Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.В.Търново, 21.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2831 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК, вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно
уведомление, издадено по изп.дело №****. на ЧСИ ******ищцата дължи сума в
размер на 5220,59лв. на взискателя „********”ЕАД. Ищецът заявява,
че към датата на предприемане на изпълнителното действие/насрочване на опис на
движими вещи/ претендираните по изпълнителното дело вземания са погасени по
давност. Ищецът сочи, че изп.дело е било образувано на 18.07.2011г. по молба на
„******”, като с постановление от 17.08.2015г като кредитор е конституиран
ответникът „*******”ЕАД. Излагат се твърдения, че на
08.05.2012г. е направена удръжка по наложен запор на трудово възнаграждение на
длъжника. Ищецът твърди, че това е последното
валидно изпълнително действие и от тази дата тече двугодишния срок за перемция
на изпълнителното дело и делото е перемирано на 08.05.2014г. Ищецът заявява,че
насрочените изпълнителни действия на 15.05.2015г. и 21.05.2015г. са невалидни,
извършени по перемирано изпълнително дело. Ищецът заявява, че от 08.05.2012г.
тече и погасителната давност за
вземането по изпълнителния лист, която е общата пет годишна давност и е изтекла
на 08.05.2017г. Ищецът сочи, че в периода 08.05.2012г.-08.05.2017г. не са предприемани валидни действия по
изпълнителното дело, които да спират или прекъсват давността. Ищецът заявява,
че действията от взискателя по негова молба не са породили своя ефект, тъй като
към дата 08.05.2014г. са настъпили законовите последици по чл.433 ал.1т.8 от ГПК, както и че ответникът не е имал право да се конституира като взискател по
изпълнителното дело по изложени в исковата молба съображения във връзка с
твърдения за ненадлежно уведомяване за цесията. Отправя искане за постановяване
на решение, с което да бъде признато по отношение на ответното дружество, че
ищецът не му дължи сумата 5220,59лв., претендирани по изп.идело №**. по описа на******. Претендира
разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва
основателността на предявения иск. Заявява, че по молба на взискателя „******” е било образувано
изпълнително дело №560/2011г по описа на*****,като взискателят не
е бездействал и са предприети
изпълнителни действия, подробно посочени в отговора на исковата молба.
Сочи, че постъпването на суми по наложения запор по изпълнителното дело
представляват плащания от третото лице, в резултат на извършени изпълнителни
действия по конкретно посочен изпълнителен способ и прекъсват давността.
Подробно излага съображенията си в отговора на исковата молба. Ответникът
посочва изпълнителните действия, които счита, че прекъсват давността и след
които е започнала да тече нова давност. Ответникът заявява, че между него и*****” е бил сключен
договор за цесия от 15.05.2015г., по силата на който е прехвърлено процесното вземане по договор
за кредит. Уведомяването на длъжника е извършено от новия кредитор, по
пълномощно от името на предишния кредитор. Ответникът твърди, че давността за
вземанията не е изтекла, както и оспорва
твърденията на ищеца за настъпила перемция на изпълнителното дело, по
съображения изложени в отговора на исковата молба. Отправя искане за отхвърляне
на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По заявление, подадено от*******” пред ВТРС е било образувано частно гр.дело 1733/2010г.,
по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 30.04.2010г. и
изпълнителен лист от 25.03.2011г. срещу длъжника Н.В.Б. за сумата 2426 лв., представляваща главница по договор за паричен
кредит от 14.09.2007г., мораторна лихва в размер на 481,79лв. за периода от 30.11.2007
г. до 16.04.2010 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 16.04.2010г.
до изплащане на вземането и сумата 158,16 лв., представляваща направени
разноски по делото.
По гр.дело №3145/2010г. по описа на ВТРС е бил издаден изпълнителен лист
по влязлото в сила съдебно решение от 07.02.2011г. по иск по чл.422 ал.1 от ГПК,
с което ответницата Н.В.Б. е осъдена да заплати на "*******” сумата
58,16лв., представляваща разноски по делото.
Въз основа на издадените изпълнителни листи е образувано изп.д. №**. по описа на****, с район на действие ВТОС, с взискател „******ЕАД. С молбата за образуване на изпълнителното производство
съдебният изпълнител е бил упълномощен от взискателя с правата по чл.18 ЗЧСИ.
