№ 134514
гр. София, 29.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110153332 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА с ЕИК ... (заявител) срещу Д. П. П. за издаването на
заповед за незабавно изпълнение на парични вземания, произтичащи от сключен договор за
банков кредит /овърдрафт/.
Претендираните са следните суми:
1000 лева – непогасена главница;
657,30 лева - непогасена договорна лихва, начислена за периода 19.10.2022 г. –
10.09.2023 г.;
580,12 лева – обезщетение за забава за просрочените плащания, начислено за периода
19.10.2022 г. – 10.09.2023 г.;
5,84 лева – законна лихва, начислена за периода 11.09.2023 г. – 26.09.2023 г.;
60 лева – непогасени разноски за връчване на нотариални покани.
В заявлението се излага, че паричното вземане представлява главно и акцесорни задължения
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип Mastercard/Visa
№ 000CC-R-067862.
Процесното вземане е за задължения по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка № 000CC-R-067862/01.08.2014 г.
Кредитополучателят по посочения договор – Д. П. П. притежава качеството потребител по
смисъла на ЗЗП и ЗПК, поради което цитираните нормативни актове намират приложение
при разглеждането на настоящото дело.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за
служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
1
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за
кредит, а именно чл. 8, чл. 9, чл. 11 и чл. 13.
По отношение на клаузите от договора, регламентиращи размера на договорната лихва и
ГПР.
Със заявлението си заявителят претендира сумата от 657,30 лева - непогасена договорна
лихва, начислена за периода 19.10.2022 г. – 10.09.2023 г. Макар и да не се уточнява от
заявителя /независимо от дадените указания/ следва да се приеме, че това е претенция за
възнаградителна лихва, дължима от кредитополучателя за периода 19.10.2022 г. – 10.09.2023
г., доколкото наред с нея се претендира и обезщетение /лихва за забава/ в размер на 570,12
лева за същия период.
Съдът констатира, че при размер на главницата по кредита от 1000 лева договорната лихва в
размер на 657,30 лева, начислена за периода 19.10.2022 г. – 10.09.2023 г. /по-малко от 11
месеца/, означава, че лихвеният процент, при чието прилагане е получено претендираното
вземане, надхвърля 70 % годишно.
Съгласно императивното изискване, установено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите (ГПР) не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент, който през процесния
период е варирал между 0,49 и 3,53 % плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите
по кредита не могат да надхвърлят с повече от около 50 % получената сума. Според
изричното разпореждане на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, които надвишават
определените проценти по чл. 19, ал. 4 ЗЗП, са нищожни.
С оглед на горното следва да се приеме, че клаузата на чл. 8 от договора, регламентиращ
размера на възнаградителната лихва е вероятно недействителна на основание чл. 19, ал. 4,
вр. Чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Вероятно недействителен е и чл. 11 от договора, с който е уговорен ГПР в размер на 19,73
%. От размерите на претендираните суми е очевидно, че ГПР в действителност надвишава
повече от три пъти посочения в договора процент. При това положение следва да се приеме,
че договорът всъщност не определя на разбираем език размера на ГПР, както изисква чл. 12,
ал. 1, т. 9 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК целият договор е вероятно
недействителен.
По отношение на клаузите от договора, регламентиращи размера на обезщетението за
забава.
Императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК указват последиците при забава на
потребителя – в този случай кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. А съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД, размерът на законната лихва се определя от
Министерския съвет /виж Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 год. за определяне на
2
размера на законната лихва по просрочени парични задължения/.
С оглед на горното в практиката на въззивната инстанция /напр. Определение № 3460/2023
г. по в.ч.гр.д. № 757/2023 г. по описа на СГС, Трети „Б“ въззивен състав/ се приема, че
клаузи в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът ще има право да
получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни
законови норми, които ограничават отговорността на потребителя, поради което са
нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, респ. дори и подобни уговорки да липсват в договора,
заявителят не би могъл да претендира сума, която е в по[1]висок размер от законната лихва
/арг. и от чл. 420, ал. 2, т. 3 ГПК/. В този смисъл клаузата на чл. 9 от процесния договор за
овърдрафт се явява вероятно недействителна.
По отношение на клаузата от договора, регламентираща заплащането на такси за връчване
на покани и уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Претенцията за сумата 60 лева, представляваща „разноски за връчване на нотариални покани
покани“, която се основава на чл. 13 от договора, противоречи на императивна правна
норма. Настъпването на предсрочната изискуемост е последица от неизпълнението на
потребителския договор. Следователно подобно вземане за обезщетяване на разходите на
заявителя съставлява отговорност за неизпълнение на договора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК обаче при забава потребителят отговаря само за лихвата
върху просрочените задължения, която не може да надвишава законовата. Впрочем, дори и
да можеше да се приеме, че става въпрос не за договорна отговорност, а за „такса“ за
предоставяна „услуга“, заповедният съд намира за нужно да отбележи, че обявяването на
предсрочната изискуемост е типично действие по управление на необслужван кредит,
поради което и в този случай така уговорената такса би противоречала на императивна
правна норма – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
По тези съображения заповедният съд намира, че следва да отхвърли заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение в частта за следните суми:
- 657,30 лева - непогасена договорна лихва, начислена за периода 19.10.2022 г. – 10.09.2023
г.;
- 580,12 лева – обезщетение за забава за просрочените плащания, начислено за периода
19.10.2022 г. – 10.09.2023 г.;
- 60 лева – непогасени разноски за връчване на нотариални покани.
Съответно следва да се намалят и присъдените на заявителя разноски в заповедното
производство, като претенцията за разноски следва да се уважи за 20,12 лева – държавна
такса и 21,84 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
Гражданския процесуален кодекс с вх. 268670/28.09.2023 г. на ФИРМА с ЕИК ... в частта, в
която се претендира от Д. П. П. с ЕГН ... заплащането на следните суми, претендирани по
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 000CC-R-067862/01.08.2014 г.:
- сумата от 657,30 лева - непогасена договорна лихва, начислена за периода 19.10.2022 г. –
10.09.2023 г.;
- сумата от 580,12 лева – обезщетение за забава за просрочените плащания, начислено за
периода 19.10.2022 г. – 10.09.2023 г.;
- сумата от 60 лева – непогасени разноски за връчване на нотариални покани.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Препис от разпореждането да се връчи на ФИРМА.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4