МОТИВИ
към Присъда №
29 на С. районен съд от 07 декември 2018 г.
по НОХД № 478/2015 г. по описа на
същия съд
С обвинителен акт на С. районна
прокуратура Б.Г.Б. и Г.Б.И.,***,
са обвинени в това, че на 31.01.2015 г. около 05,30 ч. в к. к. „Б.”, Община С., в стая № .. на хотел „С.” всеки от тях, в
съучастие с другия като съизвършител, е отнел чужди движими вещи, а именно
сумата 250 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „S.”, модел „..” на стойност 1120
лв. и 1 бр. мемори карта, марка „S.”, 64 гигабайта памет, на
стойност 99 лв., или всички вещи на обща стойност 1219 лв., от владението на Т.Р.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това
е употребил сила – престъпление с правна квалификация по чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК по отношение на всеки от подсъдимите.
Лицето, посочено в обвинителния
акт като пострадало от описаното в него престъпление, а именно Т.Р.Д., гражданин на В., е уведомен за правото си да се
установи като частен обвинител и граждански ищец по делото, като книжата по
изготвената съдебна поръчка, включително и призовка за явяване пред съда, са му
надлежно връчени на 22.08.2016 г. (вж. писмо на л. 155 от делото, чийто превод
на български език на л. 154 е приобщен в съдебно заседание на 22.05.2017 г.).
Същият писмено е заявил, че живее във В. и намира, че му е почти невъзможно да
пътува до Б. във връзка с делото (вж. писмо на л. 157
от делото, чийто превод на български език на л. 156 е приобщен в същото съдебно
заседание). В срока по чл. 77, ал. 3, респ. чл. 85, ал. 3 от НПК, а именно до
започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд на 22.05.2017 г. (в
редакцията на тези разпоредби, действаща към началото на съдебното следствие) Т.Р.Д. не е направил искане за конституиране като частен
обвинител и не е предявил граждански иск срещу подсъдимите, който да обуслови
конституирането му като граждански ищец.
В хода на съдебните прения
страните изразяват следните становища по делото:
Прокурорът счита, че от събраните
по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява от
обективна и субективна страна, че подсъдимите са извършили престъплението, в
което са обвинени. Искането на прокурора е на подсъдимия И. да бъде наложено
наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно лишаване от свобода за срок
от 1 година, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за
изпитателен срок от 3 години, а на подсъдимия Б. да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието
изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от 5
години.
Защитникът на подсъдимия Б.Б. – адв. К.Р., отбелязва, че по
делото не са събрани доказателства пострадалият да е бил собственик на
инкриминираните мобилен телефон и мемори карта, а
относно паричната сума – предмет на обвинението изтъква, че тя не е достатъчно
индивидуализирана в показанията на пострадалия, което според защитника
обосновава съмнения за произволност на тези показания за нейния размер.
Посочва, че показанията на част от свидетелите, депозирани в досъдебното
производство, не следва да бъдат кредитирани и в тази насока акцентира на
изявленията на същите свидетели пред съда за оказан им натиск от полицейски
служители и органи на разследването. Счита, че от анализа на събраните гласни
доказателства не се установява подс. Б. да е участвал
в изпълнението на вмененото му престъпление, поради което отправя искане същият
да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение.
Подсъдимият Б.
се солидаризира с речта на защитника си.
Защитникът на подсъдимия Г.И. – адв. В.С., изразява
становище, че показанията на Т.Д. от досъдебното
производство, върху които основно се изгражда обвинителната теза, са нелогични,
противоречиви и са повлияни от съвкупното въздействие на продължително безсъние
и употреба на алкохол и наркотици, като в тази насока излага подробни
съображения. Наред с това изтъква, че съдебният състав е бил лишен от
възможността непосредствено да проведе разпит на свидетеля Д. и по този начин
да събере доказателства за допълнителни, но съществени обстоятелства, както да
провери показанията на същия от досъдебното производство. Излага съображения,
аналогични с изложените от защитника на подс. Б.,
относно липсата на достатъчно доказателства за собствеността и
индивидуализацията на вещите – предмет на обвинението. Счита, че не се
установява подсъдимите да са осъществили състава на престъплението, в което са
обвинени и аргументира становището си с анализ на показанията на свидетелите Г. и Б.. Отправя искане
подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатото им
обвинение.
Подсъдимият И. се солидаризира с
речта на защитника си.
При упражняване на правото си на
последна дума, всеки от двамата подсъдими поотделно заявява, че очаква да бъде
оправдан.
По делото се установява следната фактическа
обстановка:
Към 31 януари 2015 г. бар „Б.” в к. к. „Б.”, Община С. представлявал
нощен бар с програма от еротични танци, изпълнявани от танцьорки. Заведението
било стопанисвано от Н. Р., но фактически негов управител бил синът й –
подсъдимият Б.Б., който прекарвал в него почти всяка
нощ и бил известен на персонала като негов шеф. Подсъдимият Г.И.
изпълнявал функциите по охрана на заведението, а свидетелите П.Б. и С.Г. били ангажирани да
привличат посетители като „викачи”. Еротичната
танцова програма в заведението била изпълнявана от няколко танцьорки, сред
които и свидетелката Н.Г., която започнала работа там
в последните дни на месец януари 2015
г.
В края на месец януари 2015 г. свидетелят Т.Р.Д., гражданин на В., бил на почивка в к. к. „Б.” и отседнал в хотел „С.” в стая № ..
В нощта на 30 срещу 31 януари 2015 г. св. Д. посетил
заедно със свои приятели няколко нощни заведения в к. к. „Б.”,
в които те консумирали алкохол. На 31.01.2015 г. след полунощ същият отишъл заедно
с един от приятелите си и в бар „Б.”, където също
консумирал алкохол. По това време подс. Б. бил в
заведението. От сервитьора, който обслужвал поръчките на св. Д., последният
разбрал, че това е „шефът”. Свидетелката Г. също била
в заведението и танцувала.
Около 04,00 ч. – 05,00 ч. св. Д.
установил контакт със св. Г. и двамата се разбрали тя
да го придружи до хотелската му стая и да му предостави интимна компания срещу
заплащане. Свидетелят Д. изчакал Г. да се преоблече и
след като платил сметката си, двамата напуснали заведението и отишли в стаята
му в хотел „С.”. Там св. Г. танцувала (първоначално
облечена, а впоследствие само по бикини), след което имала със св. Д. кратко
интимно общуване.
