ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Гр.Варна, ……………………… 2021г.
Варненският
апелативен съд,
търговско отделение в закрито заседание на осми януари през двехиляди
двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като
разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 594 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.407 от ГПК образувано по частна
жалба на „Иво – Транс 2009“ ЕООД със седалище гр.Благоевград и Т.И.Й. *** срещу
разпореждане № 6475 от 25.09.2020г. по търг.дело № 1050/20г. по описа на
Варненски ОС, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист на молителя
„Си – Транс“ ЕООД срещу длъжниците Т.И.Й. и „Иво – Транс 2009“ ЕООД въз основа
на влязло в сила решение от 08.06.2020г., постановено по арбитражно дело №
231/19г. на АС – Варна при СППМ за солидарно заплащане на следните суми: сумата
120 000лв., представляваща задължение по т.3, изр.трето от сключено между
страните споразумение от 27.02.2013г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 08.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата 27 245.90лв., представляваща обезщетение
за забава в плащането на главницата за периода от 04.08.2017г. до 08.11.2019г.,
както и направените в арбитражното производство разноски.
Оспорват
извода на съда, че е налице редовен от външна страна акт и че решението на
арбитражният съд е влязло в сила на 29.06.2020г., датата на която адвокат
Гъргарова е получила решенията за двамата ответници. Твърдят че от
представеното пълномощно на адв.Гъргарова е видно че тя е упълномощена от
пълномощник на „Иво – транс 2009“ ЕООД Т.И.Й., а не от управителя и
представляващ дружеството Мирю Ганев, като в пълномощното дадено от управителя
Ганев не е записано че Й. има предоставена обща представителна власт за
представителство на дружеството.
Твърдят че
от външната проверка на представеното арбитражно решение се установява неговата
нередовност, а именно липса на компетентност на арбитража, постановил акта. Твърдят
че арбитражното решение е без номер по описа на АС и носи дата на обявяването
му и номер на делото, по което е постановено.
Твърдят че
не се установява, че Й. е законно представляващ дружеството „Ив – Транс 2009“
ЕООД, нито изрично писмено упълномощен от представляващия да сключи арбитражно
споразумение за уреждането на отношенията между страните във връзка с възникнал
материален спор, произтичащ от сключеното от него споразумение от 27.02.2013г.,
нито да е упълномощен да представлява дружеството по арбитражни производства.
Твърдят че Й. не е упълномощен да представлява „Иво – Транс 2009“ ЕООД нито по
конкретното дело, нито в арбитражните производства въобще, както и че няма
надлежно потвърждаване на извършените процесуални действия в процесното
арбитражно производство. Сочат че общото упълномощаване на адв.Гъргарова да
представлява дружеството пред съдилищата като извършва всякакви правни действия
не поржда процесуални права за представителство пред арбитражен съд.
Оспорват
извода на съда, че решението от 08.06.2020г. на АС е влязло в сила. Твърдят, че
решението не е връчено на „Иво – Транс 2009“ ЕООД. Сочат че представените пред
ВОС товарителници са върнати от пощенския оператор с отбелязване че получателят
не е намерен на адреса и лицето отговорило по телефона е отговорило, че
телефонът е грешен и не приема пратката, не мое да се направи извод за надлежно
връчване на решението. Твърдят че изискванията на чл.12 ал.4 от Правилника за
разглеждане на спорове от АС при СППМ не са спазени тъй като книжата са били
изпратени по един път на всеки от адресите и с една куриерска фирма, както и че
не става ясно, кое е лицето, което е отказало да получи документите. Твърдят че
за да бъде приложена нормата на чл.32 от ЗМТА, аналогична на чл.12 ал.4 от
Правилника на АС е необходимо документите да бъдат изпратени по седалището и
адреса на управление на търговското дружество, но при отказ от получава отказът
трябва да бъде удостоверен, както и задължително да бъде посочено лицето, което
отказва получаване на документите за да се удостовери че лицето е от кръга на
лицата, имащи прави да получават документи.
Оспорват
компетентността на окръжен съд Варна да издаде изпълнителен лист съгласно
чл.405 ал.3 във връзка с чл.427 ал.1 т.1 от ГПК, като твърдят че дружеството е
със седалище и адрес на управление гр.Благоевград.
