Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на трети
октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ
БОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1930 по описа за 2019 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет
и първа от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 20190919171940, подадена от “Г. – З.А.Е.” ЕАД, ЕИК *******, срещу
Отказ №
20190530222649/16.09.2019 г. на Агенцията по вписванията - Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, постановен по Заявление образец Б7 с вх. № 20190530222649
за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките
срещу изпиране на пари. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да
бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър да извърши
вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като
се запозна с приложените писмени доказателства, намира за установено
от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, срещу акт,
който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва
отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията –
Търговски регистър.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В случая е
подадено по електронен път заявление образец Б7 с вх. № 20190530222649,
с което е поискано да се впише по партидата на “Г.
– З.А.Е.” ЕАД на обстоятелства
по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари.
По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило
обжалвания отказ, като е приело, че е недопустимо вписването на юридическо лице
като действителен собственик.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за
наличието на законовите предпоставки и ако се констатира очевиден порок, следва
да се постанови отказ. По
подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши
проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация
е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи
съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените
документи, т.е. извършва се проверка на съдържанието на представените
документи, а не само на формалното им съществуване.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) документите, които по силата на закон се
съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и
съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи
съответстват на въведените данни за тях в Информационната система.
В настоящото производство съдът извършва самостоятелна
проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства,
обявяване на заявените актове.
В случая заявлението е подадено от легитимирано лице –
адвокат с писмено пълномощно.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМИП, информацията
и данните по чл. 61, ал.1 от същия закон (информация относно физическите лица, които са
техни действителни собственици, включително с подробни данни относно
притежаваните от тях права) се вписват по партидите на учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания в
търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в
регистър БУЛСТАТ.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се
определят с правилника за прилагане на
закона: 1. идентификационните данни за действителните собственици - физически
лица, включително: а) имената; б) гражданството; в) единният граждански номер
за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за
гражданската регистрация; г) датата на раждане за лицата, различни
от тези по буква “в”; д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от
държавата по буква “б”; 2. данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които
пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в
национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище
и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите
лица; 3. данните по т. 1, букви “а” – “г” на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на
Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно
пребиваващ на територията на Република България законен представител -
физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това; 4.
всяка промяна в обстоятелствата по т. 1 - 3.
В разпоредбата на §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП е
дадена легална дефиниция на “действителен собственик” по отношение на
корпоративните юридически лица, която изключва случаите на
дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията
за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на
еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност
по отношение на собствеността. След като оповестяването на информация за
действителен собственик по смисъла на ЗМИП е изключена по отношение на
дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, съгласно § 2, ал. 1, т.
1 от ДР на ЗМИП, то по отношение на неговото дъщерно (или контролирано от него)
дружество е достатъчно да се посочи публичното акционерно дружество като
действителен собственик. Поради това съдът не споделя доводите на длъжностното
лице по регистрацията в обратния смисъл.
В подаденото заявление като действителен собственик на
дружеството заявител е посочено чуждестранно юридическо лице “Т.Ц.К.” СА, Гърция, чиито акции се търгуват на фондовата борса на Атина.
В случая обаче от представените към заявлението доказателства
не се установява, че посоченото в поле 550 като действителен собственик
чуждестранно юридическо лице “Т.Ц.К.” СА, Гърция отговаря на
изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Не се установява от
представените доказателства, че “Т.Ц.К.” СА, Гърция е дружество, чиито акции се търгуват на
регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в
съответствие с правото на Европейския съюз. Поради това
съдът споделя крайния извод на длъжностното лице по регистрацията, че следва да
бъде отказано вписването
на заявените обстоятелства.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата следва да бъде
оставена
без уважение като неоснователна.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20190919171940, подадена от “Г. – З.А.Е.” ЕАД, ЕИК *******, срещу
Отказ №
20190530222649/16.09.2019 г. на Агенцията по вписванията - Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, постановен по заявление с вх. № 20190530222649.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
След влизане в сила на решението, препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията –
Търговски регистър
за сведение.
СЪДИЯ :