№ 30853
гр. С., 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110161854 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. И. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С.,
................., чрез адв. Б. Б. от САК, срещу „..........“ ООД, ЕИК: ........., седалище и адрес на
управление: гр. С., ........ (..........), ет. 10, с която са предявени искове за следното:
Да се прогласи на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД нищожността на клаузата на чл.
6, ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит „....“ № ........... от 28.06.2021.,
сключен между ищеца Т. И. И. и ответника „..........“ ООД;
В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД, да се разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и да се прогласи нищожността на
клаузата на чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит „....“ № ...........
от 28.06.2021 г., сключен между ищеца Т. И. И. и ответника „..........“ ООД;
В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, да се разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД и да се прогласи нищожността на
клаузата на чл, 6, ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит „....“ № ...........
от 28.06.2021г., сключен между ищеца Т. И. И. и ответника „..........“ ООД.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл.
131 ГПК е подал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника на основание чл. 190 от
ГПК да представи по делото справка за всички извършени плащания по процесния договор,
от която да са видни датата, размера на извършените плащания и какво е погасявано с тях –
главница, лихви, такси, неустойка и др., следва да бъде оставено без уважение, доколкото
обстоятелствата, които ще бъдат установявани с нея, са неотносими към предмета на
делото.
1
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 21.10.2024г. от
14:40ч., за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са установителни искове, съединени в условията на евентуалност, както
следва:
1) главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. ал. 4 от ЗЗД за прогласяване на нищожност
на клаузата на чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит „....“ №
........... от 28.06.2021 г., сключен между ищеца Т. И. И. и ответника „..........“ ООД,
предвиждаща задължение на кредитополучателя да заплати неустойка при неизпълнение на
задължението му за предоставяне на обезпечение, поради противоречието й със закона.
2) евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр. ал. 4 от ЗЗД за прогласяване на
нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит
„....“ № ........... от 28.06.2021 г., сключен между ищеца Т. И. И. и ответника „..........“ ООД,
предвиждаща задължение на кредитополучателя да заплати неустойка при неизпълнение на
задължението му за предоставяне на обезпечение, поради заобикаляне на закона;
3) евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3, вр. ал. 4 от ЗЗД, във вр. чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 3 от договор
за потребителски кредит „....“ № ........... от 28.06.2021г., сключен между ищеца Т. И. И. и
ответника „..........“ ООД, предвиждаща задължение на кредитополучателя да заплати
неустойка при неизпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение, поради
противоречието й с добрите нрави и неравноправност на същата.
Ищецът твърди, че на 28.06.2021 г. сключил с ответното дружество договор за
потребителски кредит „....“ № ..........., по силата на който последният му предоставил кредит
под формата на кредитна линия в размер на 500 лв., със срок на ползване една година от
датата на сключване на договора, след изтичането на който срокът на договора се удължавал
автоматично с една година за общо пет години. В стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити било посочено, че лихвеният
процент по кредита е 40,60%, а годишният процент на разходите – 49,09%. В чл. 4, ал. 3 от
2
договора било предвидено, че същият ще бъде обезпечен в срок до края на следващия ден от
предоставяне на сумата с поне едно от посочените в общите условия обезпечения. А в чл. 6,
ал. 1 от процесния договор било предвидено, че при непредоставяне на гаранцията по по чл.
4, ал. 3 от същия в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите
условия по договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 4 лв. плюс 0,89% от
сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата на
усвоения транш за всеки следващ ден. Ищецът излага подробни доводи за нищожност на
договорната клауза, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при
непредосатвяне на обезпечение, поради противоречие на същата със закона, заобикаляне на
закона, противоречие с добрите нрави и неравноправност на същата:
- с неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение което не е
нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на
заемната сума;
- по начина, по който е уговорена неустойката, същата цели неоснователно обогатява
кредитора;
- неустойката надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за
неоснователно обогатяване на кредитора, а от друга страна натоварва длъжника с
допълнителни разходи само поради формалното неизпълнение на задължението си да даде
исканото от кредитора обезпечение, което по начина, по който е регламентирано е обективно
неизпълнимо;
- липсват данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран размерът на
неустойката, който е и необосновано висок;
- изискванията относно характера и вида на обезпечението не съответстват на закона,
морала и добрите търговски практики;
- неустойката поставя потребителя в изключително неравностойно положение спрямо
търговеца, защото го задължава да плати необосновано висока по размер неустойка и то
само за непредставено в срок обезпечение;
- изискванията относно обезпечението силно ограничават възможностите на потребителя да
може да ги изпълни;
- в този си вид неустойката представлява своеобразен източник на допълнителна печалба за
кредитора над уговорената такава под формата на договорна лихва; същата представлява
допълнително предвидена скрита печалба за търговеца за сметка на потребителя извън
уговорената под формата на договорна възнаградителина лихва;
- липсват обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката;
- неустойката цели да се заобиколи забраната на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, защото със
задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
3
това свое задължение.
- неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, както и е сключена в условията
на неравноправност по смисъла на ЗЗП;
- неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП; присъждането й би
довело до реализиране на неоправдано висок доход за кредитора, който не е предварително
обоснован и регламентира;
- неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на
другата и нарушава принципа за справедливост;
- неустойката не е индивидуално уговорена;
- неустойката не е включена при формиране на ГПР по договора, като стремежътна
кредиторапо този начин е да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
- неустойката следва да бъде включена при формирането на ГПР, в който случай размерът
му значително ще надхвърли пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута;
- невключването й при формирането на ГПР поставя потребителя в неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в
лева) е оскъпяването му по кредита. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва да са налице твърдените пороци за
нищожност на договорната клауза, като излага подробни съображения в тази насока. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
1) По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. ал. 4 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че страните са сключили процесния
договор за потребителски кредит „....“ № ........... от 28.06.2021г., в който се съдържа клауза,
предвиждаща задължение на кредитополучателя за плащане на твърдяната неустойка; че
посочената договорна клауза противоречи на императивна норма на закона;
2) По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр. ал. 4 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че страните са сключили
процесния договор за потребителски кредит „....“ № ........... от 28.06.2021г., в който се
съдържа клауза, предвиждаща задължение на кредитополучателя за плащане на твърдяната
неустойка; че с посочената договорна клауза се заобикаля императивна законова норма;
3) По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, вр. ал. 4 от ЗЗД, във
4
вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
че страните са сключили процесния договор за потребителски кредит „....“ № ........... от
28.06.2021г., в който се съдържа клауза, предвиждаща задължение на кредитополучателя за
плащане на твърдяната неустойка; че посочената договорна клауза накърнява добрите
нрави, респ. неравноправност на същата – уговорена е във вреда на потребителя; не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, в т.ч. че същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, в това число, че процесната договорна клауза е индивидуално уговорена, за
което не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото, че страните по делото са сключили процесния
договор за потребителски кредит „....“ № ........... от 28.06.2021г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5