Р
Е Ш
Е Н И
Е
№ 260037
гр. Пловдив, 09. 03. 2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора ИВАН ПЕРПЕЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНХОД №547/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 260006/01.10.2020г., постановена по НОХД № 163/2020г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик подсъдимия Г.И.Г. е бил признат за виновен в това, че на 11.07.2018 г. на неустановено място е използвал данни от платежен инструмент - дебитна карта № *, издадена от банка „*“, без съгласието на титуляри Д.П.Т. от с. *, обл. *, като е извършил плащане към „*“ ООД гр. *на стойност 348 лв., поради което и на основание чл. 249 ал. 1 предл. 2 от НК във връзка с чл. 55 ал.1 т. 1 от НК е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева.
На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години считано от влизане присъдата в сила.
Присъдата е била обжалвана от адв.К.К. като защитник на подс.Г.И.Г. с изложени в жалбата и допълнението към нея съображения за неправилност и незаконосъобразност, за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата и с доводи за недоказаност на обвинението, поради което моли да се отмени и подсъдимият бъде оправдан за извършено престъпление по чл.249 ал.1 НК. Алтернативното искане е за изменение на присъдата като се намали до минимум наказанието лишаване от свобода и се отмени наказанието глоба.
Прокурорът предлага присъдата да се потвърди като правилна, обоснована и законосъобразна.
Пловдивският апелативен съд, след като провери изцяло правилността на постановената присъдата и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
И според въззивната инстанция от събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства могат да се приемат за установени по несъмнен начин следните фактически положения:
През месец април 2018 г. свидетелите П.П. и Д.Т., заедно с подс.Г.Г. и неговия брат, свидетелят С.Г., заминали да работят в *- бране на аспержи. Били настанени в каравана, като съжителствали в обща стая. Първоначално били в две стаи като св.П.П. и подс.Г.Г. живели в едната стая, а св. Д.Т. и св.С.Г.. в другата. Поради липса на помещения обаче се наложило и четиримата да живеят в една стая. Двете свидетелки били близки приятелки. Свидетелят С. Г. бил приятел на свидетелката Д.Т., а подс.Г.Г. на свидетелката П.П..
Преди да заминат за * двете свидетелки с двамата братя Г.били на гости на бащата на двамата братя св.И.Г.. На тази среща присъствал и св.П.К. и св.П.Т., като последните двама свидетели пристигнали по-късно да търсят св.И.Г.. На масата, докато гостували, младежите правели планове за бъдещето говорейки, че ще спечелят пари и може да заживеят заедно.
Около десет дни след пристигането в *, св.С. Г. се върнал в България. На работа останали двете момичета и подсъдимия Г.. Двете свидетелки се завърнали в страната на 29.06.2018г., а подсъдимият няколко дни преди това. Когато започнали работа в * им били предоставени дебитни карти от банка „*“, по които се извършвало заплащането на положеният от тях труд. Кодовете на картите и самите карти се намирали в плик. Двете свидетелки тръгвали сутрин много рано, около 04:00 часа на работа, а Г. след тях, тъй като карал товарен автомобил. Картите задно с кодовете оставали в караваната, като подсъдимият знаел къде са и имал достъп до тях.
През м.юни 2018 г. подс. Г. се прибрал в България, а няколко дни след това, на 29.06.2018г. си тръгнали и двете свидетелки. Момичетата очаквали по картите да им бъдат преведени парични суми от неизползвана отпуска, но такива не постъпили. Обадили се на ръководителя си - мениджъра, за да разберат защо е възникнал такъв проблем. Било им отговорено, че парите са преведени и да се свържат за подробности с банката. След проведен разговор със служител на банката се оказало, че от двете карти - тази на св. Т. с № * и от тази на св. П. с № * е извършвано онлайн банкиране.
На 11.07.2018 г. в 15:41 часа подс.Г.Г. е използвал данни от дебитната карта на св. Т., като е извършено без нейното съгласие плащане към „*“ ООД гр. *на стойност - 348 лв. , л. 24- л.28 от досъдебното производство - представени писмени доказателства от „*“ ООД за извършена клиентска поръчка от Г.Г. и с адрес за доставка на спален комплект „*“ — дъб, бял гланц. Няколко дни след тази поръчка и при разговор с майката на подсъдимия, св. Т. разбрала, че той си е обзавел стаята със споменатата мебел.
