РЕШЕНИЕ
№ 8369
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110166610 по описа за 2021 година
Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на Р.
СТ. Р. против СТ. Д. Т..
Ищецът твърди, че дал на ответника заем в размер на 5105 евро по договор за заем
от 01.03.2019г., а ответникът се задължил да върне сумата в уговорения срок, ведно с
начислена договорна лихва в размер на 1.6 % върху заетата парична сума. Ето защо, моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5105 евро
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 571 евро договорна лихва
за периода 05.03.2019г. до 21.09.2019г. В условията на евентуалност предявява иск по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД. Претендира направените разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Оспорва
истинността на договора за заем. Твърди, че датата е недостоверна. Поддържа, че
основанието, на което е дадена сумата, не е заем, а „захранване”. Твърди, че представеното
платежно не удостоверява факта на заверяване на сметката на ответника. Фамилното име на
лицето, сочено като получател в платежното било Т., а не ищецът Т..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен договор за заем от 01.03.2019г., видно от който ищецът е
предоставил на ответника в заем сумата от 5105 евро, при условията и сроковете, посочени
в договора, като заемополучателят се задължил да върне сумата в срок от 200 дни от
получаването й.
Като доказателство по делото е прието нареждане за превод за сумата от 5105 евро
от ищеца на ответника от 05.03.2019г. с основание „захранване”, както и извлечение от
банковата сметка на ответника от 23.06.2022г., от което се установява, че на 05.03.2019г.
банковата сметка на ответника е била заверена със сумата от 5105 евро.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
1
процесуалния закон срок, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
По така предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
валиден договор за заем, със съдържанието, посочено в исковата молба, както и
предоставянето на ответника на сумата по договора.
От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
между страните е възникнало твърдяното облигационно правоотношение. Недоказани
останаха възраженията на ответника, че в договора за заем е дописвано. В срока за отговор
ответникът не е оспорил положения от ответника подпис на договора. В случай, че
ответникът твърди различен по съдържание договор, то в негова тежест беше да представи
същия. В съдебно заседание съдът е констатирал идентичност на приложеното по делото
копие и оригинала, представен от ищеца в съдебно заседание. Процесуалният представител
на ответника е заявил, че след представянето на оригинала на договора няма искания по
доказателствата. Ето защо, съдът приема, че страните са обвързани от валиден договор за
заем.
Съгласно чл. 240, ал.1 ЗЗД. с договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи. Договорът за заем има сложен фактически състав, който освен съглашение
на страните по него, изисква и реално предаване на сумите. Съгласно приетото в Решение №
524 от 28.12.2011год. по гр.д. № 167/2011 г. IV г.о. на ВКС „Заемът за потребление е реален
договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. В
производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, което в случая съдът
намира за доказано.
Това се установява от представеното като доказателство по делото нареждане за
превод за сумата от 5105 евро от 05.03.2019г., както и извлечение от банковата сметка на
ответника от 23.06.2022г., от което е видно, че на 05.03.2019г. банковата сметка на
ответника е била заверена със сумата от 5105 евро. В тази връзка неоснователни са
възраженията на ответника, че не е установено, че банковата сметка на Т. не е била
заверена.
Неоснователно е и другото възражение на ответника. Действително в основанието
за превода е посочено „захранване”, но сумата на превода съвпада изцяло с договорената в
договора за заем от 5105 евро. Отделно от това в чл. 1, ал. 2 от договора страните са
уговорили, че Р. ще предаде на Т. сумата в срок до 10 дни от подписване на договора.
Договорът е подписан на 01.03.2019г., а преводът е нареден на 05.03.2019г. В този смисъл
така извършеният превод доказва и достоверността на датата на заем, която е оспорена от
ответника. Ако ответникът твърди, че сумата е получена на друго основание, то в негова
тежест е да установи това различно основание.
Неоснователно е и последното възражение на ответника. Като получател е
посочено името на ответника, но на латиница, поради което не може да се обоснове извод,
че преводът е извършен на друго лице. Нещо повече, от представеното по делото извлечение
от сметка от 23.06.2022г., се установява, че на 05.03.2019г. сумата е постъпила именно по
банковата сметка на ответника СТ. Д. Т., като данните в извлечението изцяло съответстват
на представеното с исковата молба нареждане за превод.
Ето защо, съдът намира, че по делото безспорно се установява, че страните са
обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за заем, както и че сумата е
била предоставена от ищеца на ответника, съгласно договореното.
2
От своя страна ответникът не доказа плащане на сумата, поради което искът за
сумата от 5105 евро е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и съответно
присъждат от съда в съответната валута. Така в ТР №4/2015 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК
посочва, че съдът служебно присъжда левовата равностойност само в случаите, в които е
недопустимо да се уговаря задължение в чужда валута. След като плащането трябва да се
извърши в уговорената между страните по договора чуждестранна валута, то съдът не може
да присъди левовата й равностойност. В случаите, при които е предявен иск за присъждане
левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се
произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на
уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът служебно присъжда вземането във
валута не се нарушава диспозитивното начало, защото не се променя предметът на делото -
не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. От изложеното
следва извод, че в случаите, когато съдът е сезиран с искане за присъждане на левова
равностойност на договорено във валута задължение, то следва да се присъди вземането във
валута. Ето защо, искът следва да бъде уважен за сумата от 5105 евро, във валутата, в която
е уговорена с договора.
Като законна последица от уважаване на иска върху главницата следва да се присъди
и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът претендира и сумата от 571 евро, представляваща договорна лихва за
периода от 05.03.2019г. до 21.09.2019г. /уточнен с молба от 24.06.2022г./.
Съгласно чл. 1 от договора за заем страните са договорили лихва в размер на 1.6 % от
заемната сума месечно. Именно тази лихва претендира ищецът, както и самият той заявява в
подадената от него на 28.06.2022г. молба. Р. не е претендирал неустойка по чл. 6 от
договора, поради което неоснователни са и тези възражения на ответника.
Сумата е преведена от ищеца на ответника на 05.03.2019г. За процесния период от
05.03.2019г. до 21.09.2019г. договорната лихва, съгласно чл. 1 от договора за заем, възлиза
на 571.76 евро. /7 месеца по 1.6 % от 5105 евро/. Ищецът претендира 571 евро, поради което
с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен до посочения размер.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер от
2213.38 лв., от които: 900 лв. адвокатско възнаграждение, 449.38 лв. държавна такса и 864
лв. депозит за особен представител.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: (адрес) да заплати на Р. СТ. Р., ЕГН
**********, с адрес: (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.
240, ал. 1 от ЗЗД сумата от 5105 евро, представляваща невърнат заем по договор за заем от
01.03.2019г., ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 571 евро, представляваща договорна лихва за периода от
05.03.2019г. до 21.09.2019г.
ОСЪЖДА СТ. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: (адрес) да заплати на Р. СТ. Р., ЕГН
**********, с адрес: (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2213.38 лв.,
3
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4