Видно от приложеното в заверен
препис изпълнително дело, на 15.08.2011г. е връчена на длъжника Н.В.Б. призовка
за принудително изпълнение.
По образуваното изпълнително
дело, на 09.08.2011г. е изготвено запорно съобщение до работодателя на
длъжника, получено на 11.08.2011г. Във връзка с изпратеното запорно съобщение
работодателят „Ф” ЕООД гр.Г е уведомил ЧСИ, че ежемесечно ще прави удръжки от
трудовото възнаграждение на Н.В.Б. в размер на 40,46лв. и ще ги превежда по
посочената от ЧСИ банкова сметка.
***, приложени по изпълнителното
дело, в периода 19.10.2011г.-07.05.2012г. са направени плащания по
изпълнителното дело от удържани от работодателя
суми от трудовото възнаграждение на длъжника, във връзка с наложения запор.
Видно от представения по делото
заверен препис на изпълнителното дело, приложен е протокол от 14.03.2014г. от
ЧСИ, в който е изложено, че на 14.03.2014г. ЧСИ е посетила адреса на длъжника,
с цел да я уведоми на място, че поради липса на плащане пристъпва към
принудително изпълнение-опис и продан на движими вещи на длъжника. В протокола
е посочено, че никой не отворил на ЧСИ.
Видно от изпълнителното дело, на
21.05.2015г. е изпратено запорно съобщение до „*******-работодател на длъжника, за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н.В.Б.. За периода 10.05.2015г.-12.09.2016г. по
посочена от ЧСИ сметка от страна работодателя са извършвани парични преводи на
удържани суми от трудовото възнаграждение на длъжника, по наложения запор.
С молба по изпълнителното дело от
30.06.2015г. ********”ЕАД е направил
искане да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело в качеството
му на цесионер на вземанията на „*********, като се е позовал на договор за прехвърляне на вземания
от 15.05.2015г., с който са прехвърлени вземанията по процесното изпълнително
дело от *******на „*******ЕАД.
Със съобщение до „********”ЕАД, същият е уведомен, че е конституиран на основание
чл.429 от ГПК в качеството взискател по изпълнителното дело за остатъка от
вземането по изпълнителния лист, както и че по делото постъпват суми от наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано в „****ЕООД.
С молба от 29.09.2017г.
взискателят е направил искане до ЧСИ за извършване на справка за наличие на
банкови сметки на длъжника в ел.регистър на ***.
С молба от 06.03.2018г.
взискателят по изпълнителното дело е направил искане за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника в „********”АД.
На 19.04.2018г. е изпратено
запорно съобщение до „********АД за налагане на запор върху банковите сметки на Н.В.Б. до размер на сумата 4 841,75лв.
С молба от 27.02.2019г.
взискателят е направил искане по
изпълнителното дело за предприемане на принудително изпълнение, чрез насрочване
на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на
длъжника.
Със съобщение до взискателят ЧСИ
го е уведомил, че е насрочен опис на 05.09.2019г. от 10.00ч до 18.00ч. на
движими вещи в дома на длъжника.
Видно от приложения по
изпълнителното дело протокол от 05.09.2019г. насрочения опис не се е състоял,
поради нередовно уведомяване на длъжника и невнесена такса по т.20 от ТТЗЧСИ.
На 04.08.2019г. е изпратена до
длъжника призовка за принудително изпълнение, в която е посочено ,че задължението по изпълнителното
дело към момента на изпращане на призовката е 5 220,59лв. На 16.09.2019г.
призовката е връчена на пълномощник на длъжника.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск по чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е допустим, а разгледан по същество е основателен
по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението
въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените
съображения предявеният иск е
допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението.
Предявеният иск е основан на твърдения, че
ищецът не дължи процесната сума поради наличие на новонастъпили обстоятелства
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
По силата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК
на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по
смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално
засягане на правната сфера на длъжника.
Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. В конкретния случай, след образуване на изпълнителото дело на 23.07.2011г.,.
