Решение по дело №37/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 135
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Росица Желязкова Темелкова
Дело: 20222100500037
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Бургас, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500037 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.317 вр.с чл.310 т.5 и сл ГПК и чл.258 ГПК и
сл.ГПК.
С решение № 1496 от 02.12.2021г., постановено по гр.д.№ 6341/2021г. по описа на
Районен съд –Бургас е оставена без уважение молбата на Н. В. Б., с адрес гр. Б. ул. “О.” №
6* ет.*, лично и в качеството й на майка и законен представител на М. К. Л., за издаване на
заповед за защита и налагане на мерки за закрила по повод извършено по отношение на нея
и малолетното дете М. К. Л., домашно насилие на 09.09.2021г. от К. Г. Л., с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. “Л. К.” № *, вх.*, ет.*, ап.*, като недоказана и неоснователна.
Н. В. Б., е осъдена да заплати на К. Г. Л., сумата от 400 лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд, сумата от 25 лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н. В. Б., лично и в
качеството й на майка и законен представител на М. К. Л., чрез адв.Петя Колева, съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.“Любен Каравелов“ № 5, вх.А, ет.1, ап.2.
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес да атакува постановения
първоинстанционен съдебен акт , поради което е допустима.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при
съществени процесуални нарушения. Изразява се несъгласие с извода на съда, че
молителката не е ангажирала доказателства, с които да установи твърденията си в молбата
за защита от домашно насилие. Посочва, че още с молбата са представени писмени
доказателства, чиято относимост е подробно обоснована от молителката в нарочна молба от
08.10.2021г . Съдът е приел тези доказателства, но в мотивите на решението е посочил, че
1
те са неотносими към правнорелевантните по делото факти. Жалбоподателката счита, че е
налице процесуално нарушение, тъй като, ако едно доказателство е неотносимо, то същото
следва да бъде отхвърлено, а не допуснато по делото. Цитира съдебна практика, според
която е налице процесуално нарушение, ако съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства. Доказателствата по делото следва да бъдат обсъдени от съда поотделно и в
тяхната съвкупност, както и да бъдат изложени подробни съображения защо се приемат
дадени доказателства и защо се отхвърлят други. Същевременно съдът неправилно е
кредитирал писмените доказателства, представени от ответната страна, въпреки, че някои от
тях датират от 2018г. и са подробно обсъждани по дела с влезли в сила решения между
страните.Районният съд ги е кредитирал в обратен смисъл на влязлото в сила решение на
съда по спора между страните за родителски права, по което има произнасяне и на ВКС.
Жалбоподателката твърди, че конкретно посоченото насилие, извършено от
ответника на 09.09.2021г., е част от едно съвкупно, ежедневно и неспиращо домашно
насилие.Твърди ,че насилието продължава и по настоящем, но съдът не се е произнесъл
именно по въпроса дали е налице ежедневно и неспиращо емоционално и психическо
насилие и дали описаният случай на 9 септември е част от това насилие. Цитира съдебна
практика, според която, в случаите, когато в молбата за защита са изнесени факти за
постоянен, ежедневен тормоз, молбата за защита се счита подадена в срок, независимо, че не
са посочени конкретни дати, на които са извършени неправомерните действия. В процесния
случай, молителката е посочила, че насилието се е осъществявало системно от ответника и
същото се изразява в затрудняване упражняването на родителските права и задълбочаване
формата на родителско отчуждение . Описаните факти и обстоятелства относно
затрудненото упражняване на родителските права и възпрепятстване на контактите на
майката с дъщерята на страните сриват психически и емоционално и молителката, и
детето.
На следващо място твърди, че съдът, в противоречие с материалния и процесуален
закон е изследвал въпроса за родителския капацитет на майката, като е посочил, че
поведението й е егоистично.Този извод на съда е в противоречие със закона и силата на
присъдено нещо ,а също и на житейските и етични правила в обществото.Съдът е позволил
на ответника да черпи права от собственото си противоправно поведение, изразяващо се в
неизпълнение на съдебно решение. До този извод съдът е достигнал, без да е събирал
каквито и да е доказателства в тази насока, а освен това той е недопустим, тъй като не е
сезиран със спор за родителски права и това е извън правомощията му.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно е посочил в мотивите, че в периода от 13
до 19 септември, детето е трябвало да бъде при баща си и майката е наясно с това. Заявява,
че в молбата за защита е посочена датата 09 септември, като дата на извършване на
домашното насилие и в този период детето е следвало да бъде при майка си, както и в
периода 13-19.09.2021г. Безспорно е, че бащата не се съобразява с постановените съдебни
решения, относими към режима на лични отношения и издръжката на детето.Съдът, освен
това, дава превес на волята на детето пред силата на присъдено нещо на решението относно
родителските права, без да съобрази ,че то е манипулирано ежедневно от бащата и в
продължение на години е насаждано родителско отчуждение.Счита, че с така постановения
съдебен акт се подкрепя противоправното поведение на бащата, неизпълняващ влязло в
сила съдебно решение.
Твърди, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелката А., според
които детето е споделило, че на 09.09.2021г. бащата е крещял в двора на
училището.Свидетелката е социалният работник, който от много години работи с детето и
има преки наблюдения над страните.Съдът неправилно е приел ,че тези показания са
производни и не се подкрепят от другите, събрани в хода на производството.
Намира за несъстоятелен извода на съда, че е оборена доказателствената сила на
декларацията по чл.9 от ЗЗДН. Същата има самостоятелно доказателствено значение и от
нея се установява осъщественото от ответника домашно насилие.Водените от ответника
свидетели не са преки очевидци на случката и косвено потвърждават ,че той не спазва
2
установените норми и влязлото в сила съдебно решение. Счита,че следва да се издаде
заповед въз основа на декларацията по чл.9, тъй като нейната доказателствена сила не е
оборена от ответника чрез провеждане на насрещно доказване.
Моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което молбата
да бъде уважена , да бъде издадена заповед за защита и бъдат наложени мерки за закрила по
отношение на Н. Б. и М.Л. по повод извършеното по отношение на тях домашно насилие на
09.09.2021г. Претендира разноски.
В срока по закон не е постъпил отговор на жалбата от ответната страна.
С въззивната жалба са представени съдебни решения по две дела на БРС и Окръжен
съд –Бургас, постановени по друго производството по ЗЗДН, инициирано от
ответника,които съдът прие като доказателства по делото.
В съдебно заседание въззивницата Н.Б. се явява лично.За двете въззивници Н.Б. и
М.Л. се явява адв.Колева,която поддържа въззивната жалба.Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемият К.Л. се явява лично и с адв.Кирилов,който
оспорва въззивната жалба,няма доказателствени искания.
Заинтересуваната страна Д“СП“ гр.Бургас не изпраща представител и не изразява
становище по основателността на жалбата.
При служебната проверка за валидност и допустимост на съдебното решение по
реда на чл.269 ГПК БОС намери,че същото е валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери
следното:
БРС е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие,подадена от Н. В. Б. лично
и в качеството и на законен представител -майка на малолетната М. К. Л..
С молбата е представена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН,в която молителката Б. е
изложила твърдения за осъществено на 09.09.2021 г. в гр.Бургас,в двора на училището на
М.Л. домашно насилие спрямо нея и детето от К.Л.-бивш съпруг на Н.Б. и баща на М.Л..В
молбата и в декларацията молителката Н.Б. е изложила твърдения за влошените и
отношения с бившия и съпруг К.Л. след раздялата им,за отчуждаващо поведение на
бащата,създаване на затруднения на майката при упражняването на родителските
права,упражняване на емоционално и психическо насилие.
Молителката Б. е заявила,че конкретната случка от 09.09.2021г. не е изолиран
случай,а представлява част от едно непрекъснато упражнявано от ответника Л. домашно
насилие-емоционално и психическо, спрямо нея и детето,с което се затруднява
упражняването на родителските и права и се възпрепятстват контактите на майката с
дъщерята.
Ответникът по молбата за защита К.Л. в депозирания писмен отговор е изразил
становище,че вина за влошаването на отношенията им има Н.Б.. Оспорил е твърденията за
упражнявано системно домашно насилие, затрудняващо упражняването на родителските
права на майката, като е заявил,че не е препятствал по никакъв начин общуването на
молителката с детето, но детето не желаело да живее с майка си. По отношение на
конкретния случай на 09.09.2021г., ответникът Л. е заявил,че действително е възникнал
конфликт между него и Н.Б. по повод отказа и да даде учебниците на детето, но счита,че не
е извършил действия,които представляват домашно насилие.
В декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН Н.Б. е изложила подробни твърдения за
влошените си отношения с ответника Л. след фактическата им раздяла и по време на
бракоразводния процес,започнал през 2017г. и приключил с Определение №4 от
06.01.2020г.по гр.д.№2912/2019г.на ВКС. По делото са приети като писмени доказателства
съдебно решение по гр.д.№9642/2017г.по описа на БРС,съдебно решение по
в.гр.д.№1647/2018г.по описа на БОС и определение по гр.д.№2912/2019г.на ВКС,от които се
3
установява,че бракът между Б. и Л. е прекратен,а родителските права върху детето М.Л. са
предоставени на майката. Представени са и протоколи на ДСИ и други писмени
доказателства,всички в подкрепа на твърдението на молителката,че упражняването на
родителските и права е затруднено. Според въззивницата Б. отказът на детето да живее
заедно с нея и изявяваното желание да живее с баща си е в резултат на отчуждаващо
поведение на другия родител,което поведение представлява системно домашно насилие.
С въззивната жалба са представени съдебно решение по гр.д.№3005/2018г.по описа
на БРС и съдебно решение по в.гр.д.1819/2019г.по описа на БОС,с които е отхвърлена молба
на К.Л. за защита от домашно насилие на малолетното дете М.Л. осъществено от Н.Б. на
четири дати през м.април 2018г.Като актове на домашно насилие са били посочени опитите
на майката да вземе дъщеря си при себе си, които съдът е приел,че не могат да бъдат
квалифицирани като домашно насилие.
Неоснователни са оплакванията на въззивницата Б.,че районният съд не е обсъдил
описания в молбата и в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН конкретен случай от
09.09.2021г.като част от едно неспиращо,ежедневно домашно насилие ,извършвано от
въззиваемия спрямо Н.Б. и детето М.Л.,с което е затруднявано осъществяването на
родителските права на майката и възпрепятстването на контактите и с детето. Цитираната
съдебна практика- Определение №27 от 11.01.2011г.по ч.гр.д.№584/2010г.на ВКС,на която
се позовава въззивницата в жалбата е неотносима към настоящия случай,в който не се касае
за принудително ограничаване на лични права по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Съгласно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо,емоционално,сексуално,психическо или икономическо насилие,опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот,личната свобода и личните права
на пострадалото лице. В чл.9 и чл.10 ЗЗДН е предвидено,че в молбата за защита и в
декларацията по чл.9 ал.3 от закона пострадалият молител следва да посочи датата,мястото
,начина и други факти и обстоятелства относно извършеното домашно насилие,като молбата
за защита следва да бъде подадена в срок до един месец от акта на домашно насилие.
Безпротиворечива е практиката на съдилищата по тълкуването и приложението на
закона,която е в смисъл,че молителят,който търси съдебна защита от домашно
насилие,следва да посочи в молбата и в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН поне един
конкретен акт на насилие,осъществен в рамките на един месец преди подаване на молбата.В
молбата за защита обичайно молителят излага факти и обстоятелства за отношенията му със
сочения от него нарушител,предхождащи конкретния акт на домашно насилие. Тези факти и
обстоятелства съдът обсъжда и взема предвид при преценката си за интензитета на
конкретния акт на домашно насилие,но те принципно са извън предмета на доказване, който
включва само конкретния акт на домашно насилие,индивидуализиран от молителя с
дата,място и начин на извършване.Единствено в хипотезата,в която молителят заявява
твърдения за домашно насилие,осъществено чрез постоянно и непрекъснато принудително
ограничаване на личния му живот,личната му свобода или личните му права чрез конкретни
действия на принуда,осъществявяни от сочения нарушител не само в рамките на месечния
срок,а и преди него, е допустимо съдът да предостави защита от домашно насилие и без да е
посочен конкретен акт.
В молбата за защита и в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН се съдържат твърдения за
осъществявано от ответника Л. системно и непрекъснато домашно насилие, което според
молителката се изразява в затрудняване упражняването на родителските права и
задълбочаване формата на родителско отчуждение.

Родителските права върху детето са предоставени на майката въз основа на съдебно
решение,а възникващите затруднения за упражняването им и демонстрираното нежелание
на детето да живее при майката,които не са спорни между страните, не могат да бъдат
4
квалифицирани като домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН спрямо Н.Б. и
М.Л.,осъществявано от въззиваемия Л. постоянно и системно. Липсват твърдения и
доказателства за извършвани от Л. системни действия на принуда ,с които да са
ограничавани принудително родителските права на Н.Б..
