Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16169 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от Б.А.Я. Г.искова молба, с която моли ответникът З. „А.“ АД да му заплати
обезщетение от 26 000 лева за търпени болки и страдания от ПТП, настъпило
на 30.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане и 760 лева обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение и възстановяване, ведно със законната лихва
от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 30.09.2015 г. претърпял ПТП, вина за което имал водачът на т.а. „Ситроен“,
модел „Джъмпер“ с ДК № ******Н.Д.С.. По отношение на виновния водач било
наложено административно наказание.
Ищецът
бил приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където се установило, че е получил
счупване на среден пръст на лявата ръка. Последвала оперативна интервенция за
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с плаки и винтове. След
операцията Б.Я. продължил лечение в домашни условия. Изпитвал силни болки и
страдания през първите 10 дни и затруднения при извършване на елементарни
битови дейности. Понесъл и негативни психически промени, изразяващи се в стрес
и уплаха от изживяното.
За
извършване на оперативните интервенции извършил разходи за поставена плака на
среден пръст на лявата ръка на стойност 760 лева.
Гражданската
отговорност на водача Н.Д.С. била застрахована при ответното дружество, поради
което моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
исковите суми, ведно със законните лихви от датата на увреждането, съответно от
датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва иска по основание и размер.
Възразява, че ищецът допринесъл за настъпване на произшествието, тъй като не
спазил необходимата дистанция и от това настъпил удар в предноспиращия
автомобил. Твърди и прекомерност на претенцията за неимуществени вреди.
Третото
лице помагач на страната на ответника З. „А.“ АД - „Д.з.“ АД не изразява становище по предявените
от ищеца срещу ответника искове.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Въз
основа на приетия по делото констативен протокол № К-813/2015 г. и показанията
на водача на т.а. „Ситроен Джъмпер“ Н.С. е допусната и приета съдебна
авто-техническа експертиза, в която е описан механизма на ПТП: при движение по
бул. „Цариградско шосе“ в гр. София, на 30.09.2015 г. в посока от бул. „П.
Яворов“ към Орлов мост в двете активни ленти имало спрели автомобили, към които
се приближил т.а. „Ситроен Джъмпер“, управляван от Н.Д.С. със скорост 50-60
км/ч. Причина за настъпилия удар е неуспешният опит на водача на товарния
автомобил да спре. С. е обяснил това с неработещи спирачки. Последвал удар в
спрелия пред него л.а. „Ровер 25“ с ДК № *****ВА, който бил отблъснат напред и
на свой ред ударил с предната си част л.а. „Пежо 206“ с ДК № ********,
управляван от Б.А.Я.. Л.а. „Пежо“ също бил отблъснат напред, но със значително
по-малка енергия и не е достигнал спрелия пред него автомобил. Л.а. „Ровер“ и
л.а. „Пежо“ били в покой към момента на удара и водачите на двете превозни
средства не са имали възможност да предотвратят произшествието. Поради това
причината за настъпване на произшествието лежала изцяло в действията на водача
на товарния автомобил. При изправност на спирачките на микробуса произшествието
не би настъпило. То би било предотвратимо и при движение с по-ниска скорост.
Значителните щети по л.а. „Ровер“ и л.а. „Пежо“ водели до извод за значителна
скорост на движение на т.а. „Ситроен Джъмпер“ преди настъпване на удара.
Въз
основа на медицинската документация е изготвена и изслушана съдебно-медицинска
експертиза. Според заключението, полученото от Б.Я. увреждане, изразяващо се в
травма в областта на трети пръст на лявата ръка се намира в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП.През първите две седмици болките били по-интензивни, а
срокът за възстановяване бил около два месеца. Направените разходи били
необходими за лечението.
В
съдебното заседание на 27.01.2017 г. вещото лице е пояснило, че увреждането на
пръста и на засегнатите структури са в една и съща зона. На Я. била извършена
втора оперативна интервенция за отстраняване на металната остеосинтеза, пир
което е търпял болки и страдания в продължение на две-три седмици. Към момента
пръстът бил с ограничена флексия (изоставане в свиването) и не можел да
постигне свиване в юмрук. Изменението в ставата на пръста е с тенденция да
остане за постоянно, с ограничен обем в движението.
По
делото са приети фактура № ********** от 08.10.2015 г. за сумата от 760 лева,
представляваща стойността на плака за дистален радиус кат. № 57-05101 и
фискален бон за заплащането й.
Ангажирани
гласни доказателства за търпените от Я. болки и страдания от получената при ПТП
фрактура на трети пръст на лявата ръка.
При така установените
обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като
нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР
на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни
договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване
на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявените искове за обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди се
основават на сключен на 01.01.2015 г. договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на т.а. „Ситроен“, модел
„Джъмпер“ с ДК № ******и З. „А.“ АД, с което застрахователят се е З.ължил да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно между страните в
производството с определение от 07.07.2016 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Извършването
на противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на действащите към
момента на произшествието разпоредби на ЗДвП се установява по безспорен начин
от заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза. Причините за
настъпване на произшествието лежат изцяло в поведението на водача на т.а. „Ситроен
Джъмпер“ Н.Д.С., който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост,
поради което не е успял своевременно да спре управляваното от него превозно
средство, за да предотврати удар н спрелите пред него автомобили. Ударът в л.а.
„Пежо“, управляван от ищеца е бил опосредстван от удар в спрелия пред т.а.
„Ситроен“ л.а. „Ровер 25“, който от силата на удара на товарния автомобил е
оттласнал л.а. „Пежо“ и това за Б.Я. са настъпили телесни увреждания.
При така
установения по делото механизъм на ПТП съдът приема, че от правна страна се
доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал.
1 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя, чиято вина се предполага
до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). В настоящото производство
презумпцията не беше оборена с допустимите и относими доказателствени средства.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, че получената от ищеца травма, чието обезщетение се претендира в
настоящото производство е причинена именно от процесното ПТП.
Я. е изпитал
интензивни болки през първите две седмици след първата оперативна интервенция
по поставяне на плака за фиксиране на счупването. След изписване от болничното
заведение Я. е продължил лечението в домашни условия. Третият пръст на лявата
ръка е бил надут и ищецът не е могъл да си служи с него. Храненето и обличането
представлявали особена трудност за него и това наложило съжителстваща с него П.Й.да
му помага. Шест месеца след първоначалната операция Я. претърпял нова такава за
отстраняване на имплантите. Проведената рехабилитация не дала нужните
резултати. Ограниченият обем в движението на пръста представлява трайно и
необратимо състояние.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 62 г. към датата на процесното ПТП,
тежестта на уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания,
техния интензитет и продължителността им, естествените неудобства и притеснения
от ползваната чужда помощ в елементарни ежедневни дейности, трайните последици
от травматичното увреждане и претърпените оперативни интервенции, съдът намира,
че претендираното обезщетение на неимуществени вреди от 26 000 лева е
справедлив размер. При определяне на тази стойност съдът съобрази лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди и конкретните икономически
условия към релевантния за определяне на обезщетението момент – 30.09.2015 г.,
когато е настъпилото произшествието, от което са произтекли вредите.
Ответникът е направил възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Я., което подлежи на разглеждане в настоящото
производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност” на делинквента).
В случая се твърди приносът на
пострадалия да се изразява в неспазена дистанция спрямо спрелия преди л.а.
„Пежо“ автомобил. Безспорно се установи от заключението на авто-техническата
експертиза, че л.а. „Пежо“ не е реализирал удар в спрял пред него автомобил.
Страната, чиято е тежестта да установи допринасяне на
вредоносния резултат от страна на Я. – ответникът З. „А.“ АД не доказа
релевантното за определяне на размера на обезщетението обстоятелство, че
пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния
резултат, поради което определеното от съда обезщетение не подлежи на
редуциране.
По делото са представени доказателства за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за плака, която е била
необходима за правилно лечение на получената при произшествието фрактура. Този
разход е правомерно извършен и се намира в причинно-следствена връзка с
лечението, поради което искът е основателен за пълния му предявен размер от 760
лева.
За обезщетяването на вреди от
непозволено увреждане длъжникът е в забава от възникване на главното З.ължение
(чл. 84, ал. 3 ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. От този момент той
дължи обезщетение за забавено изпълнение, което е в размер законната лихва –
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. По тези
съображения законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде начислена от датата на увреждането – 30.09.2015 г.
Обезщетението за имуществени вреди се дължи, ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ответникът не доказа да е заплатил изцяло или отчасти
определените от съда обезщетения, поради което на ищеца следва да се присъдят
сумите от 26 000 лева и 760 лева.
Тъй като ищецът е бил освободен от държавна такса, ответникът
дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 1 090 лева.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни, но с оглед изхода на
спора, такива се дължат само на ищеца. Установяват се извършени разходи за
депозити за експертизи на обща стойност 500 лева.
Б.Я. е бил
представляван от адв. Я.Д., който е оказал безплатна правна помощ, поради което
му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 599.36 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.А.Я.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане
– фрактура на трети пръст на лявата ръка, получено при ПТП, настъпило на 30.09.2015
г., ведно със законната лихва от 30.09.2015 г. до окончателното изплащане; сумата
от 760 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи
за лечение, ведно със законната лихва от 14.12.2015 г. до окончателното
изплащане; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 500 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „А.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 1 090 лева държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от З.в.,
ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
адв. Я.Д. *** сумата от 1 599.36 лева адвокатско възнаграждение за
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника ЗАД „А.“ АД – „Д.з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: