Р
Е Ш Е
Н И Е № 2788
гр. Бургас, 31.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на де-вети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател:
Калин Кунчев
при секретар Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4853 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР
предявен от Т.А. *** против ОД на МВР –
Б.
Ищецът твърди, че за периода от 17.06.2016г.
до 31.10.2017г. е работил при ответни-ка като старши полицай ООР при Второ РУ Бс,
със статут на държавен служител.
Твърди и че ОД на МВР Бургас не му е
заплатило дължимото за това време допълни-телно възнаграждение за извънреден труд – общо 114.40 часа, получени след преизчисля-ване
на положения нощен труд с коефициент
1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наред-бата за структурата и
организацията на работната заплата, във вр. с чл.140 от КТ, а именно: 678.41
лв., с оглед допуснатото в съдебното заседание изменение на иска по реда на
чл.214 от ГПК – чрез намаляването му по размер.
Иска от Съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да стори това.
Претендира законната лихва и
направените по делото разноски.
Ответната ОД на МВР оспорва иска.
Излага съображения, че положеният от Р. извънреден труд е надлежно начислен в
съответните протоколи и му е платен по действа-щите правила: Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., как-то и заповедите на министъра
на вътрешните работи, уреждащи по специфичен начин за-плащането на нощния труд,
а именно: допълнително възнаграждение от 0.25 лв./час. Моли Съда
да отхвърли претенцията. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
представените писмени доказателства се устано-вява, че ищецът е служител на МВР
от 12.07.1999г. и до настоящия момент, със статут на държавен служител по
смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР, като през исковия пе-риод – от 17.06.2016г. до 31.10.2017г., е заемал длъжност
“старши полицай“ в група ”Охра-на на обществения ред” към сектор ”Охранителна
полиция” при Второ РУ към ОД на МВР Бургас, считано от 23.04.2015г. до
26.02.2018г., така и в нарочното удостоверение – л.12.
Безспорно, също така, е и обстоятелството,
че Р. е полагал
труд на 12-часови сме-ни по график, включително и за времето от 22.00 часа до
06.00 часа, т. е. и през нощта
– общо 800 часа
за целия период, така и заключението на вещото лице по
ССЕ, от което се установява, че ответникът е изплатил на ищеца общо 200 лв. –
по 0.25 лв. на час, съобраз-но заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и №
8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени на
основание чл.179, ал.2 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служи-тели на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е
предвидено, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден
труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за
заплащане на последното се
оп-ределят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2. /цитираните по-горе две/
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично
при 5-дневна работна сед-мица. За работещите на
8, 12 или 24-часови смени, то се
изчислява сумирано за
тримесечен период, с възможно полагане на труд и през
нощта – между 22.00 и 06.00
часа, като работ-ните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки
24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно вре-ме, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработе-ни до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основ-ното месечно
възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от
ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работно-то време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период от 17.06.2016г. до 31.10.2017г. са действали
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно
горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено,
че при сумира-но отчитане на отработеното време общият брой часове, положен
нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2.
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба
– в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело
№ 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постано-вяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на тре-тата
Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчис-ляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ
бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от На-редба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,
което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това,
тъй като така-ва би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР
в по-неблагоприят-но положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работ-ното
време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчи-тане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, ка-саеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структу-рата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано из-числяване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно вре-ме,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да
получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга – за-дължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена, пък, очевидно се ка-сае за
положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т. е. това са две раз-лични основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая,
както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен
час за исковия
период – общо 200 лв.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето
основание – за времето от 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно – Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което като
обективно и компетентно изгот-ветно Съдът изцяло кредитира, се установява, че
положеният от ищеца за периода от 17.06. 2016г. до 31.10.2017г. нощен труд –
общо 800 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 914.40 часа.
Разликата от 114.40 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно
– не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от Р. размер, общо 678.41 лв.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е
ангажирал доказателства да е за-платил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер до приключването на
съдебното дирене в настоящата инстанция.
Т. е., искът се явява доказан и по своя
размер, поради което следва да бъде уважен из-цяло.
Основателна е и
претенцията за присъждането на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2019г., до окончателното
плащане.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 300 лв. – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер
на 50 лв. и 100 лв. за ССЕ.
На основание чл.78,
ал.4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответ-ника сумите: 4.70
лв. – разноски по делото за ССЕ и 5.87 лв. – юрисконсултско възнаграж-дение,
съразмерно на частта от иска, за която производството по делото е било
прекратено, поради оттеглянето му.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Б, гр. Бс, ул.”” № , да
заплати на Т.А.Р., с ЕГН: **********, съдебен адрес: *** – адв. С.К.,
сумата от общо 678.41 лв.,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграж-дение
за извънреден труд
– общо 114.40 часа,
получени след преизчисляване
с коефициент 1.143 на положния от
него – като “старши
полицай“ в група ”Охрана на обществения ред” към сектор ”Охранителна полиция”
при Второ РУ към ОД МВР Бургас, за периода от 17. 06.2016г. до 31.10.2017г., 800 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от
17.06.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата 300
лв. платено ад-вокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.А.Р. *** сумите 4.70 лв. – разноски по делото
за ССЕ и 5.87 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Б, да
заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер на 50 лв. и 100 лв. за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.