Родителят,комуто е предоставено упражняването на родителските права разполага
със законова възможност да се снабди с изпълнителен лист и при затруднения за
упражняването им да поиска съдействие от съдебен изпълнител,което Н.Б. е сторила.При
затруднения в общуването,какъвто е и настоящият случай,немалко родители ползват
социална услуга "психологическо консултиране" ,към която са насочвани заедно с децата в
службите "Закрила на детето" към Д"СП" ,получават съдействие и от социалните работници
за преодоляване на кризата в отношенията си,причинена от раздялата на семейството.По
делото е изяснено,че детето вече ползва тази услуга,за което бащата е оказал съдействие.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че правилно и
законосъобразно БРС не е разгледал конкретно посоченият в декларацията по чл.9 ал.3
ЗЗДН акт на домашно насилие от 09.09.2021г.като част от съвкупно, ежедневно и неспиращо
домашно насилие,упражнявано от ответника спрямо молителките.
Неоснователно е оплакването,че съдът незаконосъобразно не е обсъдил представени
от въззивницата Б. и приети от съда писмени доказателства,приемайки,че са неотносими
към конкретния спор.Обстоятелството,че съдът е приел представени доказателства не го
обвързва с процесуално задължение да ги обсъди непременно по съществото на спора,а при
постановяването на съдебния си акт може да извърши преценка за тяхната относимост към
предмета на доказване. Процесуално нарушение би представлявало необсъждането на
относими към предмета на спора доказателства,каквото в случая БРС не е допуснал. В
молбата си от 10.10.2021г.молителката Б. е посочила,че моли съдът да приеме писмените
доказателства,представени от нея с молбата за защита от 10.09.2021г.от №2 до №10,като
доказателства за системно извършвано домашно насилие от ответника. Доказателствата са
следните: два изпълнителни листа,молба до ДСИ, жалба до БРП,справка за дължими и
изплатени суми по изпълнително дело на ЧСИ Делян Николов,молба до ДСИ,сведение за
неизпълнение на съдебно решение ,протокол за уведомяване на пострадал и преписи от
изпълнителното дело. Тези доказателства,както и съдебните решения,представени във
въззивното производство,не обосновават извод за осъществявано от ответника системно и
непрекъснато домашно насилие спрямо молителките. Обстоятелството,че молителката Б. се
е снабдила с изпълнителни листи за присъдена издръжка и упражняването на родителските
права върху детето,образуването на изпълнителни дела и подаването на жалба до БРП за
неплащане на издръжката от бащата не може да се квалифицира като домашно насилие по
смисъла на чл.2 ЗЗДН. БРС е обсъдил протоколите от изпълнителното дело,като е формирал
правилен и обоснован извод,че в тях не се съдържат данни бащата да е създавал пречки за
упражняване на режима на лични отношения,а изложените от съдебния изпълнител
обстоятелства сочат,че детето не е изразявало желание да отиде при майка си.
По отношение на конкретния акт в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН е заявено,че на
09.09.2021г.било организирано от класния ръководител на детето М.Л. раздаване на
учебниците за 6 клас от 11.30 часа до 12.00 часа. В 10.40 часа М.Л. звъннала на майка си по
телефона и и казала да не ходи да взема учебниците,тъй като тя пътува с баща си от с.С. за
гр.Б. и ще отиде с него да ги вземат. Н.Б. отговорила,че ще отиде за учебниците,защото
трябва вече да започне подготовката за училище,а е вече крайно време бащата да върне М.