съдебният изпълнител е предприел действия по налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, чрез изпращане на запорно съобщение на 09.08.2011г.,
като с това изпълнително действие се счита прекъсната давността, която е
започнала да тече след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Видно от
приложената по делото справка и платежни документи по изпълнителното дело, по
наложения на запор са събрани суми по
изпълнителното дело срещу ищцата за периода 19.10.2011г.-07.05.2012г. Всяко
от тези действия по събиране на суми във връзка с наложения запор е прекъсвало
давността, той като представлява извършени изпълнителни действия по
принудителното изпълнение. Видно от изпълнителното дело, след последното
плащане по горепосочения запор от дата 07.05.2012г, хронологически, в протокол
от 14.03.2014г. ЧСИ е удостоверил, че е посетил адреса на длъжника ,с цел да го
уведоми, че поради липса на плащане пристъпва към принудително изпълнение-опис
и продан на движими вещи. Съдът намира, че приложения по изпълнителното дело
протокол от 14.03.2014г., изготвен от ЧСИ, не удостоверява извършване на изпълнително действие, което да е довело до
прекъсване на давността, защото опис на движими вещи на посочената дата не е
извършен. По изпълнителното дело няма данни да е бил насрочен опис, за който
страните по изпълнението да са уведомени. Освен това, за да се приеме, че
описът като изпълнително действие прекъсва давността, то следва същият да е бил
извършен, а в случая опис на 14.03.2014г не е насрочван и извършван. Съгласно горецитираното ТР давността се
прекъсва - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. В
този смисъл следва да се приеме, че при положение, че описът не е бил извършен,
то не е налице прекъсване на давността, поради това, че реално не е извършено
изпълнително действие на 14.03.2014г., което да е засегнало правната сфера на
длъжника.
В
периода 07.05.2012г. до 07.05.2014г. не са били извършвани изпълнителни действия, които
да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането и да водят до
прекъсване на давността, поради което е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради
изтичане на двегодишен срок от последните действия на принудително изпълнение
изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 07.05.2014 г. От този момент
нататък всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание,
доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено. По тези съображения извършените
впоследствие изпълнителни действия по изпълнителното дело в случая са без
правно значение.
Независимо от
обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило
ex lege на 07.05.2014г., по силата на т.
10 от ТР 2/2013 от
26.06.2015 г., следва да се приеме, че
новата давност е започнала да тече на 07.05.2012г., когато е извършено
последното релевантно изпълнително действие, прекъсващо давността. Следователно
давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е изтекла на 07.05.2017г. По изпълнителното дело са извършвани
изпълнителни действия, като напр. запор върху трудово възнаграждение със запорно
съобщение от 21.05.2015г., но същото не следва да бъде зачетено като действие
на принудително изпълнение, прекъсващо давността, доколкото е предприето по
горепосоченото изпълнително дело, но след неговата перемция, настъпила по
силата на закона на 07.05.2014г. С изтичане на срока на давността, вземането се
счита погасено на 07.05.2017г. По
изложените съображения съдът приема, че вземането в размер на исковата обща
сума 5220,59лв. по изп. дело *****по описа на ******* е погасено по давност
и правото
на принудително изпълнение се е погасило по давност.
Предявеният на
основание чл.439 от ГПК иск за оспорване на изпълнението посредством признаване
за установено несъществуване на вземането за сумата 5220,59лв. по изп.дело дело №560/2011г. по описа на ЧСИ ********, с район на действие ВТОС на твърдяното
основание се явява основателен и следва да бъде уважен.
Ищцата е претендирала
присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1
от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в нейна полза за държавна такса в
размер на 209 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., което
адвокатско възнаграждение не е прекомерно по размер, предвид и Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на иска.
Ответникът също е
претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да
бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К И И**“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление***********, че Н.В.Б. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „
*******“ ЕАД, ЕИК ***** сумите по изпълнително дело №******* по описа на ЧСИ ******** с район на действие ВТОС,
в общ размер 5220,59 лв./пет хиляди
двеста и двадесет лева и петдесет и девет стотинки/, поради
погасяване по давност.
ОСЪЖДА „К И И **“ ЕАД, ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление гр.*************, да заплати на Н.В.Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сумата общо 609 лв. /шестстотин и девет лева/, представляваща направени от ищеца разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: