РЕШЕНИЕ
№................/.........03.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
При участието на секретаря Румяна Дучева
като разгледа докладваното от съдията
Терзийска
въззивно
търговско дело № 196/2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Елгаз сервиз – Стара Загора“ ЕООД против Решение №
5205/25.11.2019 г. на ВРС по гр.д. № 499/2019 г. по описа на съда, с което е
отхвърлен иска на „ЕЛГАЗ СЕРВИЗ-СТАРА ЗАГОРА" ЕООД, ЕИК
*********, гр.Стара Загора срещу
„БЕНИТА" ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, за признаване установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца дължи сумата
от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева - неизплатена главница по
фактура № **********/06.11.2013г. и № **********/06.11.2013г. за извършена
услуга, съгласно договор за изработка № 103 от 28.06.2013г. и №104 от
28.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, които вземания
са прехвърлено с договор за цесия от 05.10.2018 г. сключен между „Елгаз сервиз“
ЕООД гр. София и „Елгаз сервиз – Стара Загора“ ЕООД, гр. Стара Загора, предмет
на заповед за изпълнение , издадена в производството по ч.гр.д.№16751/2018год. на
ВРС, на основание чл.415,
ал. 4 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят
счита решението на ВРС за незаконосъобразно, постановено при неправилно
приложен материален закон и моли за неговата отмяна. Счита, че с представените
доказателства ищецът е установил при условия на пълно и главно доказване
основателността на заявената претенция. Относно уведомлението за извършена
цесия сочи, че противно на възприетото от ВРС, длъжникът – ответник в
производството пред ВРС е уведомен от цедента „Елгаз сервиз“ ЕООД, гр. София, а
не от цесионера. Относно плащанията, ответникът не е провел насрещно доказване
на положителните си твърдения. Според жалбоподателя съгласно чл. 76 от ЗЗД
предвид това, че длъжникът има няколко еднородни задължения и изпълнението не е
достатъчно да погаси всички, и доколкото не е посочил кое погасява, кредиторът
е погасил най-старото от тях и процесните не следва да се считат за заплатени,
а обстоятелството какво е счетоводно отразено при „Бенита“ ЕООД е ирелевантно.
Претендира разноски за две инстанции.
Становището на
въззиваемата страна в депозирания писмен отговор е за неоснователност на
претенциите и законосъобразност на решението на ВРС като постановено при
правилно приложен материален закон. Не оспорва валидността на облигационно правната
връзка между „Бенита“ ЕООД и цедента „Елгаз сервиз“ ЕООД по договори за
изработка № 103/28.06.2013 г. и № 104/28.06.2013 г. и издаването на процесните
фактури, по които се претендира плащане. Твърди обаче, че от ангажираните
доказателства по делото и заключението по ССЕ се установява безспорно, че
задължението в размер на 2500 лева е погасено чрез извършени плащания по
фактурите по банков път, през 2013 г. и 2014 година. Поддържа твърдението, че
не е уведомен надлежно от цедента за извършено прехвърляне на вземане, а
предявяването на иска от цесионера не съставлява редовно уведомление по чл. 99
от ЗЗД. Моли за потвърждаване на
съдебния акт и присъждане на разноски за въззивно производство.
В
съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител поддържа
собствените си аргументи по същество на спора. Претендират се разноски.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и
допустима за разглеждане въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез
правен интерес от обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал
по делото приема за установено от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което в рамките на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по
приложението на импреративни правни норми и доводите в жалбата.
В
развилото се заповедно производство по ч.гр.д.16751/2018 г.
на ВРС е удовлетворено заявление по чл. 410 от ГПК, от „ЕЛГАЗ СЕРВИЗ – СТАРА
ЗАГОРА“ ЕООД и издадена Заповед № 8556/19.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение срещу „БЕНИТА“ ЕООД гр. Варна за сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева - неизплатена главница по
фактура № **********/06.11.2013г. и № **********/06.11.2013г. за извършена
услуга, съгласно договор за изработка № 103 от 28.06.2013г. и №104 от 28.06.2013г.,
които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 05.10.2018 г. сключен между
„Елгаз сервиз“ ЕООД гр. София и „Елгаз сервиз – Стара Загора“ ЕООД, гр. Стара
Загора.
Поради депозирано в срок по чл. 414 от ГПК възражение от
длъжника, на кредитора е указана възможността за предявяване установителна
претенция за вземането, от което право се е възползвал.
Твърди се по иска, че между страните «ЕЛГАЗ СЕРВИЗ» ЕООД
и «БЕНИТА» ЕООД са възникнали търговски правоотношения по Договор №
103/28.06.2013 г. за изработка с предмет ремонт на пълнеща точка за светли
горива и ограда за газово стопанство, и по Договор № 104/28.06.2013 г. за
доставка на газова колонка Кълвача LPGK-230.
Твърди,
че като изправна страна ищецът е изработил по първия договор и доставил по
втория упоменатите услуги и стоки, оформени са приемо-предавателни протоколи
като са останали неразплатени суми, дължими от ответника както следва:
По
договор № 103/28.06.2013 г. по фактура № 21/06.11.2013 г. е останала сума 508
лева, а остатъкът до 1547.21 лева е погасен чрез плащане.
По
договор №104/28.06.2013 г. не е разплатена дължимата сума по фактура №
20/06.11.2013 г. в размер на 1992 лева или общо по двата договора се дължи 2500
лева. Заявява, че до момента на завеждане на иска погасяване на дълга не е
извършено, въпреки, че задължението е потвърдено от ответника в молба за
потвърждение от 01.03.2018 година /л.28 по делото на ВРС/.
Твърди,
че на 05.10.2018 г. спорното вземане му е прехвърлено от „ЕЛГАЗ СЕРВИЗ“ ЕООД по
договор за цесия, а длъжникът е надлежно уведомен за цедирането в съответствие
с изискванията на чл. 99 ал.3 от ЗЗД.
Ответникът
не е оспорил валидността на договорите, нито изработеното, нито доставеното в
качествено или количествено отношение. Възражението се свежда до недължимост на
вземането поради погасяване чрез плащане в края на 2013 г. и началото на 2014
година, поради което и договорът за цесия не прехвърля съществуващо вземане.
От
доказателствата по делото се установява и това не е спорно, че страните са в
търговски правоотношения по договори за изработка и доставка съответно с №
103/28.06.2013 г. и № 104/28.06.2013 г. като ищецът като изправна страна е
изработил, съответно доставил стоките. Представени и неоспорени са
приемо-предавателни протоколи съответно № 5/06.11.2013 г. към договор № 103 и №
6/06.11.2013 г. към договор №4, двустранно подписани от възложителя, съответно
купувача по договорите.
Спорният
въпрос е по дължимостта на сумите, който следва да бъде разрешен преди
обсъждане на въпроса относно валидността на цесията, предвид твърденията по
отговора, че плащане е извършено в 2013 и 2014 година.
Установява
се от заключението по ССЕ, което следва да се кредитира като обективно и
компетентно дадено, че счетоводните записвания при цедента „ЕЛГАЗ СЕРВИЗ“ ЕООД
и ответника „БЕНИТА“ ЕООД са различни от гледна точка към погасяване на кое
задължение са отнесени съответните плащания от страна на ответника. Още повече
– установява се, че между страните съществуват и други правоотношения, предвид
извършени плащания и по фактура № 19/06.11.2013 г., която по твърдения на ищеца
не е издавана в изпълнение на двата договора, където освен спорните фактури №
20 и 21 са издадени и фактури с № 6/28.06.2013 г. и № 8/28.06.2013 г.
В
счетоводството на ответника спорните фактури се водят като платени както
следва: фактура № 20/06.11.2013 година е заплатена на 27.02.2014 година.
Плащането е извършено с банков превод при банка Алфабанк, който е на обща
стойност 3992 лева и включва пълно плащане на фактурата и частично на фактура №
19/06.11.2013 година като такива са и съответните счетоводни записвания при
ответника.
Фактура
№ 21/06.11.2013 година е заплатена на 27.11.2013 година с банков превод при
банка Сибанк на обща стойност 13699.45 лева и включва пълно плащане по фактура
№ 21 в размер на 1547.21 лева и частично по фактура № 19/06.11.2013 година.
Разликата
със счетоводните записвания при ищеца е в това, че горните две плащания ищецът
е отнесъл за погасяване на задължения по фактура № 19/06.11.2013 година, т.е.
при него по тази фактура вземането е погасено, а има задължения по процесните
фактури, обратно е при ответника.
Спорът
е чисто правен и следва да бъде разрешен в полза на ответната страна при
приложение на чл. 76 от ЗЗД. Съгласно чл. 76 ал.1 този, който има към едно и
също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Само ако не е заявил
изрично, тогава прилагат се следващите хипотези на поредност в погасяването.
Аргументът
във въззивната жалба, че ответникът при плащане не е заявил кое погасява,
затова се погасява най-старото, не се споделя. Видно и от приложените банкови
извлечения на л. 45 и л. 47 по делото на ВРС, и в превода от 27.11.2013 г. за
сумата от 13 699.45 лева, и в превода на сумата от 3992 лева на 27.02.2014
година изрично е посочено да се погасяват задължения по фактура № 20 и № 21,
както и разбира се по фактура № 19. След като длъжникът е заявил какво
погасява, счетоводното отнасяне на сумите за погасяване на друг дълг е на риск
на кредитора. Още повече преведените по банковата сметка на кредитора суми
стигат за погасяване изцяло на дълга по фактура № 20 и № 21, тъй като сумите са
в по-голям размер. Следователно остатъкът от съответното плащане се отнася до
частично погасяване на фактура № 19.
Счетоводното
потвърждението на дълга от 01.03.2018 г. не променя горния извод, защото касае
само признание на общия дълг, но не и в конкретика по кой-договор или фактура
се отнася. При ответника това е задължение по фактура № 19, докато очевидно при
ищеца това е задължение по фактури № 20 и 21, въпреки изричното посоченото от
длъжника, че плаща именно по последните.
След
като задължението е погасено към 05.10.2018 г., договорът за цесия е не
прехвърля валидно съществуващо вземане на цедента в полза на ищеца по спора по
процесните два договора и фактури, поради което и без значение в случая е
валидността на уведомяването по чл. 99 ал.3 от ЗЗД.
Искът
е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като е постановил
решение в този смисъл ВРС е приложил правилно материалния закон и същото следва
да бъде потвърдено.
Разноски
се следват на въззиваемата страна с оглед изхода от спора по представен списък
по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършен разход при отсъствие на възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 5205/25.11.2019 г. на ВРС по гр.д. № 499/2019 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„ЕЛГАЗ СЕРВИЗ-СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Стара Загора да заплати на
„БЕНИТА“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 405 /четиристотин и пет/ лева разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.