№ 558
гр. Перник, 23.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500339 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, във вр. чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 321/28.03.2023 г., постановено по гр. дело № 5203/2022 г. по описа на
Районен съд – П., съдът е предоставил мерки за защита от домашно насилие в полза на О.
М. Ж., действаща лично и в качеството си на представител на малолетната Е. Ц. Ц. и като
родител на непълнолетната М. А. Ж., като е задължил Ц. Л. Ц. - съпруг на молителката и
баща на малолетната Е. Ц. Ц. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на О. М. Ж., действаща лично и в качеството си на представител на малолетната
Е. Ц. Ц. и като родител на непълнолетната М. А. Ж., забранил му е да доближава
молителката както и другото дете М. А. Ж. - до жилището, както и всяко друго в което се
установят да живеят, местоработата на молителката, детската градина и училището които
посещават децата, както и местата за социален отдих които посещават. С решението съдът е
определил местоживеенето на малолетното дете Е. Ц. Ц. при майката О. М. Ж. - при
условия, че детето пребивава в Република България и за срок до 6 месеца от датата на
постановяване на настоящето решение.
В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН е постъпила жалба от адв. М. Е. – пълномощник на
малолетните деца Е. Ц. Ц. и М. Анатолиева Ж. и от О. М. Ж., чрез адв. С. Р., с която се
обжалва решението в частта, с която е отхвърлена молбата на О. М. Ж., лично и като майка
и законен представител на Е. Ц. Ц., за налагане на мярка за защита по чл.5 ал.1 т.З от ЗЗДН
на малолетното дете, както и в частта в която съда не е определил условията и срока на
действие на ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА по отношение на мярката по чл.5 ал.1 т.З за
молителките О. М. Ж. и детето М. А. Ж.. Излагат се доводи по същество на спора, като се
твърди, че решението на първата инстанция е неправилно и необосновано в обжалваните му
части, както и че същото е постановено като не е съобразено със събраните по делото
доказателства. Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство са събрани
достатъчно писмени и устни доказателства, които по безспорен начин доказват , че О. Ж. е
жертва на домашно насилие от страна на съпруга й Ц. Ц., а децата Е. Ц. и М. Ж. са деца в
риск, тъй като същите били свидетели на извършеното от страна на ответника насилие
върху тяхната майка. Наведени са твърдения, че районния съд неправилно е възприел в
мотивите си, че извършеният акт на насилие на 08.09.2022 г. е единичен случай, като
допълва, че насилието било системно и акта от 28.09.2022 г. бил преломния момент, в който
жертвата е напуснала ответника, като е взела със себе си и двете си деца. С жалбата се
излагат виждания, че първоинстанционния съд не е изследвал задълбочено историята на
живот и насилието в семейството, поради което е достигнал до неправилни изводи за
1
извършен единичен акт на насилие от страна на ответника. В продължение се сочи, че
детето Е. Ц., което е и дете на ответника от деня на раждането си до настоящия момент е
ставало свидетел на системно насилие, упражнявано върху неговата майка. Допълва се, че
психическото и емоционалното насилие са също форми на допашно насилие, които не бива
да се подценяват. Моли се съда да постанови решение, с което молбата на молителките да
бъде изцяло уважена и бъдат предприети мерки за допълнителна защита, с което да бъдат
защитени в максимален обем правата на малолетното дете Е. Ц., непълнолетното дете М. Ж.
и тяхната майка О. Ж.. Моли се Пернишкия окръжен съд да измени решението в оспорените
части като издаде нова заповед за защита, с която да се предприемат и мерките за защита по
чл.5 т.3, предложение първо от ЗЗДН по отношение на детето Е. Ц. Ц., като и по отношение
на молителите О. М. Ж. и М. Анатолиева Ж. се предвидят условие и срок на действие на
мярката по чл. 5 ал. 1 т.З от ЗЗДН- за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, но не- по-малко от 12
месеца, ведно с произтичащите от това последице.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпил отговор от Ц. Л. Ц., с който оспорва
въззивната жалба изцяло и твърди, че не е осъществявал акт на насилие по отношение на О.
Ж. на 08.09.2022 г., нито преди това. Сочи се, че наведените с въззивната жалба твърдения
са неоснователни и неотговарят на действителността. Излагат се съображения, въз основа на
които се иска въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
В законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба от Ц. Л. Ц., чрез адв. Н., с
която първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като се твърди, че не е
осъществяван акт на насилие по отношение на О. Ж. на 08.09.2022 г., нито преди това. Сочи,
че единственият проблем и причина да бъде подаден сигнал за домашно насилие от страна
на О. Ж. е, че същата е искала да се прибере в Украйна като вземе със себе си и общото им
дете – Е. Ц., но ответникът бел против. Моли молбата на О. Ж. да бъде оставена без
уважение, като бъде отменена и заповедта срещу Ц..
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпил отговор от адв. М. Е. – пълномощник на
малолетните деца Е. Ц. Ц. и М. Анатолиева Ж. и от О. М. Ж., чрез адв. С. Р., с който се
оспорва въззивната жалба, подадена от Ц., като се сочи, че същата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение. Наведени са твърдения, че доводите, изложени с жалбата са
извън контекста на целия спор и са неотносими към процесния казус. С отговора се твърди,
че по делото категорично е доказана нуждата от защита на молителката О. Ж. и нейните
деца. Излагат се подробни доводи по същество, въз основа на които се иска въззивната
жалба на Ц. да бъде оставена без уважение, като респективно бъде уважена въззивната
жалба на молителката и децата й.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260
и чл. 261 ГПК. Страните не са се позовали на допуснати от районния съд нарушения
относно доклада по делото, неразпределението на доказателствена тежест и недаване на
указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
С въззивните жалби и отговорите към тях не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отговорите към тях не се представят и не сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
2
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК и чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.06.2023 от 11,00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а
на жалбоподателите – преписи от отговорите на въззивните жалби.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3