Решение по дело №2698/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1912
Дата: 29 декември 2022 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20224430102698
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1912
гр. Плевен, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. Ц.ОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430102698 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 275,29 лв. и
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 6,15 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
*** *** АД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Х.Б. и К.К. против М. К. Х., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че ***
***” АД се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се
регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „*** ***” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в
редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за
енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди, че
съгласно тях ищеца е изпълнил задължението си за доставка на електрическа
енергия за периода 20.11.2020г. до 19.02.2021г. Твърди, че от своя страна
ответникът, не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия
по издадени от Доверителя ми фактури. Твърди, че „*** ***” АД е доставчик
на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение
1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Твърди, че Дружеството е
1
доставяло на М. К. Х., с ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се
в *** с ИТН *** ел.енергия за периода от 20.11.2020г. до 19.02.2021г., за
което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми,
а именно: 1. Фактура № ********* от 29.12.2020г. на стойност 107.1 (сто и
седем лв. и десет ст.) лева за периода 20.11.2020 - 19.12.2020, 2. Фактура №
********* от 26.01.2021г. на стойност 145.55 (сто четиридесет и пет лв. и
петдесет и пет ст.) лева за периода 20.12.2020 - 19.01.2021, 3. Фактура №
********* от 25.02.2021г. на стойност 22.64 (двадесет и два лв. и шестдесет и
четири ст.) лева за периода 20.01.2021 - 19.02.2021г. Твърди, че така
посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй
като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на
„*** ***” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от
време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок
вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19,
ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на
съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок
дължимата сума. Твърди, че съгласно действащото законодателство ищецът
има право и е начислил на лихвата за процесния период , както следва: 1.
3.06 (три лв. и шест ст.) лева за периода от 29.01.2021 - 11.05.2021г. за
фактура №*********, 2. 2.83 (два лв. и осемдесет и три ст.) лева за периода
от 02.03.2021 - 11.05.2021г. за фактура № ********* и 3. 0.26 (двадесет и
шест ст.) лева за периода от 30.03.2021 - 11.05.2021г. за фактура №*********.
Твърди, че общата стойност на непогасения паричен дълг на ответника към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в
размер на 275.29 (двеста седемдесет и пет лв. и двадесет и девет ст.) главница
по неплатени фактури и 6.15 (шест лв. и петнадесет ст.) лева законна лихва за
забава от 29.01.2021 г. до 11.05.2021г.
Моли, да бъде признато за установено, че длъжникът М. К. Х., с ЕГН
**********, с електроснабден имот находящ се в *** ИТН *** по издадената
Заповед за изпълнение дължи на „*** ***” АД следните суми: Сумата от
275.29 (двеста седемдесет и пет лв. и двадесет и девет ст.) лева - главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 20.11.2020г. до
19.02.2021г.; Сумата от 6.15 (шест лв. и петнадесет ст.) лева - законна лихва
за забава, считано от 29.01.2021 г. до 11.05.2021г., съгласно приложената по
2
делото справка за възникнали задължения; Законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител ответника, в който заявява, че имал желание да
осъществи среща с ответницата, но въпреки многократните му опити да бъде
открита ответницата, не успял. Заявява, че на този етап няма основание за
оспорвания, касаещи счетоводните записвания, размера на дължимите суми и
назначаване на експертиза. Няма основания и за оспорване касаещи
техническата част /количество потребена енергия и годността на
измервателното средство/, а счита, че това ще оскъпи още повече
задължението на ответницата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от Заявление за продажба на електрическа енергия за битови
нужди №*** от 07.06.2011г., подадено от М. К. Х., последната е заявила
желание за доставка на електроенергия за процесния имот- *** находящ се
в *** в качеството си на собственик на основание сделка, обективирана в
нотариален ***г.
Установява се от Общи Условия за договорите за продажба на
електрическа енергия на „***“ АД, които са общоизвестни и обвързват
всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите, че по силата та чл. 4. Потребителят на
електрическа енергия може да я използва за битови или стопански нужди.
Потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. Правата и
задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може
да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие,
дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа,
3
това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като
в този случай собственикът или титулярът на вещното право на ползване е
солидарно отговорен за задълженията към продавача заедно с лицето, за
което е дал съгласие да бъде потребител на електрическа енергия и
продавачът има право да иска изпълнение на задълженията на потребител
както от собственика или титуляра на вещното право на ползване на имота,
така и от лицето, за което собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е дал съгласие да бъде потребител на електрическата
енергия. Съгласно чл. 13. Потребителят се задължава: Да заплаща
стойността на използваната в 1 обекта електрическа енергия е сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия. С обявяването на сроковете по реда
на ал. 3 потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане за
използваната електрическа енергия. Неполучаването на съобщение не
освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок.
За потребената електроенергия от посочения потребител за процесния
период са издадени 1. Фактура № ********* от 29.12.2020г. на стойност 107.1
(сто и седем лв. и десет ст.) лева за периода 20.11.2020 - 19.12.2020, 2.
Фактура № ********* от 26.01.2021г. на стойност 145.55 (сто четиридесет и
пет лв. и петдесет и пет ст.) лева за периода 20.12.2020 - 19.01.2021, 3.
Фактура № ********* от 25.02.2021г. на стойност 22.64 (двадесет и два лв. и
шестдесет и четири ст.) лева за периода 20.01.2021 - 19.02.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с
цена на иска 275,29 лв.:
Съдът намира, че от описаните по-горе доказателства е установено, че
ответникът е потребител на продаваната от ответното дружество
електроенергия, както и че му е начислена процесната сума. Като потребител
на ел. енергия ответникът е страна по договор за пренос на ел.енергия.
Съгласно чл. 98а от ЗЕ обществените снабдители на електрическа енергия
продават електрическа енергия на потребители при публично известни общи
условия, които трябва да бъдат одобрени от ДКЕВР, да се публикуват най-
малко в един централен и един местен всекидневник и на интернет
страницата на доставчика и същите се счита за влезли в сила съгласно същата
4
разпоредба. По делото са ангажирани доказателства от страна на ищеца по
делото, който носи доказателствената тежест за общите условия, при които
той доставя електрическа енергия на потребителите, както и че те са приети,
одобрени и в сила по отношение на ищеца по делото. Чл. 27, ал.1 от Общите
условия е прието, че продавачът има право да събира вземанията си за
доставена електрическа енергия от неизправни длъжници въз основа на
извлечение от сметките в съответствие с действащото законодателство.
Безспорно е неизпълнение на договорните задължения на ответника за
периода от 20.11.2020г. до 19.02.2021г., за които са издадени отделни
фактури подробно описани по- горе в изложението, установяващи размера на
задължението по пера. Така посочените задължения са станали изискуеми,
тъй като съгласно Общите условия за предоставяне на електрическа енергия
на „***“ АД, абонатът разполага с десет дневен срок за плащане на
задълженията за консумираните ел. енергия, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Не се оспорва доставката на електрическа енергия до процесния имот,
както и размера на задължението. Не се установи ответника да е заплатил
доставената електроенергия, поради което искът се явява основателен и
доказан в целия си предявен размер и следва да бъде уважен за сумата от
275,29 лева.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 6,15 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно
самостоятелните изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на
лихвата за забава е 6,15 лв. за периода от 29.01.2021г. до 11.05.2021г., поради
което искът следва да бъде уважен в целия си предявен размер.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
5
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 88,00 лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и за особен представител в
размер на 375,00 лв./25,00лв. +150 лв.+200 лв/
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на М. К. Х.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** ***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** сумата 275,29 лева, представляващи
стойността на ползвана, но незаплатена електроенергия за периода
20.11.2020г. до 19.02.2021г., в едно със законната лихва върху сумата от
25.05.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1902/26.05.2021г. по ч.гр.д.№********** 3244/2021г. по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на М. К. Х.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** ***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** сумата 6,15 лева лихва за забава върху
сумата от 275,29 лева за периода 29.01.2021г. до 11.05.2021г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 1902/26.05.2021г. по ч.гр.д.№**********
3244/2021г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. К. Х., ЕГН**********, ***,
6
да плати на кредитора “*** ***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 88,00 лв. направени разноски за производството
по ч.гр.д.********** 3244/2021 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. К. Х., ЕГН**********, ***,
да плати на кредитора “*** ***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** сумата от 375,00 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7