№ 12641
гр. София, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110104329 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. Х. К., уточнена с молба вх. №
77244/07.03.2024 г. и молба вх. № 399109/09.12.2024 г., с която са предявени
срещу ответника „Специализирана болница за активно лечение на
хематологични заболявания“ ЕАД обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва:
1/ Иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 000,00 лв., представляваща неплатено
допълнително трудово възнаграждение за м.02.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 24.01.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането;
2/ Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
34.70 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатеното
допълнително трудово възнаграждение за периода от 23.10.2023 г. /датата на
отправена от ищеца покана до работодателя/ до 23.01.2024 г.
Ищцата твърди, че считано от 10.10.2019 г. работила по трудово
правоотношение като медицинска сестра при ответника „Специализирана
болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД с основно
трудово възнаграждение в размер на 959.00 лв.
С подписано между страните допълнително споразумение от 30.12.2020
г. размерът на брутното трудово възнаграждение бил увеличен на 1 055.00 лв.,
като до м. 01.2022 г. включително към него ежемесечно получавала и
допълнително материално стимулиране по здравна каса и ДМС
трансплантации в размер на 1000 лв.
Твърди, че с подадена от нея молба от 02.03.2022 г. е отказала да полага
извънреден труд извън нормативно установения, тоест над 150 часа за година,
1
поради което със заплатата за месец февруари 2022 г. не й била изплатена
сумата от 1000 лв.
Навежда твърдения за нарушаване принципа на еднаквост в размера на
изплащаните възнаграждения, както и доводи за извършена от работодателя
дискриминация, тъй като само тя не е получила посоченото възнаграждение.
Твърди, че трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.
326, ал. 1 от КТ, считано от 02.08.2022 г.
С молба от 23.10.2023 г. поканила ответника да изплати
възнаграждението за месец февруари, но молбата й не била удовлетворена.
Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат изцяло
уважени.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от „Специализирана болница за активно лечение на хематологични
заболявания“ ЕАД, с който ответникът оспорва предявените искове както по
основание, така и по размер.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата, въз основа
на което последната е изпълнявала длъжността „медицинска сестра“ в
ответното предприятие. Не оспорва и обстоятелството, че трудовото
правоотношение е прекратено на сочената дата и основание /чл. 326, ал. 1,
КТ/.
Сочи, че допълнителното материално стимулиране няма задължителен
характер и размер. Излага твърдения, че то се определя съобразно вътрешните
правила на дружеството ежемесечно и индивидуално, както и съобразно
постигнат индивидуален принос на служителя.
Позовава се на Вътрешните правила за организация на работната
заплата (ВПОРЗ), действащи в предприятието към 01.03.2022 г., като твърди,
че дължимостта на соченото ДМС се определя по преценката на прекия
ръководител и е в зависимост от личния принос и участие на служителя
трудовия процес.
Оспорва предявения иск и по размера, като сочи че не е посочено как е
формирана исковата сума.
С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с главен осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2
КТ и акцесорна искова претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че претендираното от него неизплатено допълнително трудово
2
възнаграждение е било уговорено с работодателя, както и че са възникнали
всички предпоставки за неговата дължимост – така както са уредени във
вътрешните правила за работната заплата в предприятието.
При установяване на горните факти, в тежест на работодателя е да
докаже, че дължимото възнаграждение е било изплатено.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото доказателства, че по силата на сключен трудов договор № 219 от
10.10.2019 г. ищцата е работела при ответника на длъжността „медицинска
сестра“ в Клиника по хематология – 2-ро отделение по клинична хематология,
което правоотношение е прекратено през м. август 2022 г.
Не е спорно и се установява от съдържанието на представения по делото
трудов договор, че договореното между страните основно месечно трудово
възнаграждение възлиза на сумата от 959 лева, като по силата на сключено
допълнително споразумение № 384/30.12.2020 г. размерът на основаното
трудово възнаграждение е променен на сумата от 1055 лева. В чл. 5 от
договора е посочено, че на служителя се изплаща основно трудово
възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения /неуточнени по
вид/.
