Р Е
Ш Е Н
И Е № 197
гр.
Пловдив, 27 ноември 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева и прокурор от АП – Пловдив Ясенка
Шигарминова, като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 471/2019
г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№ 85/11.-7.2019 г. от ОП - К.като представител на ПРБпротив
решение № 104/2706.2019 г.,постановено по гр.д.13/2019 г. по описа на ОС – Кърджали
в частта ,в която ПРБе осъдена да заплати на В.Г.Г. сумата от 20 000 лв.
,представляваща обезщетение на
неимуществени вреди от незаконно воденото срещу него наказателно
производство,както и сумата от 33 979,48 лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди ,както и сумата от 2 022 лв. ,представляващи разноски по
делото.По
съображения ,изложени в жалбата
жалбоподателят ответник моли решението в обжалваната му част да бъде
отменено и бъде постановено друго ,с което присъденото обезщетение за неимуществени вреди
бъде намалено ,а искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди бъде
отхвърлен изцяло.
Постъпила
е насрещна въззивна жалба вх.№ 97/12.08.2019 г. от В.Г.Г.
против
решение № 104/2706.2019 г.,постановено по гр.д.13/2019 г. по описа на ОС –
Кърджали в частта, в която е отхвърлен
предявения от него иск против ПРБза
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,в
резултат на незаконно воденото против него
наказателно производство над размера от 20 000 лв. до предявения размер на 100 000 лв. По
съображенията ,подборно изложени в насрещната въззивната жалба и представената
писмена защита ,жалбоподателят ищец заявява искане решението в посочената част
да бъде отменено и предявеният от него иск да бъде уважен в пълен размер като
претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
От В.Г.Г. е постъпил отговор на въззивната жалба ,депозирана от ПРБ,с
който счита същата за неоснователна и заявява искане да бъде оставена без
уважение.
От ПРБне е постъпил отговор на
въззивната жалба на .
Контролираща страна АППвзема
становище присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди да бъде
намалено .
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че
жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по
същество.
С обжалваното
решение първоинстанционният окръжен съд е приел за безспорни между страните
следните факти :
Безспорно е по
делото ,че ищецът е работил в Т. на Н. - П. - ... - К.на длъжност „*****” .
С постановление за привличане на обвиняем в гр. С.
от 07.03.2012 г., ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл.
93, т. 20 от НК като спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража за срок до 72 часа“, а с определение по НЧД № 386 по описа на СпНС за
2013 г. спрямо В.Г.Г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
С Постановление за привличане на обвиняем от
12.03.2013 г. В.Г.Г. е привлечен като
обвиняем за това, че в периода от началото на м. юли 2011 г. до 07.03.2013 г.
на територията на Р. Б.и чужбина - Р. Т.и Р. Б. е участвал в организирана
престъпна група /ОПГ по см. на чл. 93, т. 20 от НК/ - структурирано трайно
сдружение на три и повече лица с ръководител Ю. С. Ю.и участник С. Ю. Ю., Ю. Ю.
Ю.и други неустановени лица, съставена с користна цел и с цел да върши
съгласувано в страната и чужбина престъпление, за които е предвидено наказание
„лишаване от свобода” за повече от 3 г., а именно: по престъпление по чл. 251,
чл. 252, чл. 253, чл. 255 и чл. 242 от НК - престъпление по чл. 321, ал. 3, т.
2, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 93, т. 20 от НК. С
постановлението спрямо обвиняемия е взета мярка за процесуална принуда
„задържане за срок до 72 часа .
С протоколно определение от 18.03.2013 г. на
Апелативен специализиран наказателен съд, постановено по ВНЧД № 71 по описа за
2013 г. в производство по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК е отменено протоколно
определение от 09.03.2013 г., постановено по НЧД № 386/2013 г. по описа на
Специализирания наказателен съд и е
оставено без уважение искането на СП за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража” спрямо тримата обвиняеми по ДП № 35/2012 г. по описа на
СО при СП, включително и по отношение на В.Г.Г. , а с постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 19.10.2015 г. на СП - гр. С. е прекратено ДП № 35/2012 г. по
описа на СО - СП, пр.пр. № 554/2012 г. по описа на Следствен отдел в
Специализирана прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК,което постановление влязло в сила на 23.11.2015 г.
