Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, …….2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №6387/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от Т.С. ЕАД – длъжник по изп.д. №20208510400540 срещу постановление
на съдебния изпълнител за определяне на разноските, в частта му относно разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение, таксата по т.26 от Тарифата към
ЗЧСИ и таксата за издаване на изпълнителен лист.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението
за разноските е незаконосъобразно, а определеното адвокатско възнаграждение на
взискателя – прекомерно. Иска същото да се намали до минимума от 200 лв., а
таксата по чл.26 от Тарифата да се преизчисли, като в сумата, върху която се
начислява, да не се включват разноските за адвокат на взискателя. Възразява и
срещу събиране в рамките на изпълнителното производство на таксата за издаване
на изпълнителен лист.
Взискателят оспорва жалбата.
В мотивите си съдебния изпълнител
сочи, че постановлението за разноските е правилно.
Въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 230 лв. се явява прекомерно. Поради това незаконосъобразно е разпореждането от 30.03.2020 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя. Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това обжалваното разноските, в частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.
2. Възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на начислената такса по чл.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ са основателни. Видно от мотивите на съдебни изпълнител, в обективирана в поканата за
доброволно изпълнение сума за разноските, определената от съдебния изпълнител пропорционална
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 34,67 лв. Размерът на дължимата такса се определя съобразно
сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението
й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват
разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на
взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално –
т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и
същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които
той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са
за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките
на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“,
съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата
следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист – 50 лв. и
размерът й е 10 лв. или 12 лв. с ДДС. Обжалваното постановление следва да се
отмени за разликата над 34,67 лв. до действително дължимия размер от 12 лв.
3. Неоснователна е жалбата в частта срещу разноските за
държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Разпоредбата на чл.405 ГПК се
намира в част пета – Изпълнително производство и съдебната практика
последователно приема, че дължимата държавна такса за издаване на изпълнителен
лист се събира в рамките в рамките на образуваното по изпълнителния лист
изпълнително производство – като разноски по изпълнението.
Неоснователни са исканията на страните за присъждане
на разноски за настоящото производство – при отмяна на незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител отговорността за тези разноски не е за взискателя/длъжника,
а се осъществява по общия исков ред - за вреди, причинени от действията на
съдебния изпълнител.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждането от 30.03.2020
г. на съдебния изпълнител по изп.д. №20208510400540, в частта за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лв. до определения размер от 300
лв., и в частта за определяне на
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 12 лв. до 34,67 лв., като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение - за сумата от 200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ – за сумата от 12 лв. с ДДС.
ОТХВЪРЛЯ жалбата срещу разпореждането от 30.03.2020 г. на съдебния
изпълнител по изп.д. №20208510400540, в
останалата част – относно разноските за такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.