при майка и. Молителката отишла в 11.15 часа,взела учебниците и ги занесла в дома си,тъй
като живеела съвсем наблизо до училището и се върнала в двора на училището,тъй като
имала ангажимент да събира парите от другите родители за закупуване на необходимите
помагала. Звъннала на дъщеря си,като и казала да не идва с баща си в училището,защото
предусещала,че баща и ще вдигне скандал.Въпреки това,К.Л. пристигнал заедно с М. в
5
училищния двор и след като разбрал от класната ръководителка на М.,че Н.Б. е взела
учебниците,започнал да крещи: "Дай учебниците,ма!За кво ги взе?Те са за М.,не са за теб.Ти
ли ще ходиш на училище?". Молителката Б. отговорила,че ги е взела,защото тя е
родителят,на когото са предоставени родителските права и от другата седмица детето тръгва
на училище и трябва да го подготви.К.Л. продължил да крещи,че Н.Б. е родител само на
хартия и той се грижи изцяло за М.,на което молителката му отговорила,че ако е отговорен
родител не трябва да крещи,защото злепоставя детето пред съучениците,родителите им и
класната.Продължил да крещи,че съвсем скоро ще заведе дело за родителските права и да и
вземе детето. М. изпитала силно неудобство и притеснение,не смеела да погледне
съучениците си,а децата били стъписани от проявената от ответника грубост и вербална
агресия.Преди да си тръгне,ответникът се обърнал към класната ръководителка и заявил:
"Така,виждате какво става,майка и не и дава нито учебниците,нито раницата,нито
лаптопа.На 15.09.М. ще започне учебната година без учебници по вина на майка си." По
този начин за пореден път прехвърлил вината върху молителката,за да може на всички
присъстващи да стане ясно колко лоша майка е и най-вече на дъщеря и.
Въззивният съд намира,че фактическата обстановка досежно конкретния акт от
09.09.2021г.,посочен в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН е установена правилно от районния
съд,който е анализирал доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
процесуалните правила,в резултат на което е достигнал до обоснован и правилен извод,че не
може да се приложи чл.13 ал.3 ЗЗДН и да се зачете презумптивната доказателствена сила на
декларацията.
Неоснователно е оплакването,че показанията на св.А. не са били кредитирани от съда
в частта,в която е заявила,че М.Л. и е споделила,че баща и се разкрещял в двора на
училището,което притеснило детето и че скандалът тръгнал от баща и. От съдържанието на
социалния доклад,приложен по делото,в изготвянето на който е участвала и св.А. се
установява,че за случилото се на 09.09.2021г. детето е споделило,че е било притеснено от
спора между родителите си,започнал заради отказа на майка и да и даде учебниците,след
което баща и се намесил и повишил тон. Показанията на св.А.,дадени пред съда,
противоречат на изложеното в социалния доклад, на показанията на св.Н.-Г. и обясненията
на детето М.Л. досежно причината за възникване на спора и за изпитаното от детето
неудобство,поради което правилно районният съд не ги е кредитирал в тази им част.
Относно случилото се на 09.09.2021г.съдът е дал вяра на показанията на свидетел-
очевидец,класната ръководителка Н.-Г.,която безпротиворечиво е изложила възприятията си
. Всички свидетелски показания съдът е преценявал поотделно и в съвкупност с останалите
доказателства,въз основа на което е формирал ясни,безпротиворечиви и добре обосновани
изводи,които се споделят от въззивния съд. Правилен и обоснован е изводът на БРС,че
установените по делото действия и думи,изказани от ответника Л.,макар и на по-висок тон,
не обосновават извод те да са проява на емоционално и психическо насилие спрямо Б. и
М.Л.. Правилно БРС е приел,че изложените в молбата и декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН
твърдения за отправени от К.Л. реплики, съдържащи обидни квалификации за Н.Б. ,не са
подкрепени от доказателствата,събрани по делото.
Неоснователно според въззивния съд е оплакването в жалбата,че БРС е дал оценка
на родителския капацитет на майката,макар да не е сезиран със спор за родителските права.
Поведението на молителката Б. е оценено от районният съд като дискредитиращо
родителския и потенциал за пълнота на изложението, в рамките на изследването на
конкретния акт, за което няма процесуални пречки. Вътрешното си убеждение по този
въпрос съдът е формирал и въз основа на грешка при преценката на дните за лични
отношения на детето с бащата съобразно съдебното решение. Също за пълнота на
изложението въззивният съд посочва,че не споделя тази оценка, а счита,че поведението на
молителката Б. в конкретната ситуация е израз на желанието на майката да участва
6
пълноценно в живота на детето си,като поеме изцяло ангажиментите по подготовката за
започването на учебната година като родител,комуто са предоставени родителските права
със съдебното решение.
Водим от горните мотиви БОС намери,че решението на БРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно,а въззивната жалба –оставена без уважение
като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1496 от 02.12.2021г., постановено по гр.д.№ 6341/2021г. по
описа на Районен съд –Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________

Членове:
1._______________________
2._______________________
7