Твърдят че
арбитражното решение е нищожно по отношение на физическото лице Й., поради
което издаденото разпореждане е в противоречие с чл.19 ал.1 от ГПК, § 6 от ПЗР
на ЗИД на ГПК във връзка с § 13 ал.1 от ДР ЗЗП. Твърдят че предмет на
арбитражното производство е споразумение по чл.365 от ГПК на база договор за
доставка на петролни продукти, за които физическото лице се е задължил
солидарно търговеца „Ив – Транс 2009“ ЕООД. Твърди че Й. се явява потребител по
смисъла на § 13 т.1 от ДР ЗЗП, поради което и спорът не подлежи на решаване от
арбитраж, а арбитражното решение е нищожно.
Молят съда
да отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист срещу тях.
В срока по чл.276 от ГПК от насрещната страна „Си транс“ ЕООД е подаден
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба
и моли съда да я остави без уважение. Претендира направените по делото
разноски.
Частната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл.275 от ГПК и
е допустима. По отношение на жалбоподателя „Ив – Транс 2009“ ЕООД, независимо
от липсата на върнато съобщение за връчване на поканата за доброволно
изпълнение, съдът приема срокът по чл.407 ал.1 от ГПК за спазен с оглед датата
на изпращане на поканата за доброволно изпълнение – изх.№ 17486 от 28.09.2020г.
и датата на постъпване на частната жалба в съда 07.10.2020г.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 1050/20г. по описа на ВОС е образувано по
молба на „Си – Транс“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист въз основа на
решение от 08.06.2020г. на Арбитражен съд Варна при СППМ по арб.дело № 231/19г.
С обжалваното разпореждане окръжният съд е разпоредил да се издаде изпълнителен
лист на молителя срещу длъжниците Т.И.Й. и „Иво – транс 2009“ ЕООД.
Възражението за местна некомпетентност на Окръжен съд Варна,
съставът на въззивния съд намира за неоснователно. На основание чл.405 ал.3 от ГПК молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на решенията на местни
арбитражни съдилища се подава в окръжния съд, в района на който е постоянният
адрес или седалището на длъжника. В настоящия случай, в който има двама
длъжници от различни съдебни райони, следва да намери приложение нормата на чл.116
от ГПК, даваща право на избор на ищеца в съда на един от тези райони. Поради
което и предвид постоянния адрес на длъжника Й. ***, окръжен съд Варна е местно
компентентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз
основа на решение на местен арбитражен съд.
Представено е заверено за вярност копие на арбитражно
решение от 08.06.2020г. на Арбитражен съд Варна при СППМ по арб.дело №
231/19г., както и удостоверение от арбитража за образуването на делото,
постановения диспозитив, и предприетите действия по връчване на решението на
страните. Представеното арбитражно решение съдържа реквизитите, регламентирани
в чл.41 ал.1 и ал.2 от ЗМТА и е редовно от външна страна.
Възражението че арбитражното споразумение е подписано при
липса на представителна власт е извън правомощията на апелативния съд в
настоящето производство, доколкото същото е предмет на производството по реда
на чл.47 от ЗМТА пред ВКС.
Възражението че арбитражното решение не е влязло в сила,
въззивният съд намира за неоснователно.
На първо място няма твърдения в частната жалба че решението
на арбитражният съд не е връчено на Й., поради което и въззивният съд приема,
че няма спор, че арбитражното решение по отношение на него е влязло в сила.
По оплакванията на „Иво – Транс 2009“ ЕООД че арбитражното
решение не му е връчено:
Към молбата на „Си – Транс“ ЕООД са представени: пълномощно
с нотариална заверка на подписа от 11.02.2010г. от Мирю Стойчев Ганев на Т.И.Й.,
пълномощно от 15.06.2020г. от пълномощника Й. на адв.Гъргарова, както и обратна
разписка за получаване от адв.Гъргарова на 29.06.2020г. на арбитражно решение
от 08.06.2020г.
Съставът на въззивния съд намира че така представените две
пълномощни легитимират адв.Гъргарова да получи решението на арбитражен съд
Варна по арб.дело № 231/19г. Управителят и законен представител на „Иво – Транс
2009“ ЕООД е упълномощил пълномощника Й. с множество права, включително и с
правото да представлява дружеството пред всички съдилища в страната, да
получава призовки и съдебни книжа, включително и да преупълномощава адвокати.
