№ 53
гр. Айтос, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20222110100959 по описа за 2022 година
Подадена е искова oт "Водоснабдяване и каиализация-В." OOД, адрес: гр.
В., ***, EИK ***, представлявано от В.В., срещу Е. Н. М. EГH ********** , гр.В., ***.
В исковата молба се сочи, че "Водоснабдяване и каиализация-В." OOД, в
качеството нa BиK оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закана за регулиране на
нодоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ 613.18 от 2005r., с посл. изм.),
предоставя B и K ycлyги на Е. Н. М. за имот на адрес гр.В., ***, който в качеството на
потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните BиK услуги на този адрес cе
отчитат пo партида абонатен номер 1163665, чийто титуляр е ответникът.
Ha 09.07.2021г. съдът издал заповед № 204 за изпълнение на парично задължение
пo чл.410 ГIIK, с която разпоредил на М. да заплати на ищеца сумата от 474.99 лева
(четиристотин седемдесет и четири лева и 99 ст.) – главница дължима за периода от
03.10.2017 г. до 21.07.2020 година; 64.21 лева /шестдесет и четири лева и 21 ст./ -
обезщетение за забава за периода от 03.05.2018 година до 08.06.2021 година; ведно със
законната лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането; държавна такса в размер на
25.00 лева (двадесет и пет), както и юрисконсулско възнаграждение в размер на 50.00 лева
(петдесет лева).
Ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси, което е наложило
ищеца да установи вземането си в исков процес.
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен
интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание
чл.422 от ГПК, че по отношение на ответника, съществува изискуемо вземане на ищеца, в
размер на 474.99 лева (четиристотин седемдесет и четири лева и 99 ст.) – главница дължима
1
за периода от 03.10.2017 г. до 21.07.2020 година; 64.21 лева /шестдесет и четири лева и 21
ст./ - обезщетение за забава за периода от 03.05.2018 година до 08.06.2021 година; ведно със
законната лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането; държавна такса в размер на
25.00 лева (двадесет и пет), както и юрисконсулско възнаграждение в размер на 50.00 лева
(петдесет лева).
Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по настоящото
производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника Е. Н. М.- адв.Р. Д.. В отговора на ИМ адв.Д. оспорва
собствеността на процесния имот в гр.В., ***, за който са възникнали задълженията. На
следващо място ответника чрез ОП прави възражения за изтекла погасителна давност за
задълженията възникнали преди повече от три години. Оспорва се , че изчислителният уред,
поставен от ищеца в имота е минал надлежен метрологичен контрол. В отговора на ИМ се
твърди, че отчитането на показанията на контролното устройство се е случвало в отсъствие
на ответника, в нарушение на чл.32, ал.2 от Наредбата.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява лично. Не се явява и особеният
представител –адв.Д.. Постъпило е писмено становище, в поддържа отговора на ИМ и
оспорва размера и основанието на вземането.
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и
изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено
и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са
положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с правно
основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на
съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1
ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№614/2021г. по описа на РС-
Айтос, по което има издадена срещу ответника Е. Н. М. Заповед №204/09.07.2021 за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 31.10.2022г., т.е. в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално
допустими.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в
уговорените срокове и размери.
2
Правоотношението между страните произтича по силата на чл.3, ал.1 от НАРЕДБА №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно цитираната подзаконова
разпоредба „Потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Доколкото по делото няма съмнение, че
ответникът е собственик на имота, за който са издадени фактурите, то той е и задължено
лице по тях. А собствеността на водоснабдения имот не се оспорва от ответника, поради
което съдът приема този факт за доказан. Собствеността на водоснабдения имот се доказва и
от представените от ищеца копия от констативен протокол (л.85), както и копия от карнет за
отчитане на потребената вода (л.86-87).Следователно облигационното правоотношение
между ищцовото дружество и ответника се доказва по несъмнен начин.
Заключението на съдебно- счетоводната експертиза (л.66-75)сочи, че общия размер
на задължението на абонатен № 1163665 до 08.06.2021г е в размер на 474,99лв- главница;
68,91лв.-лихви;
От ищцовото дружество са представени като писмено доказателство Заверени копия
от отчитане на показанията. Представените копия (л.86-87) доказват консумация на питейна
вода в обекта , собственост на ответника в процесния период от време. Според
заключението на съдебно – счетоводната експертиза няма извършени плащания по партида
на ответника (л.75).
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че претендираното от ищеца
парично вземане се явява доказано по основание и размер от 474,99лв- главница дължима за
периода от 03.10.2017 г. до 21.07.2020 година и 64.21 лева /шестдесет и четири лева и 21 ст./
- обезщетение за забава за периода от 03.05.2018 година до 08.06.2021 година; ведно със
законната лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането. Според заключението на ВЛ
стойността на лихвите е 68,91лв., но т.к. тази сума надхвърля претендираната иска следва да
бъде уважен за сумата от 64.21 лева както е предявен.
По изложените съображения и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски. В съответствие със
задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал
настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното
производство, в зависимост от правния резултат в исковото производство. Съгласно
списъкът с разноски съдът установи, че от ищеца са направени общо в двете производства
разноски в размер на 700лева, от които 50лв.ДТ в двете производства; 300лв депозит за ОП;
300лв депозит за ССЕ и 50лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в двете
3
производства.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на
ответника Е. Н. М. EГH ********** , гр.В., *** съществуването на вземането на ищеца
"Водоснабдяване и канализация-В." OOД, адрес: гр. В., ***, EИK ***, представлявано от
В.В., за сумата от 474.99 лева (четиристотин седемдесет и четири лева и 99 ст.) – главница
дължима за периода от 03.10.2017 г. до 21.07.2020 година; 64.21 лева (шестдесет и четири
лева и 21 ст.) - обезщетение за забава за периода от 03.05.2018 година до 08.06.2021 година;
ведно със законната лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника Е. Н. М. EГH ********** , гр.В.,
*** да заплати на ищеца "Водоснабдяване и канализация-В." OOД, адрес: гр. В., ***, EИK
***, направените по гр.д.№ 959/2022г на АРС и ч.гр.д.№614/2021 на АРС разноски в размер
на 700лева./седемстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4