ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2997
гр. София, 04.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.Т. М.
като разгледа докладваното от А. Т. М. Частно наказателно дело №
20241110208868 по описа за 2024 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
С Постановление от 14.12.2023 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, на
основание чл. 243, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е прекратено наказателното
производство по ДП № 15181/2020 г. по описа на 02 РУ-СДВР, респективно пр. пр. №
8231/2019 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
Срещу постановения прокурорски акт в законоустановения срок е постъпила жалба от
Б. Й. Р., в качеството му на пострадало лице, в която същият посредством силно изразен
емоционален начин изразява несъгласие с изводите на СРП за липса на извършен състав на
престъпление по НК. Релевират се доводи за едностранчиво и превратно обсъждане на
доказателствената съвкупност, довело до неправилно формулирани по вътрешно убеждение
правни изводи. Отправена е молба оспореното постановление да бъде отменено, а делото –
върнато на прокуратурата със задължителни указания по прилагане на закона.
Софийски районен съд, след като извърши цялостна служебна преценка по
редовността и допустимостта на депозираната жалба и след като провери
законосъобразността на атакуваното постановление, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, явяващо се пострадало по
смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК от престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, депозирана е в
законоустановения седемдневен срок срещу прокурорски акт от категорията на
подлежащите на съдебен контрол, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество обаче контролната инстанция я счита за НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Съдебният контрол върху постановленията на прокурора за прекратяване на
наказателното производство се изразява в преценка досежно това дали са извършени всички
възможни и необходими действия по разследването, изяснена ли е фактическата обстановка
и правилно ли е определена материалноправната квалификация на инкриминираното
деяние. На съда е вменено задължението да извърши проверка както на обосноваността на
атакувания прокурорски акт, така и на неговата законосъобразност – материална и
процесуална.
Настоящото наказателно производство е образувано по реда на чл.212, ал.1 НПК с
постановление на прокурор при СРП и водено за това, че на 06.03.2019 г. в гр. София е
1
извършено противозаконно присвояване на чужда движима вещ – л.а. „Т**с“, собственост
на Б. Р., владяна въз основа на устно споразумение към договор за изработка – престъпление
по чл.206, ал.1 НК. В рамките на досъдебното производство не е бил привлечен обвиняем.
При извършената служебна проверка на обосноваността и законосъобразността на
постановения прокурорски акт, с който е финализирано наказателното производство по ДП
№ 15181/2020 г. по описа на 02 РУ-СДВР, респективно пр. пр. № 8231/2019 г. по описа на
СРП, настоящият съдебен състав намира, че същият следва да бъде потвърден като правилен
и законосъобразен. Контролиращата съдебна инстанция констатира, че проведеното
разследване е обективно, всестранно и пълно, като въз основа на съвкупната преценка и
интерпретация на приобщените по делото допустими и относими доказателствени
източници СРП е приела фактически положения, с които този съдебен състав се
солидаризира безрезервно.
В обстоятелствената част на атакуваното прокурорско постановление държавното
обвинение е описало хронологично, детайлизирано и конкретно установената до момента
фактическа обстановка, въз основа на която приема, че наказателното производство следва
да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради
липса на осъществено престъпно деяние от субективна страна.
Органите на досъдебното производство са събрали всички възможни доказателства,
относими към предмета на доказване, като впоследствие наблюдаващият делото прокурор е
подложил същите на задълбочено аналитично обсъждане без да демонстрира недопустими
от закона избирателност, фрагментарност, приоритизиране и преекспониране на
доказателствени източници. По този начин държавното обвинение е изпълнило акуратно
задължението си да прецени всички доказателства внимателно, поотделно и в тяхната
взаимна връзка. Въз основа на относимите източници на информация напълно обосновано е
приета следната релевантна фактическа обстановка:
На 06.03.2018 г. в гр. София между дружеството „Б***я“ ООД, ЕИК: ******* –
възложител, представлявано от Б. Й. Р., и дружеството „А*******с“ ЕООД – изпълнител,
представлявано от И. И. А., бил сключен договор за изработка. Съгласно последния
изпълнителят приел да извърши преработка на два автомобила, обозначени в договора като
„******“ и „М****“, от бусове в автомобили за пътна помощ. Процесните два товарни
автомобила били внесени в страната от дружеството „Б******“ ООД от Г***, но не били
регистрирани на територията на българската държава в КАТ. Сключеният договор за
изработка изрично предвиждал възможност за неговото разваляне, респективно уреждане на
всякакви спорове по неговото изпълнение, като това бъде реализирано по правилата на ЗЗД
и ГПК.
В показанията си св. Б. Р. изтъква, че св. И. А. поискал авансово плащане по
договора, но Р. предложил на последния да му даде като гаранция за плащането собствения
си лек автомобил марка „Т**“, модел „А***“. Автомобилът бил закупен от Р. посредством
немския интернет – сайт „Мобиле.де“, след което бил внесен от Г* на територията на
България, без обаче същият да бъде регистриран съобразно изискванията на българското
законодателство. А. се съгласил да получи във владение процесния лек автомобил и той му
бил предаден в гр. София, кв. „Горна баня“. Свидетелят Р. твърди, че поради неизпълнение
на договора за изработка от страна на А., предявил претенции към последния за връщане на
автомобил „Т**“. Превозното средство не било върнато на жалбоподателя, тъй като същият
го продал на лицето А. С. от Пазарджик.
По досъдебното производство бил разпитан и св. А., който потвърждава казаното от
жалбоподателя, но изтъква различното обстоятелство, че към момента на сключване на
договора възложителят не е разполагал с финансови средства да заплати договорената сума,
поради което същият му предложил да даде под формата на капаро собствения си лек
автомобил „Тойота Аурис“.
В хода на разследването свидетелите Б. Р. и М. Ч. заявяват в своите показания, че
процесният автомобил бил даден от жалбоподателя на А. като гаранция по договора за
2
изработка от 06.03.2018 г. В качеството на свидетели били разпитани и М. А. – брат на И. А.,
и Б. П. – живееща на семейни начала с И. А., като и двамата излагат твърдения, че
предоставянето на моторното превозно средство е било под формата на авансово плащане
по процесния договор.
При така установените факти изводите на наблюдаващия прокурор за липса на
осъществено от субективна страна деяние следва да бъдат споделени. В случая контролната
инстанция не намира необходимост от извършването на нови и напълно ненужни действия
по разследването. Съдът се солидаризира с подробно изложените от СРП аргументи за
несъставомерност на извършеното деяние, а отделно от това няма и правомощия да
задължава прокуратурата да осъществява конституционно признатата й суверенна
обвинителна функция.
За разлика от СРП обаче настоящата съдебна инстанция счита, че е налице
несъставомерност на деянието по чл. 206, ал. 1 НП не само от субективна, но и от обективна
страна, поради това че по делото остава неизяснено поради липса на доказателства по какъв
начин точно лекият автомобил е бил предаден от Р. във фактическата власт на А. – липсва
писмен документ в тази насока. От обективна страна съществува невъзможност да бъде
установено по категоричен начин дали собствеността върху процесния автомобил е била
прехвърлена от пострадалия на св. А., респ. дали същият се явява чужд за него. Липсват
данни, установяващи безспорно правното основание, въз основа на което процесното
превозно средство е било предадено във фактическата власт на А. Обстоятелството, че
автомобилът не е бил регистриран на територията на Република България, не може да
доведе до извод, че същият е ничия собственост. Жалбоподателят действително притежава
валиден титул за собственост върху превозното средство. За съда обаче остава неясно дали
на 06.03.2018 г. при сключване на договора за изработка св. Р. действително е извършил
авансово плащане на договорената сума от 6 000 лв., като вместо парична сума предава във
владение на А. собствения си автомобил, или го предоставя като гаранция, вид обезпечение.
Известно е от правната теория и съдебна практика, че за да е налице престъпление по
чл. 206, ал. 1 НК, деецът трябва да получи на някакво правно основание чуждо имущество
да го владее или пази, но да извърши с него неправомерен акт на имуществено
разпореждане в свой личен или в чужд интерес, като по този начин манифестира
недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое. В процесния случай е
доказано, че вещта – лек автомобил „Т**“ - е била отчуждена на трето лице от св. А. в
качеството му на владелец, но остава недоказана чия е собствеността върху това превозно
средство, респективно остава неизяснен и въпросът дали А. е реализирал прехвърлителната
сделка като владеещ несобственик. Досежно коментираното обстоятелство в хода на
разследването са били събрани всички относими и възможни доказателствени материали, но
въпреки усилията на органите на предварителното производство същото остава неизяснено
по категоричен начин, което води до разколебаване на тезата за обективна съставомерност
на инкриминираното деяние.
От субективна страна престъплението „обсебване“ може да бъде извършено само при
форма на вина пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че владее или пази на някакво правно
основание чужда вещ, че няма право да се разпорежда с нея и въпреки това да предприеме
подобни разпоредителни действия. В случая липсва именно интелектуалният момент на
умисъла, тъй като от доказателствата по делото се установява, че св. А. е счел предадения
му лек автомобил за свой още към датата на сключения договор за изработка. На първо
място, изначално той е имал намерение да изпълни задълженията си по договора, мислейки
си, че получава авансово плащане съгласно устно споразумение с възложителя. На второ
място, А. почти веднага след пораждане на договорните отношения с Р. е предприел
действия по отчуждаване на превозното средство, целейки да се снабди с финансови
средства за закупуване на материали. На трето място, обявил е за продажба автомобила за
сумата от 6 000 лева, каквато всъщност е и договорената цена за изпълнение на поръчката,
което косвено доказва, че свидетелят е възприел наличие на договорно изпълнение от страна
на възложителя в натура, поради факта че последният не е разполагал с финансови средства.
3
Азбучно известно е, че гражданските правоотношения се основават предимно на принципа
за свободата на договаряне, прокламиран в чл.9 от ЗЗД, поради което и св. А. е счел, че въз
основа на устно споразумение и договорка св. Р. се е съгласил да му предаде собствеността
върху процесното моторно превозно средство. За липса на умисъл говори и доказаното по
делото обстоятелство, че след като възложителят Р. прекратява предсрочно договора за
изработка, взимайки си оставените в склада на изпълнителя товарни автомобили,
изпълнителят А. заявява готовност да му върне сумата по договора, част от която я е
получил след процесната продажба на „Т***“. Двамата водят кореспонденция посредством
мобилното приложение „Вайбър“, от която е видна готовност от страна на А. да изплати
направените в негова полза разходи от жалбоподателя.
С оглед горното настоящият съдебен състав счита, че в случая са налице неуредени
отношения от гражданскоправен характер, покриващи хипотезата на "неоснователно
обогатяване" по смисъла на ЗЗД, които следва да бъдат уредени по реда на ГПК. Не може да
бъде направен категоричен извод за умишлени действия по незаконосъобразно присвояване
на чуждо имущество от страна на св. И. А., доколкото същият не отрича, че е получил във
владение процесната вещ, респективно не отрича задължението си да върне получената
сума, съставляваща продажната цена на лекия автомобил, вследствие на предсрочно
прекратеното гражданско правоотношение. Освен това не е отказал изрично да върне сумата
на св. Р., с която в случая се оказва неоснователно обогатил се, нито е предприел действия
по укриването й, както и такива по разпореждане доколкото се касае за заместими вещи –
парични средства.
В тази връзка жалбата на Б. Й. Р. следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а атакуваното прокурорско постановление – потвърдено като правилно и
законосъобразно, доколкото изводът на прокурора за липса на осъществено от субективната
му страна престъпление по чл. 206, ал. 1 от НПК се базира на вярна правна интерпретация
на фактите по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор Х. при СРП от 14.12.2023 г., с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното
производство по ДП № 15181/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 8231/2019 г. по описа на
СРП, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от
съобщаването му пред СГС по реда на глава 22 от НПК.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4