По
делото се установява също така , че със заповед № 130/12.04.2013 г. на
основание чл. 100, ал. 2 от ЗДС В.Г.Г. е бил временно отстранен от служба като
с последваща заповед на изпълнителния
директор на Н., считано от 04.12.2015 г. същата е отменена, поради отпадане на
предпоставките за отстраняването на ищеца
предвид прекратеното наказателно производство и последният е възстановен
на работа.
С последваща заповед № ЗЦУ-382/04.04.2016 г. на
изпълнителния директор на Н. служебното правоотношение с В.Г.Г. е прекратено
като с решение № 91/16.09.2016 г. на Административен съд - Кърджали,
постановено по адм. д. № 72 по описа на КАС за 2016 г. тази заповед е отменена .Решението
е влязло в сила на 04.06.2017 г., като с решение № 8618/04.07.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 12721/2016 г. е оставено в сила решението на Административен съд -
Кърджали. С решение № 212/11.12.2017 г., постановено по адм. д. № 76/2016 г.,
Кърджалийският административен съд е осъдил Н. - С. да заплати на В.Г.Г. сумата
в размер на 5430 лева, представляваща обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата като липсват данни това решение да е влязло в законна сила.
По делото се установява също така ,че арестът на
ищеца и образуваното и водено по отношение на него и останалите лица
наказателно производство са намерили
широка медиина изява.
Гореустановеното не е било спорно между страните ,а и се установява от приложените по делото
доказателства.
На база на тези безспорни обстоятелства и
във връзка със събраните по делото доказателства за претърпени от ищеца болки и
страдания в резултат на гореизложеното съдът е приел ,че са налице всички
елементи от фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
Държавата за репариране на неимуществените
и имуществени вреди ,претърпени от ищеца от незаконно воденото против него
наказателно производство и като е съобразил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приел ,че дължимото обезщетение следва да
е в размер на 20 000 лв. – за неимуществените
вреди и 33 979,48 лв. – за имуществени,представляващи пропуснати ползи от
неполучено трудово възнаграждение за периода на временното му отстраняване от
работа ,и неполучени трудови възнаграждения
за периода до постъпване на работа след отмяна на уволнението, в който размер е уважил предявените искове ,а за разликата до пълния предявен такъв първият
от тях е отхвърлен.Присъдил е първото от
горните обезщетения ,ведно със законна лихва ,считано от 23.11.2016 г. г. като
е зачел Н.равеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на лихвите.
Описаната
по-горе фактология не е оспорена с
въззивните жалби като със същите се атакува обжалваното решение в частта на
обезщетението за имуществени и неимуществени
вреди ,дължими от Държавата в хипотезата
на чл. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ като жалбоподателят ПРБправи оплакване за
завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди ,а по отношение на
част от присъденото обезщетение за имуществени вреди – за липса на причинно
следствена връзка с воденото наказателно производство.Жалбоподателят В.Г.Г.
релевира оплаквания за неправилност относно определяне размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди като претендира такова в пълния му предявен
размер.Следователно и на основание
чл.269 от ГПК това са пределите на въззивното обжалване.
По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от ищеца в резултат на
незаконно повдигнатото и водено срещу него наказателно производство по делото
са събрани гласни доказателства ,както и
експертни заключения по две експертизи -
съдебно психологична и съдебно медицинска такава.
Така свидетелката И. Г.,съпруга на ищеца установява ,че арестът и
образуваното срещу съпруга й наказателно производство му се отразило много зле
като същият изпаднал в състояние на емоционален стрес ,станал нервен ,неспокоен
, отказвал да излиза сред хората ,които
коментирали случващото се ,повлияни от
информацията ,изнесена от медиите.Установява
също така ,че ищецът изпаднал в депресия като още по тежко му се отразило
оставянето му без работа ,което пък довело
до финансови проблеми
,свързани с кредитите ,които не могли да
бъдат обслужвани, влошили се семейните им отношения ,карали се за най- малките
неща.Установява също така ,че в периода на воденото наказателно производство
ищецът страдал от главоболие ,почнал да вдига кръвно ,страдал от безсъние ,имал
болки в областта на кръста,за което постъпил и в болница.
Свидетелят Е. Е. М.,който е приятел на ищеца от 15 години установява ,че
преди ареста и образуване на наказателното производство против него същият бил
весел ,общителен човек ,ползвал се с добро име и репутация в града , сред
приятелите му били хора от различен тип- адвокати , лекари ,бизнесмени
,банкери.Установява ,че след започналото
наказателно производство всички се отдръпнали от неги ,повлияни от шумните изявленията
в медиите .Той от своя страна ,също се затворил ,не искал да излиза , срамувал
се ,а градът е малък и хората
говорели.След излизане от ареста ищецът бил много притеснен ,блед ,отслабнал
,появили се и здравословни проблеми. Той и семейството му изпаднали в затруднено материално положение заради
оставянето му без работа и невъзможността
да обслужват кредитите си.
Аналогични на установеното от свидетелите Г. и М.са и показанията на
свидетеля В. Р.,брат на свидетелката Г..
Така обсъдените свидетелски показания следва да бъдат кредитирани доколкото
са дадени от лица с преки и непосредствени впечатления от фактите ,които
установяват .
По делото са
изслушани и приети две заключения – по съдебно медицинска
експертиза и съдебно психиатрично психологична такава.
От заключението
на първата се установява,че ищецът страда от увреждане на междупрешленните
дискове и артериална хипертония.
Установява ,че тези заболявания са установени
около 10 дни след излизането му от ареста като е възможно да са съществували и преди
това като именно престоя в условията на
ареста и повдигнатото обвинение да са довели
до обострянето им.Отразено е в заключението липса на конкретна причина за
възникване на артериалната хирпертония ,както и липса на естествени зъби и
наличие на зъбни протези на горната и
долна челюст. В обясненията си при
изслушване на заключението експертът уточнява ,че стресът има отношение към заболяването на венците и артериалната хипертония ,но има и много
други фактори ,които влияят ,както и че
условията в ареста имат отношение към обостряне на симптоматиката на
заболяването на междупрешлените дискове ,като обаче същото може да възникне
поради различни причини ,включително и генетична предразположеност .
От
заключението на съдебно психиатрично психологична експертиза се установява ,че
наказателното производство се е отразило негативно на ищеца и е възможно същият
да е преживял субективен стрес ,но без да се стига до клинично значимо психично
разстройство като към момента на експертизата
не се установява клинично значима психопаталогична симптоматика ,която
да нарушава личностното и социално функциониране.В обясненията при изслушване
на експертизата вещото лице У. уточнява
,че към момента на ареста се е появило
силно стресово разстройство ,което към момента е отзвучало и ищецът е имал
възможността със собствени ресурси да се справи с това състояние.
Обезщетението
за неимуществени вреди ,претърпени в
резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение ,приключило с оправдателна
присъда се определя от съда ,съблюдавайки принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД .Както се приема в категорично наложилата се касационна практика понятието "справедливост", по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Такива правно релевантни
обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение,; продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр.
По делото безспорно се установи на първо място ,че ищецът е претърпял
обичайните вреди за лице ,обвинено в
извършване на престъпление като
притеснение ,нервност,страх от осъждане ,стрес ,несигурност ,депресия,накърнено достойнство,оронен
авторитет,чувство за онеправданост ,негативни изживявания, свързани с чувство за срам от негативните реакции на обществото ,социална изолация .Тези
неимуществени вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване доколкото са очевидни и са налице във всеки
едни случай на незаконно водено
наказателно производство ,прекратено впоследствие или приключило с оправдателна
присъда и са в безспорна причинно следствена връзка с последното.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във всеки един конкретен случай следва да бъдат преценявани и т.нар. специфични вреди ,които в случая
ищецът твърди да са влошеното здравословно състояние
,изразяващо се в заболявания ,възникнали
по време на воденото против него наказателно производство и във пряка връзка
с него,заеманата от него длъжност „старши инспектор по приходите „ в ТД на Н. и
свързаната с това репутация в обществото, широкото медийно отразяване на
воденото против него наказателно производство.Тези специфични вреди съдът
намира за частично доказани и това са
тези ,свързани със служебното положение на ищеца ,а именно
„старши инспектор по приходите „ в ТД на Н.,,както и с широкия медиен отзвук на
воденото наказателно производство против него
,пряка последица от които са
претърпените завишени по интензитет
негативни преживявания , притеснения ,загуба на самочувствие
,злепоставяне в обществото и в професионалните среди , оронване на авторитета и
доброто име на личността ,социална изолация.
Що се отнася за увреждане на здравето по делото се установиха наличие на заболявания ,а именно увреждане на междупрешлените дискове , заболяване на венците и първична артериална хипертония ,но доколкото
,както се установи от заключението на съдебно медицинската експертиза, стресът
е само един от множеството фактори ,които могат да доведат до тяхната поява ,както
и че е възможно тези заболявания да са били налични и преди започване на
наказателното производство,то съдът намира ,че за тези вреди
липсват доказателства да са
в пряка и единствена причина връзка със
стреса ,преживян от ищеца като неблагоприятна последица от воденото против него
наказателно производство.Що се отнася до обострянето на заболяванията ,за което
експертизата установи ,че е възможно да е в резултат от престоя в ареста и
условията там ,следва да се отбележи ,че дори
и това да е налице ответникът ПРБне отговаря за вреди ,причинени от
условията в следствения арест,поради и което не могат да бъдат взети предвид
при определяне размера на търсеното обезщетение .
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
,резултат от незаконно водено против ищеца наказателно производство
следва да бъдат съобразени и продължителността на същото- 2 години и 7
месеца,който срок не може бъде
квалифициран като неразумен предвид
фактическата и правна сложност на казуса и множеството обвиняеми.Следва да бъде
съобразена и наложената мярка за
,неотклонение „задържане под стража „ ,която е била ефективно
осъществена в рамките на12 дни ,
тежестта на повдигнатото обвинение ,което е тежко умишлено престъпление,както и
обстоятелството ,че наказателното
производство се е развило и приключило само
на досъдебна фаза,в която вероятността за осъждане е по-малка.Следва да бъде отчетено и
установеното от съдебно психиатрично психологична експертиза,че наказателното
производство макар да се е отразило негативно на ищеца ,същият е преживял
субективен стрес без да се стига до
клинично значимо психично разстройство ,както и че към момента този стрес е
отзвучал.
Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът намира ,че обезщетение в размер
на 10 000 лв. е адекватна компенсация на
претърпените от ищеца неимуществени вреди , резултат от незаконно воденото
против него наказателно производство ,поради което предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се
явява основателен и доказан до този размер. Съдът с обжалваното решение е стигнал
до извод за дължимо обезщетение в размер на 20 000 лв. ,което предвид
изложеното не се споделя от настоящата инстанция и същото за разликата над
10 000 лв. до общия присъден размер се явява неправилно и следва в тази
част да бъде отменено и за тази разлика така предявения иск да бъде отхвърлен
,а в частта до 10 000 лв. като правилно
решението следва да бъде потвърдено.Решението като правилно следва да
бъде потвърдено и в частта ,в която е отхвърлен предявения от Г. иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта над 20 000 лв. до
пълния предявен размер на този иск от 100 000лв.
За пълнота на изложението следва да се каже ,че правната квалификация на
предявените искове е чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ,а не определената от съда такава доколкото обезщетението за вреди от
незаконно водено наказателно производство включва и обезщетението за вреди от
незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража .В
случая обаче не е налице произнасяне по непредявен иск доколкото правната квалификация
на иска се извлича от фактическите основания на същия и заявения петитум като в случая съдът се произнесъл именно по
исковете ,с които е сезиран.
Предмет на разглеждане е и иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в общ размер на 33 979,48 лв. ,от които 25 446,62
лв. представляващи
пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за периода от 12.04.2013
г. до 04.12.2015 г., ако ищецът не е бил временно отстранен от длъжност поради
обвинението, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, 8532.86
лв., представляващи
пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за периода от 07.10.2016
г. до 14.07.2017 г. (датата на постъпването на ищеца на служба след
уволнението, ведно със законната лихва за забава, считано от 07.10.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Както
се каза по-горе със заповед № 130/12.04.2013 г. на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДС /обявена за противоконституционна
от КС на РБ - ДВ, бр. 38 от 2016 г./В.Г.Г. е бил
временно отстранен от служба като с последваща заповед на изпълнителния директор на Н., считано от
04.12.2015 г. същата е отменена, поради отпадане на предпоставките за
отстраняването на ищеца предвид
прекратеното наказателно производство и последният е възстановен на работа.
Според тази разпоредба /обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ,
бр. 38 от 2016 г./ ,но действаща към момента на образуване на наказателното производство спрямо ищеца,във всички случаи, когато е образувано наказателно
производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в
качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1,
буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа. В този смисъл
е неоснователно възражението на жалбоподателя ответник ,че не носи отговорност
за вреди ,произлезли от временното отстраняване от работа доколкото същото не
зависи от преценката на органът по назначаване, а същият е длъжен да стори
това.При това положение и доколкото за периода на отстраняване от работа до
датата на възстановяването му/ 12.04.2013 г. до 04.12.2015г. /
ищецът е пропуснал да реализира доходи и
тази имуществена вреда ,изразяваща се в пропуснати ползи е в пряка причинна
връзка с незаконно воденото против него наказателно производство.Размерът на
тази вреда е установен от заключението на съдебно счетоводна експертиза и
възлиза на 25 446,62 лв.,в който размер така предявения иск е уважен като основателен
и доказан .В тази част решението е правилно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
Що
се отнася за претендираната имуществена вреда,представляваща пропуснати ползи
от неполучени трудови възнаграждения за периода от 07.10.2016 г. до 14.07.2017
г. /датата на постъпването на ищеца на служба след уволнението/ настоящата инстанция намира този иск за
неоснователен.Както се установи по –горе със заповед №
ЗЦУ-382/04.04.2016 г. на изпълнителния директор на Н. служебното правоотношение
с ищеца е прекратено с мотив , че същият извършва дейност като търговски
пълномощник ,което е в противоречие с
изискванията за заемане на длъжността му в Н..Доколкото впоследствие с решение на Административен
съд - Кърджали заповедта за прекратяване
на служебното му правоотноошение е отменена и ищецът е възстановен на работа ,за
периода ,в който е бил лишен от трудово възнаграждение същият е пропуснал да реализира ползи и в
този смисъл е понесъл имуществена вреда ,която обаче не е в причинно следствена
връзка с незаконно воденото против него наказателно производство доколкото ,видно
от мотивите за прекратяване на служебното му правоотношение,същите нямат никаква
връзка с последното.Ето защо решението на първостепенния съд ,с което този иск
е уважен настоящата инстанция го намира за неправилно и като такова следва да
бъде отменено ,а обсъжданият иск като неоснователен – отхвърлен.
По разноските – с обжалваното решение на ищеца са присъдени и разноски
,представляващи адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса съобразно
уважената част на исковете.Предвид частичната отмяна на решението в частта ,в която исковете на Г. са
уважени ,следва да бъде частично
отменено и решението в частта на разноските ,които следва да бъдат редуцирани
до размер на 1 328,12 лв. ,който
размер съответства на уважената част на исковете , а за разликата над тази сума
решението следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя ищец разноски за настоящата
инстанция не се дължат.
Ето защо съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104/2706.2019 г.,постановено по
гр.д.13/2019 г. по описа на ОС – Кърджали В ЧАСТТА ,в която ПРБе осъдена да
заплати на В.Г.Г. ***, ЕГН ********** сумата от 10 000 лв. ,представляваща
обезщетение на неимуществени вреди от
незаконно воденото срещу него наказателно производство,ведно със законна лихва
,считано от 23.11.2016 г. до окончателното изплащане ,КАКТО и сумата от 25 446.62 лв., представляващи
пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за периода от 12.04.2013
г. до 04.12.2015 г., ако ищецът не е бил временно отстранен от длъжност поради
обвинението, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата,КАКТО и в частта ,в която е отхвърлена претенцията
на В.Г.Г. ***, ЕГН ********** против ПРБза заплащане на обезщетение
на неимуществени вреди от незаконно
воденото срещу него наказателно производство за разликата над 20 000 лв.
до пълния й предявен размер от 100 000 лв.
ОТМЕНЯ решение № 104/2706.2019 г.,постановено по гр.д.13/2019
г. по описа на ОС – Кърджали В ЧАСТТА,в която ПРБе осъдена да заплати на В.Г.Г.
***, ЕГН ********** обезщетение
на неимуществени вреди от незаконно
воденото срещу него наказателно производство за разликата от 10 000 лв.
до уважения размер от 20 000лв.
,КАКТО и в частта ,в която ПРБе
осъдена да заплати на В.Г.Г. ***, ЕГН ********** сумата от 8532.86 лв.,
представляващи
пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за периода от 07.10.2016
г. до 14.07.2017 г. (датата на постъпването на ищеца на служба след
уволнението, ведно със законната лихва за забава, считано от 07.10.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ исковете ,предявени от В.Г.Г. ***, ЕГН **********
против ПРБза заплащане обезщетение на неимуществени вреди от незаконно воденото
срещу него наказателно производство за разликата над 10 000 лв. до размер
от 20 000лв. ,както и иска за заплащане на сумата от 8532.86
лв., представляващи
пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за периода от 07.10.2016
г. до 14.07.2017 г. (датата на постъпването на ищеца на служба след
уволнението, ведно със законната лихва за забава, считано от 07.10.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 104/2706.2019 г.,постановено по гр.д.13/2019
г. по описа на ОС – Кърджали В ЧАСТТА,в която ПРБе осъдена да заплати на В.Г.Г.
***, ЕГН ********** разноски по делото
за сумата над
1 328,12 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.