Установява се по делото от представения фиш за работна заплата /л. 15/,
че за процесния месец февруари 2022 г. на ищцата е изплатено
възнаграждение от общо 2172 лева, от които 1276 лева – основна заплата,
370.04 лева – допълнително възнаграждение 29% за клас прослужено време,
43.20 лева - с основание „храна“, 48.00 лева – нощен труд; 132.56 лева – с
основание „Ковид м.01“ и 302.47 лева – допълнително възнаграждение
ЗБНЗОК м.01.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства –
„Вътрешни правила за организацията на работната заплата в СБАЛ на
хематологични заболявания ЕАД“ от 07.08.2019 г., че съгласно чл. 6, раздел
III „Структура на работната заплата“, брутната заплата на служителите се
състои от основна работна заплата, определена в индивидуалния трудов
договор на всеки служител, както от допълнителни трудови
възнаграждения, определение в нормативен акт, колективен трудов договор
и в индивидуалния трудов договор, описани, съгласно чл. 8, ал. 3, в раздел V
от Правилата.
Съгласно чл. 14, раздел V „Допълнителни трудови възнаграждения и
основни месечни възнаграждения за академични длъжности“, в СБАЛХЗ ЕАД
се изплащат допълнителни трудови възнаграждения за: придобит трудов
стаж и професионален опит; за извънреден труд; за нощен труд; за
разположение; за образователна и научна степен; при вътрешно заместване; за
работа по време на национални празници; за осигуряването на безопасни и
хигиенни условия на труд;
Съгласно чл. 15, раздел V, в СБАЛХЗ ЕАД могат да се изплащат
средства за допълнително материално стимулиране от приходите от КП
/клинични пътеки/ и АПр /амбулаторни процедури/, реимбурсирани от
3
НЗОК, и приходите от дейности по трансплантации и методика за
субсидиране на дейности при изпълнение на условията на чл. 22 от Правилата.
Съгласно чл. 22, уреден в раздел VI „Допълнително материално
стимулиране“, Изпълнителният директор ежемесечно определя, в зависимост
от постигнатите финансови резултати и приходи, общия размер на средствата
за допълнително материално стимулиране по чл. 15 от настоящите правила,
ако са спазени, не по-малко от 4 от общо 5 условия с финансов характер.
В конкретния случай – признава се изрично от ответника, че
посочените условия са били налице за процесния месец.
Съгласно чл. 23, средствата за допълнителното материално
стимулиране се формира от два компонента: 1. от 5% от приходите от
клинични пътеки и амбулаторни процедури, реимбурсирани от НЗОК за
предходния месец, и 2. от 100% от изчислените разходи за труд по смисъла
на Наредба № 29/ 27.06.2007 г. за извършените трансплантации на
хемопоетични стволови клетки за текущия месец.
Уредено е, че сумата за ДМС, формирана от описаните две отделни
пера, се разпределя между звената, както следва:
2.1. Изчислените разходи за труд по смисъла на Наредба №
29/27.06.2007 г. за извършените трансплантации на хемопоетични стволови
клетки се разпределят в следните размери: Звена в стационарен блок - 61%;
ДКБ - 35%; Болнична аптека - 4%;
2.2. ДМС на звено АСБ се изплащат от сумата, изчислена спрямо
приходите от и АПр, реимбурсирани от НЗОК, като не могат да надвишават
20% от общата изчислена сума за ДМС.; и
2.3. Остатъкът от сумата за ДМС от приходите от КП и АПр,
реимбурсирани Изпълнителен НЗОК, се разпределя между стационарните и
лабораторни звена по преценка на директор, след мотивирани предложения
от ръководителите по коефициенти на звена за заемана длъжност описани в
Приложение 2.
Така определените размери ДМС се разпределят на ниво структурни
звена, а след това началниците на структурните звена изготвят мотивирани
предложения за индивидуалното разпределение на сумите /чл. 25 от
Правилата/.
Съгласно чл. 26 от Правилата, началниците на структурните звена
извършват индивидуалното разпределение на съответните суми на
служителите в съответното звено, като съгласуват разпределението на
средствата за специалистите сестри/лаборанти, по здравни грижи и санитари
със старшите медицински, като при разпределението се отчитат:
индивидуалният личен принос на служителя, ефективността на работа,
натовареност, дни, активност, брой реално отработени дежурства, сложност
на диагностицираните и лекувани пациенти през месеца, допуснати
диагностични, лечебни или други грешки или пропуски.
Съгласно чл. 27, при индивидуалното разпределение на средствата
могат да бъдат изключени служители, които: 1/ напускат; 2/ ползват
4
продължителни отпуски, както и служители, на които 3/ са наложени
наказания.
