МОТИВИ към НАХД №262/2010 г.:
Срещу Д.М. *** е започнато наказателно
производство затова, че на 25.12.2009 г. в П противозаконно е унищожил чужда
движима вещ – предно ляво стъкло на лек автомобил „С ” с ДК
№ ,
собственост на А.Б.П. ***, като е причинил щета в размер на 70 лв. и
случаят е маловажен - престъпление по чл.216, ал.4 от НК.
Въз основа на
събраните по това производство доказателства
Пазарджишка районна прокуратура е приела с Постановление
от 04.02.2010 година,
че по отношение на подсъдимия Д.М.М.
за извършеното
от него
престъпление
са налице основанията за прилагане на
чл.78а от НК, поради което е внесла делото заедно с горецитираното
постановление в Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Производството пред
Пазарджишкия районен съд е по чл.375 и сл. от НК.
В съдебно заседание
подсъдимия Д.М. се признава за виновен и дава подробни обяснения.
Представителят на
Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на
подсъдимия следва да се приложи чл.78а от НК.
Пазарджишкият районен
съд, като обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 25.12.2009 г., около 17,00
часа, свидетелят А.П. *** със собствения си лек автомобил „С ” Пътувайки в близост до магазин „Успех”
забелязал дупка на пътното платно. За да избегне дупката завил леко надясно,
при което засякъл движещия се до него с подсъдим Д.М. с лек автомобил „Ф П ” с ДК № . Подсъдимия М., за да избегне удар
между двата автомобила също завил рязко надясно и дори се качил на бордюра на
тротоара. Силно ядосан от това подсъдимият последвал автомобила на свидетеля П..
Приближавайки до автобусна спирка свидетелят П. намалил скоростта на
автомобила, тъй като помислил, че на спирката чака негов познат. В това време
забелязал, че до автомобила му спрял друг лек автомобил, този на подсъдимия М..
Подсъдимият слязъл от автомобила си, приближил до колата на свидетеля П. и се
развикал на висок глас, искайки обяснение за движението на свидетеля. В това
време замахнал с юмрук и счупил предната ляво стъкло на автомобила на свидетеля
П.. Последният усетил как стъклата го ударили по лицето,след което видял
подсъдимият М. да се качва на автомобила си и да потегля. Свидетелят П. успял
да види регистрационния номер на отдалечаващия се автомобил и го записал на
задното панорамно стъкло на автомобила си. След това свидетелят отишъл с
автомобила си до РУ на МВР Пазарджик и подал сигнал за случилото се.
Бил извършен оглед на автомобила на свидетеля П. и изготвен протокол и
фотоалбум.
Видно от
заключението на оценъчната експертиза, която съдът кредитира като
компетентно пълно изготвена, стойността на нанесената на
свидетеля П. щета е 70 лева. Посочената стойност представлява разходите,
необходими за възстановяването на стъклото на автомобила във вида, в
който се е намирал преди да бъде повреден от подсъдимия.
На
10.01.2010 г. подсъдимият М. посетил дома на свидетеля П. *** и възстановил
сумата от 70 лв., представляваща стойността на нанесената щета.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на самопризнанието на подсъдимия, показанията на свидетеля А.П.,
заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства
приложени по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Д.М.М. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на
чл.216, ал.4 във връзка с ал.1
от НК, като на
25.12.2009 г. в Пазарджик противозаконно е унищожил чужда
движима вещ – предно ляво стъкло на лек автомобил „С ” с ДК
№ ,
собственост на А.Б.П. ***, като е причинил щета в размер на 70 лв. и
случаят е маловаженПодсъдимият е действал при пряк умисъл,
като е съзнавал всички обективни и субективни признаци на състава на
престъплението.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяние, която е невисока, като се има предвид причините за
извършването му и ниската стойност на предмета на деянието.
Подбудите за извършване на деянието се
коренят в незачитането на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същите, които са положителни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прецени направените самопризнания, изразеното критично отношение към
извършеното, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
възстановяването на щетите, а като отегчаващи – липсата на основателна причина
за извършване на деянието.
Разпоредбата
на чл.216,
ал.4
от НК предвижда наказание години лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева
Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият М. е неосъждан. Не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с
висока степен на обществена опасност. Освен това причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени.
При тези данни съдът счете, че са че са налице условията
за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност и налагане на същите на административно наказание глоба.
В този смисъл съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК
във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи Д.М.М. от наказателна отговорност за престъплението по чл.216,
ал.4 от НК и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на по 500 лева, платими в полза на Държавата, по
сметка ***.
При определяне размера на глобата съдът се съобрази със
семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия.
Предвид
осъдителното
решение
и на основание чл.189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимия Д.М. бяха присъдени
направените разноски по делото за в размер на 80 лева.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: