№ 54
гр. Варна , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000219 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на ЯВ. Р. Д. от гр. София, ЕИК *********, представляван от адв. Д. В.
от АК - Варна, срещу решение № 260397/31.12.2020г., постановено по т. д. №
2105/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен
предявеният от въззивника осъдителен иск срещу „ТРИОТУРИСТ“ ЕООД –
гр. Варна, ЕИК *********, за присъждане на сумата 50 000 лв., частичен иск
от 1 000 000 лв., претендирана като стойността на дружествен дял на
прекратилия поради смърт участието си съдружник и негов наследодател Р Д
Д., на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
Поддържайки доводи за неправилност на решението като постановено в
нарушение на материалния закон – чл. 13, ал. 3 от ЗСч във вр. с чл. 9 и чл. 12
от Счетоводен стандарт № 16, и като необосновано поради неправилно и
превратно тълкуване на доказателства, въззивникът моли за неговата отмяна
и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
1
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „Триотурист“ ЕООД, представлявано по
пълномощие от адв. М.М. от САК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС съобрази
следното:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с искова
молба на ЯВ. Р. Д. от гр. София, с която е предявен частичен осъдителен иск с
правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ срещу „Триотурист“ ЕООД със седалище
гр. Варна, ЕИК *********, за присъждане на сумата 50 000 лв., частичен иск
от 1 000 000 лв., претендирана като стойността на дружествен дял на Р Д Д.,
наследодател на ищеца.
В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник по закон - син на Р
Д Д., починал на 12.05.2019г., б. ж. на гр. София, който към датата на смъртта
си е бил съдружник в ответното дружество „Триотурист“ ООД, като е
притежавал дружествен дял, съответен на 25 дяла от по 100 лв. от основния
капитал на дружеството, респ. 50% от вписания капитал в размер на 5 000 лв.
Сочи се, че след смъртта на наследодателя му е сключен с другия наследник
Х В Д.а – съпруга на Р Д Д., договор за доброволна делба, с нотариална
заверка едновременно на подписите на съделителите и на съдържанието, от
дата 31.07.2019г., по силата на който на съделителя ЯВ. Р. Д. е поставен в дял
и собственост целият наследен дружествен дял от „Триотурист“ ООД. След
доброволната делба ищецът поискал да бъде приет за съдружник в
дружеството, но на извънредно заседание на общо събрание на съдружниците
са взети решения за неприемането му, за изплащане на дружествен дял в
размер на 2 500 лв., за поемане на освободените 25 дяла от съдружника Иво
Любомиров Христов и за продължаване дейността на дружеството като
ЕООД. Сочи се също, че на 05.08.2019г. Иво Любомиров Христов е внесъл от
името и за сметка на ответното дружество парична сума в размер на 2 500 лв.
по специална банкова сметка на Нотариус Б Н, с рег. № 142 на НК, която да
бъде изплатена на наследника на съдружника с прекратено поради смърт
2
участие в ООД.
Ищецът е оспорил съставения нарочен счетоводен баланс „Триотурист“
ООД към дата 31.05.2019г. – края на месеца, през който е настъпило поради
смърт прекратяването на членственото правоотношение на Р Д Д., като се
релевират доводи за неправилно отразена стойност на дълготрайни
материални активи, които впоследствие, на 11.10.2019г. са продадени за цена
от 3 030 000 евро.
Ответното дружество оспорва иска по съображения, че за целия период
на съществуване на дружеството, от датата на неговата регистрация –
31.01.2011г. до 12.05.2019г., починалият Р Д., като единствен управител, е бил
ангажиран със счетоводната отчетност на дружеството. Излага се, че след
смъртта на управителя е извършена цялостна инвентаризация на активите,
при която са констатирани липси на парични средства; ищецът не бил приет
за съдружник, тъй като е отказал да възстанови липсите. Твърди се също, че
съгласно изрично съставен протокол от 13.12.2019г., ищецът се е явил в
кантората на Нотариус Б Н и е поскал сумата от 2 500 лв., внесена от името и
за сметка на ответното дружество за заплащане на дружествен дял, да му бъде
преведена по негова банкова сметка. Оспорва се релевантността за
равностойността на дружествения дял на продажната цена на недвижими
имоти, собственост на дружеството, по сключен впоследствие договор за
покупко – продажба от 11.10.2019г., с доводи, основани на разпоредбата на
чл. 125, ал. 3 ТЗ, относно определения от закона момент - края на месеца, през
който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение, за
съставяне на нарочен междинен счетоводен баланс, въз основа на който да се
уредят имуществените последици със съдружника или неговите наследници.
Обжалваното решението, с което искът е изцяло отхвърлен, е валидно
като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената
му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по
чл. 236 ГПК. Същото е и допустимо, тъй като са налице всички предвидени
от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и
надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата,
посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно
квалифициран.
3
Страните не спорят и от събраните в хода на производството
доказателства се установява наличието на правопораждащия фактически
състав за правото на ЯВ. Р. Д. да получи от ответното дружество
равностойността на дружествения дял на починалия негов баща / в случай, че
тази равностойност е положителна величина/, а именно: Р Д Д. е бил
съдружник в „Триотурист“ ООД с дялово участие 25 дяла от по 100 лв. от
основния капитал на дружеството, респ. 50% от вписания капитал от 5 000 лв.
Членственото правоотношение е прекратено със смъртта на съдружника на
12.05.2019г., на основание чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. 1 ТЗ. С прекратяването на
членственото правоотношение, за наследниците е възникнало правото да
получат съответната на наследствената си квота част от равностойността на
дружествения дял на Р Д Д. от „Триотурист“ ООД, определяема по размер
към края на месеца, през който е настъпило прекратяването – 31.05.2019г.
Починалият Р Д Д. е оставил наследници по закон: Х В Д.а – съпруга, и ЯВ. Р.
Д.– син. По силата на сключен между наследниците договор за доброволна
делба, с нотариална заверка едновременно на подписите на съделителите и на
съдържанието, от дата 31.07.2019г., ЯВ. Р. Д. е придобил целия наследен
дружествен дял от „Триотурист“ ООД.
Извънсъдебно, ответното дружество е платило на ищеца сумата 2 500
лв., т. е. номиналната стойност на 25 дяла от по 100 лв., респ. 50 % от
основния вписан капитал на „Триотурист“ ООД. В хода на производството
искът се оспорва с твърденията, че въз основа на нарочен междинен
счетоводен баланс към 31.05.2019г., дружеството не дължи на наследника
друга сума освен заплатената доброволно номинална стойност на 25 дяла,
която не е част от равностойността на дружествен дял.
В първоинстанционното производство е прието заключение на
съдебно– счетоводна експертиза, според което счетоводните книги на
ответното дружество и записванията в тях са водени редовно и съобразно
изискванията и принципите на Закона за счетоводството, приложимата обща
рамка – Национални счетоводни стандарти (НСС), както и други действащи
нормативни актове. Прилагана е двустранна форма на счетоводно записване,
стопанските операции са отразявани хронологично на синтетично и
аналитично ниво /отчитане/ въз основа на първични счетоводни документи по
смисъла на ЗСч. Не са установени разлики при съпоставянето на данните от
4
проверените счетоводни документи с обявения и публикуван в сайта на АВп
ТР ГФО за финансовата 2018г. Дълготрайните материални активи, предмет на
разпоредителната сделка са заприходени в счетоводството на ответника през
периода 2004г. – 2005г., без увеличение или намаление на първоначалната
стойност, т. е. липсва преоценка на ДМА /в конкретика група Земи и Сгради/,
по която са заведени, а намалението на балансовата стойност през годините
се дължи на направени в съответствие със СС 16 амортизации. Експертът
установява, че поради техническа грешка в счетоводния баланс, статия
„Сгради“ е показана сума в размер на 837 хил. лв., вместо 858 хил. лв., а в
статия „Текуща печалба“ е показана сумата от 104 хил. лв., вместо 126 хил.
лв.
Съгласно изготвения от вещото лица алтернативен междинен
счетоводен баланс към 31.05.2019г., стойността на собствения капитал, от
който трябва да се определи дружествения дял на съдружника Р Д. е
отрицателна величина, доколкото пасивите /2 660 000 лева/ превишават
активите /1 738 000 лв./. Във варианта, изготвен по задача на ищеца, при
който е въведена пазарната стойност на имотите, като елементи от ДМА, така
както е изчислена от съдебно– оценителната експертиза, вещото лице
посочва, че активите възлизат на 7 333 000 лв., а пасиви – на 2 660 000 лв.,
при което равностойността на дружествения дял на починалия съдружник
възлиза на сумата 2 336 500 лева.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка
съставът на ВнАпС намира следното:
Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е с императивен характер.
Определянето на дружествения дял в стойностно изражение следва да стане
след изготвянето на междинен баланс към края на месеца, през който е
прекратено членственото правоотношение, като от актива по счетоводния
баланс се вземе стойността на дълготрайните материални активи,
краткотрайните материални активи и другите нематериална активи,
придобити от дружеството към този момент по тяхната историческа цена,
която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена
според приложимите счетоводни стандарти, от тази стойност следва да се
приспаднат задълженията, без собствения капитал, резервите и финансовия
5
резултат, до получаване на „чист“ актив, а полученото да се раздели на броя
на дяловете, формиращи капитала на дружество. Паричната равностойност на
дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на
произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на
един дружествен дял.
При разглеждане на иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза е наложително и на практика не може да се избегне,
особено когато е оспорен съставения от ответника нарочен междинен
счетоводен баланс към края на месеца, през който е прекратено членственото
правоотношение, тъй като съдът няма специални знания, а следва да приложи
императивна правна норма. Изготвеният от ответното дружество счетоводен
баланс е частен удостоверителен документ, той не обвързва ищеца, а може да
се кредитира от съда с оглед на неговата редовност и преценката на
останалите събрани доказателства. Преценката за редовността на баланса е по
отношение на това дали са спазени изискванията на ЗСч и приложимите
счетоводни стандарти и дали същият отразява точно и вярно имущественото
и икономическото състояние на дружеството. При констатирани нарушения
се възлага на вещо лице да изготви алтернативен баланс /решение № 224/2010
г. по т. д. № 765/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о./.
Още в исковата молба ищецът изрично е оспорил верността на
съставения от ответното дружество нарочен междинен счетоводен баланс към
31.05.2019г. с твърдения за невярното отразяване стойност на ДМА, в
противоречие с чл. 13, ал. 3 от ЗСч във вр. с чл. 9 и чл. 12 от Счетоводен
стандарт № 16, и в частност, на конкретни дълготрайни материални активи –
недвижими имоти, впоследствие отчуждени по силата на договор за покупко
– продажба, обективирана в нот. акт № 8, том VIII, рег. № 11162, дело №
1138/11.10.2019г. по описа на Нотариус Красимира Кангалова, вписана в НК с
рег. № 513, за сумата 3 030 000 евро.
За да посочи по кой от вариантите, съобразно заключението на ССчЕ,
следва да се определи равностойността на дружествения дял на наследодателя
на ищеца, съдът следва да се произнесе по конкретните възражения на
въззивника за нарушения на ЗСч и приложимия СС 16.
Релевираните във въззивната жалба доводи, че за целите на
6
осчетоводяването предприятието на „Триотурист“ ООД, е било задължено да
се извършва преоценка на активите, която да бъде отразена в баланса, са
неоснователни. Според страната, предвид установеното противоречие на
съставения от ответника междинен счетоводен баланс към 31.05.2019г. със
ЗСЧ и СС 16, и допуснати технически грешки в него, следва да бъде възприет
варианта на приетата от първоинстанционния съд съдебно – счетоводна
експертиза, при който ДМА са отразени в него по пазарната цена съобразно
заключението на съдебно –оценителната експертиза.
Съгласно НСС № 16 е дадена възможност на предприятията да
оценяват дълготрайните материални активи, след първоначалното им
признаване, по два начина: препоръчителен подход и алтернативен подход.
При препоръчителния подход стойността на дълготрайните активи,
отразявана във финансовите отчети на предприятията, се определя по следния
начин: балансовата стойност на дълготраен материален актив = цена на
придобиване- (начислена амортизация + загуби от обезценка). При
допустимия алтернативен подход, стойността на дълготрайните материални
активи, отразявана във финансовите отчети на предприятията, се определя по
следния начин: балансовата стойност на дълготраен материален актив =
преоценена стойност - ( начислена амортизация + загуби от обезценка).
Разликата е в първия елемент на равенствата - в единия случай той е цената на
придобиване на актива, а в другия - преоценената му стойност. За
преоценената стойност на даден актив е характерно това, че тя може да бъде
и по-висока, и по-ниска от стойността, по която е отчетен активът при
признаването му. Начинът, по който се определя преоценената стойност на
активите от различните групи, е указан в стандарта, но за нито една от
групите на активите не е предвидено преоценка да се извършва в размер,
равен на пазарната цена на актива. Предприятията сами решават кой от двата
подхода да използват за оценка на активите си, съобразно спецификата на
дейността си.
Съобразно оповестената счетоводна политика към ГФО за финансовата
2018г., обявен по партидата на дружеството в ТР, / лист 65 от
първоинстанционното дело/ предприятието на „Триотурист“ ООД е избрало
7
препоръчителния метод за оценяване на дълготрайните материални активи,
след първоначалното им признаване, съгласно който при първоначална
оценка на дълготрайните материални активи по тяхната цена на придобиване,
намалена с начислените амортизации и натрупани печалби, последващата
оценка на материалните активи се изчислява по тяхната цена на придобиване,
намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.
Съгласно оповестената счетоводна политика преоценка на дълготрайните
материални активи, както в посока увеличение, така и в посока на намаление,
би била в противоречие с подхода по Счетоводен стандарт № 16, избран от
„Триотурист“ ООД за оценяване на дълготрайните материални активи, след
първоначалното им признаване.
Дори и предприятието на „Триотурист“ ООД да беше оповестило
избор на алтернативния подход за оценяване на дълготрайните материални
активи по СС 16, това не означава, че за определяне равностойност на
дружествен дял, по правилото на чл. 125 ТЗ, може да бъде възприет вариант
на ССчЕ, при който сумата на актива е определена въз основа на пазарната
цена на ДМА, в размера, в който е изчислена от допусната съдебно –
оченителна експертиза.
Законът не допуска изчисляването размера на дружествения дял на
база пазарна цена на активите. В този смисъл е задължителната практика на
ВКС, формирана с редица решения, постановените по реда на чл. 290 ГПК -
решение № 64 от 09.06.2009г. по т.д. № 504/08г. на ВКС, ТК, II т.о., решение
№ 100 от 07.02.2013г. по т.д. № 665/11г. на КС, ТК, I т.о., решение № 224 от
10.09.2010г. по т.д .№ 765/08г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 81 от
18.07.2011г. по т.д. № 809/10г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 87 от
06.06.2012г. по т.д. № 468/11г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 120 от
10.07.2012г. по т.д. № 781/11г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 10 от
10.09.2012г. по т.д. № 502/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 73 от
17.10.2017г. по т.д. № 1465/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 71 от
18.12.2017г. по т.д. № 2899/2015г. на ВКС, ТК, II т.о.
По изложените съображения съставът на ВнАпС приема, че
определянето на паричната равностойност на дружествения дял на Р Д Д. –
наследодател на въззивника, следва да се базира на варианта от заключение на
8
съдебно – счетоводна експертиза, при който дружественият дял на
съдружника Р Д. е отрицателна величина, тъй като пасивите /2 660 000 лв./
превишават активите /1 738 000 лв./. Предявеният иск с правна квалификация
чл. 125, ал. 3 от ТЗ е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора първоинстанционното решение, с което искът е
отхвърлен, следва се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК и предвид направеното искане, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество
сумата 2 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
тази инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І - ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260397/31.12.2020г., постановено по т. д.
№ 2105/2019г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА ЯВ. Р. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, Столична
община, район Средец, ул. „ Г. Сава Раковски“ № 132, вх. А, ап. 3, да заплати
на „ТРИОТУРИСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, к. к. Златни пясъци, х-л „Холидей парк“,
представлявано от управителя Иво Любомиров Христов, сумата 2 500 лв.,
представляваща направени съдебно - деловодни разноски за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10