След около 10-15 минути св. Г. и св. С.Г. провели телефонен
разговор, в хода на който тя го уведомила за номера на хотелската стая, в която
се намира, както и че чужденецът не я пуска да си върви, въпреки че уговореното
време за компанията й било свършило. От своя страна св. Г.
съобщил тези обстоятелства на подс. И., който по това време бил в бар „Б.” заедно с подс. Б.. Двамата
подсъдими се отправили към хотел „С.” и тъй като св. Б.
се намирал пред друг бар в курорта, подс. Б. му казал
да ги чака пред входа на хотела, за да превежда при разговор с англичанин,
който не си бил платил сметката.
Около 5-10 минути след това на вратата на
хотелската стая на св. Д. се почукало. Той отключил вратата и когато я
открехнал видял, че пред стаята в коридора стоят подсъдимите Б. и И., както и свидетелят Б.. Б. блъснал отворената врата навътре и влязъл в стаята
заедно с подс. И.. Подсъдимият И. започнал да нанася на св. Д. удари с ръце по
главата и тялото, а последният отстъпвал назад към вътрешността на стаята. След
няколко удара св. Д. паднал на пода до дивана в стаята и започнал да предпазва
с ръце лицето си от ударите. Подсъдимият И. взел от масата мобилния телефон на
св. Д., след което той, подс. Б. и св. Г. излезли от стаята и заедно със св. Б.
си тръгнали.
След като напуснали хотел „С.”
двамата подсъдими заедно със свидетелите Б. и Г. се върнали в бар „Б.” и
въпреки че заведението вече не работело, Б., И. и Б. пили алкохол. Там подс. И. споделил „как го резнах тоя”,
а подс. Б. се смеел.
Междувременно св. Д. слязъл на
рецепцията на хотел „С.” и споделил какво се е случило, но не могъл да си
спомни наименованието на бара, откъдето си тръгнал със св. Г.
и затова отишъл до бар „Б.”, където почукал няколко
пъти на прозореца. Вътре в заведението били подсъдимите Б.
и И. и свидетелят Б., но то било заключено и те не му
отворили, а и той не ги видял и затова се върнал обратно до хотел „С.”. В бар „Б.” подсъдимият И. извадил от джоба си мобилен телефонен
апарат, черен на цвят и го захвърлил към сепаретата на заведението. В хотел „С.”
св. Д. отново разговарял със служителка на рецепцията, но останал с усещането,
че тя не е твърде убедителна в уверенията си, че ще повика полиция и затова се
качил в стаята си.
При извършено на 31.01.2015 г.
претърсване в бар „Б.” в к. к. „Б.”
зад гърба на сепаре, на пода до южната стена, на 120 см. от източния й край,
е намерен и иззет като веществено доказателство черен на цвят мобилен телефонен
апарат марка „S.”, модел „..”,
със сериен номер .. и с IMEI ... При изземването на апарата е
установено, че местата в апарата, определени за поставяне на СИМ-карта и на
карта-памет Micro SD са празни. От заключението по
назначената на досъдебното производство оценителна експертиза се установява, че
стойността на 1 бр. мобилен телефон марка „S.”, модел „..”, закупен през 2014 г., към 31.01.2015 г. е
1120 лв., а стойността на 1 бр. мемори карта, марка „S..” с 64 гигабайта памет е 99,90
лв.
Според заключението на експерта д-р З.К.
по назначената на досъдебното производство медицинска експертиза, от
материалите по делото се установява, че св. Т.Д. е
получил едно охлузване в областта на лявата буза, което е резултат на
тангенциалното действие на твърд тъп или тъпоръбест
предмет и може да се получи при удар с юмрук според твърденията на самия
пострадал. При прочитане на заключението му пред съда вещото лице разяснява, че
размерът на охлузването сочи, че то е причинено от един удар, но не може
еднозначно да се определи дали други удари изобщо не са нанасяни на пострадалия
или такива са му били нанесени, но са били с по-малка сила и не са оставили
следи. Размерът на охлузването също така сочи, че предметът, който го е
причинил, е с малка контактна площ, като е възможно то да се получи както при
удар на предмета върху бузата, която област обхваща меките тъкани, разположени
под долния ръб на очните орбити надолу към долната челюст, така и при удар на
бузата в такъв предмет. Според експерта, падане от собствен ръст върху терена
би причинило едно прохлузване на лицето и
нараняването с размери, които биха били по-големи от констатираните при
пострадалия.
Подсъдимият Б.Г.Б.,
с ЕГН **********, е роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с постоянен адрес:***, живущ ***, разведен, осъждан,
със средно образование, не работи.
Подсъдимият Г.Б.И.,
с ЕГН **********, е роден на *** г.
в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***,
неженен, неосъждан, със средно образование, не работи.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от следните доказателствени
източници:
- гласни доказателствени средства:
- от показанията на свидетеля Т.Р.Д., дадени по досъдебно производство № 57/2015 г. по
описа на РУ – С. на 31.01.2015 г. пред съдия от РС – С. по ЧНД № 40/2015 г. по
описа на РС – С.;
- от показанията на свидетелката Д.М., дадени на 10.02.2015 г. (л.
52 от ДП № 57/2015 г. по описа на РУ – С.) и прочетени на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК в
съдебното следствие в с. з. на 22.05.2017 г. и частично от показанията на същата
свидетелка при разпита й пред съда в съдебно заседание от посочената дата;
- от показанията на свидетеля П.Б., дадени на 31.01.2015 г. (л.
43-44 от ДП) и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК в
съдебното следствие в с. з. на 25.09.2017 г. и частично от показанията на същия
свидетел при разпита му пред съда в съдебно заседание от посочената дата;
- частично от показанията на
свидетелката Н.Г., дадени на 31.01.2015
г. (л. 45 от ДП) и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2, предл. второ от НПК в съдебното следствие в с. з.
на 30.04.2018 г.; частично от показанията на същата свидетелка, дадени на
04.02.2015 г. (л. 46-47 от ДП) и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК в съдебното
следствие в с. з. на 30.04.2018 г. и частично от показанията на същата
свидетелка при разпита й пред съда в съдебно заседание от посочената дата;
- частично от показанията на св. С.Г., дадени на 31.01.2015 г. (л.
