Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик,23.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на тридесет
и първи октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Мария Кузева , като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр.
дело №1033 по описа за 2017 г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу В.Н.Р. с ЕГН ********** *** ищците С.А.Н. с ЕГН **********
***, В.Б.С. с ЕГН ********** ***, Г.С.В. с ЕГН ********** *** и Й.П.С. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника си адв.Б.Д., твърдят, че с
ответника са законни наследници на С.М.П./ С./, родена на ***г. и починала на
16.11.1956г.С решение №4 от 17.07.2000г на Поземлена комисия град Септември
като обезщетение на наследниците на С.М.П. били възстановени следните недвижими
имоти , находящи се в землището на гр.Септември, а
именно :1/ овощна градина –тер. От 2.140 дка, пета
категория, местност „Сагера“, имот №017122 и 2 / нива
от 2.375дка, пета категория, местност „Кораба“, имот №018668. Твърди се, че по
силата на наследяването по закон всеки от ищците е собственик на определена
идеална част от гореописаните имоти. С.Н. е собственик на 1/6 ид.част, В.С. на
1/36 идеална част, Г.В. на 1/18 идеална част
и Й.С. -1/18 идеална част или общо четирите ищци притежават 11/36
идеални части от тези имоти. Твърди се, че ответникът е съсобственик на 1/12
идеални части.Ищците твърдят, че през годините са посещавали имотите, но тъй
като са много съсобственици, не могли да постигнат съгласие кой и какво прави с
тях. Няколко пъти са разговаряли, за да се разберат доброволно как да ги
поделят, но все някой липсвал и така не успяли да се
разделят доброволно. Тъй като през последните 3-4 години към тези имоти имало
постоянен интерес от един от собственици
на имот, съседен до техните-М.Г.Т. през есента на 2016г взели решение , поради
трудна организация на всички
съсобственици да продадат на този купувач притежаваните от тях идеални
части. За целта ищцата С.Н. се свързала с жена на име Валя С. Ал Самара, която
да им съдейства при снабдяването им с
необходимите документи.Двете отишли в ОСЗГ, за да вземат скици. Служителите им
обяснили, че не могат да им издадат необходимите документи, защото имотите вече
не са наследствени , а са на ответника, който е признат за собственик по
извършена обстоятелствена проверка на основание давностно
владение на двата имота, видно от нотариален акт за собственост на имоти,
придобити по давност №198, том 14, нот.дело
№1603/2015г, вх.рег.№3977/23.04.2015г, по описа на СВ при РС-Пазарджик, който
нотариален акт е под №43, том Iрег.№972,
дело №32/2015г по описа на нотариус М.М. , вписана
под №571 в регистъра на Нотариалната камара. Ищците били силно изненадани от
този факт.Никога не са очаквали подобно поведение от ответника, с който
многократно през всички тези години са разговаряли за доброволна делба, за
ползването на имотите. Никога пред никоя от ищците , а и доколкото знаят и пред
останалите сънаследници , той не е заявявал, че
имотите са негови. Нещо повече, дори не е споменавал, че иска да попаднат в
негов дял при делбата. Ищците не знаят ответникът да е работил лично имотите през тези години. Имотите по
скоро са пустеели заради лошата организация на всички съсобственици и всеки от
тях е посещавал имотите само когато се е явявал потенциален купувач за тях.
Поради тази причина всеки от тях през всички тези години неведнъж е повдигал
въпроса за доброволна делба и е срещал принципно съгласие от страна на
останалите, но все са се явявали пречки за да се съберат. Твърдят, че преди три
години ответникът поел ангажимент да извади всички необходими документи за
доброволно разделяне на имотите. През тези три години ищците все очаквали
ответникът да им се обади, че е готов и да се съберат, за да разделят
имотите.Твърдят, че ответникът не е владял тези имоти непрекъснато като свои,
без тяхно противопоставяйки и отблъсквайки тяхното владение . Твърдят, че
ответникът не е владял непрекъснато в продължение на десет години процесните имоти и
никога не е заявявал на ищците, че счита тези имоти за свои собствени. Оспорват
посочения по-горе нотариален акт , заявявайки, че отразените в него
обстоятелства не отговарят на истината. Моли се съда да постанови решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици по наследство общо на 11/36
идеални части от земеделски имоти, находящи се в
землището на град Септември, а именно: 1/ овощна градина –тер.
От 2.140 дка, пета категория, местност „Сагера“, имот
№017122 и 2 / нива от 2.375дка, пета категория, местност „Кораба“, имот
№018668. Молят да бъде отменен нотариален акт за собственост на имоти, придобити по давност № 198, том 14,
нот.дело №1603/2015г вх.рег.№3977/23.04.2015г.по
описа на СВ при РС Пазарджик.
Претендират се сторените по делото разноски В подкрепа на твърденията ангажират
доказателства.
От
ищцата С.А.Н. е постъпила молба вх.№9967/17.05.2017г/ лист 51 от досието на
делото/, с която същата прави отказ от иска си срещу ответника Р. и моли
производството по делото да бъде
частично прекратено. С определение №1212/ 19.05.2017г на основание чл.233 от ГПК съдът е прекратил производството по настоящото гр.д.№1033/2017г по описа на
ПРС в частта, в която ищцата С.А.Н. с ЕГН ********** *** е предявила срещу В.Н.Р.
с ЕГН ********** *** за признаване за установено, че е собственик на 1/6 ид.басти от следните земеделски имоти, находящи
се в землището на град Септември, а именно: 1/ овощна градина –тер. От 2.140 дка, пета категория, местност „Сагера“, имот №017122 и 2 / нива от 2.375дка, пета
категория, местност „Кораба“, имот №018668 и иск за отмяна на отменен
нотариален акт за собственост на имоти,
придобити по давност № 198, том 14, нот.дело
№1603/2015г вх.рег.№3977/23.04.2015г.по описа
на СВ при РС Пазарджик, касаещи права 1/6 идеална част.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен
отговор, с който се оспорват исковете. Твърди, че процесните
имоти ги владее от момента , в който са възстановени от поземлената комисия
като имота в местността „Сагера“ е ползвал като ливада , и е отдавал под наем на негов съсед – И.Г.,
който ежегодно я е косил и със сеното е хранил животните си. След 2013г е давал
този имот под наем на ЗК“Прогрес“село Ветрен, от която получавал годишна рента.
Твърди, че е обработвал имота , находящ се в местността“Кораба“ още преди да бъде
възстановен. След възстановяването на този имот продължил да го обработва като
последователно през година го засаждал с царевица/ ечемик. След 2005г е
започнал да плаща ,за да му я обработва земеделската кооперация в село Ветрен,
като отново я е засаждал със зърно. Твърди, че от 2014г и тази нива дал под
наем на ЗК“Прогрес „ село Ветрен, от която получава годишна рента.
В
съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявените искове.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания, чрез представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на
спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото
писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, а и това релевантно обстоятелство се установява от
приетите по делото писмени доказателства / удостоверение за наследници
изх.№568/14.12.2016г, издадено от Кметство – град Ветрен и удостоверение за
наследници изх.№1151/12.12.2016г, издадено от Община
Септември/, че страни по делото са наследници по закон на С.М. С. , бивш жител ***,
починала на 17.11.1956г. Общата наследодателка С. С. оставила
шестима низходящи – четирима
синове /А.Й.С.,А.Й.С., С.Й.С.и В.Й.С./ и две дъщери/ М.Й.Ч. и З.Й. Р./.З.Й. Р. е
починала на 22.11.2013г и е оставила двама низходящи, един от които е ответника
В.Р.. Наследодателят А.Й.С. е починал на 29.01.1967г и е оставил негов низходящ Ж.А.С., починал на 19.102005г, който от своя страна е
наследен от съпругата си Й.П.С./ третата ищца/, както и от двете си деца.
Наследодателят С.Й.С.е починал на 31.12.2011г и е оставил за свои преки законни
наследници съпруга, дъщеря Г.С.В./
втората ищца/ и двама сина , единият от които -Б.С.С.,
е починал на 14.11.1999г и е наследен от неговите две дъщери , една от
които е ищцата В.Б.С..
Между
страните не бе спорно,а и този релевантен факт е доказателствено
обезпечен с приетото решение №4 от
Не
е спорно, че правата на страните в съсобствеността по отношение на
гореописаните имоти е както следва: за В.С. 1/36 ид.ч.,
за Г.В. 1/18 ид.части, за Й.С.-1/18 идеални
части и за ответника 1/12 идеални части.
Установява
се от нотариален акт №43, том I,рег.№972, дело 32/2015г, по описа на
нотариус М.М., вписана под №571 в регистъра на
Нотариалната камара с район на действие РС-Пазарджик, вписан в Службата по
вписвания- Пазарджик вх.рег.3977/23.04.2015г., акт №198, том 14, нот. дело №1603/2015,че на 23.04.2015г. ответникът В.Р. е признат за собственик по силата на давностно владение на процесните
земеделски имоти.
За
изясняване на спора от фактическа страна
двете страни ангажираха гласни доказателствени
средства. От разпита на свидетелката М.Т. се установи, че същата познава
страните по делото по повод на това, че
притежава земеделски имоти в близост до процесните
и проявила интерес да купи и тях. По този
повод още през 2006-2007г свидетелката се срещнала с един от съсобствениците/
бай В./, който по настоящем е покойник и при разговора станало ясно, че принципно сънаследниците имат намерение на продават тези земи. При последваща среща през 2011г бай Владо казал на
свидетелката, че дал документите за тези
земи на ответника, който да подготви
всичко необходимо , за да могат да разделят имотите. Свидетелката разговаряла
лично и с ищцата Г.В., както и с другите наследници, които изявили желание да и
продадат тези имоти. Свидетелката допълни, че
били съгласни да и продадат
притежаваните от тях 1/6 идеални части.Според свидетелката в края на лятото на
миналата години, съсобствениците Г.В. и Й.С.
, които искали да продадат идеалните си части отишли до Община Септември, където се срещнали
с една жена, която се занимава с уреждането на документите. Когато
отишли да си вземат необходимите им за продажбата документи разбрали, че не
притежават тази земя, тъй като ответникът е присвоил техните части. Били изумени
понеже през годините не ставало въпрос за това , че земята е разделена и че тя
е на някой от тях.Във връзка с продажбата на процесните
земи през 2014г свидетелката разговаряла лично и с ищцата Й.С. , която дала съгласие да и продаде притежаваните от
нея по наследство от покойния и съпруг
идеални части от тези земи. Свидетелката допълни, че през пролетта на
2015г лично се срещнала с ответника по повод продажбата на тези земи, като
последният и отговорил, че трудно можел да събере останалите съсобственици и да
се разбере с тях. Ответникът поискал от свидетелката да му плати рента, затова
че свидетелката изорала имота в
местността „Сагера“. Свидетелката обясни, че изорала
имота през 2014г., тъй като същият не се обработвал, бил целия обрасъл в „ трънаци“,“ тръстика“ на височина 2 метра и по този начин плевелите
се разпростирали и в нейните земи , които са съседни.Свидетелката уточни, че и
имота в местността „Кораба“ също е съседен с нейния.Свидетелката обясни, че живее в местността „Сагера“,
където тя и съпруга и построили през 2002г. фабриката
си и след това къща, като от 2009г
свидетелката постоянно живее там. Не е виждала имота в местността“Кораба“ да се
обработва от ответника. По повод продажбата на тези имоти ответникът не е
позволявал на свидетелката да контактува с останалите съсобственици , а него като ответникът ще се разбере с
останалите.
В
тази насока са и показанията на свидетеля М.Т./ съпруг на свидетелката Т./, който
допълни, че е започнал да изкупува земи в местностите „Сагера“ и „Кораба“
още от 2001г. За да се избегнат циганските набези свидетелят оградил с плътна
ограда имотите си / къщата и фабриката, построени в тези местности /, граничещи
с процесните имоти като една от оградите опира в един
от спорните имоти. Свидетелят лично започнал да плаща на тракторист, който да
оре около неговата земя, за да се махне тръстиката, която заразявала неговите
посеви. Според този свидетел имотът в
местността „Кораба“ само веднъж е бил засаждан. Свидетелят уточни, че спорните имоти са две петна в неговите земи,
тъй като свидетелят и изкупил всички земи наоколо.
От
разпита на свидетеля Н.Ц.се установи, че работи във фабриката на свидетелката Т.
от построяването и през 2003-2004г. Къщата, в която живеят шефовете му ,е непосредствено до фабриката. Свидетелят от
пролетта до есента работи с комбайн. Познава ответника по физиономия. Откакто
работи свидетелят не е виждал нито ответника , нито някой друг да работи процесните имоти. Според свидетеля процесните
имоти са шубраци.
От
разпита на свидетеля Н.Г./ посочен от ответника/ се установи, че бащата на свидетеля и ответника били големи
приятели. Баща му отглеждал животни
ходел с магарето да коси единия имот на ответника и да събира сеното.
Другият имот 7-8 години се сеел с жито. Бащата на свидетеля помагал на
ответника при прибирането на зърното. Свидетелят допълни ,че двата имота се
намират в съседство с имотите на свидетелите Т..Свидетелят обясни , че също ходил няколко пъти да помага
на баща си като виждал в имотите само В.,
но не и други наследници Свидетелят уточни, че след 2003-2004г до
2010-2012г баща му и ответникът В.Р.
обработвали тези имоти. Според свидетеля в момента имотите не се обработват и
са обрасли в бурени и тръни.
От
разпита на свидетеля А.З.се установи, че двамата с ответника се познават
отдавна , от 10-15 години. Свидетелят е бил председател на ЗК“Прогрес“ в град
Септември, а ответникът на ЗК в град Ветрен. Свидетелят лично е изпращал
тракториста да оре, дискова и да
сее жито в единия имот, а в другия имот
е изпращал косачка да го коси. Ответникът му е плащал за това.свидетелят
допълни, че минимум 12-13 години ответникът е ползвал техниката на ЗК“ Прогрес“ Септември. Свидетелят
допълни, че от 2015-2016г ответникът
отдава под наем на кооперацията процесните имоти по
силата на сключен между тях договор.
Установи
се от разпита на свидетеля С.Р., че той лично от 2001г насетне е косил ливадата на ответника
първоначално със собствената си косачка . От шест години като тракторист към
ЗК“Прогрес“-гр.Септември. Свидетелят уточни, че първото му косене било през
2001-2002г., а последно косил преди три –четири години.Свидетелят обясни, че от
2000г насетне е орал и дисковал другия имот на
ответника, за което ответникът му плащал. Последно орал този имот преди три
години и от тогава не е ходил.
Свидетелят
С.Ч. обясни, че знае къде се намират процесните
имоти, тъй като в близост от 200 метра има наследствена къща.Свидетелят
допълни, че последните десет години
всяка събота и неделя пребивава в
наследствената си къща, тъй като отглежда зеленчуци много често е
виждал ответникът В.Р. да посещава
неговите си имоти и да ги работи. Според свидетеля последните години Р. давал
имотите си на кооперацията. Свидетелят не е виждал друг от съсобствениците да е
посещавал имотите.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи.
Предявен
е главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – установителен
иск за собственост и акцесорен иск с правно основание
чл.537, ал.2 от ГПК – за отмяна на нотариален акт.