На 11.07.2018 г. в 01:54 часа са използвани данните от дебитната карта и на св. П. с извършено без нейно съгласие плащане към *на стойност 124,65 лева. На 12.07.2018 г. в 13:46 часа отново по същия начин е извършено плащане към *на стойност 124,83 лв. - л. 10 от досъдебното производство, писмено доказателство, предоставено от банка „*“.
С влязло в сила постановление на ОП- гр. Пазарджик от 30.03.2020г. обвинението срещу Г. е било прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК за престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК по отношение на св. П.П./ при първото гледане на делото подс.Г. е бил осъден и за тази пострадала/.
Още докато работели в * отношенията между двете момичета и двамата братя охладнели, а след завръщането им в България били прекратени.
В хода на досъдебното производство са били приложени два броя разписки/ л.30 и л.31 / за възстановени суми на свидетелките Д.Т. 800 лв. и П.П. 700 лв. от брата на Г.Г. С. Г..
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, от показанията на св.Д.Т. и св.П.П., отчасти от обясненията на подсъдимия Г.Г. и отчасти от показанията на свидетелите С. Г., И.Г., П.Т. и св. П.К..
Подс. Г. по начало не оспорва, че е използвал картата на св.Д.Т. и е извършил въпросната трансакция, но твърди, че това е станало със нейно знание и съгласие, защото още докато са били в * са установили интимни отношения- бил спал в нейното легло и крояли планове да заживеят заедно, като за целта е следвало да си обзаведат спалнята. Версията на подсъдимия за т.нар. любовен триъгълник или в случая четириъгълник / двама братя с две приятелки/, се подкрепя отчасти от брат му С. Г., баща му И.Г. и от показанията на познатите им свидетели П.К. и П.Т.. Те казват, че преди заминаването за *, докато били на гости на св.И.Г., П.П. и Д.Т. са сменяли партньорите си на масата като и двете били демонстрирали отношения и с двамата братя, всяка една от тях и че още тогава момичетата били давали съгласието си подсъдимият да си обзаведе стаята с техните пари. Очевидно е пристрастието на посочените свидетели- роднини и близки на подс.Г. да дадат оневиняващи го показания или най-малкото да смекчат положението му като подсъдим. Свидетелите Т. и П., както на досъдебното производство, така и пред съда са били последователни и непротиворечиви в показанията си, че тези неща не отговарят на истината, и видно и от проведените очни ставки между тях и подс.Г. и с брат му С. Г./ извършването им е било действително необходимо за разкриване на обективната истина по делото и преодоляване на противоречията между заявените от подсъдимия и свидетелите обстоятелства /, са били искрено възмутени от тези твърдения, че всяка от тях била имала интимна връзка с подсъдимия. Обективността на двете свидетелки произтича и от факта, че след като вече са били обезщетени за вредите от брата на подс. Г. на досъдебното производство, пред съда не са променили показанията си, напр. да свидетелстват в полза на подсъдимия. Освен, че са последователни и съответни помежду си, показанията на св.Т. и на св. П. са и логично издържани в съпоставка с обясненията на подс.Г. и показанията на свидетелите С. Г., П.К., И.Г. и П.Т.. Подс.Г. твърди в обясненията си, че са имали планове със св. Д.Т. още докато са били в * да си обзаведат стаята и тя е била съгласна да платят мебелите с нейната карта, а в очната ставка с бившата си приятелка П.П. обяснява /л.40 от делото/, че същевременно св. П. му била купила телевизор и се обзавеждали, за да живеят заедно. Няма логика св. П.П. да подарява на подсъдимия телевизор, след като по неговите думи и на брат му, още в * той бил имал връзка с приятелката й св. Д.Т., а и в това да се обзавеждат Г.Г. и св.П. с пари от картата на св. Д.Т.. Св.П. категорично отрича да му е купувала телевизор, както и да са имали уговорка след връщането от * да живеят заедно и да си закупят мебели. Такава уговорка и изобщо липса на връзка и интимни отношения и с нея, не се установява и от показанията на св.Д.Т. /съдът подробно ги е разпитал, както и в очните ставки кой къде и с кого е спал, имал ли е одеяло подсъдимия и т.н./ Ето защо в тази част обясненията на подс. Г. освен, че са логично неиздържани и житейски неприемливи, са диаметрално противоположни на показанията на свидетелите Д.Д. и П.П., поради което не следва да се кредитират като правдиви, защото обслужват единствено защитната му теза- че е оперирал с банковата карта със съгласието на Д.Т.. По същите причини не се кредитират и показанията на свидетелите П.К., И.Г. и П.Т., че св. Т. още преди да заминат за * младежите, на масата в дома на И.Г., била дала съгласие да си обзаведе стаята на подсъдимия, както и че и двете момичета били демонстрирали отношения и с двамата братя. Няма как да е казала това и да е било така при положение, че към този момент Д.Т. е била гадже с брата на подсъдимия С. Г., според който едва в * Д.Т. имала „връзка“ с брат му.
Приложените по делото писмени доказателства сочат, че на инкриминираната дата с данните от картата на св.Т. е било извършено плащане към фирма „*“ООД като доставката е за подсъдимия Г. с неговите данни и на неговия адрес. Плащането от картата на св. Т. за „*“ е на 11.07.2018г./лист 11 от ДП/. Към тази дата св.Т. вече е била в България. Св.Т. и св. П. се завърнали страната на 29.06.2018г. Следователно, твърденията на подсъдимия Г. в първоначалните му обяснения, че били още в * когато поръчали със св.Т. мебелите, са защитна позиция. Вярно е, че подс.Г. е бил явен получател на доставката от мебели „*“, но това не означава, че е действал със съгласието на Т. предвид на изложеното по-горе, а използва този факт като „алиби“ за неправомерното си поведение.
При така установените фактически обстоятелства се налага извода, че от обективна и субективна страна, подс. Г.Г. е осъществил признаците на престъпния състав на чл. 249 ал. 1, предл. 2-ро от НК, като стойността на извършеното плащане възлиза на 348 лева.
От доказателствата по делото става ясно, че подс. Г. е използвал данни от дебитна карта, издадена от банка „*“ без съгласието на титуляря на сметката Д.Т.. Подсъдимият е използвал данните от дебитната карта и е извършвал плащания към „*“ ООД без нейното съгласие. Освен това самата пострадала Т. лично не е осъществявала нито пък участвала през инкриминирания период в операции по използване на данните от дебитната си карта или по какъвто и да е друг начин.
Престъплението е осъществено при пряк умисъл, тъй като подс. Г. е съзнавал обществената опасност на деянието и противоправността на всички предприети действия. Получил е достъп до платежния инструмент, с чиито данни се предоставя възможност да се извършват плащания, като е постигнал целта си да се облагодетелства по забранен от закона начин.
При определяне на наказанието съдът обосновано е преценил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК- подс.Г.Г. не е осъждан, положително охарактеризиран е, причинените имуществени вреди са били възстановени, на практика липсват отегчаващи вината обстоятелства. Ето защо, при тези данни съдът счита, че конкретната степен на обществена опасност на деянието в сравнение с типичните случаи на престъпление по чл.249 ал.1 НК позволява да се направи извод, че и най-ниското предвидено от закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко и не би спомогнало за постигане на целите по чл.36 НК, поради което правилно на основание чл.55 ал.1 т.1 НК е било наложено на подсъдимия Г. наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, т.е. под минимално предвидения размер. Правилно за пълното поправяне и превъзпитание на дееца не е била използвана възможността по чл.55 ал.3 НК да не се налага по-лекото кумулативно наказание, в случая е наложена глоба в размер от 600 лв., която е била съобразена и с имотното състояние на подс. Г..
Правилно и законосъобразно е приложено условното осъждане по чл.66 ал.1 НК като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено за изпитателен срок от три години.
Предвид на изложените съображения въззивната инстанция не установи основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда и същата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да се потвърди, поради което и на основание чл.338 НПК, ПАС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260006/01.10.2020г., постановена по НОХД № 163/2020г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.