48-51 от ДП) и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК в съдебното следствие в с. з. на
01.10.2018 г. и частично от показанията на същия свидетел, при разпита му пред
съда в съдебно заседание от посочената дата;
- частично от обясненията на
подсъдимия Б.Б., дадени пред съда в с. з. на
07.12.2018 г.;
- експертни заключения: на д-р З.Н.К. по съдебно-медицинска
експертиза (л. 64-65 от ДП); на Ц.Х.Н. по оценителна
експертиза (л. 69-70 от ДП);
- писмени доказателствени средства: протокол за претърсване и
изземване от 31.01.2015 г. (л. 9-11 от ДП), одобрен от съдия от РС – С. по ЧНД
№ 41/2015 г. по описа на РС – С., ведно с албум от фотоснимки към него (л.
12-19); протоколи за разпознаване (л. 53-54, 55-56 и 57-58); протокол за
освидетелстване на лице от 31.01.2015 г. (л. 59) ведно с албум от фотоснимки
(л. 60-62); протокол за доброволно предаване от 31.01.2015 г. (л. 75); протокол
за оглед на веществени доказателства (л.73-74);
- писмени доказателства: жалба от Н.Г.Г. до
Районна прокуратура – С. с вх. № 170/15 от 02.02.2015 г. (л. 85-86); справка за
съдимост на подсъдимия Б.Б. (л. 91-95) и на
подсъдимия Г.И. (л. 88), декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия Б.Б.
(л. 96) и на подсъдимия Г.И. (л. 89); характеристична
справка на подсъдимия Б.Б. (л. 97) и на подсъдимия Г.И. (л. 90).
Съдът кредитира показанията на свидетеля
Т.Д., дадени пред съдия от РС – С. по ЧНД № 40/2015
г. по описа на същия съд в хода на досъдебното производство. Макар и свидетелят
Д. да е пострадал от престъплението, в което са обвинени подсъдимите, не са
налице дори индиции за възможна заинтересуваност на
показанията му в собствена или в чужда полза, нито във вреда на когото и да
било от подсъдимите. Свидетелят Д. е чужд гражданин, посетил Б. като турист и случилото се в ранната сутрин на
31.01.2015 г. в стаята му в хотел „С.“ в к. к. „Б.“ е
оставило у него най-вече неприятен спомен, който е отражение до известна степен
и на възприетия от някои категории чуждестранни туристи съвременен модел на
прекарване на посещенията им в българските курорти, а не е породило у същия
желание да навреди на подсъдимите, които дотогава той изобщо не е познавал и не
е бил в никакви отношения с тях.
Показанията на свидетеля Д. са
обективни – същият не отрича, че вечерта е употребявал алкохол, включително и в
бар „Б.” и това обстоятелство, съпоставено с
бързината, с която е бил нападнат в хотелската си стая, обяснява липсата на
по-конкретни спомени у него за някои детайли относно това нападение – дали в
стаята му са влезли двама или трима души, дали те са разговаряли помежду си или
със св. Г., какви са били тогава действията на
последната, къде са били дрехите й. Напълно логично е от житейска гледна точка
човек, който е употребил повече алкохол и непосредствено след това е изпаднал в
стресова ситуация, да не може да даде конкретни показания за такива
обстоятелства, които освен това в случая са несъществени.
Показанията на св. Д. разкриват
единство на пресъздадените от същия негови лични възприятия както в хронологически,
така и във формално-логически, а и в житейски план, което ги характеризира като
последователни, логични и безпротиворечиви. Тази вътрешна логика и
последователност в показанията на св. Д. се аргументира и при съпоставката им с
изявленията му при извършените на 31.01.2015 г. разпознавания. Правилата на
житейската, а всъщност и на формалната логика, позволяват да се кредитират
показания, според които най-конкретните възприятия на св. Д. са за външния вид
на човека, който е блъснал вратата на хотелската му стая, когато той я е
отключил и открехнал в отговор на чукането по вратата, както и за външния вид
на лицето, което след това го е удряло. Вярно е, че в показанията си пред съдия
от РС – С. св. Д. не дава сравнително конкретно описание на тези две лица, но е
вярно и това, че от друга страна същият заявява в тези показания, че е в
състояние да ги разпознае. Така при извършените след разпита му пред съдия
разпознавания той недвусмислено и категорично сочи, че подс. Б. е лицето, което е блъснало вратата, като заявява, че
това е човекът, когото е видял първоначално в бара и който впоследствие е
блъснал вратата на хотелската му стая и е влязъл в стаята, а със същата
категоричност посочва, че веднага е разпознал подс. И. като човека, който го е
удрял – както по дрехите, с които той е бил облечен при извършване на деянието
и при разпознаването, така и по лицето. На следващо място, не така категорични
са изявленията на св. Д. при разпознаване на св. Б.,
което се обяснява с обстоятелството, установено от показанията на последния на
досъдебното производство, че той (Б.), за разлика от
подсъдимите, не влязъл в стаята, тъй като се уплашил от възможното наличие на
охранителни камери. С други думи, известните колебания у св. Д. дали св. Б. е бил третото лице, което той е възприел, когато е
отворил вратата на стаята си, са напълно обясними с до голяма степен пасивната
роля на Б. в инцидента, която не е оставила в
съзнанието на Д. отчетливи възприятия. А че именно св. Б.
е бил третият човек пред стая № .. в хотел „С.” когато Д. е отворил вратата й в
отговор на чутото от него чукане по вратата, се установява от показанията на
самия Б., които не са опровергани от никакви други
доказателства, а и са подкрепени от показанията на св. Г.
от досъдебното производство.
Казано иначе и в обобщение на
изложеното дотук, заявените от св. Д. обстоятелства при извършените на
31.01.2015 г. разпознавания не са нито бланкетни, нито абстрактни независимо от
употребеното от него количество алкохол в предишната нощ. Те еднозначно
свързват подс. Б. и подс. И. с конкретни факти, за
които Д. е дал показания пред съдия – че подс. Б. е
единственото конкретно лице, което той е забелязал още в бара (представено му
от сервитьора в бара като „шеф” на заведението) и че именно това лице е
блъснало вратата на хотелската му стая, когато той я е отворил, както и че
подс. И. (когото св. Д. не е забелязал в бара) е лицето, което му е нанасяло
удари и го разпознава именно заради това по посочените от него при
разпознаването признаци на облеклото и лицето му.
