Р Е Ш Е Н И Е
№ 389
10. 03.2020г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на двадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Йовка Банкова
прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа
докладваното от съдия Хр. Христов КАН
дело № 226 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от „ВЕЛЕКА ШЕФС“ ЕООД, гр. София, против решение № 178 от 28.11.2019г.,
постановено по НАХД № 453 по описа за 2019г. на Районен съд гр. Царево, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 457917-F501545/16.08.2019г. издадено
от началник отдел „Оперативни дейности при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
което на „ВЕЛЕКА ШЕФС“ ЕООД на основание чл.185, ал.2, изр.2, във вр. ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. § 21, ал.2 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Касаторът счита решението за
неправилно. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото
наказателно постановление. Счита, че не е доказано нарушението. Иска се отмяна
на съдебното решение, като се отмени потвърденото наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, се
представлява от адвокат С., която поддържа жалбата и претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – Дирекция
„Фискален контрол“ сектор „Оперативни дейности“ ЦУ на НАП, редовно уведомен, не
се явява и не се представлява.
Участващият в процеса
представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
С обжалваното решение Районен съд
гр. Царево е потвърдил Наказателно постановление № 457917-F501545/16.08.2019г.
издадено от началник отдел „Оперативни дейности при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с което на „ВЕЛЕКА ШЕФС“ ЕООД на основание чл.185, ал.2, изр.2, във вр. ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. § 21, ал.2 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006г., за това че при извършена на 13.07.2019г.
в „Кърпеният барабан“, с. Синеморец, проверка на дружеството „ВЕЛЕКА ШЕФС“ ЕООД,
в книгата за дневни финансови отчети за 2019г., е установено, че за дата 12.07.2019г.
проверяваното лице не е изпълнило задължението си да отпечата пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. За да постанови
решението си съдът е приел, че нарушението е действително извършено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Обжалваното съдебно
решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването
му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното
следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно,
поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от
01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо
тяхното преповтаряне. Съдът е обсъдил всички
обстоятелства, касаещи нарушението, приел е, че същото е осъществено от
касатора, поради което не е налице твърдяното съществено нарушение на
процесуалните правила. Въззивната инстанция е изложила и съображения защо в
конкретния случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
които настоящият съдебен състав споделя напълно.
Разпоредбата на § 21, ал.2 от ПЗР към Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г. (ДВ, бр. 52 от
2019г., в сила от 2.07.2019г.), гласи, че до привеждане на въведените в
експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1, но не по-късно от
31 март 2020г., лицето по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа),
през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции.
Изискванията на чл.39, ал.1 от Наредба № H-18, съгласно
последното изменение, са всяко фискално устройство, включително вградено в
автомат на самообслужване, да генерира автоматично пълен дневен финансов отчет
с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24
часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно
въведени операции. Ето защо в § 21, ал.1 от ПЗР към Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г. (ДВ, бр. 52 от 2019г., в сила
от 2.07.2019г.) е въведено изискване в срок до 30 октомври 2019г.
производителите/вносителите на ФУ да представят за функционално изпитване ФУ с
коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за
генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в
КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24
часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.3.
В настоящия случай
касаторът не е представил доказателства, че е било изпълнено условието,
установено в § 21, ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18 от 2006г., а именно, че ползваното от него ФУ е било въведено в
съответствие с новите изисквания, а и крайният срок за това – 31.07.2020г. не е
настъпил, поради което съществува задължението да отпечатва дневен финансов
отчет. Не е останало неясно вмененото му нарушение. Текстовото описание на
нарушението изцяло покрива състава на нарушение по § 21,ал.2 от ПЗР на
Наредбата. Отговорността на касатора не е ангажирана, поради необновяване фърмуеър
на касовия апарат, а поради неотпечатване на дневен финансов отчет за конкретна
дата. В
административно-наказателната преписка са налице безспорни доказателства за посочената
в АУАН и НП липса на дневен финансов отчет за 12.07.2019г. изготвен същия ден.
Не са представени никакви доказателства за наличието на дневен финансов отчет,
изготвен на 12.07.2019г.
Задължението по чл.39, ал.1 от
Наредбата е императивно и ясно. Безспорно неизпълнението му представлява
нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС,
какъвто е Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства /§ 11 от ПЗР на Наредбата/.
|
За такова нарушение чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС предвижда
административно наказание имуществена санкция за търговеца в размер от 500 до
2000 лв. Неоснователно е твърдението на процесуалния защитник на касатора, че
неправилно е приложена санкционната норма. В случая няма установен
отрицателен резултат от административнонаказващия орган, не е установено
неотразяване на приходи, поради което правилно е приложена разпоредбата на
чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда две различни хипотези в
зависимост от това дали е налице неотразяване на приходи. За да се наложи
по-тежката санкция, предвидена в чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС,
административнонаказващият орган следва да докаже наличието на квалифициращия
признак, а именно, че разликата в касовата наличност води до неотразяване на
приходи. Не е необходимо да се доказва
липсата на отрицателен резултат. |
|
Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за
неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че
атакуваното в настоящото производство решение на РС – Царево е валидно,
правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото
доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1
от ЗАНН, БАС, касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178 от 28.11.2019г., постановено по НАХД
№ 453 по описа за 2019г. на Районен съд гр. Царево.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.