РЕШЕНИЕ
№ 677
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110216544 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Ф.“ АД срещу наказателно постановление
/НП/ № *************г., издадено от и.п. заместник-председател на
Комисията за финансов надзор /КФН/ и ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. (пет
хиляди лева) за нарушение на чл. 106 ал.5 от ЗМИП.
С жалбата е изразено несъгласие с изводите на наказващия орган за
осъществен състав на административно нарушение. Сочи се, че
инвестиционният посредник е изпълнил задължението си, тъй като във връзка
с изисквана информация от ДАНС дружеството е извършвало
кореспонденция, в която изпращащият е отбелязвал себе си изрично като –
ръководител на специализирана служба на ИП. Алтернативно на това е
предявено искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН поради характеризиране
на случая като маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Й., която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. С., който моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Поддържа доводите си,
1
изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокат.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „ИП „Ф.“ АД е инвестиционен посредник, притежаващ
лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на
инвестиционна дейност, издаден от КФН с Решение № ************ г., и
вписан във водения от Комисията за финансов надзор регистър на
инвестиционните посредници.
Със Заповед № ********** г. заместник-председателят на КФН на
11.12.2023г. на представител на дружеството е връчено Искане № 1 за
предоставяне на документи и въпросник.
Осъществяването на проверката било възложено на свидетеля Д. З. –
главен експерт в отдел „Специализиран надзор на мерките за превенция на
изпирането на пари и финансирането на тероризма“, дирекция „Надзор на
инвестиционната дейност“ на КФН.
В хода на проверката свидетелят установил, че ИП има създадена
специализирана служба по чл. 106 ал.1 ЗМИП. В КФН е получено писмо с вх.
№***********г. със заповед №12/10.12.2018г. на изпълнителен директор на
„Ф.“ АД. С нея бил определен състав на специализирана служба по чл.106 ал.1
ЗМИП на „Ф.“ АД: председател В. Г. и членове- Л. С. и Д. Ц..
На 11.12.2023г. е поискано от ИП да представи Акт за създаване на
специализирана служба по чл.106 ал.1 ЗМИП ведно с уведомително писмо до
ДАНС по реда на чл. 106 ал.5 ЗМИП, както и доказателства за получаването
му, списък на служителите, съдържащ имена на длъжността на
специализираната служба през проверявания период. От ИП е постъпил
отговор с информация. Отразено било специализираната служба на
Посредника да е в състав Р. Й. Н. /председател/ и членове – Д. Д. Ц. и В. Е. Г..
Не бил изпратен документ, с който е определен съставът на Специализираната
служба, както и уведомително писмо до САД-ДАНС по реда на чл. 106 ал.5
ЗМИП.
На 16.01.2024г. от Посредника били изискани Заповед / друг вътрешен
акт, с който Р.Й. Н. е определен за ръководител на Специализираната служба и
уведомително писмо до САД-ДАНС
На 17.01.2024г. „Ф.“ АД е изпратило Заповед № *********г. на
изпълнителен директор на „Ф.“ АД, с която за ръководител на
Специализираната служба е определен Р. Й.Н. Уведомително писмо по реда на
чл. 106 ал.5 ЗМИП не било представено.
На 30.01.2024г. с писмо от САД ФР – ДАНС била изискана информация
досежно „Ф.“ АД – а именно датата на създаване на специализираната служба,
кой е нейният състав и с какъв акт е определен, по какъв начин е изпратено
уведомителното писмо.
2
С писмо от 07.02.2024г. от САД ФР-ДАНС е посочено, че не е
постъпвало уведомление по реда на чл. 106 ал.5 ЗМИП от „Ф.“ АД.
Въз основа на установеното в хода на проверката, свидетелят Д.
Зимбилев съставила АУАН № ***********г., в който описал фактическите си
изводи и квалифицирал извършеното от дружеството-жалбоподател деяние
като нарушение на чл. 106 ал.5 от ЗМИП. Актът бил връчен.
Впоследствие било издадено процесното наказателно постановление №
Р-10-184/18.09.2024 г., с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП на
инвестиционния посредник е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля З. и събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка. Показанията на свидетеля са хронологични и последователни,
като в пълнота описват възприетото от него при извършената проверка и
констатираното нарушение. Свидетелят описва подробно установените в хода
на проверката обстоятелства, които са намерили отражението си в съставения
от него акт. Разказаното от свид. Зимбилев се потвърждава от писмените
доказателства по делото. Обсъжданият доказателствен източник е обективен,
изчерпателен и достоверен, в което съдът намери основание да му се довери.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата
е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано
лице, подадена е в предвидения от закона срок, пред компетентен да я разгледа
съд и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, но разгледана по същество тя
е неоснователна.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, спазени за
специалните давностни срокове по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, с оглед на
което съдът счита, че не са налице формални основания за отмяна на
наказателното постановление и спорът следва да бъде разгледан по същество.
Даденото в двата процесуални акта описание на обстоятелствата,
очертаващи твърдяното нарушение, е ясно и прецизно откъм фактология, а
също и достатъчно изчерпателно, за да осигури на санкционирания субект
възможността му да разбере за неизпълнението на кое дължимо от него
правило за поведение е ангажирана отговорността му, респективно - срещу
какви фактически положения следва да организира своята защита.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна административното
нарушение по чл. 106 ал.5 от ЗМИП.
Разпоредбата на чл. 106 ал.5 от ЗМИП вменява в задължение на лицата
3
по чл. 4 т.5 и т.8-11 от същия закон в 7-дневен срок от определянето или
смяната на служителя по чл.106 ал.2 от ЗМИП да уведомят дирекция
„Финансово разузнаване“ на ДАНС за имената на служителя, както и да
представят координати за връзка с него.
„Ф.“ АД е ИП вписан в регистъра на инвестиционните посредници по
чл. 30 ал.1 т.2 ЗКФН, притежаващ лиценз за предоставяне на определени
инвестиционни услуги и извършване на инвестиционна дейност издаден въз
основа на Решение № 621/04.05.2007г. на КФН. Попада в обхвата на чл.4 т.8
ЗМИП и се явява субект на задължението. Съгласно разпоредбата на чл. 106
ал.1 ЗМИП, лицата по чл. 4 т.1,3,5,8-11 от ЗМИП с изключение на
застрахователните посредници създават специализирани служби. Съгласно бл.
106 ал.2 ЗМИП специализираните служби се ръководят от служител на лицата
по чл.4 т.5 и 8-11, заемащ висша ръководна длъжност. Възлагането на друг
служител на функциите се извършва по реда на чл. 107 ал.3-5 от ЗМИП.
Доказателствата по делото очертаха неизпълнение на задължението. В
процесната хипотеза е изискуема активно поведение, по представяне на
документ – уведомление в установения от ЗМИП 7-дневен срок, което не е
сторено. Изпълнителното деяние е обективирано чрез бездействие, при
изискуемо активно поведение. Правилно административнонаказващият орган
е определил и въвел НП и АУАН датата, от която започва да тече посочения
срок.
Неизпълнението на това му задължение е правнорелевантният факт,
пораждащ неговата отговорност и съставляващ основанието за налагането на
административно наказание. Извършеното административно нарушение е
формално и съставът му е осъществен с бездействието, при изискуемо от
закона активно поведение.
Тъй като се касае за отговорност на юридическо лице, тя е обективна и
безвиновна и субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
Определената имуществена санкция е адекватна на вида и тежестта на
нарушението, поради което не следва да бъде редуцирана.
Доводите за маловажност на случая и за наличие на предпоставки за
приложение на чл. 28 ЗАНН не се споделят от настоящия съдебен състав.
Нарушението не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените
отношения при извършване на деяния от съответния вид, отколкото в други
хипотези, за да се приеме, че случаят следва да се окачестви като маловажен.
По изложените мотиви наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, дружеството-жалбоподател „ИП „Ф.“ АД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на КФН сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-184 /18.09.2024г.,
издадено от и.д. заместник-председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на
основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, на жалбоподателя „ФАКТОРИ“ АД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5
000 лв. (пет хиляди лева) за нарушение на чл. 106 ал.5 от ЗМИП.
ОСЪЖДА жалбоподателя „ФАКТОРИ“ АД да заплати на Комисията за
финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5