6
С присъда № 26/21.05.2009 година, постановена по н.о.х.дело № 175/2009 година, Кърджалийският районен съд е признал Тодор Асенов Минков от с.Груево, общ.Кърджали за виновен в това, че на 02.11.2006 година в гр. Кърджали, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, направил опит да отнеме чужди движими вещи: касетофон „Елит”, електрическа печка и една гумена ръкавица, с обща стойност на вещите 51.94 лева, от владението на ЦДГ „Максим Горки”, без съгласието на съответното длъжностно лице, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, буква „а”, във вр. с чл. 18, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и шест месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяването му на основание чл.47, б. ”б” от ЗИН /отм./. Определено е за изтърпяване едно общо наказание измежду наложеното с присъдата и наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца по споразумение по н.о.х.дело № 1639/2008 година по описа на Районен съд- Пловдив, по-тежкото от двете- наказанието лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален „строг” режим. На основание чл. 59, ал.2 във вр. с ал.1 от НК е приспаднато времето от 30.10.2008 година до постановяване на присъдата, през което е изтърпяно наказание лишаване от свобода по отменена присъда по н.о.х.д. № 968/2006 година. Присъдени са разноски. Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Хр. Караманолов от АК- Кърджали- служебен защитник на осъдения Тодор Асенов Митков, който обжалва наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеци като явно несправедливо. Касаело се за деяние, осъществено във фазата на опита. Стойността на вещите, предмет на опита за кражба била изключително ниска. Жалбодателят бил освен това, в лошо здравословно състояние, което се влошавало още повече от престоя му в затвора. Моли съда да измени обжалваната присъда като намали размера на наложеното по вид наказание. В съдебно заседание, жалбодателят и защитникът му поддържат жалбата така, както е предявена. Молят за намаляване на наложеното от пръвоинстанционния съд наказание лишаване от свобода. Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 НПК, констатира следното: Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, с предварително изслушване на страните по чл. 371, т.2 НПК, при което подсъдимият Тодор Асенов Минков е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на това, съдът в проведеното съдебно следствие не е провел разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице за тези факти, и при постановяване на осъдителната си присъда, е наложил наказание на подсъдимия при условията на чл. 55 НК. Във връзка с горното, за установено от фактическа страна се приема следното: На 02.11.2006 г. между. 19.00 ч. и 19.30 ч. подсъдимият Минков влязъл в двора на ЦДГ „Максим Горки”' в гр.Кърджали. Счупил стъклото в горната част на трикрилен прозорец на приземния етаж на детските тоалетни в близост до главния вход на градината и оттам проникнал в сградата. На пода намерил гумена розова ръкавица, която взел. В дъното на коридора с тоалетните, във всекидневната стая, подсъдимият Минков отворил вратите на четири гардероба и преровил вещите в тях, като взел касетофон марка „Елит” и ел.печка. След това отворил крилото на трикрилен прозорец от другата страна на сградата и излязъл с вещите, носейки ги в ръцете си, от сградата. Междувременно се била задействала охранителната система в сградата и дежурният оператор по СОД при ОДП- Кърджали съобщил за нарушението на автопатрул в състав свидетелите Башев и Гълбачев. Двамата пристигнали на место и извършили оглед, като първият минал от задната страна на сградата, а вторият - от предната й страна. При обхода свидетелят Башев видял и спрял подсъдимия Минков, който държал в ръцете си печката и касетофона и които пуснал на земята в този момент. Подсъдимият обяснил, че бил позвънил в полицията, и че на горния етаж имало още двама души. В този момент при тях дошъл и свидетелят Гълбачев и двамата с колегата си установили самоличността на подсъдимия и поискали съдействие от колегите си от РПУ- Кърджали. На место пристигнал автопатрул в състав свидетелят Марчонов и Иванов, които задържали дееца и го отвели в РПУ- Кърджали. Други лица не били установени. От назначената в хода на досъдебното производство стоково- оценителна експертиза се установява, че стойността на вещите, предмет на кражбата, е 51.94лв. Горната фактическа обстановка се установява от признанието на подсъдимия изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по реда на чл. 371, т.2 от НПК, които самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство гласни доказателства: показанията на разпитаните по делото свидетели Атанас Карамфилов Башев, Мариян Стоянов Гълъбаченв, Иван Георгиев Иванов и Христинка Иванова Стоева, които са подробни, последователни и безпротиворечиви; от писмените такива: протокол за оглед на местопроизшествие, характеристична справка, справка и бюлетини за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние и др.; както и от заключението на назначената по следственото дело съдебно-оценителна експертиза, всички доказателства във връзка с пълните самопризнания на подсъдимия. Съвкупността от доказателства установява по несъмнен начин извършеното деяние по време, място и начин, извършването му от подсъдимия, квалифициращите деянието признаци и виновното му извършване. По така описания начин, подс. Минков е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, буква „а”, във вр. с чл. 18, ал.1, като на 02.11.2006 година в гр. Кърджали, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, направил опит да отнеме чужди движими вещи: касетофон „Елит”, електрическа печка и една гумена ръкавица, с обща стойност на вещите 51.94 лева, от владението на ЦДГ „Максим Горки”, без съгласието на съответното длъжностно лице, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Правните изводи на първоинстанционния съд относно обективния и субективния състав на престъплението са правилни и се подкрепят изцяло от въззивната инстанция, което не налага преповтарянето им. Подс. Минков e отнел чужди движими вещи без съгласието на собственика им, като установяването на трайна фактическа власт върху тях от дееца е било осуетено по независещи от волята му причини- залавянето му от полицейските органи, и в този смисъл деянието съставлява опит по смисъла на чл. 18, ал.1 от НК. Деянието е съставомерно и по чл.195, ал.1, т.3 НК, тъй като при извършване на кражбата са били разрушени прегради, здраво направени за защита на имот- счупен е прозорец, през който подсъдимият е проникнал в сградата на детската градина. Подс. Минков е извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, букв."а" от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66- с присъда от 24.09.2002 година по н.о.х.д. № 287/ 2001 г. по описа на Районен съд – Кърджали на наказание лишаване от свобода за срок от четири години, за извършено деяние по чл. 196 НК, като присъдата е влязла в сила на 25.11.2002 година. Престъплението подсъдимият е извършил при пряк общ умисъл, при който са съзнавал общественоопасния му характер и целял настъпилия общественоопасен резултат. При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът се е съобразил с императивния характер на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК /изм./, предвид характера на проведеното производство по реда на съкратеното съдебно следствие, и му е наложил наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс. Преценил е обществената опасност на престъплението като типичната за този вид. Отчетена е висока обществена опасност на дееца предвид многократните му осъждания, лошите характеристични данни за дееца, утвърдените му престъпни навици и очевидното непостигане целите на наказанията по чл. 36 от НК с наложените по предишните му осъждания наказания. Правилно самопризнанието не е отчетено допълнително като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, тъй като същото само по себе си е основание за смекчаване отговорността на дееца, предвидено в специалния ред по Глава ХХVІІ НПК. Като смекчаващо обстоятелство е отчетено тежкото материално състояние на дееца. Следва да се има предвид, че в едно производство по общия ред, би следвало да се отчете превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, което би представлявало основание за определяне на наказанието над средния размер на предвиденото по чл. 196, ал.1, т.2 от НК наказание лишаване от свобода, т.е. отчетеното от първоинстанционния съд смекчаващо отговорността на дееца обстоятелства не е от категорията на многобройните или изключителни такива и не би съставлявало основание за определяне на наказанието по чл.55, ал.1, т.1 НК. В случая минималният размер на предвиденото наказание за престъплението по чл. 196, ал.1, т. 3 НК, извършено от подс. Минков, е лишаване от свобода от три години, като съдът е слязъл под този предел с шест месеца и е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяването му на основание чл. 47, б.”б” от ЗИН /отм./. Определеното в този размер наказание не е явно несправедливо, тъй като съответства на тежестта на деянието и обществената опасност на дееца и не са налице основания за намаляването му под този размер. Още повече, това наказание поглъща по-лекото по размер наказание лишаване от свобода от три месеца по споразумение от 31.10.2008 година по н.о.х.д. № 1639/2008 година на Пловдивския районен съд за деяние по чл.343б, ал.1 от НК. В тази връзка, правилно от първоинстанционния съд е приложена разпоредбата на чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК и е определено за изтърпяване едно общо наказание, тъй като деянията са извършени в реална съвкупност съответно на 02.11.2006 година и на 30.10.2008 година, т.е. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Правилно от районния съд е приспаднато времето, през което подсъдимият е търпял наказание лишаване от свобода за същото деяние, считано от 30.10.2008 година, наложено му с присъда 85/10.09.2007 година по н.о.х.д. № 968/2006 година на Районен съд- Кърджали, отменена по реда на чл. 423, ал.1 от НПК с решение № 62/23.02.2009 година по н.д. № 785/2008 година по описа на ВКС на РБ и делото е върнато за ново разглеждане от съда, като настоящото дело се явява подновено от н.о.х.д. № 968/2006 година на РС-Кърджали при новото му разглеждане. С оглед изхода на делото, правилно върху осъдения подсъдим са възложени направените по делото разноски. Правилно е постановено унищожаването на веществено доказателство- 1 бр. гумена ръкавица като вещ, негодна за употреба и с незначителна стойност. По изложените съображения, въззивната жалба на подсъдимия Минков е неоснователна. Обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 26/21.05.2009 година, постановена по н.о.х.дело № 175/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|