Производството пред арбитражен съд в страната не може да бъде изключено от
предоставените на пълномощника права да представлява дружеството пред всички
съдилища и да преупълномощава адвокати. Представеното с частната жалба друго
пълномощно с нотариална заверка на подписа на Ганев от 13.05.2016г. съдържа
идентичен текст.
Именно в рамките на предоставената му от управителя представителна
власт Й. е упълномощил адв.Гъргарова на 15.06.2020г. да представлява
дружеството „Иво – Транс 2009“ ЕООД по арбитражно дело № 231/19г. по описа на
Арбитражен съд Варна, включващо и правото да получава всички документи. Поради
което и въззивният съд намира че „Иво – Транс 2009“ ЕООД чрез упълномощен
адвокат редовно е получило препис от арбитражното решение на 29.06.2020г.,
видно от представената обратна разписка. При редовно връчване на адвокат –
пълномощник на 29.06.2020г. предприетото последващо връчване на адреса на
управление на дружеството е ирелевантно и възраженията за нередовно връчване на
адреса на управление не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд.
Въззивният съд намира възражението на Й., че арбитражното
решение е нищожно като постановено по иск срещу потребител по смисъла на § 13
ал.1 от ДР на ЗЗП за неоснователно
поради следното:
Както окръжният съд в производството по чл.405 от ГПК, така
и въззивният съд в настоящето производство разполага единствено с постановеното
арбитражно решение и изводът за качеството „потребител“ на Й. може да бъде
направено само въз основа на данните, съдържащи се в него. От мотивите на
представените арбитражно решение въззивният съд приема, че спорът по който е
постановено решението е за вземане на „Си – Транс“ ЕООД по споразумение от
27.02.2013г., сключено между „Си – Транс“ ЕООД, „Агро ойл АиС“ „Вики 2005“ ЕООД
и „Иво – Транс 2009“ ЕООД за уреждане на отношения по повод продажба на
петролни продукти. Т.Й. е подписал споразумението в качеството му на управител
на „Вики 2005“ ЕООД, обстоятелство, установено и при проверка в търговския
регистър по партидата на дружеството с ЕИК *********, като пълномощник на „Иво
– Транс 2009“ ЕООД и в лично качество, с което е поел задължение солидарно да
отговоря за всички дължими суми по споразумението.
"Потребител" по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.
В конкретния случай съставът на апелативния съд намира, че
подписвайки споразумението от 27.02.2013г. физическото лице Й. макар и да поема
лично задължение към „Си – Транс“ ЕООД той действа в рамките на своята
търговска и професионална дейност. Това следва от участието в споразумението на
двете търговски дружества - “Вики 2005“ ЕООД, на което Йоркагиев е управител и
„Иво – Транс 2009“ ЕООД, на което е пълномощник, поради което и при сключването
на договора от 27.02.2013г. физическото лице е действало за цели, които попадат
в рамките на упражняваните от него дейности на управител и пълномощник на
търговските дружества, и е изцяло свързано с търговската дейност на тези две
дружества. Налице са тесни професионални /функционални/ връзка между двете
търговски дружества и физическото лице Й.. Поради което и качеството потребител
на Й. при поемането на задължение по споразумение от 27.02.2013г. следва да
бъде отречено. Съответно и не е налице изключението по чл.19 ал.1 от ГПК и
спорът подлежи на решаване от арбитраж.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че
частната жалба е неоснователна. С молбата на „Си – Транс“ ЕООД е представено
влязло в сила осъдително решение на местен арбитраж, представляващо годно
изпълнително основание. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
На основание чл.81 от ГПК и чл.78 ал.8 от ГПК и
направеното искане и с оглед изхода на спора в полза на „Си – Транс“ ЕООД
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.,
съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6475 от 25.09.2020г. по
търг.дело № 1050/20г. по описа на Варненски ОС.
ОСЪЖДА на „Иво – Транс 2009“ ЕООД със седалище гр.Благоевград,
адрес на управление гр.Благоевград, ж.к.“Еленово“, бл.127, ет.1, ап.3, ЕИК
*********, и Т.И.Й. ***, ЕГН **********, да заплатят на „Си – Транс“ ЕООД със
седалище гр.Варна, ЕИК *********, сумата 50лв. /петдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: