Определение по дело №1691/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2596
Дата: 24 ноември 2022 г. (в сила от 24 ноември 2022 г.)
Съдия: Петър Стоицев
Дело: 20221100601691
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2596
гр. София, 22.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев
като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно частно наказателно
дело № 20221100601691 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу
определение на Софийски районен съд, НО, 8 с-в от 21.03.22 г. по НЧД
№2451/22 г., с което е отменено постановление на прокурор при СРП от
23.12.21 г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 15489/10 г. по
описа на 01 РУ - СДВР, пр.пр.№48530/10 г. по описа на СРП, водено за
извършено престъпление по чл.212, ал.1 от НК.
В протеста се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно
и необосновано, и се прави искане за неговата отмяна.
Софийски градски съд, като съобрази изложеното в протеста,
материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Обжалваното определение на районния съд е процесуално недопустимо,
тъй като в първоинстанционното производство по чл.243, ал.4 от НПК съдът
се е произнесъл по жалба на лице – М.В.Д., което няма качеството на
пострадал от престъплението, за което се води наказателното производство,
респ. не е процесуално легитимирано да иницира производство по чл.243, ал.4
1
от НПК.
Наказателното производство е образувано и се води срещу неизвестен
извършител за това, че на 15.12.09 г. в гр. София, чрез използването на
документ с невярно съдържание – временно удостоверение №01 за 38 864
броя поименни акции с поредни номера от №00001 до №038864, собственост
на Н.А.Я., представляващи част от капитала на „К.“ АД, прехвърлил
безусловно и изцяло всички права върху акциите на горното дружество в
полза на „И.“ ЕООД, без да са били негови тези акции и след като е знаел
това, получил без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от
около 170 224.32 евро, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212,
ал.1 от НК. В работния вариант на разследването не е посочено чие е чуждото
имущество, предмет на престъплението /т.е. чуждото имущество, което е
било получено от дееца без правно основание/, поради което при така
използваната от органите на досъдебното производство формулировка на
обвинението няма как да се направи категоричен извод кое е пострадалото от
престъплението физическо лице или ощетеното юридическо лице. Със
сигурност обаче, това лице няма как да е М.В.Д., по чиято жалба е било
образувано производството по чл.243, ал.4 от НПК пред районния съд и това
е така, тъй като ако неговата теза /отчасти възприета от органите на
досъдебното производство/ би отговаряла на истината, то следва извода, че
прехвърлителната сделка от 15.12.09 г. за продажба на 38 864 броя поименни
акции от Н.А.Я. на „И.“ ЕООД, има за предмет акции, които към онзи момент
не са били собственост на Н.А.Я., защото по-рано същият с джиро от 16.02.09
г. вече е бил прехвърлил въпросните акции на В.К.Д. и съответно последният
е станал притежател на акциите, а след неговата смърт акциите са станали
собственост на наследниците му по закон - М.В.Д., А.В.Д. и В.В.Д.. Оттук
следва, че прехвърлителната сделка от 15.12.09 г. не може да породи
транслативно-вещно действие, тъй като никой не може да прехвърли права,
които не притежава. Ако Н.А.Я. към 15.12.09 г. не е бил собственик на
процесните акции, той не би могъл правно валидно да ги прехвърли на
приобретателя по сделката „И.“ ЕООД. Съгласно принципите на
гражданското и търговското право, въпросните акции към инкриминираната
дата 15.12.09 г. следва да са били собственост на М.В.Д., А.В.Д. и В.В.Д., и
тяхното право на собственост по никакъв начин не се засяга от сделката от
15.12.09 г. При извършване на инкриминираното деяние на 15.12.09 г.
2
неизвестният извършител, дори и да е използвал документ с невярно
съдържание – временно удостоверение №01 за 38 864 броя поименни акции,
той /извършителят/ не е получил чуждо движимо имущество, собственост на
М.В.Д., респ. последният няма как да се явява пострадал от престъплението и
да е легитимиран да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство. Разбира се, горните съждения са формални и
изхождат от начина, по който органите на досъдебното производство са
формулирали предмета на разследване в постановлението за образуване на
наказателно производство от 20.09.10 г. Преценката за качеството на едно
лице като пострадал по смисъла на чл.243, ал.4 от НПК и чл.243, ал.7 от НПК,
обаче, винаги е формална и се основава на начина, по който органите на
досъдебното производство са формулирали своето обвинение.
Предвид горното, определението на районния съд следва да се отмени
като незаконосъобразно и жалбата на М.В.Д., която е иницирала
първоинстанционното производство, следва да се остави без разглеждане
като процесуално недопустима.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Софийски районен съд, НО, 8 с-в от 21.03.22
г. по НЧД №2451/22 г., с което е отменено постановление на прокурор при
СРП от 23.12.21 г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 15489/10 г. по
описа на 01 РУ - СДВР, пр.пр.№48530/10 г. по описа на СРП, водено за
извършено престъпление по чл.212, ал.1 от НК, като вместо това
постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима
жалбата на М.В.Д. срещу цитираното по-горе постановление на прокурор при
СРП.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4