Установява се на следващо място от представения от ответника и приет
като доказателство по делото Протокол за разпределяне на средствата за
допълнително материално стимулиране на персонала във 2-ро отделение по
клинична хематология към Клиника по клинична хематология към СБАЛКЗ
за м. февруари 2022 г. (респ. януари 2022) – л. 87, както и от приетата по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза /л.102/, че
за процесния месец в отделението между служителите е разпределена общо
сумата от 12200 лева в графа „Трансплантации“ – т.е. това е сумата,
формирана от 100% от разходите за труд по Наредба № 29/27.06.2007 г. за
извършени трансплантации на хемопоетични стволови клетки.
Не се установява да има разпределяни суми за „ДМС“, т.е. да е
разпределяна сума, формирана от 5-те процента от приходи по клинични
пътеки и амбулаторни процедури, реимбурсирани от НЗОК.
Установява се от представения протокол, че от общо 22-ма служители в
отделението, само четирима /сред които и ищцата/ не са получили
допълнително възнаграждение за „Трансплантации“.
Установява се също така, че от посочените четирима служители, срещу
чието име стои сумата от „0.00 лева“, само ищцата има пълен отработен
месец /20 раб.дни/, а останалите трима служители не са положили труд в нито
един ден от месеца, доколкото двама са били в болничен, а един е бил в отпуск
по майчинство – т.е. по отношение на тези трима служители, изключени от
разпределението на сумите по перо „Трансплантации“ е било налице едно от
предвидените в чл. 27 от Правилата основания – „ползване на продължителен
отпуск“.
Анализът на изложените до тук обстоятелства и тълкуването на
действащите в предприятието Правила за работна заплата, водят до извода, че
работодателят незаконосъобразно и в нарушение на собствените си
правила не е изплатил на ищцата допълнително трудово възнаграждение за
процесния м. февруари 2022 г.
Установи се безспорно по делото, че всички обективни предпоставки от
финансов характер, уредени в чл. 22 от Правилата, касаещи възможността за
разпределение на ДМС, са били налице през м. 2022 г., като ДМС реално е
разпределяно между служителите в отделението.
Установи се също така, че от двата компонента, формиращи ДМС в
ответното лечебно заведение, през м. февруари 2022 г. са разпределяни само
суми, получени по реда на Наредба № 29/27.06.2007 г. – т.е. това са сумите,
представляващи 100% от разходите за труд за извършени трансплантации.
Обстоятелството, че произходът на средствата са суми, формирани от
разходи за труд, които по същество се изчисляват за всяка извършена
трансплантация, а не само за времето, през което работникът е предоставил
работната си сила, дават основание на съда да приеме, че, независимо, че
плащането е уредено от работодателя като „ДМС“ /и се твърди да съставлява
незадължителен бонус/, същото представлява по същество възнаграждение
5
над основната заплата по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ. В този
смисъл, приложима към настоящия спор по аналогия е съдебната практика,
обективирана в решение № 493/18.06.2010 г. по гр.д.№ 538/2010 г. на ВКС, ІV
г.о.
Съгласно чл. 17 от Наредба № 29/27.06.2007 г., към която препращат
Правилата, ръководителят на лечебното заведение, получило средства за
възстановяване на разходите за извършени дейности по тази наредба,
разпределя сумите за положения труд между всички лица, участвали пряко в
осъществяване на дейностите, съобразно обема и качеството на
индивидуално положения труд в размера от приложения № 1 и 2.
Въз основа на горната разпоредба, работодателят действително
притежава оперативна самостоятелност да извърши преценка на реалното
положено количество и качество на труд от всеки от работниците, така че да
разпредели средствата между тях по справедлив начин, отразяващ
индивидуалния принос на конкретния работник към дейността.
В конкретния случай обаче, въпреки наличието на формално уредени
правила в тази насока, не се установява по делото /като дори не се твърди от
ответника/ в предприятието реално да се прилага метод за разпределение на
общия размер на сумите за разходи за труд от трансплантации въз основа на
така утвърдените показатели.
Напротив, установява се, че индивидуалното разпределение на сумите
между служителите не се изготвя въз основа на мотивирани предложения
/както изискват Правилата/, касаещи личен принос на служителя,
ефективността на работа, натовареност, отработени дни, активност, брой
реално отработени дежурства, сложност на диагностицираните и лекувани
пациенти през месеца, допуснати диагностични, лечебни или други грешки
или пропуски, а се извършва единствено въз основа на таблици /като
приложената по настоящото дело/, в които като критерии са приложени само
„коефициент на длъжност", „работни дни“ и „болнични дни“.
В конкретния случай, доколкото по делото не се твърди, а и не се
установява, към м.02.2022 г. ищцата да е била в предизвестие за прекратяване
на трудовия договор, да е ползвала отпуск, нито да е имала наложено
наказание, във връзка с трудовата дисциплина /другите обективни критерии,
въведени от работодателя в чл. 27 от Правилата, даващи му основание да
изключи служителя от разпределение на допълнително възнаграждение,
формирано от сумите за труд за извършени трансплантации/, съдът намира, че
за конкретния месец 02.2022 г. ищцата е имала право да получи процесното
допълнително трудово възнаграждение.
Това е така, тъй като при доказано по делото наличие на всички
предвидени в нормативната уредба /чл. 17 от Наредба № 29/27.06.2007 г./ и
Вътрешните правила в предприятието обективни предпоставки за
разпределяне на допълнително трудово възнаграждение, включително „обем
на положения труд“ /доколкото ищцата има пълен отработен месец/, в тежест
на работодателя е да обоснове наличието на основание, касаещо качеството
на положения труд и липсата на личен принос, даващо му възможност да
6
лиши работника от полагащото му се допълнително трудово възнаграждение
/В този смисъл и решение № 368/03.12.2014 г. по гр.дело № 5132 по описа за
2013 г на ВКС, IV г.о./
Доколкото в случая по делото не се установи по какъв критерий /освен
лична субективна преценка на ръководителя/ ищцата единствена е била
изключена от разпределението на сумите за допълнително трудово
възнаграждение, съдът намира, че следва да приложи принципа за еднаквост
в заплащането на това възнаграждение, като приеме, че при пълен отработен
месец и коефициент на длъжност 3.5 според вътрешните правила, ищцата
следва да получи същата сума, каквато е била разпределена и на другите
служители с тези показатели – т.е. 1027.21 лева. /Така и в цитираното по-горе
решение на ВКС/. В този смисъл са и изводите на вещото лице от приетата и
неоспорена от страните ССчЕ.
На последно място, за пълнота следва да бъде посочено, че доколкото
предявеният иск е такъв по чл. 128, т. 2 КТ, ирелевантно е в случая
възражението на ответника, че процесното ДМС няма постоянен характер и
фиксиран размер. Предмет на спора по настоящото дело е единствено дали за
процесния месец са били налице предпоставките за неговото разпределяне и
изплащане на служителите – които безспорно бяха установени по делото, а не
дали това допълнително възнаграждение се включва в базата за определяне на
размера на брутното трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетения
по КТ /в който смисъл е цитираната от страните съдебна практика/.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за доказан по
основание и размер, като, с оглед действащото в процеса диспозитивно
начало, следва да бъде уважен до сумата от 1000 лева, съобразно петитума на
исковата молба.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да
докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на претенцията си.
В тежест на ответника, при доказване на горното е, да установи, че е
погасил задължението.
В конкретния случай съдът достигна до извод за наличие на главен дълг.
Доколкото претенцията, според вътрешните правила, представлява дължимо
за м.02.2022 г. допълнително трудово възнаграждение, същото е следвало да
бъде изплатено заедно с превода на работна заплата за съответния месец, като
след този момент работодателят е изпаднал в забава.
С оглед обстоятелството, че мораторното обезщетение се претендира от
последващ момент – от датата на получаване от работодателя на покана за
плащането му – 23.10.2023 г. /л. 23/ до 23.01.2024 г., съдът намира, че искът се
явява доказан по своето основание и размер /изчислен по реда на чл. 162 ГПК
с помощта на онлайн калкулатор/, поради което следва да бъде уважен в
пълния му заявен размер от 34.70 лева.
7
По отговорността разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски в производството има само ищецът. Същият претендира и доказва
такива в размер на 400 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие /л. 1
от делото/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса в общ размер на 100 лв. за двата
кумулативно съединени иск и депозит за вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза, платен от бюджета на съда в размер на 300 лв., или
общо сума в размер на 400 лв., представляваща разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение на
хематологични заболявания“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М. Х. К.,
ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 1 000,00 лв.,
представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение по раздел
VI от „Вътрешни правила за организацията на работната заплата в СБАЛ на
хематологични заболявания ЕАД“ за м.02.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба - 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 34.70 лв.,
представляваща мораторно обезщетение върху неизплатеното допълнително
трудово възнаграждение за периода от 23.10.2023 г. до 23.01.2024 г.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение на
хематологични заболявания“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Х. К., ЕГН **********, сумата от 400 лв.,
представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение на
хематологични заболявания“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от
400 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8