подс.А. не могъл сам да предаде оградите, защото нямал
документи за самоличност. Служителите на фирмата за метални отпадъци “М.” ЕООД
забелязали, че предлаганото от св.К. отпадъчно желязо е огради и врати от
гробове и отказали да ги изкупят, след което уведомили органите на полицията.
След пристигането на полицейските служители, св.К. предал металните огради с
протокол за доброволно предаване с дата 01.02.2012г.
Свидетелите Г.,
Д. и М., след като посетили гробището в с.Обручище и констатирали липсата на
горепосочените метални ограждения и врати от гробовете на техните роднини,
подали жалби в РУП - Гълъбово.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимия В.А. по реда на чл.371, т.2 от НПК
и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно: постановление
от 20.03.2012г. на РП-Гълъбово; писмо с рег.№94/20.03.2012г. до С.М.; писмо с
рег.№94/20.03.2012г. до Д.Г.; писмо с рег.№94/20.03.2012г. до Р.Д.; докладна
записка от С. ***; докладна записка от А. К. – мл.полицай ООР при РУП-Гълъбово;
обяснения – 6бр.; протокол за доброволно предаване от 01.02.2012г.; жалба от Р.Д.;
докладна записка от С. *** от 20.02.2012г.; жалба от С.М.; докладна записка от С.
*** от 22.02.2012г.; жалба от Д.Г.; писмо с рег.№3143/23.03.2012г.; протокол за
разпит на свидетел – 5бр.; постановление за назначаване на експертиза от
01.04.2012г.; заключение на съдебно-оценителна експертиза, ведно със
справка-декларация; постановление за определяне на възнаграждение на вещо лице;
писмо до АК-Стара Загора; постановление за допускане на правна помощ от
25.04.2012г.; уведомително писмо от АК-Стара Загора; постановление за
назначаване на защитник от 25.04.2012г.; справка за съдимост с рег.№183/24.04.2012г.;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; постановление
за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 25.04.2012г.;
протокол за разпит на обвиняем, заключително постановление от 15.05.2012г., справка
за съдимост с рег.№292/13.07.2012г. и справка от Затвора гр.Стара Загора с
рег.№246/27.06.2012г., а така също и от показанията на свидетелите Деян Д.Г., Р.И.Д.,
С.Г.М., С. К. Д. и Тодор Тинков К. -дадени в досъдебното производство.
В
съвкупността си показанията на всички свидетели са последователни,
непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал.
По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата фактическа
обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Съдът при
преценката на самопризнанията на подсъдимия, намери, че същите се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради
което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
По досъдебното производство е назначена съдебно-оценителна
експертиза. Според заключението на същата, към периода на извършване на
деянията, общата стойност на отнетите от подс.В.А. вещи, възлиза на
стойност 50,50 /петдесет лева и 40 стотинки/.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият В.С.А. с ЕГН ********** е извършил престъплението
по чл.195, ал.1, т.8, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимия В.С.А.,
на 01.02.2012г. е осъществил три деяния, които са еднородни, извършени в кратък
период от време, при една и съща обстановка и поотделно осъществяват състава на
едно и също престъпление - кражба. Тъй като същите, безспорно, са
извършени при една и съща форма на вина - пряк умисъл, то в случая е налице
продължавано престъпление по смисъла на чл.
26, ал. 1 от НК.
Фактът, че деянията са извършени от
гробове на покойници - в гробището на с.Обручище, общ.гълъбово, налага извода за квалифициране на кражбите
като такива по чл.195, ал.1, т.8 от НК.
Подсъдимият А.
е съзнавал обществено – опасният характер на всяко от деянията, предвиждал е
неговите обществено-опасни последици и е искал и целял тяхното настъпване. В
този смисъл подсъдимият В.А. е осъществил и трите деяния при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимия В.А.,
на 01.02.2012г. – и при трите деяния, е осъществил изпълнителното деяние
„отнемане” в двете му части – прекратил е фактическата власт на собствениците
върху вещите, предмет на престъплението - отнел е чужди движими вещи – 8 бр. метални решетки от гроба на М.Т.З.; 1 бр.
метална врата с размери 1,5 метра от гроба на Д. Т. Г. ; 1 бр. метална врата с
размери 1,5 метра и 1 бр. парче от ограда 1,5 метра от гроба на Д. В. Г. и е установил своя
трайна фактическа власт върху тях - имал е възможност да се разпорежда с
отнетите вещи като със свои – така, както намери за добре, което всъщност е и
направил.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия В.С.А., съдът се съобрази с двата
основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни
система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Относно
първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на
НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години - за престъплението
по чл.195, ал.1, т.8, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С оглед спазването
на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за
извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Подс.А. е
осъждан, както следва:
1. по НОХД №
343/2006г., с Присъда № 184/20.10.2006г. на РС- Раднево, в сила от 06.11.2006г.
за престъпление по чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.1 и ал.2, вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК, му е наложено наказание „обществено порицание”.
2. по НОХД №
7/2009г., с Присъда № 6/21.01.2009г. на РС- Гълъбово, в сила от 04.02.2009г. за
престъпление по чл.325, ал.2, предл.2, във вр. ал.1, във вр.чл.20, ал.2 от НК,
му е наложено наказание „пробация”, при следните пробационни мерки:
- Задължителна
регистрация по настоящ адрес – за срок от ЕДНА година.
- Задължителни
периодични срещи с пробационен служител – за срок от ЕДНА година.
- Безвъзмезден
труд в полза на обществото – 100 часа – за срок от ЕДНА година.
С Определение
от 19.06.2009г. по ЧНД 361/2009г., Окръжен Съд - Стара Загора, ЗАМЕНЯВА
неизтърпяната част от наказанието “пробация”, наложено по по НОХД 7/2009г. на
РС Гълъбово, с наказанието “лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца и
22 /двадесет и два/ дни, което да се изтърпи при първоначален “общ” режим.
Определението е влязло в сила в з.с. на 29.06.2009г. Това наказание, подс. В.А.
е започнал да търпи на 04.05.2012г.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия В.А., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното
производство, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното
отношение към извършеното деяние, ниската стойност на отнетите вещи, тежкото му
материално и социално положение, а като отегчаващи – предходните му осъждания.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия В.А., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и 6 /шест/месеца, което на
основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета,
поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/
година, което да се изтърпи от него при първоначален „строг” режим в
затворническо заведение от закрит тип съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия В.А., наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
На основание
чл.189, ал.3 от НК, съдът, след като съдът призна подсъдимия В.С.А. , за виновен, присъди в негова тежест направените по делото разноски
възлизащи на 25 /двадесет и пет/ лева – представляващи възнаграждение за вещо
лице.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на
подсъдимия и стремежът му за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/ Хр.Ангелов /