Действително, единствените
показания на св. Д., които с оглед разпоредбата на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК
биха могли да бъдат прочетени в хода на съдебното следствие, са тези, които той
е депозирал пред съдия от РС – С. и те не съдържат подробности за всички вещи,
чиято липса е установил той след като подсъдимите напуснали хотелската му стая,
но изводи в тази насока биха имали отношение за доказаността на обвинението в
неговата пълнота относно инкриминираните като отнети с деянията на подсъдимите Б. и И. движими вещи, за което съображения ще бъдат
изложени по-долу.
По-същественото е друго – че
показанията на св. Д., освен че по гореизложените съображения са обективни,
правдиви, логични, последователни и безпротиворечиви, се намират в синхрон и
кореспонденция с други твърде разнообразни по своите източници доказателства,
събрани в досъдебното производство и приобщени по съответния процесуален ред в
хода на съдебното следствие.
Показанията на св. Д. и
извършените от последния разпознавания на лица пряко кореспондират с
показанията на св. Б. от досъдебното производство за
следните обстоятелства – че когато Б. и подсъдимите
отишли до хотелската стая на Д. и единият от подсъдимите почукал на вратата (св.
Б. не е сигурен за този детайл – кой е почукал на
вратата), тя била отворена от Д.; че двамата подсъдими влезли в стаята; че
подс. И. ударил Д., след което последният почнал да вика и паднал на земята
вътре в стаята. Налице е и косвено съответствие между показанията на св. Б. в досъдебното производство – от една страна и
показанията на св. Д. и извършените от него разпознавания на лица – от друга,
което е опосредено от възприетото от св. Б.
последващо изявление на подс. И. в бар „Б.” – „леле,
как го резнах тоя”. В тази насока е и обстоятелството, че св. Б. е видял как след деянието подс. И. изхвърля в бар „Б.” черен мобилен телефонен апарат към пространството към
сепаретата, а именно на това място е намерен и е иззет подробно описания в
протокола за претърсване и изземване мобилен телефонен апарат, който
впоследствие е върнат на св. Д. с постановление на РП – С. и последният не е
изразил никакви възражения, че този телефонен апарат е различен от неговия,
чиято липса е открил непосредствено след напускането на стаята му от
подсъдимите.
На следващо място, показанията на
св. Д. кореспондират и с показанията на св. Д.М., дадени
на досъдебното производство, както и със заключението на д-р З.К. по съдебно-медицинската
експертиза. Свидетелката М. е забелязала, че при посещението му на рецепцията
св. Д. бил с лека подутина и зачервяване на кожата под лявото око, а именно
тази локализация и морфология на увреждането добре отговарят според експертното
заключение на удар с или върху твърд тъп или тъпоръбест
предмет, какъвто е свитата в юмрук човешка ръка. Тук е мястото да се отбележи,
че експертното заключение и устните разяснения на вещото лице пред съда при
изслушването му за защита на заключението му изключват възможността увреждането
да е получено при падане от собствен ръст на терена (в какъвто случай то би
било съчетано с прохлузване с по-голяма площ на
кожата на лицето, а данни за такова няма), както и е изключена възможността
увреждането да е получено от контакт с ръбове на мебелировката при падане от
собствен ръст (тъй като в такъв случай контактуващият предмет не би бил тъп или
тъпоръбест). Следва да се отбележи, че значително
по-неконкретните показания на св. М. пред съда са обусловени както от
изминалото време, така и от естеството на работата й, свързана с ежедневно
общуване с много посетители на хотел „С.”, поради което не са налице основания
за дискредитиране на показанията й, дадени в досъдебното производство.
Изложените дотук съображения
категорично подкрепят достоверността, пълнотата, последователността и
безпротиворечивостта на показанията на св. Д., а така също илюстрират
неотносимостта към предмета на доказване по делото на допълнителните въпроси, писмено
формулирани от защитника на подс. И. в искането му за разпит на св. Д. чрез
видеоконференция в хода на съдебното следствие, което искане в последна сметка
бе отхвърлено.
Настоящият съдебен състав оценява
показанията на свидетелите П.Б., Н.Г.
и С.Г., депозирани в хода на съдебното следствие,
като тенденциозни в цялостното им съдържание и преиначаващи в полза на
подсъдимите редица факти, за които се отнасят. Все пак основно място при
обсъждането на тези характеристики на посочените доказателствени източници и
съпоставката им с показанията на същите свидетели от досъдебното производство
следва да се отдели на показанията на свидетелите П.Б.
и Н.Г., тъй като те, за разлика от св. Г., са присъствали на инкриминирания инцидент.
Пред съда свидетелят Б. пресъздава фактическа обстановка, която се свежда до
следното – същият бил пред „Б. Б.”,
когато по телефона му се обадил св. С.Г. и го помолил
да отиде в хотел „С.”, за да превежда от и на английски език, тъй като св. Д.
притеснявал св. Г. и не си плащал сметката; Б. се срещнал с подсъдимите пред хотела и тримата заедно се
качили до стаята на св. Д.; някой от тях почукал на вратата на стаята и тя била
отворена от св. Г., която излязла и незабавно си
тръгнала заедно с тях тримата, като никой от тях (Б.,
Б. и И.) не влязъл в стаята и не видял кой е бил
вътре заедно с Г.; след като Г.,
Б., Б. и И. се върнали
заедно в бар „Бони” пеша, те пили алкохол, но Б. не
видял никой да показва вещи, нито да изхвърля такива в пространства на
заведението; след това пред заведението се появил св. Д., който започнал да
чука и блъска по вратата, но присъстващите вътре не му отворили, а не след
дълго в заведението дошли полицаи. Свидетелят Б.
заявява пред съда, че дадените от него на досъдебното производство са неверни,
тъй като били дадени под натиск от полицейски служители и при упражнено от тях
спрямо него физическо насилие. Затова в тези свои показания той си бил
измислил, че е виждал някой да бие някого и после да хвърля телефонен апарат.
Съдът кредитира депозираните пред
него показания на св. Б. единствено за
обстоятелствата, че той отишъл пред стая № .. в хотел „С.” заедно с подсъдимите
Б. и И.; че в тази стая била св. Г.
и си тръгнала с тях тримата; че впоследствие всички те се върнали в бар „Б.” и че по-късно сутринта на 31.01.2015 г. пред
заведението се появил св. Д., който тропал по вратата, но те не му отворили. За
тези обстоятелства показанията на св. Б. пред съда
кореспондират с показанията на св. Д. и св. Г. от
досъдебното производство, както и с извършеното разпознаване на Б. от Д..
Останалите части от показанията
на св. Б., дадени от него пред съда, не следва да
бъдат кредитирани. Съдът счита, че те са израз на стремежа на този свидетел да
прикрие истината зад декларативното изявление, че поради физическо и психическо
въздействие от полицейски служители той си бил „измислил” редица факти от
поведението на подсъдимите и в частност от поведението на подс. И., поради
което такива факти станали част от показанията му на досъдебното производство. Съдът
не изключва абстрактната възможност в определени случаи показания на свидетел,
депозирани в едно досъдебно производство, да са неверни по причини, аналогични
или идентични с тези, които св. Б. изтъква, както и
не отрича правната възможност на по-късен етап един свидетел да се отрече от
такива показания. В случая обаче твърденията на Б.,
че спрямо него било упражнено физическо насилие от полицейски служители и че
същият бил принуждаван да даде определени показания под заплахата, че в
противен случай ще бъде обвинен за съучастие в престъплението, са напълно
голословни и са признак най-малкото на неуважителното му отношение към
истината.
На първо място, пред съда св. Б. твърди, че непосредствено след задържането му в
Полицейски участък – Б. неизвестно лице му ударило „един
шут” в главата. Един удар с обут в обувка крак, попаднал в област като главата,
е от естество да причини травматични увреждания, но за такива няма никакви
данни по делото – няма данни Б. да е потърсил
медицинска помощ след освобождаването си или да е освидетелстван от лекар за
такива увреждания. Нещо повече, разпознаването на св. Б.
е извършено за времето от 14,25 ч. до 14,45 ч. на 31.01.2015 г., т. е. във
всички случаи след твърдяния от него ритник, който
получил по главата, но на фотоснимката на л. 58 от ДП от проведеното
разпознаване не личат никакви видими белези по главата на Б.,
каквито биха могли да са налице, ако такъв удар му е бил нанесен.
Далеч по-съществени обаче са
други установени по делото обстоятелства, които дискредитират показанията на
св. Б., дадени в хода на съдебното следствие. Разпитът
на св. Б. в досъдебното производство е проведен на
31.01.2015 г. за времето от 11,25 ч. до 12,39 ч.; разпитът на св. Д. пред съдия
е проведен в същия ден за времето от 12,52 ч. до 13,25 ч.; разпознаването, при
което св. Д. е посочил подсъдимия И. като лицето, за което сочи в показанията
си, че му е нанасяло удари в хотелската му стая, е извършено също на 31.01.2015
г. за времето от 13,45 ч. до 14,00 ч.; разпознаването, при което св. Д. е
посочил подсъдимия Б. като лицето, за което сочи в
показанията си, че е блъснало вратата на хотелската му стая, е извършено на
31.01.2015 г. за времето от 14,05 ч. до 14,15 ч. Съпоставката на тези времеви
отрязъци обосновава извод, че показанията на св. Б.,
дадени в досъдебното производство, освен че са хронологически последователни и безпротиворечиви, съдържат и редица конкретни факти за
поведението на подсъдимите, които са потвърдени едва впоследствие от св. Д. в
хода на разпознаванията. В този смисъл е изключено св. Б.
да си е „измислил” (както твърди пред съда) факти, уличаващи подсъдимите и в
частност И. в насилствени действия спрямо св. Д., при положение, че едва след
разпита на Б. самият Д. за пръв път е посочил
подсъдимите като автори на именно тези действия и е конкретизирал кой от тях
какви действия е извършил. Нещо повече, в първоначалните си показания на
досъдебното производство (дадени на 31.01.2015 г. за времето от 13,47 ч. до
14,45 ч.) св. Г. също е посочила, че когато св. Д.
отворил вратата на хотелската си стая, подсъдимият И. го бутнал с две ръце навътре
в стаята – още едно потвърждение на показанията на св. Б.
от досъдебното производство и на обстоятелството, че „измислени” са по-скоро
показанията му пред съда.
Тук е мястото да се отбележи, че
детайлният прочит на показанията на св. Н.Г. в досъдебното
производство (от 31.01.2015 г. и от 04.02.2015 г.) и тези, депозирани от нея пред
съда на 30.04.2018 г., сочи на такава тяхна еволюция, с оглед която показанията
й при всеки от тези разпити могат да бъдат кредитирани само частично – за
фактите, подкрепени и от други доказателствени източници – че още в бар „Б.” св. Г. е приела да придружи
св. Д. до хотелската му стая за да му окаже интимност срещу заплащане (в тази
насока показанията й от 31.01.2015 г. и от 04.02.2015 г. се подкрепят от показанията
на св. Д., а и на св. С.Г., дадени на досъдебното
производство); че е отишла в хотелската стая на св. Д. и впоследствие уведомила
по телефона св. С.Г. за номера на тази стая
(кореспонденцията на показанията й от 31.01.2015 г. и от 04.02.2015 г. в тази
насока е също с показанията на св. Д. и на св. Ст. Г.,
дадени на ДП); че впоследствие, когато на вратата на стаята се почукало, св. Д.
отворил вратата и бил блъснат с две ръце от подс. И., който влязъл в стаята
заедно с подс. Б. и със св. Б.
(в тази насока показанията й от 31.01.2015 г. макар и в най-общ план
кореспондират с показанията на св. Д. и на св. Б.,
дадени на ДП); че след като напуснала стаята на св. Д. тя се върнала с подсъдимите
и със св. Б. в бар „Б.”,
което се потвърждава от показанията на последния на ДП и пред съда.
В останалите им части обсъжданите
показания на св. Г. при отделните й разпити
изобилстват от противоречия, което може да се обясни с дейността по
предоставяне на интимна компания срещу заплащане, с която тази свидетелка се е
занимавала към 31.01.2015 г. Тази дейност не е предмет на обвинението, тя не е
и формално незаконна и съдът няма намерение да я квалифицира по-точно. Следва
обаче да се отбележи, че за редица действия на други лица, улесняващи или
склоняващи предоставянето на такива платени услуги, са установени състави на
престъпления в НК. Това именно обстоятелство обуславя стремежа на свидетелката
да завоалира, ако не и да прикрие, конкретни действия на други лица в тази
насока. Затова е разбираема, макар и да не е оправдана от гледна точка на
лоялността към истината, еволюцията на показанията на св. Г..
На 31.01.2015 г. св. Г. е заявила в досъдебното производство, че в бар „Б.” се съгласила да се усамоти със св. Д. срещу сумата 130
лв. и че той платил сметката в заведението, след което му останали 100 лв. и
като взел 30 лв. назаем от свой приятел, платил и тази уговорена сума на касата
в заведението; че св. С.Г. й звъннал по телефона в
хотелската стая, за да я уведоми, че времето й е свършило; че св. Д. настоявал
тя да остане още време, а тя не желаела, поради което на свой ред се обадила на
св. Ст. Г., съобщила му номера на стаята и поискала
да дойдат да я приберат.
При разпита й в досъдебното
производство на 04.02.2015 г. св. Г. е заявила в
показанията си, че в бар „Б.” св. Д. платил само
сметката си за консумацията в заведението и там двамата се уговорили за
компанията той да й плати 120 лв. на място в хотелската стая; че след като в
стаята тя му потанцувала (първоначално с дрехи, а накрая само по бикини) и
двамата с Д. имали „интимен момент”, но не правили секс, тя му заявила, че ще
си ходи, защото е минал един час, но той започнал да вика, застанал на вратата,
не я пускал да излезе и двамата се дърпали. Поради това тя се обадила за помощ
на св. Ст. Г. и му съобщила номера на стаята.
На 30.04.2018 г. в хода на
съдебното следствие свидетелката Г. вече счита, че
посещението й в стаята на св. Д. е било едва ли не плод на младежко увлечение
при възникнали в бар „Б.” взаимни симпатии между тях
и безвъзмездно проявено от нея любопитство, както и че в стаята на св. Д. той я
е „пребил”, а тя се обадила за помощ на св. Ст. Г..
Въпреки че поведението на св. Г. не е фокус на разглеждане в настоящото наказателно
производство, то е във фактическа връзка с инкриминираните деяния на
подсъдимите, като посочената промяна в показанията й за това нейно поведение
цели да изопачи онези обстоятелства, които съставляват действителния мотив за пристигане
на подсъдимите и св. Б. до хотелската стая на св. Д..
Този мотив не е неплатена от последния сметка в бар „Б.“,
защото всички показания на св. Г. сочат, че той е
платил на място в бара сметката за консумацията си там. Въпреки това промяната
в показанията на св. Г. за собственото й поведение, а
така също и подадената от нея жалба до РП – С., са насочени да елиминират друга
материална подбуда на подс. Б. (известен на персонала
на бар „Б.” като шеф на заведението) за пристигането
му с подс. И. и св. Б. до хотелската стая, а тя е
видна от първоначалните показания на Г. в досъдебното
производство (а и от тези на св. Ст. Г. на ДП) и е
обусловена от това, че св. Д. искал да задържи Г. в
стаята си повече време от уговореното, без да си е заплатил за това. С течение
на времето св. Г. се стреми да сведе причината за
посещението на подсъдимите и на св. Б. при св. Д. до
необходимост да й бъде оказана помощ по повод проявена от последния агресия
спрямо нея, която агресия пред съда е пресъздадена дори като пребиване.
Вярно е, че сами по себе си посочените
обстоятелства, породили действителната подбуда на подс. Б.
да посети заедно с подс. И. и със св. Б. хотелската
стая на св. Д., са с други измерения и не могат да бъдат приравнени на мотив за
грабеж, но е вярно и това, че първоначално подс. Б. е
блъснал вратата на стаята и е навлязъл в нея заедно с подс. И., който тогава
започнал да нанася удари на св. Д. в областта на главата и тялото, а св. Б. стоял при входа на стаята, както е вярно и това, че впоследствие
в бар „Б.” подс. И.
изхвърлил мобилния телефонен апарат на св. Д.. Съвкупността от тези
обстоятелства достатъчно ясно очертава стремежа на подсъдимите да „накажат” св.
Д. за желанието му да задържи Г. в стаята си повече
време от уговореното без да си е заплатил за това, като му отнемат вещ на
значителна стойност и с особено значение за комуникацията му в чужда страна,
каквато вещ е мобилният телефон.
В обобщение, в показанията на
свидетелите П.Б. и Н.Г., а
и на свидетеля С.Г., дадени в хода на съдебното
следствие, са налице достатъчно съществени противоречия с показанията на всеки
от тях, дадени в досъдебното производство, които не могат да се обяснят нито с
изминалото време, нито с други обективни обстоятелства, а сочат на стремеж за
изопачаване на фактите, за които всеки от тях е свидетелствал в досъдебното
производство и за които показанията им от досъдебното производство
кореспондират с редица други доказателствени източници, както бе посочено
по-горе. Ето защо съдът намира, че показанията на свидетелите Б., Г. и Г.
пред съда са изолирани от кредитираните от съда източници, оформящи
релевантната доказателствена съвкупност и са в съзвучие единствено с
обясненията на подс. Б. пред съда. В една част от
тези обяснения подс. Б. сочи, че причината той да
отиде пред стаята на св. Д. била, че той разбрал за упражнено спрямо св. Г. насилие от чужденеца. В тази им част обясненията му не
се подкрепят от други кредитирани от съда доказателства и следва да бъдат
възприети единствено като негова защитна позиция. Що се касае до обясненията на
подс. Б. в частите им, в които той сочи, че никого не
е удрял и не е взимал никакви пари и вещи от стаята на св. Д., те касаят
специфичната роля на този подсъдим в осъществяване на престъплението, за което
съображения ще бъдат изложени от правна страна по-долу.
При така установеното от фактическа страна и с
оглед изложените съображения относно оценката на събраните доказателства, съдът
достига до следните правни изводи:
Всеки от двамата подсъдими Б.Г.Б. и Г.Б.И. е участвал в
изпълнението на деяние, съставомерно от обективна и субективна страна като
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и изразяващо се в отнемане на чужда
движима вещ – мобилен телефон марка „S.”, модел „..”, на стойност 1120 лв. от владението на Т.Р.Д., гражданин на В., с намерение за противозаконното й
присвояване, като за отнемането на вещта е употребена сила.
Неоснователни са доводите на
защитниците на подсъдимите, че за съставомерността на
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК било необходимо да се установи, че лицето,
от което са отнети движими вещи, е техен собственик и че по делото не било
установено св. Д. да е собственик на гореописания мобилен телефонен апарат.
Отнемането на чужди движими вещи от владението на другиго по смисъла на чл.
198, ал. 1 от НК има връзка със собствеността върху предмета на престъплението
само по един въпрос – вещите да не са собственост на дееца (на участника в
престъплението). Понятието „владение” в случая се разбира не като правомощие –
елемент от право на собственост, а като упражняване на фактическа власт върху
движима вещ дори да липсва каквото и да било основание за това. Този извод е
безспорен в практиката, а и е в синхрон със свободния оборот на движими вещи,
за придобиването на огромната част от които законът не изисква форма на
валидност или на доказване, поради което не може да се очаква от физическите
лица да пазят за неопределено време документи за придобиване на всички свои
вещи, които в някакъв момент биха се оказали обект на престъпно посегателство.
Съвкупността от установените по
делото обстоятелства обосновава извод, че участието на всеки от подсъдимите в
изпълнението на престъплението е осъществено при конкретно с оглед ситуацията –
макар и не предварително, изрично и формално, а спонтанно – разпределение на
ролите между тях за извършване на съществени от гледна точка на общия им умисъл
действия на местопрестъплението.
В тази насока следва да се
посочи, че към 31.01.2015 г. подсъдимият Б. е бил
фактическият управител на бар „Б.” в к. к. „Б.” (за персонала той е бил „шефът” на заведението); че към
тази дата подс. И. е работел в заведението (с трудова функция, определяна
нееднозначно от свидетелите Б., Г.
и Г., но която е най-близка охрана в заведението); че
към същата дата св. Г. е работела като танцьорка в
еротичната програма на заведението; че подс. Б.
най-малкото е знаел, че след приключването на програмата в нощта на 30 срещу 31
януари 2015 г.
св. Г. ще предостави компания на св. Д. срещу
заплащане (вж. показанията на св. Ст. Г. в ДП); че на
31.01.2015 г. около 05,30 ч. двамата подсъдими и св. П.Б.
били уведомени къде точно се намира св. Г. и поради това
се срещнали пред хотел „С.” в к. к. „Б.”, отишли заедно
пред стая № .. в хотела „С.” в к. к. „Б.” и някой от
тях почукал на вратата; че при отключването и открехването на вратата от св. Т.Д. подс. Б.
я блъснал навътре и веднага влязъл в стаята заедно с подс. И.; че още с
влизането на двамата подсъдими в стаята по този начин подс. И. започнал,
настъпвайки напред, да нанася удари на св. Д., включително и след като
последният паднал на пода; че почти незабавно след това подсъдимите и св. Б. си тръгнали и се прибрали в бар „Б.”,
където подс. И. изхвърлил в пространство зад сепаретата мобилен телефон с IMEI .. (иззет като веществено
доказателство) и че мобилен телефон с именно този IMEI е върнат на св. Д. с
постановление на прокурор от РП – С. от 31.01.2015 г. (л. 76 -77 от ДП), без
последният да направи при предявяване на постановлението каквито и да било
възражения, че това не е неговия телефонен апарат.
Казано иначе, с оглед
фактическата си дейност като управител на заведението, в което са били наети
подс. И. и свидетелите Б. и Г.,
подс. Б. е имал водеща функция в организацията на
посещение в стаята, където Г. е била с Д. и е взел
със себе си подс. И. като охрана и св. Б., за да
превежда от и на английски език при нужда.
Наред с това, първоначалното
агресивно действие, изразяващо се в блъскане на вратата навътре след като св. Д.
я е отключил и открехнал, е извършено именно от подс. Б.
и е било пряко насочено както да осигури възможност на него и на подс. И. да
влязат незабавно в стаята като попречат на св. Д. да излезе навън на етажния
коридор на хотела, така и да демонстрира пред Д. общата сила на нахлуващите в
стаята, макар в този момент тази сила все още да не е била насочена
непосредствено срещу телесната неприкосновеност на последния. Демонстрацията на
тази сила чрез извършеното от подс. Б. блъскане на
вратата на стаята и незабавно последвалото я нахлуване на двамата подсъдими вътре
в стаята са били пряко насочени да сломят съпротивата на св. Д. чрез изненада и
да го лишат от възможност за евентуални отбранителни действия. Ето защо тези
действия на подс. Б. са съществени от гледна точка на
очевидния стремеж на двамата подсъдими да „санкционират” по своеобразен начин
св. Д. за желанието му да се ползва от услугите на св. Г.
повече време от уговореното, без да си плати, а и са неразривен елемент от
парализирането на съпротивата на св. Д. чрез сила, кулминирало незабавно след
това в последователното нанасяне на удари в главата и в тялото му от св. И.,
което се намира в необходимата функционална връзка с непосредствено
последвалото я отнемане на мобилния му телефон – също извършено от подс. И..
Изложените съображения относно съизвършителството на подсъдимите при разпределение на
ролите касаят не само участието на всеки от тях в изпълнение на престъплението
по чл. 198, ал. 1 от НК от обективна страна, а и обосновават наличието на пряк умисъл
у всеки от тях за извършване на престъплението, както и общността на умисъла им.
Всеки от подсъдимите е съзнавал
общественоопасния характер на извършваното от него деяние – че деянието му е
насочено към лишаване на друго лице от фактическа власт върху чужда движима вещ
без негово съгласие и че употребява сила като способ за отнемане на вещта;
предвиждал е, че с това ще засегне обществените отношения, свързани с
упражняване правото на собственост на друго лице, както и тези, свързани с
възможността на другиго да свободно да формира своята воля и да избира
поведение, а именно – предвиждал е, че упражнената от него принуда спрямо
личността на св. Д. е достатъчна, за да парализира съпротивата му срещу
отнемането на вещта и е искал настъпването на общественоопасния резултат на
деянието – установяване на тази власт върху предмета на престъплението. Конкретните
действия на всеки от подсъдимите са били насочени към осъществяване на
намерението им противозаконно да присвоят вещта, като се разпоредят с нея в
свой или чужд частен интерес.
Наред с характеристиките на
прекия умисъл у двамата подсъдими, налице е и общност в умисъла им. При
извършване на деянието всеки от тях е съзнавал, че го извършва съвместно с
другия и че той също действа умишлено; съзнавал е общественоопасния характер и
е искал настъпването на общественоопасните последици – както на своето деяние,
така и на деянието на другия подсъдим.
По тези съображения съдът намира,
че по делото е доказано по несъмнен начин, че на 31.01.2015 г. около 05,30 ч. в
к. к. „Б.”, Община С., в хотел „С.”, стая № .., подсъдимите Б.Б. и Г.И., всеки от тях като извършител в съучастие с другия
като съизвършител, са отнели чужда движима вещ – 1 брой мобилен телефон марка „S.”, модел „..”, на стойност 1120
лв. от владението на Т.Р.Д., гражданин на В., с
намерение противозаконно да я присвоят, като са употребили за това сила.
Умишленото извършване на тези
деяния от подсъдимите обосновава извод, че всеки от тях е извършил престъпление
по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По делото не се установява по
необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК несъмнен начин предмет на
осъщественото от подсъдимите престъпно посегателство да са били и 1 бр. мемори карта, марка „S.”, с 64 гигабайта памет, както и
сумата 250 лв. Подсъдимият И. е изхвърлил телефонния апарат в пространството към
сепаретата на бар „Б.” непосредствено след като св. Д.
потропал на вратата на заведението, но никой не му отворил. Не след дълго в
бара дошли полицаи. Ето защо съдът намира, че това действие на подс. И. е било
продиктувано от стремежа му спешно да се освободи от тази вещ, като няма
никакви данни дотогава той да е разглобявал телефонния апарат или да е изваждал
елементи от него, включително и мемори карта, а от
друга страна при изземването на телефона такава не е установена в него. Наред с
това, единствените показания на св. Д., които могат да бъдат ценени като
източник на доказателства в настоящото производство с оглед прочитането им в
хода на съдебното следствие на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК, са тези,
които той е депозирал пред съдия от РС – С., а в тях той не посочва никакви
данни за наличие на такава мемори карта в телефона,
нито за конкретна парична сума, която е установил, че му липсва, след като
подсъдимите напуснали стаята му. Данни в тази насока не се установяват и от
други събрани по делото доказателства. Затова съдът призна и двамата подсъдими
за невинни в това предмет на деянието на всеки от тях да са и 1 брой мемори карта, марка „Samsung”, с 64 гигабайта памет, на
стойност 99 лв., както и сумата 250 лв. и на основание чл. 304 от НПК ги
оправда по обвинението извършеното от всеки от тях престъпление по чл. 198, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК да има за предмет тези движими вещи.
За престъпление по чл. 198, ал. 1
от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три години до десет
години.
При индивидуализацията на
наказанията на всеки от подсъдимите, съдът взе предвид, че общата
продължителност на наказателното производство от образуването му до
приключването му пред първоинстанционния съд е повече от 3 години и 10 месеца.
Подсъдимите не са допринесли съществено с поведението си за тази
продължителност – в досъдебното производство всички гласни доказателства и
експертни заключения са събрани до края на м. март 2015 г., а обвинителният акт
е внесен в РС – С. на 17.11.2015 г.; в съдебното производство е осъществена
съдебна поръчка до В., многократно не са се явявали и в тази връзка са
издирвани свидетели, въпреки че общият им брой не е голям. Ето защо и с оглед
установената съдебна практика общата продължителност на наказателното
производство следва да се цени като изключително смекчаващо наказателната
отговорност на подсъдимите обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, при
което и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление (в случая
„лишаване от свобода” за срок от три години) би се оказало несъразмерно тежко
за подсъдимите. Значението на това обстоятелство като „изключително” по смисъла
на посочената разпоредба означава, че тя може да бъде приложена при наличие на
такова обстоятелство без оглед съотношението между останалите смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, което в случая е
равновесно.
Затова и на основание чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК съдът наложи на всеки от подсъдимите наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година – в размер под минималния, предвиден за
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК (3 години), но и значително над общия
минимален размер на това наказание съгласно чл. 39, ал. 1 от НК (3 месеца).
Подсъдимият Б.Б.
е осъждан неколкократно. В изпитателния срок по осъждането му по НОХД № 51/2004
г. на РС – С., който е започнал да тече на 06.12.2007 г. и е изтекъл на
06.12.2012 г., същият е извършил няколко престъпления (по НОХД № 434/2009 г.,
по НОХД № 408/2010 г. и по НОХД № 154/2012 г., всички на РС – С.), но за никое
от тях не му е наложено наказание „лишаване от свобода”, което съгласно чл. 68
от НК да обуслови изтърпяване на отложеното наказание. Поради това с изтичане
на 06.12.2012 г. на изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода”, наложено на подс. Б.
по НОХД № 51/2004 г. на РС – С., е настъпила на основание чл. 86, ал. 1, т. 1
от НК реабилитация на същия по това осъждане.
Ето защо към датата на извършване
на инкриминираното в настоящото производство, а и до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, подсъдимият Б.
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
Поради това и като намери, че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подс. Б., не е наложително той да изтърпи наложеното му в
настоящото производство наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година,
съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението му за срок от 3
години.
Подсъдимият Г.И.
не е осъждан. За постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето му не е наложително той да изтърпи наложеното му в настоящото
производство наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Поради това
съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на това наказание за
срок от 3 години.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати в полза на
държавата по сметка на ОДМВР – С. по 40 лв., представляващи половината от
извършените в досъдебното производство № 57/2015 г. по описа на РУ – С. разноски
за възнаграждения на вещи лица (в общ размер 80 лв.), както и да заплати в
полза на РС – С. по 38,50 лв., представляващи половината от извършени от
бюджета на съда разноски за възнаграждения на вещи лица (в общ размер 77 лв.).
По изложените съображения съдът
единодушно постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: