Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.05.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен
съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и
втори април две хиляди двадесет и първа год., в
състав
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в
присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното
от Михаил Русев КАН дело №169 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
Д.И.А. ***, чрез пълномощника си по делото адв. Т. Д. против Решение №260025 от
23.02.2021 год., постановено по АНД №288/2020 год. по описа на Районен съд
Раднево, с което е потвърдено наказателно постановление №349а-388/01.09.2020 год.,
издадено от Директора на ОДМВР – Стара Загора с наложено на касатора
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв. за извършено нарушение
на чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Оспорва извода на съда, че към датата на извършване на административното
нарушение е имало валидна заповед на Министъра на здравеопазването. Излага
доводи, че заповедта представлява нормативен административен акт, а е обявена
за общ административен акт с приемането на чл.63, ал.11 от Закона за здравето,
която разпоредба е в сила от 14.05.2020 год. Твърди, че наказателното
постановление е издадено в противоречие на материалния закон, тъй като
разпоредбите на общ нормативен акт не могат да допълват хипотезиса на бланкетна
материалноправна или санкционна законова норма. Изразява несъгласие и с извода
на съда за неприложимостта на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Въз основа на така изложените
аргументи иска отмяната на решението на Районен съд Раднево.
Ответникът по касационната жалба – Областна
дирекция на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не се явява и не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага
решението на районния съд с което е потвърдено обжалваното наказателно
постановление, намира за правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява
неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Районен съд
Раднево се е развило по жалба на Д.И.А. против наказателно постановление №349а-388
от 01.09.2020 год. на Директора на Областна дирекция на МВР-Стара Загора,
издадено въз основа АУАН №327а-236/13.04.2020 год., с което на Д.А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, за нарушение на същата законова разпоредба. От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 13.04.2020 год. около 12.00 часа Д.И.А. се намира на
открито обществено място – центъра на с. Любеново, пред магазин „Атлас“ без да
има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средства покриващо носа и устата, с което е нарушил т.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020
год., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 год., изменена със Заповед
№РД-01-236/24.04.2020 год. на Министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка по чл.63 от Закона за здравето, а именно: „Всички лица, когато се намират
в закрити или открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа или устата.“, с което виновно е нарушила чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд – Раднево е потвърдил обжалваното наказателно постановление. За да
постанови решението си въззивният съд е приел, че в производството по
налагането на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения, а
издаденото наказателно постановление притежава всички реквизити по чл.57 от ЗАНН. Нарушението е посочено ясно и конкретно. Административното нарушение е
установено по безспорен начин, като е приложен правилно и материалния закон. Това
го е мотивирало да потвърди наказателното постановление като незаконосъобразно.
Решението на Районен съд Раднево е
постановено при правилно приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, който в
редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението /ДВ, бр. 34
от 2020 год., в сила от 09.04.2020 год./ предвижда административно наказание -
глоба от 300.00 до 1000.00 лв., за нарушаване или не изпълнение на въведени с
акт на министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието
не съставлява престъпление. Санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е
въведена с измененията на Закона за здравето, обнародвани в ДВ, бр.28 от 2020
год., в сила от 13.03.2020 год., като първоначално размера на санкцията е била
в размер на 5 000.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ /в
относимата редакция - ДВ, бр.28 от 2020 год., в сила от 13.03.2020 год./ при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион.
Въз основа на тази нормативна
регламентация не може да бъде споделено оплакването в касационната жалба, че е
налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила
на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В конкретния
случай, към датата на извършване на административното нарушение 13.04.2020
год., санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е била такава, каквато е
и към настоящия момент. Не е променена и разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ,
предвиждаща правомощия на Министъра на здравеопазването да въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или отделен регион.
Следователно не е налице каквато и да е било последващо изменение на
нормативната уредба, която да обоснове приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Отмяната на заповедта на Министъра на здравеопазването не може да се приеме
като промяна на нормативните разпоредби по смисъла на ЗАНН. Заповедта е общ
административен акт, съгласно чл.63, ал.11 от ЗЗ и се издава по реда на чл.73
от АПК и в този смисъл тя е административен акт, но не е нормативна разпоредба.
Съдът напълно споделя изводите на
районният съд и не следва да ги преповтаря.
Не е основателно първото касационно
оплакване, че към момента на извършване на административното нарушение не е
имало влязла в сила Заповед на Министъра на здравеопазването. Същата е цитирана
както в АУАН, така и в наказателното постановление и не е налице съдебно
решение, с което същата да бъде обявена за незаконосъобразна. Всичко това
предполага наличие на влязъл в сила общ административен акт, който предписва
дължимото поведение от своите адресати, с което А. не се е съобразила. В случая
не е налице допълване на бланкетна материалноправна или санкционна законова
норма със Заповедта на Министъра на здравеопазването. Със самата заповед се
въвеждат съответните временни противоепидемични мерки, като техния характер и
вид, ще зависят единствено и само от вида на съответната епидемия.
Съобразявайки се в конкретния случай с вида на заболяването и начина му на
разпространяване, е въведено и задължението за носенето предпазни маски.
Като е достигнал до правни изводи
за процесуална законосъобразност на процесното наказателно постановление и го е
потвърдил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което
обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260025 от 23.02.2021 год., постановено по АНД №288/2020 год. по описа
на Районен съд Раднево.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.