РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело
№ 20225001000150 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260001/05.01.2022 г. по т.д. 10/2021 г. Окръжен съд – П. е
осъдил „З. к. Л. И.“ АД с ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление:
град С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, да заплати на Б. АНГ. АТ. с ЕГН -
**********, с постоянен адрес: град П., ул. „С.“ №***, сумата от 200000
(двеста хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето му А.Б. А., при
пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019 г., ведно със законната лихва
от 21.12.2019 г. до окончателното плащане на главницата, по банкова сметка
с IBAN ***************************, с титуляр: Б. АНГ. АТ., на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за разликата над
присъдените 200000 лева до претендираните 250000 (двеста и петдесет
хиляди) лева, като неоснователен; осъдил е „З. к. Л. И.“ АД с ЕИК - *******,
със седалище и адрес на управление: С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, да
заплати на М. В. П. с ЕГН - **********, с постоянен адрес: П., ул. „Б.“ №**,
ет.*, ап.**, сумата от 150000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща
1
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на
детето й А.Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019 г., ведно
със законната лихва от 21.12.2019 г. до окончателното плащане на
главницата, по банкова сметка с IBAN ***************************, с
титуляр: М. В. П., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като е отхвърлил
предявения иск за разликата над присъдените 150000 лева до претендираните
250000 (двеста и петдесет хиляди) лева, като неоснователен; осъдил е
„Застрахователна к. Л. И.“ АД с ЕИК - *******, със седалище и адрес на
управление: С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, да заплати на С. М. П. с ЕГН -
**********, с адрес: П., ул. „Б.“ №**, ет.*, ап.**, сумата от 30000 (трийсет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили от смъртта на брат му А.Б. А., при пътнотранспортно
произшествие от 06.08.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2019 г. до
окончателното плащане на главницата, по банкова сметка с IBAN
***************************, с титуляр: адв. дружество „Ч., П. и И.“, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за разликата
над присъдените 30000 лева до претендираните 50000 (петдесет хиляди) лева,
предявени частично от 200000 лева, като неоснователен; осъдил е
„Застрахователна к. Л. И.“ АД да заплати на Б. АНГ. АТ. сумата от 8110 (осем
хиляди сто и десет) лева, разноски за производството пред първа инстанция,
съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
осъдил е „Застрахователна к. Л. И.“ АД да заплати на адвокатско дружество
„Ч., П. и И.“, С. с Булстат - ***********, сумата от 6268.80 лева (шест хиляди
двеста шейсет и осем лева и 80 стотинки), представляваща съразмерно на
уважената част от иска адвокатско възнаграждение, дължимо за оказаната
адв. помощ на Б. АНГ. АТ., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 3 от ЗАдв; осъдил е „Застрахователна к. Л. И.“ АД да заплати на М. В. П.
сумата от 6082.50 лева (шест хиляди осемдесет и два лева и 50 стотинки),
разноски за производството пред първа инстанция, съразмерно на уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; осъдил е „Застрахователна к.
Л. И.“ АД да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ - С., сумата от
4701.60 лева (четири хиляди седемстотин и един лева и 60 стотинки),
представляваща съразмерно на уважената част от иска адвокатско
възнаграждение, дължимо за оказаната адв. помощ на М. В. П., на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв; осъдил е „Застрахователна
2
к. Л. И.“ АД да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ сумата от
1461.60 лева (хиляда четиристотин шейсет и един лева и 60 стотинки),
представляваща съразмерно на уважената част от иска адвокатско
възнаграждение, дължимо за оказаната адв. помощ на С. М. П., на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв; осъдил е „Застрахователна
к. Л. И.“ АД да заплати по сметка на Окръжен съд – П. сумата от 1248
(хиляда двеста четиресет и осем) лева, от които 1200 лева - държавна такса и
48 лева - депозити, съразмерно на уважената част от иска, както и 5 (пет) лева
– за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумите в
срока за доброволно изпълнение, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК; осъдил е
Б. АНГ. АТ. да заплати на „Застрахователна к. Л. И.“ АД сумата от 18.40 лева
(осемнайсет лева и 40 стотинки) - разноски за първа инстанция, съразмерно
на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; осъдил е М.
В. П. и С. М. П. да заплатят на „Застрахователна к. Л. И.“ АД сумата от по
36.80 лева всеки (трийсет и шест лева и 80 стотинки) - разноски за първа
инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от Б. АНГ. АТ.,
М. В. П. и С. М. П. със законен представител - М. В. П. чрез адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“ - град С., с БУЛСТАТ *********** в частта му, с
която са отхвърлени исковете на ищците над уважените размери, а именно за
разликите от предявените искове, както следва: за Б. АНГ. АТ. над
присъдените 200000 лева до претендираните 250000 (двеста и петдесет
хиляди) лева; за М. В. П. над присъдените 150000 лева до претендираните
250000 (двеста и петдесет хиляди) лева и за С. М. П. над присъдените 30000
лева до претендираните 50000 (петдесет хиляди) лева, предявени частично от
200000 лева. В жалбата са изложени твърдения за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Излагат се конкретни
доводи относно занижен размер на присъдените обезщетения, като същите не
са били съобразени с указанията дадени с ППВС 4/68; за това, че съдът не се е
съобразил реално с нивата на застрахователните лимити към дата на
застрахователното събитие и се цитира практика на ВКС в тази насока;
несъобразяване от съда с икономическата конюнктура; несъобразяване с
обстоятелството, че починалият е бил на седемнадесетгодишна възраст;
неотчитане от съда на установените близости и връзки между починалия и
3
ищците, както и последиците за тях от смъртта му; липса на яснота, защо за
майката е присъден по-нисък размер на обезщетението в сравнение с това на
бащата; цитира съдебни решения на ВКС за присъждане на обещетения на
неимуществени вреди в сходни случаи. Иска се отмяна на решението на
Окръжен съд – П. и уважаване на исковете в в частите, в които са били
отхвърлени над уважените размери, претендират се разноски.
В постъпил отговор на въззивната жалба от Застрахователна к. „Л. И.“
АД чрез адв. В.Д., се счита, че въззивната жалба на първоначалните ищци е
неоснователна. Твърди, че присъдените от съда размери не са занижени, а
напротив – завишени. Препраща към мотивите на собствената си въззивна
жалба. Моли въззивната жалба на първоначалните ищци да бъде оставена без
уважение.
Внесена е въззивна жалба от Застрахователна к. „Л. И.“ АД чрез адв.
В.Д. против Решение № 260001/05.01.2022 г. по т.д. 10/2021 г. на Окръжен
съд – П., в частта му с която: е осъдена Застрахователна к. „Л. И.“ АД да
заплати на Б. АНГ. АТ. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
сумата над 120000 до присъдената сума от 200000 (двеста хиляди) лева; в
частта с която е осъдена Застрахователна к. „Л. И.“ АД да заплати на М. В. П.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 120000 лева
до присъдената сума от 150000 (сто и петдесет хиляди) лева; в частта с която
е осъдена Застрахователна к. „Л. И.“ АД да заплати на С. М. П. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди сумата от 30 000 (трийсет хиляди) лева.
В тези части решението се оспорва като неправилно, необосновано и при
допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се конкретни мотиви, а
именно: че съдът не е формирал вътрешното си убеждение при спазване на
логическите, опитните и научните правила; обсъдил е част от доказателствата
едностранно и превратно; допуснал е процесуални нарушения при преценка
на доказателствата, които са довели да необосновани фактически изводи и
неправилно приложение на материалния закон; решението е било
необосновано. Аргументира защо ищецът С.П. не попада в кръга лица
легитимирани да претендират застрахователно обезщетение, като такова
може да бъде само по изключение – ТР 1/16/21.6.18 по т.д. 1/16 от ОСНГТК
на ВКС и то когато връзката е трайна и дълбоко емоционална, а не нормални,
каквито са били в случая. Оспорват се присъдените размери на обезщетенията
в полза на Б.А. и М.П., като не са били установени конкретни обстоятелства
4
по делото относими към понятието справедливост; наличие на
декларативност при отнасянето на случая към лимитите на застраховката ГО;
несъобразяване с относимите обстоятелства към разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД – че пострадалият е поддържал дистанционна връзка с родителите си
последните 7-8 г. и не е живял в едно домакинство с тях; че не е бил
единствено дете, въпреки че формално А. не се водил баща на С.П.. Извършва
се анализ на установените лимити по задължителната застраховка ГО, като
смята за достоверен източник за съобразяване на размера на
неимуществените вреди с икономическата ситуация – минималната работна
заплата към въпросния период и средния общ годишен доход на лице по
данни на НСИ. Счита че търпените от ищците болки и страдания не се
отличават по интензитет и продължителност в сравнение с обичайните при
подобни случаи; цитира съдебна практика по аналогични случаи. Моли да
бъдат отхвърлени исковете в обжалваните части, претендира разноски.
На тази въззивна жалба е постъпил е отговор от Б. АНГ. АТ., М. В. П. и
С. М. П., чрез адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, като същата се оспорва
изцяло, счита се за неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение.
Излагат се мотиви относно кръга на лицата имащи право на обезщетение,
включително и С.П., като цитира дословно практика на ВКС; твърди за
необоснованост на жалбата на ответника относно юридическия критерий за
справедливост; че е била установена по делото изключително силната връзка
между двамата братя; че пострадалият се е грижил за С., още повече, че
родителите им са били в чужбина и те живеели при баба и дядо. Анализира се
приложимостта на критерия за справедливост и мъката на родителите от
загубата на детето.
Съдът, намира за установено: пред Окръжен съд – П. са били
предявени субективно съединени искове от Б. АНГ. АТ., М. В. П., лично за
себе си и като законен представител на С. М. П. срещу „ЗК Л. И.“ АД за
заплащане на обезщетение от по 250000 лева за първите двама ищци, а за
третия ищец 50000 лева, частично от 200000 лева, за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на А.Б. А. – син на първите двама ищци и
едноутробен брат на третия ищец, настъпила на 13.08.2019 г. в резултат на
ПТП от 06.08.2019 г. с делинквент П.Д.А., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва за забава
5
върху главниците, считано от 21.12.2019 г. до окончателното плащане на
главниците, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Изложени са фактически
твърдения, че на 06.08.2019 г. при движение по път ІІ-37 на км 118+700 в
посока към с. Г. водачът на л. а. марка „М.“, модел „CLS 350 CDI“, с рег.
№********** П.Д.А. нарушил правилата за движение по пътищата, като без
да се убеди, че с действията си няма да застраши останалите участници в
движението, предприел изпреварване, което не могъл да завърши, и причинил
ПТП, при което тежко пострадал намиращият се на предна дясна седалка в
същия автомобил А.Б. А. с ЕГН - ********** – син на първите двама ищци и
брат на третия ищец. Вследствие на причинените от инцидента травми,
същият починал на 13.08.2019 г. Твърди се, че било образувано досъдебно
производство №***/2019 г. по описа на РПУ – П., пр. преписка № 2866/2019 г.
по описа на РП – П.. Подробно се сочат разпоредбите от ЗДвП, които са били
нарушени. Твърди се, че родителите на починалия преживявали
изключително тежко загубата му. Двамата братя били изключително
привързани един към друг. Сочи се, че към датата на ПТП делинквентът е
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответника, което обуславяло и правния интерес от завеждане на
настоящите искове. В подаден отговор ответникът е оспорил исковете и като
цяло всички твърдения на ищците с изключение на твърдението за налична
застраховка ГОА на делинквента при ответника. Било направено възражение
за съпричиняване от пострадалия; оспорени са близките отношения между
баща (първият ищец) и син (пострадалият) с оглед на това, че не са живели
заедно. Възразило се срещу прекомерния размер на претенцията. Посочило се
е, че братът на починалия не е легитимиран да претендира обезщетение, като
се поддържа, че приетото в ТР от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/16 г. на ОСНГТК
на ВКС имало действие занапред, като процесното ПТП е настъпило преди
приемане на ТР. Счита липса на изключителност на случая – двамата не са
родни братя, а едноутробни, излага подробни аргументи. В допълнителна
искова молба ищците са оспорили доводите на ответника. Посочили са, че с
оглед направено признание в отправено предложение от застрахователя за
изплащане на обезщетения от по 100000 лева за първите двама ищци,
следвало да се приеме, че е направено извънсъдебно признание на исковете. В
допълнителен отговор от ответника се поддържа се становището, изложено в
отговора на ИМ. Съдът е приел допустимост на производството с оглед
6
указания на Пловдивския апелативен съд, въпреки наличието на висящо
наказателно производство пред съд. ПзОС е счел, че претенцията на ищците
за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна
последица от евентуалното уважаване на исковете – за обезщетение и не е
предявявена като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което те не са
били длъжни да сочат размер на търсената лихва.
От фактическа страна ПзОС е приел на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между ответника „ЗК Л. И.“ АД и П.Д.А. към датата на инцидента 06.08.2019
г. е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, както и че ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и
ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като
са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния
инцидент от 06.08.2019 г. с подаване на молба на 20.09.2019 г., респ.
ответникът е изразил готовност за изплащане на обезщетение във връзка с
процесното ПТП в размер на по 100000 лева. само за първите двама ищци. От
препис-извлечение от акт за смърт от 14.08.2019 г. и удостоверение за
родствени връзки от 04.09.2019 г., издадени от Община - П., се установявало,
че А.Б. А., с ЕГН - **********, е починал на 13.08.2019 г., Б. АНГ. АТ. е
негов баща, М. В. П. е негова майка, а С. М. П. е негов едноутробен брат.
Видно от уведомления до Б.А. и М.П., ответникът им е предложил
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от инцидента от
06.08.2019 г. в размер на по 100000 лева. От събраните гласни доказателства
се установило следното: свидетелят П.Д.А. дал показания, че е участвал в
инцидента от 06.08.2019 г., като водач на л. а. М., в който на предна дясна
седалка се е возил и пострадалият А. А.. На този ден били на сватба, след
което са решили да отидат до ресторант „Н.“, за да си купят нещо сладко за
ядене. Твърди, че инцидентът станал около 23:30 часа. По механизма сочи, че
движещият се пред тях в същата посока тир предприел аварийно спиране,
като за да не се удари в него, преминал в насрещното движение, където имало
два спрени автомобила, и за да не се удари и в тях, задействал спирачките и
се върнал в неговата лента за движение, но въпреки това се ударил в задната
лява част на тира. След като излязъл от колата, отишъл да помогне на А.,
откопчал колана му и го извадил навън. По-късно дошла линейка. Поддържа,
че преди удара се е движил с около 100-110 км/ч. Свидетелят А.А.И. дал
7
показания, че познава Б. и М. откакто се оженили, тъй като са съседи. Цялото
семейство живеели заедно. С. сега учел в А.. Твърди, че преди около 7 - 8
години майката и бащата отишли в А., а децата - А. и С. останали при бабата
и дядото, за да ходят на училище. Двамата братя били много близки, по-
големият А. помагал на по-малкия. След смъртта на А. двамата родители се
променили драстично - загубили са желание за живот, разболяли се, бащата с
анемия, майката има операция на гърлото. С. също бил с високо кръвно.
Свидетелят Д.П.И. дал показания, че са били съученици с А.. Поддържа, че А.
и С. са живели при баба си и дядо си понеже родителите им били по работа в
А. от 7-8 години. И двете деца поддържали връзка с родителите си. А. се учел
да подстригва и на това учел и С.. С. бил много тъжен след смъртта на брат
си. Свидетелят М.Ф.Й. дал показания, че познава семейството много добре.
Описва отношенията между Б. и М. с децата им А. и С. като перфектни.
Преди около 7-8 години Б. отишъл в А. да работи, а след това при него
отишла и М.. Децата останали при баба си и дядо си, за да учат. Родителите
изпращали пари на бабата и дядото, за да се грижат за децата. Осем дни А.
бил в болницата в кома, докато родителите спели там с надеждата да се
оправи. Когато починал А., родителите станали изключително затворени.
Когато са в Б., всеки ден ходели на гробищата. Свидетелят Р.Т.Р. дал
показания, че познава Б., М., А. и С. от 25 години, съседи са. Отношенията
между Б. и М. и А., както и между А. и С. били много добри. Не знае да са се
карали помежду си или с някой друг. Не може да каже кога точно Б. и М.
отишли в А. да работят. Бабата и дядото на А., както и Б. и М., всеки ден били
на гробищата. Пред ПзОС е било изслушано заключение на вещо лице
Таслакова по съдебнопсихологическа експертиза, което е било прието от съда
за компетентно и обосновано изготвено, неоспорено от страните, като се
установявало, че ищците Б.А. и М.П. са преживели силна стресова реакция,
довела до душевни страдания, в причинно-следствена връзка със загубата на
сина им А. А.. Стресовата реакция е била с висок интензитет, силен негативен
емоционален заряд, налична и към момента, с данни за тревожна, депресивна
и посттравматична симптоматика. При М.П. са били налице данни за
възможни панически атаки на фона на влошено здравословно състояние,
както и свръхангажиращи мисли, които доминират в нейното съзнание -
такива били мислите за предстоящата й смърт, радостни чувства от срещата в
отвъдното с починалия й син, следвани от мисли за самоубийство. Обсебена е
8
била от силен страх да не загуби и малкия си син. Изпитвала страх от
автомобили особено ако малкият й син пътува в автомобил - очаква лоши
новини дори той да се забави за малко. Ищецът Б.А. изпитвал тревожност,
чувство на безпомощност, гневни чувства, съпътствани от наложен
самоконтрол. Полагал волеви усилия да бъде силен и да не се подава на
мъката, тъй като семейството му разчитало на него. При ищеца С. се
разкривало напрежение, като преживяната травма говорила за емоционален
блокаж и затруднение при създаване на социална близост. Очертана е била
емоционална незрялост. Възможна е била прекалена протективност от страна
на родителите. Експертът отбелязал, че С. свързвал миналото с моменти, в
които е играл футбол заедно с брат си. Споделил, че от него е получавал
подкрепа и разбиране. Заявил желание да завърши училище с добър успех, за
да се реализира като фризьор, като по този начин ще запази паметта на брат
си и ще реализира неговата мечта - да се реализира професионално като
фризьор. По делото е било приложено копие от досъдебно производство
№***/2019 г. по описа на РУ – П.. От заключение на вещи лица д-р Д.П. и
инж. В.Ф. по назначените съдебноавтотехническа и медицинска експертизи,
изготвено като комплексно, и е било прието от съда за компетентно и
обосновано изготвено, неоспорено от страните, се е установило относно
механизма, че на 06.08.2019 г., около 23:10 ч., на път ІІ-37 на км 118+700 в
посока с. Г. - АМ Т., със скорост от 120 км/ч се движел л.а. марка „М.“, модел
„CLS 350 CDI“, с рег. №**********, управляван от П.Д.А., на 18 г., със стаж
като шофьор от 1 месец. На предна дясна седалка до него пътувал А. А..
Пътната обстановка и метеорологичните условия били: ясно време и суха
пътна настилка. По същото време и в същата посока със скорост от около 60
км/ч се движел товарен автомобил „М.“, с рег. №*********, управляван от
водача Н.К.. Когато товарният автомобил наближил участък с монтирани
преброителни камери, водачът му намалил скоростта до 45-48 км/ч,
възприемайки напред и плътно вляво спрели автомобили със запалени
светлини и включени аварийни. В същото време движещият се с висока
скорост л.а. М. не намалил скоростта си, като предприел изпреварване на
товарния автомобил. След предприетото изпреварване и при наличие на
автомобили в насрещната лента, лекият автомобил се върнал обратно в
дясната лента зад т.а. „М.“, като се блъска челно ексцентрично с предната си
дясна част в задната лява част на товарния автомобил. Автоекспертът
9
пояснява, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. В този смисъл скоростта на л.а. М. от 120
км/ч се приема като несъобразена с конкретната пътно-климатична
обстановка, тъй като не е имало обективна пречка габаритните светлини на
товарния автомобил, както и светлоотразителните му табели в задната част да
бъдат възприети от водача на лекия автомобил от разстояние от повече от 200
метра. Според експерта технически правилно е при наличие на насрещни
светлини, водачът на л.а. М. да намали скоростта си до 60 км/ч, да не пресича
двойната непрекъсната линия на пътя (забраняваща изпреварването) и да
поддържа безопасна дистанция зад товарния автомобил, докато не се убеди,
че пътят пред него е свободен и е разрешено изпреварването. Причините,
които са обусловили настъпването на ПТП са допуснатата от л.а. М. скорост
по-висока от указаната с пътен знак В26 (не по-висока от 60 км/ч),
предприетото изпреварване при указание с пътен знак В24 (забранено е
изпреварването), както и ненаблюдаване на пътната ситуация. Установило се
е, че сблъсъкът в задната част на товарния автомобил е настъпил при скорост
от порядъка на 70-80 км/ч и голяма кинетична енергия, при което са
настъпили значителни повреди и деформации по предната дясна част л.а. М.,
които достигат до горния десен ръб на тавана на купето в близост до предната
дясна колонка и от внедряването на задната лява част на товарния фургон.
Предпазният колан, който е ползвал А. А. не е бил повреден и същият е
изпълнил своето предназначение да задържи тялото към седалката, но
въпреки това главата и крайниците са останали свободни, което в крайна
сметка е довело и до тежката черепно-мозъчна и лицево-челюстна и гръдна
травми, несъвместими с живота. Предвид механизма на удара, главата на
пострадалия не е могла да бъде предпазена от въздушната въглавница, която е
била разкъсана от дясната си страна в резултат на врязването в нея на
деформирани, откъснали се метални части от лекия автомобил или от
внедряването на задната лява част на товарния фургон. Относно травмите е
било установено, че причината за настъпване на смъртта на А.Б. А. е тежка,
съчетана черепно-мозъчна, лицево-челюстна и гръдна травми, които са
10
причинили нарушаване на функциите на жизненоважни мозъчни центрове,
както и развилата се пневмония, които заедно са довели до спиране на
дишането и сърдечната дейност. Смъртта е настъпила за около 6 дни. Нямало
спор, че смъртта е настъпила в причинно-следствена връзка с травмите,
получени при пътния инцидент от 06.08.2019 г.
С оглед така установената фактическа обстановки и предявени
субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, ПзОС е формирал своите
правни изводи. Според нормата на цитирания текст увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. В производството по иск с правно основание
по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да
установи: 1/ противоправно поведение от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/
причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (която се презумира); 5/
наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази
гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което
обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и
при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. По
делото безспорно се е установило наличие към датата на процесното ПТП от
06.08.2019 г. на валидно застрахователно правоотношение между водача
П.Д.А. и ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Съгласно общото правило, обективирано в нормата на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, а според алинея 2, водачите на
ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
11
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В процесната отсечка, където е реализирано ПТП,
забранената скорост е била указана с пътен знак В26 (в случая не по-висока
от 60 км/ч). Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, на ППС е забранено да
застъпват и пресичат двойната непрекъсната линия, каквато се установи да е
била налична в процесния участък. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, водачът на
ППС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко. Според чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да
изменя посоката на движение. В случая е било без значение дали водачът
П.А. е предприел целенасочено изпреварване на товарния автомобил или е
бил принуден да стори това, за да не се удари в него поради рязкото
намаляване на скоростта от същия, тъй като в първия случай нарушава
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 2, чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл.
63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, а във втория - чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 2, чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП. Нарушавайки цитираните разпоредби и неоценявайки
адекватно пътната обстановка предвид и липсата на обективни пречки да
бъдат забелязани габаритните светлини на товарния автомобил, както и
светлоотразителните му табели в задната част от разстояние от повече от 200
метра, ПзОС е намерил, че противоправното поведение и вината на
делинквента П.А. е била категорично доказана. Вредата представлява
промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те
могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени, стига да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. От своя страна, неимуществените
вреди са болките и страданията, изобщо негативните психически
преживявания, които търпи или ще търпи увреденият. С ТР № 1/2016 г. от 21
юни 2018 г. на ОСНГТК на ВКС е било прието, че материално легитимирани
12
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени,
като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Предвид на това,
следвало да се приеме, че като брат на починалия А. А., ищецът по делото
С.П. е бил активно легитимиран да предяви иск за обезщетяване на
неимуществени вреди, произтекли от настъпилата смърт. В задължителната
съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са били определени
критериите за "справедливост", като е прието, че справедливостта не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябвало да се вземат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Доколкото неимуществените
вреди се отнасят до емоционалния живот на ищеца, причиняват физически и
морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие,
преживяването им за всеки индивид е било индивидуално. Предвид
спецификата на съдържанието на неимуществените вреди, при едно и също
или приблизително по характер увреждане, може да има разлика в размера на
обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата, които са
от значение за определяне на справедливо обезщетение. В Раздел ІІІ на ППВС
№ 4/1961 г. ясно е било посочено, че не се присъжда обезщетение за
неимуществени вреди на близки от кръга от лицата, които имат право на
обезщетение, когато са в лоши отношения с пострадалия, защото е явно, че те
не понасят никакви неимуществени вреди. От изложеното следвало, че съдът
не може да си служи с „предположения” и да прилага като критерий
„обичайните отношения” между родственици, при преценката дължи ли се
обезщетение и какъв е неговия размер. В процесния случай, видно от
събраните гласни доказателства, подкрепящи се и от изслушаното
заключение по СПЕ, ищците Б.А., М.П. и С.П. безспорно търпяли болки и
страдания от нелепата смърт на своето дете, респ. брат, към момента на
настъпване на вредоносния резултат /смъртта/. От друга страна, възгледите на
С.П. да продължи мечтата на починалия си брат - да се реализира
13
професионално като фризьор, както и обстоятелството, че в отсъствието на
родителите си по време на престоя им в А., двамата братя са изградили силна
емоционална връзка помежду си, основана на опората, която е бил по-
големият брат за по-малкия - обстоятелство, което се потвърждава и от
изложеното от С. при психологичното изследване, води до извода, че и С.
търпял продължителни болки и страдания от неговата смърт, които в
конкретния случай е било справедливо да бъдат обезщетени. Според ПзОС
посочените в тълкувателното решение понятия на изключителност или
особено близка връзка не следвало да се тълкуват като нещо изискващо
доказване на някаква свръхестествена близост. Изложеното обуславяло извод
за наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване
отговорността на застрахователното дружество: установен деликт при
съответно авторство (П.Д.А.), противоправност, вина, вреди (неимуществени
– болки и страдания) и причинна връзка между деяние и вредите; наличие на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Относно
възражението за съпричиняване ПзОС е приел, че съгласно чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали,
ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния
съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер на задължителна съдебна
практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република Б. сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Възражението се
основавало на поведението на пострадалия, който се твърдял, че е бил без
поставен обезопасителен колан. По делото безспорно се е установило, че
пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Независимо от това, изводите
на експертите по САвТМЕ сочат, че предвид механизма на удара между лекия
и товарния автомобил, предпазният колан не е можел да предотврати
травмите, несъвместими с живота. Или, обезопасителният колан - поставен
14
или не, е принципно ирелевантен в случая. Ето защо ПзОС е приел
възражението за съпричиняване за неоснователно. Относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди ПзОС е изложил мотиви, че при
причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени
вреди, като моралните вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването
им. При определянето на дължимото обезщетение следвало да се отчитат в
пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент. Лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могли да
бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически
условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост.
Следвало да се съобрази, че до 01.01.2010 г. лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди, съгласно § 27, ал. 2 на ПЗР на КЗ (отм.) са
били в размер до 700000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до
1000000 лв. при две и повече пострадали лица, като след тази дата, лимитите
на застрахователните суми за неимуществени вреди, съгласно § 27, ал. 1 на
ПЗР на КЗ (отм.) са в размер до 1000000 лв. за всяко събитие при едно
пострадало лице и до 5000000 лв. при две и повече пострадали лица.
Съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ (Обн. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016
г., т. е. преди редакцията от 07.12.2018 г.) за всяко МПС, което се намира на
територията на Република Б. и което не е спряно от движение, е необходимо
да има сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за следната минимална з. сума (лимит на отговорност) за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10000000
лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Тоест към
датата на настъпилото увреждане – 13.08.2019 г., застрахователните суми по
застраховка „Гражданска отговорност“ са достигнали значително по-високи
размери. По делото са били събрани доказателства за изпълнената със
съдържание връзка „родители – дете“, представляваща пълноценна,
постоянна и всестранна грижа, която е създала отношения на взаимна обич,
доверие и съпричастност. Независимо от това, че общото съжителство в едно
домакинство между ищците и техния син А. е било прекъснато за един
15
период докато родителите са били в А., това не опровергавало
обстоятелството, че между тях е съществувала дълбока и емоционална
връзка. Според ПзОС дори и когато не е налице съжителство в едно
домакинство, връзката също можела да бъде дълбока и емоционална,
доколкото липсват данни за лоши отношения, като цитира Решение № 101 от
08.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1332/2015 г., І т. о. Следвало да се съобрази в
достатъчна степен действителната тежест на душевната травма, понесена от
ищците-родители. Категорични данни за изключително тежкото повлияване
на двамата родители от настъпването на смъртта на детето им, са били
констатирани в приетото по делото заключение на вещото лице, което е
направило извод, че са преживели силна стресова реакция, с висок интензитет
и силен негативен емоционален заряд, налична и към момента, с данни за
депресивна и посттравматична симптоматика. Ищцата М.П. е била обсебена
от силен страх да не загуби и малкия си син. Ищецът Б.А. изпитвал чувство на
тревожност и на безпомощност, гневни чувства, но проявявал самоконтрол,
предвид, че семейството му разчита на него. При ищеца С., най-вероятно
предвид емоционална незрялост, се разкривало напрежение и затруднение
при създаване на социална близост, като при него паричното обезщетение за
преодоляване на моралните вреди следвало да съответства на необходимото
за преодоляването им. Не е било пряка проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по-
голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. С оглед
биологичната природа на родителите болката от загубата на собствено дете е
най-тежката, непреодолима с оглед безвъзвратния й характер, несъвместима с
последващото пълноценно съществуване за родителя, поради което за ищците
е бил напълно променен смисъла на живота, а травмата от преживяното ще ги
съпътства завинаги, като при отчитане и на обстоятелството, че това е било
единственото (еднородно) дете за ищеца Б.А., ведно с възприемане на
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
общественоикономически условия на живот към момента на увреждането –
2019 г. мотивират настоящия съдебен състав, че сумите от 200000 лева за
ищеца Б.А. и 150000 лева за ищцата М.П. са от естеството да репарират
действително причинените неимуществени вреди, така както са установени в
производството, като за разликата до 250000 лева исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни. Чрез обезщетяване на увредения за
16
причинените му неимуществени вреди, той получавал парично
удовлетворение, с които да компенсира отрицателните емоции. Целта на
обезщетението е била не да поправи вредите, а да възстанови психическото
равновесие на пострадалото лице. Въпрос на фактическа преценка, с оглед
конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението.
Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не
борави с други техники за определяне размера на справедливото парично
овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани
суми, определен минимален и максимален размер и т. н. С оглед на
изложеното и предвид ниската възраст на ищеца С.П. от 11 години към датата
на вредоносния резултат, настоящият състав счита, че сумата от 30000 лева е
от естеството да репарира действително причинените неимуществени вреди,
така както са установени в производството, като за разликата до 50000 лева
искът следвало да се отхвърли като неоснователен. ПзОС е счел за
неприложима разпоредбата на § 96, ал. 3 от ПЗ на ЗИДКЗ относно въведен
лимит на застрахователните обезщетения за т.нар. „разширен кръг роднини“ в
размер на 5000 лева, в какъвто смисъл е и съдебната практика. По отношение
на претендираната лихва ПзОС се е позовал на действащия Кодекс за
застраховането в който изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5
от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл.
429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на з.та сума (лимита на отговорност). В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от
КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на з. претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Т.е. според ПзОС
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс)
се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало
17
известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето
от увреждането до уведомяването му за това. Този извод не може да бъде
оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези норми
установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни
лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата
собствена забава. По делото безспорно е било установено, че ищците са
отправили претенции пред застрахователя на 20.09.2019 г. за заплащане на
обезщетение по повод процесното ПТП, респ. не се установи друга по-ранна
дата, на която самият застрахован е уведомил застрахователя – ответник.
Затова доказания момент, в който на застрахователя му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие е 20.09.2019 г., която дата следва
да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение. Предвид диспозитивното начало обаче, законната
лихва следва да се присъди от поискания от ищците по-късен момент, а
именно считано от 21.12.2019 г. до окончателното плащане на главниците.
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страните във въззивните им жалби, жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не е спорен между страните фактът на настъпилото на 06.08.2019 г.
ПТП и неговия механизъм, в което при движение по път ІІ-37 на км 118+700 в
посока към село Г., област П. водачът на лек автомобил марка „М.“, модел
„CLS 350 CDI“, с рег. №********** П.Д.А. е нарушил правилата за движение
по пътищата, като без да се убеди, че с действията си няма да застраши
останалите участници в движението, предприел изпреварване, което не могъл
18
да завърши и причинил ПТП, при което тежко пострадал намиращият се на
предна дясна седалка в същия автомобил А.Б. А. (17 г.) – син на М. В. П. и Б.
АНГ. АТ. и брат на С. М. П.. Не е спорно, че вследствие на причинените от
инцидента травми, същият починал на 13.08.2019 г. Ответното
застрахователно дружество е признало наличието на застраховка ГОА на
делинквента А.. Пред настоящата инстанция не се поддържа възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. А.,
свързано с непоставен от него обезопасителен колан, като поставеният колан
е установен от комплексната КСМАЕ, а и наличието му или не с оглед
конкретния механизъм на ПТП не би се отразило на изхода от инцидента.
Спорните между страните във въззивното производство въпроси са два:
размерът на обезщетението за неимуществени вреди дължимо на двамата
родители и вторият – налице ли е материалноправна легитимация на братът
на пострадалия да получи обезщетение за неимуществени вреди и евентуално
в какъв размер да бъде то.
В производството пред първостепенния съд са събрани в достатъчен
обем писмени, гласни и експертни доказателства. С оглед тях изводите на
ПзОС относно кръга на лицата, на които се дължи обезщетението за
неимуществени вреди са правилни. Настоящият съдебен състав с оглед
критерия по чл. 52 от ЗЗД при анализа на доказателствения материал достига
до известни различия относно приетите парични размери на моралните
обезвреди от ПзОС.
От разпитаните по делото свидетели А.И., Д.И., М.Й. и Р.Р. се
установява, че родителите на пострадалия са заминали в чужбина – „А.“,
преди около 7-8 години преди даването на показания от тези свидетели в
съдебно заседание на 05.02.2021 г. Пострадалият А. и едноутробния му брат
С. (роден през 2008 г.) са живеели в Б. при баба и дядо. Родителите не са
живеели с децата си. Свидетелите твърдят за задружност в семейството, както
и за задружност и съпричастност като познати и съседи – когато научили за
ПТП на 06.08.2019 г. „цялото семейство отишли в болницата – около 500-600
човека“, но никой не твърди, че родителите на А. тогава са били в страната.
Двама последователно разпитани свидетели употребяват идентичен израз по
отношение на родителите на пострадалия, че са били „като брат и сестра“ –
св. М. Й. и св. Р. Р., което сочи съпричастността и задружността им. По
19
отношение на майката на А. – М.П. е представена епикриза (л. 198 от дело
ПзОС) с диагноза: злокачествено новобразувание на щитовидната жлеза и
вторично злокачествено новообразувание с други уточнени локализации, като
видно от заключението на СМЕ (л. 277, т. 8) това заболяване датира отпреди
ПТП и няма причинна връзка с последиците от него. Установява се, че
двамата родители са положили легален общественополезен труд в страна – М.
П. – 5 години (л. 60), а бащата Б. А. – 2 години (л. 61). Доказва се, че три
седмици след смъртта на А., в дните на твърдяния от свидетелите траур,
неговите родители са се явили пред нотариус – на 04.09.2019 г. за да се
снабдят с нотариален акт за собственост на апартамент в П. с площ 94 кв.
метра (л. 58 и 59), втори за бащата, който през 2017 г. е закупил друг
апартамент в П. с площ от 60 кв. метра. Бащата притежава и автомобил Б.
530д (л. 77). Видно от констативно-съобразителната част на приетата по
делото СПЕ (л. 286-гръб) при извършване тест на брата на пострадалия – С.
относно отношенията с родителите, експертът констатира проблеми в
общуването или липса на общуване. В заключението си ВЛ по СПЕ не приема
изводи за претърпени морални болки и страдания в повече от обичайните в
подобни случаи последици – налице е силна стресова реакция с висок
интезитет, като при майката са възможни панически атаки, а при бащата се
изпитва чувство на безпомощност и гняв от случилото се.
Константната практика по приложение на принципа на справедливостта
по чл. 52 от ЗЗД приема, че „неимуществените вреди са неизмерими с пари и
затова следващото се за тях обезщетение“ „ възмездява главно страданията
или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие
на увреждането“. А „правилното прилагане на закона изисква за
неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на
пострадалия“ „и то след като се установи, че действително са претърпели
такива вреди.“ Обезщетението за неимуществени вреди не може да се
превърне в източник на неоснователно обогатяване и следва същото да бъде
съобразено с конкретните обективни факти, доказани в процеса. Настоящият
състав приема, че моралните болки и страдания на двамата родители са с
интензитет не по-висок от нормалния в сходни случаи. Отсъствието на
родителите и работата им в чужбина (като сравнително доброто имуществено
състояние опровергава твърденията на част от свидетелите, че те са заминали
за чужбина, поради липса на средства, а ако там вече са придобили такива, то
20
не е имало основателна причина да продължават престоя си в чужбина,
изоставяйки децата си), занимаването с прагматични и битови дела и
ангажименти в дни на твърдян траур, наличие на обективна отдалеченост,
водеща до неизбежна частична отчужденост от децата си, социално-
икономическите стандарти в страната към месец август 2019 г., обичайната
съдебна практика относима към този период, сравнително по-ниския
интензитет на претърпените неимуществени вреди налагат определяне на
справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер от по
120000 лева на всеки един от родителите. Не се споделя довода на ПзОС за
присъждане на по-голям размер на обезщетение на бащата – официалната
липса на друго дете. Защото всички свидетели установяват, че в отношенията
между П. и А. няма спор за бащата на С. и това е именно Б.А., независимо, че
не е извършена формалната процедура по припознаване от страна на бащата.
В противовес на установените отношения между родителите и
пострадалия А. А., се установява, че връзката му с неговия брат С.П. е трайна
и дълбока и то по начин заместващ, доколкото може липсата на родителски
грижи и внимание спрямо по-малкия брат. Нито един от разпитаните
свидетели не удостоверява, че през 7-8 годишния период без родители в
ежедневието за С.П. се грижат бабата и дядото, при които са оставени да
живеят децата. Грижите за С. са изключително от страна на пострадалия му
брат А.: между двамата братя отношенията с били много добри, А. много е
обичал брат си и много му е помагал по мъжките работи, много му е помагал
в училище, учил го е – св. А.И.; А. и С. са били много близки, тъй като
техните родители са били в чужбина и А. много се е грижил за брат си, учел
го е на това, в което сам той бил обучаван – да подстригва, тежко е изживял
смъртта на брат си, липсва му, не го е забравил, винаги си е спомнял как
заедно са били с брат си – показания на св. Д.И.. В същия смисъл са и
показанията на св. М.Й. – много голяма близост между двамата братя, А.
много се е грижил за малкия, той го е водел на училище, купувал му е
закуски, взимал го е от училище, били са за пример. Хронологията на
задължителната съдебна практика показва следното: с ППВС № 4/61 г е
указано, че право на обезщетение за неимуществени вреди имат най-близките
на починало лице при непозволено увреждане - възходящи, низходящи,
съпруг и то само ако са претърпели такива вреди. С ППВС № 5/69 г е
посочено, че когато между пострадалия при непозволено увреждане и други
21
лица, извън тези посочени в ППВС № 4/61, са създадени отношения, напълно
сродни с тези посочени в постановлението от 1961 г е справедливо да се
присъжда обезщетение и на тези лица. С ТР № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС е
прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/61 и № 5/69 и по изключение, всяко друго лице,
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В настоящия случай правопораждащите факти изложени в исковата
молба и доказани в хода на делото за отношенията между починалия А. А. и
ищецът С.П., сочат именно на трайна и дълбока емоционална връзка между
двамата братя и търпяни продължителни болки и страдания от преживелия
по-малък брат с интензитет по-висок от нормалния – определяща наличие на
материалноправната легитимация на П.. Налице е изключение от обичайното
- житейските обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия
и неговия брат да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Ето защо
предявеният размер в настоящия процес от ищеца С.П. от 50000 лева в
пълнота и изцяло отговаря на критериите за справедливо възмездяване на
причинените му неимуществени вреди.
Обсъденото налага извод за уважаване въззивната жалба на
„Застрахователна к. Л. И.“ АД и отмяна частично на първоинстанционното
решение по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
на Б. АНГ. АТ. и М. В. П., а именно: основателност на предявените от тях
искове в размер на по 120000 лева за всеки един от тях, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на
детето им А.Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.12.2019 г. до окончателното
плащане на главниците. Ще бъде уважена и жалбата на С. М. П. за осъждане
на „Застрахователна к. Л. И.“ АД, а именно: за заплащане на сумата от 50000
лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили от смъртта на брат му А.Б. А., при пътнотранспортно
произшествие от 06.08.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2019 г. до
22
окончателното плащане на главницата. По отношение на тези искове
решението ще бъде потвърдено в останалите му части.
Относно направените във въззивното производство разноски се
констатира извършването им, както следва: от „Застрахователна к. Л. И.“ АД
– 2800 лева държавна такса - внесени; от М. В. П. – 2000 лева ДТ и 4956 лева
адвокатско възнаграждение – внесени; от Б. АНГ. АТ. – 1000 лева ДТ и 4956
лева адвокатско възнаграждение – внесени и за С. М. П. по договор за правна
защита и съдействие от 28.03.2022 г. при условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата и посочени в списък по чл. 80 от ГПК като претендирани – 2436
лева. Всички страни претендират присъждане на разноски.
С оглед така постановения резултат пред въззивния съд следва
разноските между страните да бъдат разпределени, както следва: М. В. П.
дължи на Застрахователна к. Л. И.“ АД сумата от 1600 лева; Б. АНГ. АТ.
дължи на Застрахователна к. Л. И.“ АД сумата от 600 лева. „Застрахователна
к. Л. И.“ АД дължи на адвокат К.С.Г. с ЕГН – **********, като пълномощник
на С. М. П. при условията на чл. 38 от ЗАдв при материален интерес на
уважената обжалваема част от 20000 лева съгласно правилото на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с прибавен ДДС – в размер на 1356 лева. Следва на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Застрахователна к. Л. И.“ АД да заплати по
сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата от 832 лева – съразмерно на
уважената пред настоящата инстанция претенция на освободения от такси и
разноски С.П..
Разноските за първа инстанция следва да бъдат преизчислени
съразмерно, както следва: Застрахователна к. Л. И.“ АД следва да заплати на
Б. АНГ. АТ. сумата от 4866 лева вместо присъдените 8110 лева съразмерно на
уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и да заплати сумата
от 3761.28 лева вместо присъдените 6268.80 лева на адвокатско дружество
„Ч., П. и И.“, град С., с Булстат ***********, представляваща съразмерно на
уважената част от иска адвокатско възнаграждение, дължимо за оказаната
адв. помощ на Б. АНГ. АТ., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 3 от ЗАдв. Застрахователна к. Л. И.“ АД следва да заплати на М. В. П.
сумата от 4866 лева вместо присъдените 6082.50 лева съразмерно на
уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; и да заплати сумата
23
от 3761.28 лева вместо присъдените 4701.60 лева на адвокатско дружество
„Ч., П. и И.“, град С., с Булстат ***********, представляваща съразмерно на
уважената част от иска адвокатско възнаграждение, дължимо за оказаната
адв. помощ на М. В. П. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.
3 от ЗАдв. Застрахователна к. Л. И.“ АД следва да заплати адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“, град С., с Булстат *********** за оказана безплатна
правна помощ и съдействие на С. М. П. по реда на чл. 38 от ЗАдв сумата от
2436 лева вместо присъдените 1461.60 лева.
Мотивиран от изложеното съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260001/05.01.2022 г. по т.д. 10/2021 г. на Окръжен
съд – П. В ЧАСТТА, в която „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК - *******,
със седалище и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, е
осъдена да заплати на Б. АНГ. АТ., ЕГН - **********, с постоянен адрес: град
П., ул. „С.“ №***, сумата от 200000-двеста хиляди лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на
детето му А.Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019 г.,
ведно със законната лихва от 21.12.2019 г. до окончателното плащане на
главницата, по банкова сметка с IBAN ***************************, с
титуляр: Б. АНГ. АТ. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в размер над 120000-
сто и двадесет хиляди лева до присъдения размер от 200000-двеста хиляди
лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. АНГ. АТ., ЕГН - **********, с
постоянен адрес: град П., ул. „С.“ №*** против „Застрахователна к. Л. И.“
АД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление: град С., район „С.“,
бул. „С.ш.“ №*** иск на на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение в
размер над 120000-сто и двадесет хиляди лева до присъденият от 200000-
двеста хиляди лева за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта
на детето му А.Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019 г.,
ведно със законната лихва от 21.12.2019 г. ведно със законната лихва от
21.12.2019 г. до окончателното плащане на главницата.
ОТМЕНЯ Решение № 260001/05.01.2022 г. по т.д. 10/2021 г. на Окръжен
съд – П. В ЧАСТТА, в която „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК - *******,
24
със седалище и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, е
осъдена да заплати на М. В. П., ЕГН - **********, с постоянен адрес: град П.,
ул. „Б.“ №**, ет.*, ап.**, сумата от 150000-сто и петдесет хиляди лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
от смъртта на детето й А.Б. А., при пътнотранспортно произшествие от
06.08.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2019 г. до окончателното
плащане на главницата, по банкова сметка с IBAN
***************************, с титуляр: М. В. П., на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ в размер над 120000-сто и двадесет хиляди лева до присъдения размер
от 150000-сто и петдесет хиляди лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. П., ЕГН - **********, с постоянен
адрес: град П., ул. „Б.“ №**, ет.*, ап.** против „Застрахователна к. Л. И.“ АД,
ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление: град С., район „С.“, бул.
„С.ш.“ №*** иск на на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение в размер
над 120000-сто и двадесет лева до присъденият от 150000-сто и петдесет
хиляди лева за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на
детето му А.Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019 г.,
ведно със законната лихва от 21.12.2019 г. ведно със законната лихва от
21.12.2019 г. до окончателното плащане на главницата.
ОТМЕНЯ Решение № 260001/05.01.2022 г. по т.д. 10/2021 г. на
Окръжен съд – П. В ЧАСТТА, в която е отхвърлена претенцията на С. М. П.,
ЕГН - **********, с адрес: град П., ул. „Б.“ №**, ет.*, ап.** срещу
„Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на
управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №*** за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди настъпили от смъртта на брат му А.Б. А.,
при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019 г. за разликата над 30000-
тридесет хиляди лева до 50000-петдесет хиляди лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК - *******, със седалище
и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №*** да заплати на С.
М. П., ЕГН - **********, с адрес: град П., ул. „Б.“ №**, ет.*, ап.** разликата
над 30000-тридесет хиляди лева до 50000-петдесет хиляди лева или
допълнително още 20000-двадесет хиляди лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на брат му А.Б.
25
А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019 г., ведно със законната
лихва от 21.12.2019 г. до окончателното плащане на главницата, по банкова
сметка с IBAN ***************************, с титуляр: адв. дружество „Ч.,
П. и И.“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОТМЕНЯ Решение № 260001/05.01.2022 г. по т.д. 10/2021 г. на
Окръжен съд – П. В ЧАСТТА, в която „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“
№***, е осъдена да заплати на Б. АНГ. АТ., ЕГН - **********, с постоянен
адрес: град П., ул. „С.“ №***, сумата от 8110-осем хиляди сто и десет лева,
разноски за производството пред първа инстанция, съразмерно на уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК - *******, със седалище
и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, да заплати на Б.
АНГ. АТ., ЕГН - **********, с постоянен адрес: град П., ул. „С.“ №***,
сумата от 4866-четири хиляди осемстотин шестдесет и шест лева разноски за
производството пред първа инстанция, съразмерно на уважената част от иска,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ Решение № 260001/05.01.2022 г. по т.д. 10/2021 г. на
Окръжен съд – П. В ЧАСТТА, в която „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК -
*******, със седалище и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“
№***, е осъдена да заплати на М. В. П., ЕГН - **********, с постоянен адрес:
град П., ул. „Б.“ №**, ет.*, ап.**, сумата от 6082.50-шест хиляди и осемдесет
и два лева и петдесет стотинки съразмерно на уважената част от иска на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК - *******, със седалище
и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, да заплати на
М. В. П., ЕГН - **********, с постоянен адрес: град П., ул. „Б.“ №**, ет.*,
ап.** сумата от 4866-четири хиляди осемстетин шестдесет и шест лева
разноски за производството пред първа инстанция, съразмерно на уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ Решение № 260001/05.01.2022 г. по т.д. 10/2021 г. на
Окръжен съд – П. В ЧАСТТА, в която „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК -
*******, със седалище и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“
26
№***, е осъдена да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, град С., с
БУЛСТАТ - ***********, сумата от 6268.80 лева-шест хиляди двеста шейсет
и осем лева и 80 стотинки, представляваща съразмерно на уважената част от
иска адвокатско възнаграждение, дължимо за оказаната адв. помощ на Б.
АНГ. АТ., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК - *******, със седалище
и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, да заплати на
адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, град С., с БУЛСТАТ - ***********,
сумата от 3761.28-три хиляди седемстотин шестдесет и един лева и двадесет
и осем стотинки представляваща съразмерно на уважената част от иска
адвокатско възнаграждение, дължимо за оказаната адв. помощ на Б. АНГ.
АТ., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
ОТМЕНЯ Решение № 260001/05.01.2022 г. по т.д. 10/2021 г. на
Окръжен съд – П. В ЧАСТТА, в която „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК -
*******, със седалище и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“
№***, е осъдена да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, град С., с
БУЛСТАТ - ***********, сумата от 4701.60-четири хиляди седемстотин и
един лева и 60 стотинки, представляваща съразмерно на уважената част от
иска адвокатско възнаграждение, дължимо за оказаната адв. помощ на М. В.
П., осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК - *******, със седалище
и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, да заплати на
адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, град С., с БУЛСТАТ - ***********,
сумата от 3761.28-три хиляди седемстотин шестдесет и един лева и двадесет
и осем стотинки представляваща съразмерно на уважената част от иска
адвокатско възнаграждение, дължимо за оказаната адв. помощ на М. В. П. на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
ОТМЕНЯ Решение № 260001/05.01.2022 г. по т.д. 10/2021 г. на
Окръжен съд – П. В ЧАСТТА, в която „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК -
*******, със седалище и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“
№***, е осъдена да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, град С., с
БУЛСТАТ - ***********, сумата от сумата от 1461.60-хиляда четиристотин
27
шейсет и един лева и 60 стотинки, представляваща съразмерно на уважената
част от иска адвокатско възнаграждение, дължимо за оказаната адв. помощ на
С. М. П., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК - *******, със седалище
и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, да заплати на
адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, град С., с БУЛСТАТ - ***********,
сумата от 2436-две хиляди четиристотин тридесет и шест лева
представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за оказаната адв.
помощ на С. М. П., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от
ЗАдв.
ОСЪЖДА „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК - *******, със седалище
и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, да заплати на
адвокат К.С.Г. с ЕГН – ********** сумата от 1356-хиляда триста петдесет и
шест лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за оказаната
адв. помощ на С. М. П. пред въззивна инстанция на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Б. АНГ. АТ., ЕГН - **********, с постоянен адрес: град П.,
ул. „С.“ №***, да заплати на „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК - *******,
със седалище и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***,
сумата от 600-шестотин лева - разноски за въззивна инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН - **********, с постоянен адрес: град П., ул.
„Б.“ №**, ет.*, ап.** да заплати на „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК -
*******, със седалище и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“
№***, сумата от 1600-хиляда и шестотин лева - разноски за въззивна
инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна к. Л. И.“ АД, ЕИК - *******, със седалище
и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, да заплати по
сметка на Апелативен съд - Пловдив сумата от сумата от 832-осемстотин
тридесет и два лева – държавна такса и депозити, съразмерно на уважената
пред настоящата инстанция претенция на освободения от такси и разноски С.
М. П., както 5-пет лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при
28
неплащане на сумите в срока за доброволно изпълнение, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република Б. в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29