По
главния иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:
Преди
да пристъпи към разглеждане на спора по същество, съдът е длъжен да прецени
процесуалната допустимост на предявения установителен
иск
Процесуалната
допустимост на установителната искова защита е
свързана с наличието на правен интерес. Преценката за това се прави на база
изложените в исковата молба фактически твърдения. Предвид твърденията на
ищците, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост върху
имота, по отношение на който заявяват наследствени права, следва да се
приеме, че правата им са оспорени , което е достатъчно основание, за да се
направи извод, за наличие на правен интерес
от търсената съдебна защита.
По
основателността на иска:
Безспорно
се установи от анализа на доказателствената
съвкупност, че между ищците и ответника е възникнала съсобственост по силата на
наследствено правоприемство и приключило производство
по земеделска реституция по отношение на процесните
имоти със земеделски характер. Безспорно
се установи, че правата в тази съсобственост както следва: за ищцата В.С.-
1/36 ид. части, за Г.В. -1/18 ид.
части, за ищцата Й.С. -1/18 ид.части или общо трите ищци притежават 5/36 ид. части от тези имоти. Правата на ответника Р. в тази
съсобственост са 1/12 ид.част.
Безспорно
се установи, че ответникът се е снабдил с титул за собственост / констативен
нотариален акт /по отношение на двата
имота на основание изтекла в негова
полза придобивна давност. Ищците твърдят, че имота не
е загубил наследствения си характер. Ответникът е противопоставил
възражение в обратния смисъл, че имотите
са загубили наследствения си характер.
Настоящият съдебен състав приема, че към
2015г. имотът не е загубил наследствения си характер като съображенията за това
са както следва:
Основните
положения във връзка с придобиване правото на собственост по давност и
приложението на чл.69 от ЗС са развити в ТР№1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г
на ОСГК на ВКС. Според дадените в това тълкувателно решение разяснения във
всички случаи на придобиване на правото на собственост от повече от едно лице ,
независимо от правопораждащия факт, възниква
съсобственост върху вещта и оттам съвладение като
правомощие на правото на собственост, изразяващо се в упражняване на фактическа
власт върху съответната идеална част от общата вещ. Върху останалите идеални
части съсобственикът може да бъде владелец или държател в зависимост от
намерението си. Последователна и
категорична е практиката на ВКС и същата е застъпена и в посоченото
тълкувателно решение, че ако
съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала от наследяване, какъвто е
настоящия случай, упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът
владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници.
Установената презумпция на чл.69 от ЗС, съгласно която владелецът държи вещта
като своя , докато се докаже , че я държи за другиго не се прилага в случаите,
при които имотът е съсобствен и съсобствеността е
възникнала по пътя на наследяването. За да придобие някой от сънаследниците
правото на собственост върху целия имот по давност / в каквато насока е
основното възражение на ответника В.Р./
следва да противопостави на останалите сънаследници промененото си субективно отношение към вещта. Владението по чл.68 от ЗС се
характеризира с два основни признака : обективен- упражняване на фактическа
власт върху вещта / corpus/ и субективен – намерение да държи
вещта като своя / animus domini/. Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права , чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок
от време . Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно
владение , включващ като елементи изтичането на определен от закона период от
време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС /
непрекъснато владение в продължение на
10 години/ приложима в настоящия случай. За да придобие някой от сънаследниците по давност правото на собственост върху
целия имот, следва да противопостави намерението си да владее целия имот на
останалите. Промененото си намерение да свои имота като свой следва да бъде
демонстрирано и то в период от време повече от 10 години по един явен, несъмнен
и недвусмислен начин и то с конкретни действия, с които да се отблъснат ,
отрекат правата на другите съсобственици.
Промененото субективно отношение към
вещта следва да бъде доведено до
знанието на другите съсобственици.
В
светлината на гореизложените постановки и след анализ на събраните по делото
гласни доказателствени средства , а именно
показанията на свидетелите Н.Г., А.З., С.Р. и С.Ч., които съдът кредитира
изцяло като наситени с конкретика, непосредствени , убедителни, взаимодопълващи се и еднопосочни, се установи, че в периода 2002-2014г ответникът Р. е
осъществявал фактическа власт върху процесните имоти,
като ги е обработвал лично и с помощта
на негови приятели, като са косили имота
в местността „Сагера“ и са сеели жито в другия имот в
местността“Кораба“ . Обработвал е имотите като е наемал трети лица, разполагащи
с необходимата селскостопанска техника, които са орали, дисковали и сеели
тези имоти, като им е заплащал за положения труд.Съдът не
кредитира показанията на св. Т. в частта им , в която същите заявиха, че процесните
имоти никога не са обработвани , както и
показанията на свидетеля Ц., който
заяви, че от 2003г до настоящия момент не е видял да се работят спорните имоти , тъй като свидетелката Т. демонстрира подчертано
негативното си отношение към ответника, което
е сигурна индиция за нейното пристрастие и липса на обективност при интерпретацията на
фактите, за които тя свидетелства. Свидетелите Т., които са съпрузи декларираха сериозните си инвестиционни намерения по
отношение на процесните имоти, обстоятелствено
обясниха за възпрепятстващото поведение на ответника по повод
тяхната реализация. Ето защо при оценъчната си дейност съдът възприема
техните показания като недостоверни. Обстоятелството, че свидетелят Ц. е работник във фирмата на св.Т., е достатъчно,за
да се приеме от съда, че в неговите показания
изпъква нюанса на необективно
поднасяне на релевантните за спора
факти.
В
тежест на ответника бе да установи, че е довел до знанието на останалите съсобственици промененото си
намерение по отношение на общите вещи – двата процесни
недвижими имоти. Това не бе сторено. Ответникът Р. не ангажира никакви
доказателства за това, че е превърнал държането на чуждите идеални части / тези
на ищците/ във владение за себе си. Не доказа, че е манифестирал по един открит,
явен и недвусмислен начин своето намерение спрямо останалите, а именно, че
отрича правото им на съсобственици и тази негова воля/ субективно отношение/ ,
да е възприета от останалите в конкретния случай- ищците по делото. Съдът счита за необходимо
да отбележи, че обикновеното неползване на имота не води до изгубването на правото на собственост, тъй като неупражняването на
фактическа власт върху съсобствения имот себе си не представлява отказ от права. В
контекста на тези разсъждения обстоятелството, че ответникът фактически е владял имота, обработвайки го
лично или чрез други лица, не би могло
да обоснове извода, че е отблъснал владението на ищците.
За
да се придобие право на собственост на основание чл.79, ал.1 от ЗС- изтекла в
полза на ответника В.Р. придобивна давност следва да
е налице непрекъснато владение в продължение на 10 години, което да е явно, необезпокояване
и непрекъснато. Съществуването на намерението за своене
в интровертна форма не е достатъчно, за да се приеме,
че е налице предписаната от правната норма „ явност“.
За да е налице изменение на основанието на владение е необходимо да са предприети
такива действия, активни, интензивни, които да отричат правото на ищците върху техните идеални части и те трябва да
достигнат до тяхното знание. Ответникът не установи в хода на процеса да е
предприел действия от горевизирания порядък.
Единствената
несъмнена индиция за своене
на спорните имоти е снабдяването му констативен нотариален акт за собственост по
отношение двата процесни имота. Този
нотариален акт за собственост на имоти, придобити по давност/ коментиран
по-горе/ е съставен на 23.04.2015г.
Ищците са узнали това обстоятелство, когато са отишли в общината, за да
се снабдят с документи във връзка с продажбата на тези имоти/ по свидетелски
показания на св.Т., които в тази им част няма причини да не се кредитират, като
неразколебани в хода на производството
по делото/. При това положение дори да се приеме, че цитираният нотариален акт
обозначава по явен и недвусмислен начин начало на владение
за себе си от страна на ответника по отношение на двата процесни имота , доведено до знанието на ищците и съответно
начален момент на давностния срок по чл.79, ал.1 от
ЗС/ 10 години/, то очевидно е , че този срок не е могъл да изтече до датата на
предявяване на иска – 22.03.2017г.
Предвид
изложеното съдът счита за неоснователно възражението на ответника , че е придобил
процесните имоти по давност.
Предявения
положителен установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен като следва да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици по наследство общо на 5/36 идеални
части от процесните имоти.
По
иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът намира следното:
Този иск няма самостоятелен характер, а може
да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за
собственост. Касае се за един акцесорен иск, чието
уважаване или отхвърляне е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на главния иск.
Поначало доказателствената
сила на констативния нотариален акт , удостоверяващ правото на собственост
върху недвижим имот, важи спрямо всички. Но тя не е необорима , а важи до
доказване на противното . В качеството си на охранителен акт , нотариалният акт
не се ползва със сила на пресъдено нещо. Затова всяко
трето лице, на което се противопоставя доказателствената
сила на нотариалния акт за собственост може да докаже, че титулярът
на нотариалния акт не е собственик.
В нотариален акт №43, том I, рег.№972, дело №32/2015г по описа на
нотариус М.М. , вписана под №571 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие РС-Пазарджик е материализирано удостоверителното изявление
на нотариуса, че ответникът е собственик на процесните
имоти по силата на давностно владение. Доказателствената сила на този нотариален акт бе оборена в
настоящото производство, тъй като съдът уважи установителния
иск за собственост, като прие за установено, че ищците са собственици
на 5/36 идеални части от имотите предмет
на нотариалния акт. Ето защо нотариалния акт следва да се отмени до размера на
наследствените права на ищците , а именно до размера на 5/36 идеални части.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците и сумата от 737.38 лв. разноски по делото / съгласно приложения списък
по чл.80 от ГПК/.
Воден
от горното и Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1
от ГПК по отношение на В.Н.Р. с ЕГН ********** ***, че В.Б.С. с ЕГН ********** ***, Г.С.В.
с ЕГН ********** *** и Й.П.С. с ЕГН ********** *** са собственици по наследство на
общо 5/36 идеални части от
следните недвижими имоти: 1/
имот № 017122, находящ се в землището на
гр.Септември, местността „Сагера, с площ от 2.140
дка, начин на тарйно ползване овощна градина – тер при граници и
съседи : имот №017121- овощна градина –тер на И.Г.П.
и др., имот №017092- полски път Община Септември, имот №017101- овощна градина
на насл. на Й.М.С.и имот №017133-др.склад терен на
„Томил Херб Продукт“ООД, 2/ имот №018668, находящ се в землището
на град Септември, местността“Кораба“ с площ от 2.375 дка, начин на трайно
ползване –нива при граници и съдени : имот №018669-нива на О.Г.Д., имот
№018062- нива на насл. на С.М.Г., имот №018667- нива
на „Томил Херб Продукт“ООД имот №018065 полски път на
Община Септември и имот №018119.
ОТМЕНЯВА на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален
акт №43, том I, рег.№972, дело №32/2015г по описа на
нотариус М.М. , вписана под №571 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие РС-Пазарджик за собственост на имоти, придобити по
давност до размера на наследствените права на В.Б.С.
с ЕГН **********, Г.С.В. с ЕГН **********
и Й.П.С. с ЕГН **********, а именно - 5/36 идеални части.
ОСЪЖДА
В.Н.Р. с ЕГН ********** *** да
заплати на В.Б.С. с ЕГН ********** ***, Г.С.В. с ЕГН ********** *** и Й.П.С. с
ЕГН ********** *** сумата от 737.38лв разноски по делото.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: