РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. ЛЕВСКИ , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -
Георгиева
при участието на секретаря ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Административно наказателно дело № 20214410200008 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. И. М. от ******, обл.****, против Наказателно
постановление №20-0293-000956/06.01.2021г. на Началник РУ - Левски при ОД на МВР-
Плевен, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
- на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП;
- на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200
лв. за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата са наведени са доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,
както и че от събраните доказателства не може да бъде направен извод, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение. Иска се наказателното постановление да бъде
отменено.
В писмено допълнение към жалбата жалбоподателят сочи, че не е участвал в
пътнотранспортно произшествие и не е причинявал имуществени и неимуществени вреди.
Изложен е довод, че в АУАН и НП не са описани обстоятелствата относно извършеното
нарушение, не ставало ясно какво било извършено, какъв бил механизмът на нарушението,
евентуалните участници в ПТП. Не било спазено изискването на чл.42, ал.1, т.9 ЗАНН
актосъставителят да посочи имената на увредените лица, като нямало данни за лицето,
претърпяло вреди. При съставяне на наказателното постановление не били посочени
1
доказателства, които да потвърждават извършеното нарушение, в противоречие с
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5, предл. последно ЗАНН. Твърди, че не бил закачал с
автомобила си велосипед, както и когато лицето, което го било управлявало паднало,
жалбоподателят се намирал на друга улица, а не на посочената в АУАН. Нямало данни за
разминаване, поради което нямало как да е налице нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП.
Навежда довод, че липсата на произшествие водела до невъзможност да бъде извършено
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Излага твърдения, че бил в дългогодишни влошени
отношения с водачката на автомобила, което било мотив същата да изложи неверни
твърдения срещу него.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и дава обяснения относно
вменените му административни нарушения. При упражняване на правото му на лична
защита, твърди, че не е извършил нарушението, поради което моли наложената му глоба да
бъде отменена.
Въззивникът по жалбата – РУ Левски към ОДМВР Плевен не се представлява в
съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, предвид на което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 18.12.2020г., около 15,00 часа, жалбоподателят Е. И. М. управлявал собствения
лек автомобил ***** с рег.№****** в с******, по улица ******. При навлизане в
кръстовище с улица „********“ и предприемане на маневра завой на дясно, същият се
разминал с движещ се в противоположна посока велосипед ******, управляван от В.И.А.,
като поради липсата на достатъчно странично разстояние от автомобила до велосипеда,
между двете превозни средства настъпило съприкосновение, при което велосипедистът
паднал на земята. Жалбоподателят продължил движението си с управлявания от него
автомобил, а водачът на велосипеда подал сигнал за настъпило ПТП. Въз основа на
получения сигнал от оперативен дежурен, на мястото на произшествието пристигнал св.В.С.
– мл. автоконтрольор при РУ – Левски към ОДМВР – Плевен. След снети обяснения от
двамата участници в пътно-транспортното произшествие и оглед на двете превозни средства
били констатирани щети по автомобила и велосипеда. Съставен бил Протокол за ПТП №1
721841/18.12.2020г., подписан от двамата участници в настъпилото произшествие.
На жалбоподателя Е. И. М. бил съставен АУАН сер.GA №320730 от 18.12.2020г. за
това, че на 18.12.2020г., около 15,00 часа, в село ******* по улица ******, на кръстовище с
улица Съединение, като водач на МПС лек автомобил ****** с рег.№******, негова
собственост, управлява без да спазва достатъчно странично разстояние при разминаване с
велосипед *****, като го удря странично и водача на велосипеда пада на платното, като
2
прави ПТП с имуществени и неимуществени щети. След това напуска мястото на
произшествието без да установи какви са последиците от него и без да уведоми
компетентните органи на МВР, с което виновно нарушил разпоредбите на чл.44, ал.1 от
ЗДвП – не осигурява достатъчно странично разстояние при разминаване и чл.123, ал.1, т.1
ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП. Свидетел при съставянето на акта
бил свидетелят А.Ф..
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно
постановление №20-0293-000956/06.01.2021г. от Началник РУ - Левски при ОД на МВР-
Плевен, с което на жалбоподателя Е. И. М. били наложени административни наказания,
както следва: 1) на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП; 2) на
основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП. В наказателното постановление е възприета фактическа
обстановка, идентична с тази в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени
средства - показанията на свидетелите В. Н. С. и А. Ф. Ф., дадените от санкционираното
лице Е. И. М. обяснения /частично/; писмени доказателства: Протокол за ПТП №1
721841/18.12.2020г., АУАН сер.GA №320730 от 18.12.2020г., Наказателно постановление
№20-0293-000956/06.01.2021г. на Началник РУ - Левски при ОД на МВР-Плевен, Заповед
рег.№8121з-515/14.05.2018г. на МВР, справка за нарушител/водач.
Съдът даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, като непротиворечиви, в
съответствие с писмените доказателства по делото и необорени от останалия доказателствен
материал.
Съществените за предмета на делото факти и обстоятелства се установяват от
показанията на свидетеля В. Н. С. – свидетел, присъствал при установяване на нарушението,
който видно от депозираните от него показания въз основа на снети обяснения от
участниците в ПТП и оглед на двете превозни средства, е установил обстоятелствата по
извършеното ПТП и щетите по превозните средства. Съдът даде вяра на показанията на
свидетеля С., като добросъвестно дадени, доколкото по делото не са налице данни за
възможна заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. В подкрепа на свидетелските
показания, описаната в АУАН и НП фактическа обстановка относно настъпилото пътно
транспортно произшествие се установява и от приложения по преписката Протокол за ПТП
със схема на ПТП, който представлява официален документ, издаден от компетентно
длъжностно лице в кръга на службата му и подписан от двамата участници в
произшествието.
Съдът даде вяра на дадените от санкционираното лице обяснения, в частта им, която
не е опровергана от останалия доказателствен материал. Еднопосочни са както
свидетелските показания, така и дадените от жалбоподателя обяснения, относно датата и
мястото на движение на управлявания от М. автомобил. В съответствие с останалия
доказателствен материал, от обясненията на санкционираното лице също се изяснява, че при
3
движението си управляваното от него МПС се е разминало с велосипеда, както и че Е.М. е
видял водача му да пада. В частта им, с която жалбоподателят твърди, че причина за
падането на велосипедиста е, че същият решил да спре, пуснал крака си да стъпи и паднал,
съдът взе предвид обясненията му като израз на упражнено от него право на защита,
доколкото същите се явяват опровергани от останалия доказателствен материал –
показанията на св.С. и съставения протокол за ПТП, включително предвид установените от
полицейския служител побитости на двете превозни средства, съответстващи на
съобщеното съприкосновение между двете превозни средства.
Даде се вяра на писмените доказателства, като официални документи, издадени от
компетентни лица, в кръга на тяхната служебна дейност и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение са съставени от компетентни лица, в сроковете по чл.34 от
ЗАНН и в предписаната от закона писмена форма.
Описаната в акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства,
поради изложените по-горе доводи.
Налице е ПТП по смисъла на т.30 от пар.6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП –
събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. От
анализа на посочените по-горе гласни и писмени доказателства се установяват
обстоятелствата относно настъпилото произшествие по време на движение на двете
превозни средства, както и установените материални щети по тях. От приобщения
доказателствен материал не се установява по безсъмнен начин настъпили нематериални
щети. Факти за такива са изложени в показанията на свидетеля С., но същият твърди за
съобщени му от водача на велосипеда болки и наранявания, за които не е имало видими
следи и други доказателства за настъпването на които не са събрани по делото. Посоченото
обаче не променя извода за настъпило ПТП по смисъла на цитираната разпоредба от ЗДвП,
доколкото са налице изискуемите съставомерни елементи от правната норма.
Неоснователни са наведените доводи за съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и НП, касаещи липсата на изискуемите реквизити, предвидени в
разпоредбите на чл.42, ал.1, т.9 и чл.57, ал.1, т.5, предл. последно от ЗАНН. Посочването на
имената на увреденото лице и конкретизирането на настъпилите щети не представлява
съществено процесуално нарушение, което да е накърнило правото на защита на
санкционираното лице, доколкото същите не са елемент от фактическия състав на
вменените нарушения и не рефлектират пряко върху правото на защита на жалбоподателя.
В изпълнение на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са описани датата, мястото и
обстоятелствата относно настъпилото произшествие, както и че в резултат на него са
настъпили имуществени и неимуществени щети, с което са конкретизирани съставомерните
последици на ПТП по смисъла на т.30, пар.6 от ДР на ЗДвП. Посочването на
4
индивидуализиращите белези на свидетелите, пострадалото лице, както и доказателствата,
които потвърждават нарушението, са от значение единствено за доказване в хода на
административно-наказателното производство на вменените на санкционираното лице
нарушения.
От събраните в настоящото производство доказателства се установява настъпилото
съприкосновение между двете превозни средства по време на разминаването им, поради
липсата на достатъчно странично разстояние. Описаните в АУАН и НП факти, установени в
хода на производството, правилно са квалифицирани, като нарушение на чл.44, ал.1 от
ЗДвП, съгласно който при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни
средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните
превозни средства. Правилно за така установеното нарушение е приложена санкционната
разпоредба на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 ЗДвП, предвиждаща административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за водач, който поради не спазване на правилата за
разминаване причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява
престъпление. С оглед на изложените доводи, обжалваното наказателно постановление в
тази му част се явява законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
В частта му, с която на жалбоподателя са наложени административни наказания за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
накърнили правото на защита на санкционираното лице. Налице е несъответствие между
правната квалификация на нарушението и словесното му описание в АУАН и НП. Съгласно
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В
обстоятелствената част на АУАН и НП не са описани съставомерните елементи на
нарушение на цитираната разпоредба, като са смесени две отделни задължения на участник
в ПТП, предвидени в две различни разпоредби. Посочено е, че санкционираното лице е
напуснало мястото на произшествието без да установи какви са последиците от ПТП и да
уведоми компетентните органи на МВР. Така вменените на жалбоподателя факти, сочат на
неизпълнение на разпоредбите на чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ и “б“ от ЗДвП, предвиждащи
задължение за водача, когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми
компетентната служба на МВР, да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на МВР. Посоченото несъответствие при описание
на нарушението, при което са изложени факти, съответстващи на неизпълнение на две
различни разпоредби от ЗДвП, е довело до неяснота относно вмененото нарушение, с което
е накърнено правото на защита на санкционираното лице. Посоченото представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на
наказателното постановление. Предвид на изложеното, в тази му част същото следва да бъде
отменено.
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0293-000956/06.01.2021г. на Началник
РУ - Левски при ОД на МВР-Плевен, в частта му, с която на Е. И. М., ЕГН:**********, с
адрес: гр.****, ул.****** на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му обжалвана част, с
която на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП на Е. И. М., с посочена
самоличност, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6